Правителството не успя да продаде петгодишни лихвоносни съкровищни облигации за 200 млн. лева, като предложи лихвен процент от 0,01% годишно, но успя да постигне доходност от 0,56%. Датата на плащане за одобреното количество бе 29 април 2020 г, а падежът на емисията бе планиран за 15.01.2025 г. До участие в аукциона са били допуснати поръчки със съвкупна номинална стойност 263,3 млн. лв., без да са подавани несъстезателни поръчки от първичните дилъри. Постигнатият коефициент на покритие е бил 1,32. Средната цена на допуснатите до участие в аукциона поръчки е била 97,45 лв. на 100 лв. номинал, на която съответства среднопретеглена годишна доходност в размер на 0,56%. Според взетото от Министерството на финансите решение всички постъпили поръчки са били отхвърлени.Това е изключително висока доходност за 5-годишни книжа. През януари от същата емисия бяха продадени ДЦК при отрицателна доходност -0,11%. През февруари пък книжа за нови 200 млн. лв. от същата емисия се изтъргуваха при -0,14%. В началото на април доходността обаче се повиши до +0,13%. В аукциона са участвали 9 първични дилъри на ДЦК.

Първият месец с извънредно положение е донесъл и свиване на кредитирането в България, съобщи БНБ. В края на миналия месец заемите за домакинствата са стигнали общо 24,4 млрд. лв., което прави увеличение с 9,9% на годишна база. В сравнение с февруари то е по-малко, тъй като тогава годишният ръст на кредитирането е бил 10,5 на сто. Свиването се дължи на по-малкото потребителски кредити. В края на март те достигат 11,54 млрд. лева, но за месец се увеличават само с 35 млн. За сравнение, през януари и февруари са се вдигали месечно с 80 до 100 млн. лв. Кризата не е отказала българите да си купуват жилище и дори март държи рекорд за тази година. През миналия месец новоотпуснатите ипотечни заеми са над 120 млн. лв., а през февруари и януари са били съответно 99 млн. и 62 млн. лева. Така в края на март общият размер на ипотечните кредити за първи път надхвърля 11 млрд. лева и вече е с 53 млн. лв. над тази сума. Ръстът на годишна база е 14,8%.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на Данаил Емануилов Генев и Галина Огнянова Гавраилова да придобият съвместен контрол върху търговеца на детски играчки "Комсед". Акционерното дружество е с капитал 1.825 млн. лв., който сега се държи от Росен Филимонов (30%), Таня Гавраилова (30%), Нели Далекова-Филимонова (20%), Галина Гавраилова (20%). По договор за покупко-продажба на акции от 28.01.2020 г. Данаил Генев ще закупи от Росен Филимонов всички притежавани от него 5475 обикновени налични поименни акции с право на глас, както и 3650 акции от Нели Далекова-Филимонова. В резултат на сделките Генев ще придобие 50% от капитала на "Комсед". Петдесет процента от акциите на дружеството ще притежава и Галина Гавраилова, която по силата на договор за дарение от 26.03.2020 г. ще прибави към своите 20% и 30% от акциите на Таня Гавраилова. Според уведомлението до КЗК концентрацията има за цел "навлизащият акционер Данаил Генев да инвестира в предприятия, които притежават потенциал да се превърнат в утвърдени лидери в секторите, в които оперират". А Галина Гавраилова цели да увеличи акционерното си участие и дейността си в "Комсед".

Панайот Филипов влиза в Българската банка за развитие като изпълнителен директор и член на УС. Той е получил съгласие на БНБ да заеме този пост. Това е втора промяна в управлението на държавната банка за по-малко от месец. Преди Филипов изпълнителен директор стана Живко Тодоров. Той влезе на мястото на Стоян Мавродиев, който бе освободен от поста на главен изпълнителен директор на ББР. Рокадата стана по искане на премиера Бойко Борисов заради отпускането на 75 млн. лв. на колекторска фирма, която с парите изкупи лоши заеми от две банки. Преди това Живко Тодоров бе финансов директор на Първа инвестиционна банка. Той вече е вписан на новия си пост в Търговския регистър. В момента като членове на управата на ББР се водят и Румен Митров и Николай Димитров. 

Дружеството "Телетол" АД не предоставя услуги за плащане на пътни такси – е-винетки и тол, и не извършва никакви дейности, възложени от Агенция "Пътна инфраструктура, посочват от АПИ, след като специализираният съд остави в ареста певицата Лиляна Деянова - ЛиЛана и съдружника й Мартин Димитров. Те са с обвинения за източване на пари по европрограмата "Иновации и конкурентоспособност". Дружеството на Лиляна Деянова и Мартин Димитров е вписано в регистъра на Националните доставчици на услуги (НДУ), поддържан от АПИ, но няма влезли в сила договори. "Телетол" АД имаше сключени два договора с АПИ, съгласно действащите до 29 ноември 2019 г. общи условия, определящи правилата за продажба на е-винетки и тол от НДУ. Договорът за събиране на винетни такси е прекратен, защото не е постигната оперативна съвместимост с електронната система, а този за тол – не е подписан от "Телетол" АД, съгласно промяната в Общите условия от 29 ноември 2019 г. и новите правила.

Ръководството на „Софарма Трейдинг“ АД предлага брутен дивидент за 2019 г. от 0,3 лв. на акция, показва поканата за редовно общо събрание, насрочено за 5 юни 2020 г. Това би бил петият пореден дивидент с такъв размер (0,3 лв. на акция), както и 12-тият пореден дивидент на дружеството. Неконсолидираната печалба за 2019 г. е 20,1 млн. лв., като за дивидент ще бъдат 10,3 млн. лв., 2,01 млн. лв. за фонд Резервен и 7,8 млн. лв. за допълнителни резерви. През миналата година дивидентът отново беше 0,3 лв. на акция, но беше покрит с увеличение на капитала в размер на 9,39 млн. лв. През март 2020 г. компанията обяви, че ще придобие аптеките SCS Franchice. Експанзията с разширение на аптечната верига и дейността в Сърбия натоварват инвестиционно компанията и тя продължи да изплаща дивидент, но покри сумата с увеличения на капитала. Консолидираните продажби за 2019 г. са 958,7 млн. лв. при ръст с 6,3% на годишна база. Основният акционер в „Софарма Трейдинг“ АД е „Софарма“ АД.

Агенция "Пътна инфраструктура" пусна поръчка за камери и сензори по магистрала "Тракия". В рамките на проекта, който струва над 8 млн. лева и ще се изпълнява от частен консорциум, в тунела ще бъдат поставени интелигентни бариери и електронна сигнализация, а по цялото протежение на магистралата ще бъде монтирана умна техника за следене и управление на трафика - електронни табла, камери за скорост и сензори на тегло на автомобилите. "Тракия", както и другите магистрали, влиза в обхвата на тол системата, изградена от няколко фирми начело с австрийската "Капш" и вече трябваше да е покрита с камери и сензори, които служат за регистриране на преминаващите тирове, за отчитане на теглото им, а оттам и за изчисляване на дължимите пътни такси (и автоматично налагане на глоби, ако е засечено нарушение). Проектът, който стартира сега и ще се изпълнява от консорциума "ИТС Тракия", предвижда по АМ „Тракия“ да бъдат монтирани 40 дигитални информационни табла, които ще предупреждават шофьорите за мъгли, поледици, катастрофи, задръствания, ремонти. Освен това ще бъдат монтирани най-малко 16 камери за следене на скоростта. Отделно на осем ключови места по магистралата в асфалта ще бъдат вградени сензори. Умните електронни кантари ще мерят теглото на преминаващите тежки превозни средства и ще ловят нарушители. Изпълнителят - консорциум между румънската "Алтиме" и българската "Сиском инженеринг" има срок за изпълнение - 2022 година.

Данните за нивото на брутния вътрешен продукт скоро могат да бъдат публикувани не като определено число, а като диапазон, за да се обхване по-добре несигурността около исторически спад, който се очаква да последва пандемията от коронавирус във Великобритания, според информация от статистическата служба на страната. „В зависимост от отзивите на потребителите, бихме могли да приложим интервали на доверие около най-новите отчети за нивото на БВП на календарно тримесечие. Това е много по-различно от начина, по които досега отбелязвахме несигурността на данните“, казаха от Службата за национална статистика на Обединеното кралство. Интервалът на доверие представлява диапазона, в който се смята, че лежи истинската стойност на оценката на данните, осигуряваща определена степен на сигурност, обикновено 95%. Службата за национална статистика вече поставя подобни интервали на доверие около някои данни за пазара на труда, миграцията и населението. „Това вероятно ще бъде особено полезно през следващата година в светлината на неотдавнашните шокове за Обединеното кралство и глобалната икономика след пандемията от COVID-19 и усилията за овладяването й“, заявиха от статистическата служба.

General Motors Co. (GM) спря изплащането на дивидент и програмата за обратно изкупуване на акции, тъй като най-големият американски производител на автомобили се стреми да запази кеша си в разгара на пандемията от коронавируса Covid-19. Заради разпространението на вируса значителна част от световната автомобилна индустрия е напълно блокирана в момента, отбелязва информационната агенция. Мерките са условие за GM да измени договор за револвиращ кредит и да удължи матуритета до 2022 г., посочва се още в публикацията. Действията следват и други мерки за запазване на кеша, предприети в началото на този месец. Компанията отложи изплащането на 20% от заплатите на работниците и служителите, оряза компенсациите на висшите ръководители и пусна 6500 служители в отпуск. Главният изпълнителен директор Мери Бара за пръв път обяви голямо обратно изкупуване на акции през 2015 г. Тя разшири програмата до 14 млрд. долара две години по-късно в разгара на поредната битка с мениджъра на хедж фондове и милиардер Дейвид Айнхорн. Акциите на GM поевтиняха с 3,7% малко след отварянето на редовната борсова сесия. Тази година цената на акциите на компанията пада с около 41%.

Централната банка на Япония увеличи паричните стимули, като обеща да купува неограничено количество държавни облигации, за да задържи ниските лихви по заемите и да подкрепи правителството в борбата срещу задълбочаващите се икономически последици от коронавирусната пандемия. Здравната криза предизвиква опасения от дълбока глобална рецесия, а това подтикна големите централни банки да увеличат усилията си. Японската финансова институция намали рязко прогнозите си за икономическия растеж и промени целта за инфлацията за следващите три години далеч под първоначалните 2%, за да се фокусира върху мерките за справяне с кризата. „Разпространението на коронавируса нанася сериозни щети върху икономиката на Япония“, заяви управителят на централната банка Харухико Курода. „Постигането на целта от 2% на Bank of Japan ще отнеме време“, добави икономистът. Bank of Japan цели да поддържа пазарите стабилни, тъй като правителството издава повече облигации, търсейки начин как да финансира огромния си пакет от стимули. Финансовата институция запази непроменена основната си лихва, каквито бяха и очакванията на анализаторите.