Приходите в бюджета са с 1.5 млрд. лв. повече от разходите в края на февруари, сочат предварителните данни и оценки на Министерството на финансите към края на февруари 2020 г. Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към февруари 2020 г. се очаква да бъдат в размер на 7.497 млрд. лв. или 16% от годишния разчет. Спрямо година по-рано приходите нарастват с 277.8 млн. лв., като ръст се отчита основно при данъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията, където постъпват основно грантовете по програмите и фондовете на ЕС. Разходите а в размер на 6.002 млрд. лв., което е 12,8% от годишния разчет. Година по-рано размерът им беше 5.7 млрд. лв., а увеличението се обяснява с по-големите разходите за персонал и увеличението на пенсиите от 1 юли 2019 г. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 29.02.2020 г. от централния бюджет, възлиза на 305.1 млн. лв.

Цените на производителите в България са се повишили с 4,3% на годишна база през януари 2020 г., ускорявайки се спрямо ръста от 3,5% през предходния месец. Това е най-високата производствена инфлация от април 2019 г., тъй като разходите се увеличават по-бързо за производството (2,9 процента срещу 1,8 процента през декември) и добива (12,6 процента срещу 7,3 процента). От друга страна, цените за електроенергия, газ и климатизация се забавят (7,5% срещу 8,7%). На месечна база производствената инфлация се повишава с 0,3%, след като през декември не бяха отчетени променени. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повишава с 0,3% на месечна база. По-високи цени са регистрирани в добивната промишленост - скок с 5,1% и в преработващата промишленост - повишение с 0,2%, а тези при производството и разпределението на електрическа енергия се понижават с 0,2 на сто. По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ повишаване на потребителска инфлация през януари с 0,9% на месечна база и рязко ускоряване на годишната инфлация до 4,2% от 3,8% месец по-рано, достигайки по този начин 7-годишен връх (най-високо ниво от февруари 2013 г.).

"Панагюрска медна компания“ АД ще проучва минни отпадъци в площ „Окисни табани юг”, разположена в землището на село Цар Асен, община Пазарджик, реши Министерския съвет. Разрешението за проучване се предоставя за срок от 1 година. За този период „Панагюрска медна компания“ АД ще вложи минимум 52 800 лева в геологопроучвателни дейности.

Със заповед на министъра на младежта и спорта Красен Кралев са назначени нови членове на Управителния съвет на "Български спортен тотализатор". В новия управителен съвет влизат двама бивши футболисти на Левски - Гошо Гинчев и Христо Йовов. Другите двама членове са Людмила Петкова и Валентин Точев. Смяната е наложена от резултатите на дружеството и предизвикателства в бъдеще Спортния тотализатор да организира лотарии. "Очакванията към новия състав на Управителния съвет на ДП БСТ са, че младият екип от експерти в областта на икономиката и спорта ще направят бърза организация за реализиране на амбициозните икономически цели, които са поставени пред Българския спортен тотализатор", се казва в информацията от ММС.

50% от ВиК дружествата у нас работят без издадено разрешително. Информацията дойде от министъра на околната среда и водите Емил Димитров след редовното заседание на Министерския съвет. Ако законът бъде приложен в цялата му сила обаче, половината страна ще остане без водоподаване, добави Димитров. От над 7400 сондажа за вода у нас 40% са без разрешителни, 60% пък нямат санитарно-охранителни зони. Това каза преди това министърът на околната среда и водите Емил Димитров. Той обясни, че на три пъти държавата е удължавала регистрацията на тези сондажи, заяви Димитров. “Ако спазим закона, ще спрем водата на половин България. Не е редно, тези хора имат време да се регистрират”, посочи Димитров. По думите му след ареста на бившия екоминистър Нено Димов администрацията е притеснена.

ТЕЦ “Бобов дол”, “Топлофикация Перник” и мините от югозападния въглищен район в рамките на една година ще изготвят план, който да бъде свързан с това как да се премине плавно към “Зелената сделка”, лансирана от ЕС. Това заяви Кристина Лазарова - председател на борда на директорите на ТЕЦ “Бобов дол” и представител на въглищната индустрия от Югозападна България. Планът ще включва създаване на платформа, в която ще бъдат поканени централите, общините, представителите на Министерството на енергетиката и на синдикатите. “Зелената сделка” ще се случи със или без нас. България не е малка страна в т. нар “зелен пакет”. След влизането ни е европейската общност на 1 януари 2007 г. ние делегирахме това, че ще бъдем част от нея. “Зелената сделка важи и за нас”, каза Лазарова. Тя посочи още, че повишението на цените на емисиите за въглищните централи прави тяхната работа икономически нецелесъобразна. “На база на изводите, които ще направим за една година при варианти за замяна на въглищата с микс - ВЕИ, геотермална енергия или природен газ, трябва да решим кой е най-правилният път за нас, и разбира се как да се финансират частично централите, за да преминат плавно този преход”, уточни председателят на борда на директорите на ТЕЦ “Бобов дол”.

Модернизация на девет възлови станции в Западна България планира ЧЕЗ Разпределение България през 2020 г. Общо за реализацията на тези проекти, които целят повишаване на сигурността на електрозахранването, през годината ЧЕЗ Разпределение ще вложи около 2 млн. лева. Предстои да започне модернизацията на възловата станция в благоевградския квартал „Еленово“, която ще осигури по-надеждно захранване на над 5000 потребители. До края на годината ще бъдат модернизирани още осем възлови станции в Западна България. Те се намират в общините на Софийска област - Ботевград, Правец и Костинброд; районите Кремиковци и Панчарево на Столична община; в община Мездра, Врачанска област; община Ловеч и във видинската община Димово. Модернизацията повишава сигурността на захранването и възможността за бързо презахранване на клиентите с електроенергия в случай на авария. Тя се състои в монтирането на ново енергийно оборудване и въвеждането на дистанционно телемеханизирано управление.

"ПроКредит Банк" България и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха ново гаранционно споразумение. По линия на новата уговорка, "ПроКредит Банк" ще финансира български фирми с кредитни линии под формата на акредитиви, гаранции за плащане, гаранции за авансово плащане, гаранции за добро изпълнение и други. Очаква се кредитният портфейл на "ПроКредит Банк" по тази инициатива да достигне 25 млн. евро. От финансовата институция съобщават, че клиентите ще имат достъп до нови кредитни продукти при по-гъвкави условия и по-дълъг срок. Гаранцията на ЕИФ ще покрие 50% от кредитния риск на всяка предоставена трансакция. Министерството на икономиката и ЕИФ стартират този пилотен гаранционен инструмент под инициативата за Съвместни европейски ресурси за микро-до средни предприятия (JEREMIE) в България. Чрез него ще могат да бъдат посрещнати нуждите на българския финансов пазар, които не се покриват чрез други гаранционни продукти.

Нов германски закон за работещите мигранти, който би трябвало да улесни пристигането на квалифицирани работници от страни извън ЕС и да облекчи сериозния проблем с недостига на работна ръка за германската икономика, влиза в сила. Работниците от страни извън ЕС в бъдеще ще имат достъп до всички работни места, за които са квалифицирани, а не само тези, в които има недостиг на работна ръка в германските институции, и за които няма кандидати от Германия или от ЕС, както беше досега. При определени условия квалифицирани работници ще могат да останат в Германия за по-дълъг период от време в търсене на работа. Желаещите да намерят препитание ще имат и правото да компенсират липсата на практически опит с допълнителна квалификация чрез стаж при немски работодател. От компетентните институции ще се изисква да потвърдят дипломата на чуждестранния работник и да докажат, че той или тя говори немски. Освен това, ако вече не е сключил трудов договор, чужденецът ще трябва да докаже, че разполага с достатъчно пари, за да се издържа, докато търси работа.

Ню Йорк забранява найлоновите торбички за еднократна употреба в повечето магазини. Мярката, плод на четиригодишни усилия, е все още рядко срещана в САЩ. Живеещите 8.5 милиона души в американската финансова столица, както и целият щат Ню Йорк, твърдят, че са ангажирани с опазването на околната среда, но им е трудно да направят тази крачка поради навика касиерите да опаковат хранителните им стоки. Същото важи и за храната, доставяна до домовете им - в торби, често пъти двойни за допълнително подсилване. През 2016 г. най-големият град в САЩ прие закон за облагане на всяка торбичка с данък от 5 цента, но той бе отменен на щатско равнище. През април 2019 г. парламентът на щата Ню Йорк най-накрая даде зелена светлина на нов закон, с някои изключения, който влиза в сила тази неделя.

Новият закон за финансовите пазари в Китай влезе в сила, опростявайки правилата за излизане на борсата и засилвайки санкциите за злоупотреба с вътрешна информация. Текстът, приет в края на 1999 година от парламента, е голямо събитие в реформата на капиталовите пазари на страната. Новата система за листване на борсата се основава на опростена процедура за регистрация, а не на предварително одобрение от Комисията за регулиране на финансовите пазари. Компаниите вече не са задължени да отчитат печалба, за да искат да станат публични, но трябва да предоставят точна финансова информация. Неотдавна китайските власти подеха инициативи за привличане на акциите на големи технологични компании. През юли китайският еквивалент на индекса Насдак бе пуснат на фондовата борса в Шанхай с нова платформа за технологични акции - СТАР Маркет (STAR Market). Именно тази платформа отговаря за регстрациите на исканията за излизане на борсата.