Общо изплатените до момента безвъзмездни средства към българските фирми по Процедура "Подкрепа на микро- и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19" са в размер на 43 580 189 лева, съобщиха от Министерството на икономиката. Одобрени за финансиране по процедурата са 7 388 броя проектни предложения, по които стойността на предоставената безвъзмездна финансова помощ е в размер на 61 671 816 лева. Увеличеният състав на оценителната комисия ще позволи от следващата седмица да се създават и оценяват по четири оценителни сесии на седмица.

За второто тримесечие на 2020г. банковият сектор отчита нетна печалба в размер на 219 млн. лв., което представлява спад от 26% на тримесечна база. Влияние върху финансовия резултат оказват забавянето на кредитната активност, по-ниските приходи от такси и комисиони, ниските лихвени проценти, извършените разходи за обезценка, управлението на разходите за дейността и качеството на кредитния портфейл, както и някои еднократни ефекти, уточняват експертите от Асоциацията на банките в България (АББ). Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на юни 2020г. се понижава до 7,6%, спрямо 7,66% в края на първото тримесечие на 2020г. Лихвените проценти по потребителските кредити в евро към края на юни 2020г. спадат до 3,36%, в сравнение с 4,43% три месеца по-рано. В края на второто тримесечие на 2020г. средният лихвен процент по жилищните кредити в левове остава без промяна при 2,91%, в сравнение с края на първото тримесечие на годината. За същия период средният лихвен процент по жилищните кредити в евро се повишава минимално до 3,53% от 3,48%

Българските държавни енергийни дружества АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД и ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД отчитат сериозен спад на продажбите на електроенергия на свободния пазар през първата половина на годината заради ограниченията, които бяха наложени в страната за справяне с коронавируса, сочат финансовите отчети на компаниите. Най-голямата въглищна електроцентрала на Балканския полуостров ТЕЦ „Марица-изток 2“ отчита спад на продажбите на електроенергия през първите шест месеца на годината с 48% до едва 1 698 164 МВтч спрямо 3 281 313 МВтч преди година. Основната причина за това е стръмният спад при продажбите на свободния пазар на електроенергия, като това води до спад на приходите от продажби на дружеството с 27 на сто, или с 82,7 млн. лв. Към 30 юни, ТЕЦ „Марица-изток 2“ е натрупала загуба преди данъци в размер на 128 млн. лв. Атомната електроцентрала пък отчита спад на нетната печалба в размер на 21,5% до 126,2 млн. лв през първите шест месеца на 2020 г., спрямо 160,8 млн. лв, регистрирани година по-рано. Приходите от продажба на електроенергия на дружеството се понижават до 573,7 млн. лв от 629,9 млн. лв през първото полугодие на 2019 г.

176 628.90 лева са натрупаните задължения за данък сгради и такса битови отпадъци на двата големи хотела в Кюстендил – „Велбъжд” и „Пауталия” за тригодишния период 2015- 2018 година. Хотелите са собственост на управляваното от Антон Боянов дружество „Пауталия турс” АД. Административният съд отхвърли жалбата на дружеството срещу начислените пари за смет. Същевременно частен съдебен изпълнител е обявил за продажба хотел „Пауталия“ в центъра на града. Площта по документи е 2231 кв.м, а по нотариален акт с площ от 2193 кв. м, трайно предназначение на имота за курортен хотел, почивен дом. Началната цена, от която ще започне наддаването, е 4 692 472 лв.

Телелинк Бизнес Сървисис Груп АД (Телелинк) ще разпредели 6-месечен дивидент на акционерите, както и дивидент от печалбата за 2019 г. Общото събрание на акционерите ще се проведе на 10 септември 2020 г. Изплащането на дивидента за шестмесечието ще се обезпечи с дивидентите, които дружеството ще получи от дъщерните си компании. Най-голям дивидент компанията ще получи от дъщерното си Телелинк Бизнес Сървисис ЕАД – малко над 7 млн. лева. От словенското си дружество Телелинк ще получи 606 хил. лева, от Комутел – 450 хил. лева, от Телелинк Босна – 270 хил. лева, а от Телелинк Черна гора – 160 хил. лева. Общо 6 млн. лева ще бъдат разпределени на акционерите, т.е. по 0,48 лева на акция бруто. Това изпълнява очакванията на компанията, оповестени още в началото на 2020 г. преди предлагането на акции, за разпределяне на поне 4 млн. лева и дивидентна доходност от поне 0,32 лева на акция.

„Момина крепост” АД - Велико Търново, един от основните доставчици на българския пазар на широка гама от медицински изделия за еднократна употреба, завърши полугодието със загуба от 110 хил. лева. За същия период на миналата година предприятието беше на печалба от 5000 лева. „Момина крепост” АД изнася продукция и в различни други страни. Дружеството е произвело медицински изделия на стойност 976 хил. лв. срещу такива за 1.286 млн. лв. за същия период на миналата година. Стоките за бита и промишлеността заемат по-малък дял от производството - за полугодието те на стойност 191 хил. лв., а преди година са били 458 хил. лева. В периода между януари и юни фирмата е реализирала продукция за 1.169 млн. лв., като продажбите на медицински изделия са за 968 хил. лв. срещу 819 хил. лв. за същия период на миналата година.

Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината.

Великобритания е решена да премахне митата за вноса на японски автомобили до 2026 г. в рамките на търговската сделка, която двете страни се стремят да приключат до края на месеца. Митническото споразумение е в съответствие със съществуващия договор на Япония с Европейския съюз (ЕС) относно митата върху автомобилите. Новината е предшествана от срещата между японския външен министър Тошимицу Мотеги и британския търговски министър Елизабет Тръс в Лондон в рамките на миналата седмица. След Brexit, двете страни бързат да заменят британската част от търговската сделка между Япония и ЕС, преди да изтече преходният период относно договарянето на условията по излизането на Великобритания от блока в края на годината. Ако дотогава не бъде създадена нова рамка, това би означавало по-високи мита от 2021 г. Двете страни също обсъждат износа на британско сирене, като Великобритания се стреми да разшири квотата за по-ниски мита, договорена между Япония и ЕС, докато Япония иска да запази статуквото.

За втори път от три години насам Саудитска Арабия свива обема на суровия петрол, който изпраща към Америка, в опит да свие запасите на американския петролен пазар и по този начин да ускори процеса на пазарно балансиране. Въпреки техния тесен времеви обхват цифрите дават най-актуалната картина относно промените в запасите на петрол и влияят на търговските решения и цените на петролните пазари по света. Промяната в потока на суровия петрол в посока американските пристанища може да окаже голямо влияние върху размера на американските запаси. Рияд очевидно е решил, че е време да предприеме всичко възможно, за да понижи рекордно високите стойности на американските запаси, които бяха достигнати през май и юни, когато пандемията от коронавирус и стратегията на саудитското кралство доведоха до най-резкия скок в запасите на САЩ. За петте седмици между 20 март и 24 април американските петролни запаси нарастват със скорост от 2,1 милиона барела на ден и до първата седмица на юни достигат нови максимуми.

Huawei се изправя пред нов проблем заради санкциите на САЩ. Китайският ИТ гигант постепенно остава без чипове за смартфоните си. Президентът на бизнеса с потребителска електроника на Huawei, Ричарад Ю, е заявил, че компанията ще спре производството на своя процесор Kirin на 15-ти септември т.г. Причината - те се произвеждат с американски технологии. Достъпът на Huawei до тях е ограничен от миналата година след като американският президент Доналд Тръмп въведе ограничения. "Това е много голяма загуба за нас. За съжаление, с втората поредица санкции, нашите производители можеха да получават поръчки само до 15-ти май. Производството ще спре на 15-ти септември. Тази година може да е последната за чиповете Kirin от висок клас", казва Ю по време на конференцията China Info 100. Ю допълва, че компанията изпитва недостиг на чипове и доставки. Той очаква продажбите на смартфони тази година да са по-ниски, но не дава конкретни прогнози.