Над 3.8 млн. туристи са пренощували в места за настаняване в страната от началото на тази година до края на септември, отчита Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). Повече от 2.7 млн. от тях са българи и над 1.1 млн. - чужденци, т.е. нашите сънародници представляват 71%, а чужденците – 29 на сто. За първи път Министерството на туризма започва да публикува актуалните статистически данни от ЕСТИ. Така бъде достъпна информация за посещенията във водещи по интерес градове и курорти, както и от кои националности и на каква възраст са хората, които избират да почиват у нас. ЕСТИ отразява заетостта както на хотелите с десет и повече легла, така и на по-малките места за настаняване, в т.ч. и на квартирите.

Кредитната агенция Moody's повиши дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута до ниво Ваа1 със стабилна перспектива. Сред мотивите на на кредитната агенция за вдигане на рейтинга са най-вече напредъкът на България към присъединяването в еврозоната, след като в началото на юли страната ни влезе във валутно - курсовия механизъм ERM-2. Друга причина е укрепването на фискалния и кредитен профил на страната въпреки отрицателното въздействие на пандемията от COVID-19. Анализаторите оценяват влизането ни в т.нар. чакалня като една от последните решаващи стъпки преди членството ни в еврозоната, като одобряването ни на фона на настъпилата криза е резултат от обширна програма от реформи.

Българската финтех компания Paynetics е придобила портфолиото от корпоративни разплащателни карти на германската Wirecard във Великобритания и Ирландия. Това се случва чрез дъщерното ѝ дружество в Обединеното кралство. През юни платежният оператор Wirecard AG влезе в процедура по несъстоятелност след скандал с вече бившия ѝ изпълнителен директор Маркус Браун. Под неговото управление от сметките на компанията изчезнаха 1.9 млрд. евро. По-рано тази година Paynetics набра 2.5 млн. евро в рамките на кръг за финансиране, воден от Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и фонда за рисков капитал New Vision 3. Финтех компанията планира да инвестира парите в разширяване на европейския си бизнес за издаване и приемане на платежни карти, управление на платежни сметки и технологични решения за електронни портфейли. Базираната в София Paynetics е регулирана институция за електронни пари, паспортизирана да предоставя услугите си в ЕС и Великобритания.

Българският фонд BrightCap инвестира в два нови бизнеса и портфолиото му наброява вече 10 стартиращи компании. Той е първият инвеститор в българската образователна платформа Vedamo. Паралелно фондът участва и във втория инвестиционен рунд на американската технологична компания с български основател Pliant. Общата финансова инжекция за компанията е в размер на 2.6 млн. долара, като според данни на Crunchbase водещи инвеститори са фондът Gutbrain Ventures и бизнес ангелът Тим Максуини. Базираната в Бостън Pliant е основана през 2017 г. от българския предприемач Вес Бакалов, който от години живее в САЩ. Компанията разработва софтуерно решение, базирано в облака, което спомага за автоматизирането на различни процеси в IT отделите. Сред тях може да бъдат поддържане на сървъри, проверка на мрежово оборудване и др. Бизнесът на Pliant е насочен към големи корпорации, които заплащат месечни такси за използването на софтуера им, като размерът зависи от броя процеси, които се автоматизират.

Ключови за община Пловдив инвеститори ще могат да купуват имоти частна общинска собственост без търг и конкурс. Това ще се случва при няколко условия - оценка от пазарен оценител, решение на Общински съвет и сертификат за инвеститор клас В на конкретния предприемач. За първи път Пловдив ще има своя Наредба за насърчаване на инвестициите по Закона за насърчаване на инвестициите. За обществено обсъждане е пуснат проект на Наредба за насърчаване на инвестициите. Съдържанието й е подчинено на Закона за насърчаване на инвестициите и въпреки всичко тя е много важна, защото дава права на местната администрация да класифицира важните инвеститори, да им присъжда сертификат клас В и да ги обслужва на "бърза писта". Сертифицирането става с решение на Общинския съвет.

Добри лизингови схеми могат да направят възможно едновременното закупуване както на 150 нови бронирани бойни машини за пехотата, така и на още 8 изтребителя F-16. Върху този вариант за съчетаване на двете сделки са се спрели в Министерството на отбраната. За първите 8 изтребителя, които трябва да бъдат доставени през 2023-2024 г., България вече плати 2,2 млрд. лв. За още 8 самолета вероятно ще са нужни още над 1,5 млрд. лв., което постави под въпрос другите две големи сделки - за нови бойни машини на пехотата на стойност 1,46 млрд. лв. и за два патрулни кораба за 1 млрд. лв. Първата е на етап оценка на офертите, а при втората се водят последен рунд преговори с избраната за изпълнител германска фирма “Люрсен”. Съчетаването на сделка с американците за още 8 изтребителя с другите проекти стана още по-проблемно, след като на 2 октомври бяха отворени ценовите оферти на двата кандидата за доставка на новите бронирани бойни машини - многонационалната корпорация “Дженерал дайнамикс”, произвеждаща в Швейцария и финландската “Патриа”. Веднага след отварянето на офертите изтече информация, че и двете компании са предложили цени, които доста надхвърлят одобрените от парламента за този инвестиционен разход 1,46 млрд. лв.

Кандидат-купувачът на Обединена млечна компания - CVC Capital и преди е управлявал активи в Пловдив. През 2009 г. международният инвестиционен фонд стана собственик и на бирената фабрика Каменица покрай мегасделка с Anheuser-Busch InBev. Преди 11 години InBev се раздели с пивоварния си бизнес в девет източно европейски държави, сред които и България. Сделката за всичките фабрики бе на стойност над 2.2 млрд. долара. Специално за целта CVC Capital Partners създадоха нова компания - StarBev. Идеята бе препродажба и това се случи няколко години по-късно. През 2012 г. StarBev /в т.ч. и дъщерното ѝ дружество „Каменица“ АД/ бе придобита от американо-канадската пивоварна компания „Молсън Коорс“ за 2.65 милиарда евро.

Европейската прокуратура може да предприеме проверка за начина на изразходване на средствата, отпуснати от ЕС за преодоляване на икономическите щети от пандемията от Ковид-19. Това съобщи германското председателство на Съвета на ЕС след днешното заседание на европейските министри на правосъдието. До началото на същинската работа на прокуратурата на ЕС остава да се приемат промени в националното законодателство на 22-те държави, които участват в новата структура, уточни еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. Той съобщи, че е изпратил писма до столиците за ускоряване на този процес. Рейндерс изрази надежда прокуратурата на ЕС да започне работа възможно най-скоро, без да се обвързва с очакването, че това ще се случи до края на годината. По неговите думи ЕС е увеличил чувствително бюджета на прокуратурата до 37 млн. евро. Предстои в Люксембург да бъде изградена нова сграда за институцията и да бъдат назначени над 100 служители.

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп затегна допълнително притискането на затруднената икономика на Иран, обявявайки нов кръг от санкции, които ефективно ще изключат страната от глобалната финансова система. Министерството на финансите на САЩ обяви, че поставя в черния списък 18 големи ирански банки - 16 от които са били насочени към „опериране във финансовия сектор на Иран“, както и една банка, контролирана от санкционирана иранска банка, и една, която Министерството на финансите на САЩ казва, че е свързана с иранските военни. В изявление Министерството на финансите заяви, че „е определило финансовия сектор на иранската икономика като допълнителен път, който финансира пагубните дейности на иранското правителство“. Европейските държави се противопоставиха на пълното санкциониране на финансовия сектор на Иран, тъй като той излага чуждестранни банки, които правят бизнес с банките в черния списък и други компании, на наказателни мерки от Вашингтон.

Японската централна банка (ЯЦБ) извърши най-широкообхватното повишаване на своята икономическа оценка, засягаща отделните райони, от седем години насам на фона на признаците на подобряване на икономическата активност след спада, предизвикан от пандемията от Covid-19. ЯЦБ повиши оценката си за осем от деветте района на Япония в тримесечния си доклад Sakura. По-умереният песимистичен тон на последния доклад вероятно ще се отрази в тримесечната перспектива на регулатора, която ще бъде представена по-късно този месец наред с неговото политическо становище. Според други публикувани данни става ясно, че настроението сред японските търговци се е подобрило през миналия месец до най-мекия песимистичен възглед за последните почти две години и половина, докато броят на банкрутите през първата половина на годината е спаднал до най-ниското си ниво от 31 години, тъй като подкрепата на правителството и централната банка помага на компаниите да се борят с трудностите.