Европейската централна банка (ЕЦБ) е определила задължителните интервенционни курсове за българския лев и хърватската куна, след като двете страни бяха допуснати до валутния механизъм ERM II, известен като „чакалнята“ за еврозоната, съобщават от ЕЦБ. Интервенционните курсове влизат в сила от 13 юли 2020 г.  ЕЦБ посочва, че най-ниският обменен курс на лева може да е 1,66246 лева за 1 евро, а най-високият - 2,24920. В момента левът е фиксиран на ниво от 1,95583 лева за 1 евро.

Няколко хиляди са вече протестиращите пред Министерския съвет. В петия ден на протеста срещу мафията и полицейското насилие броят на гражданите на площада е най-голям. Първо стотици протестиращи граждани се събраха пред президентството със скандирания за оставка на правителството и главния прокурор, след това блокираха движението по бул. "Дондуков". На протести са излезли граждани и в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Русе, Габрово, Ловеч, Хасково, Видин, Ямбол, Сливен.

Комисията за защита на конкуренцията започва проверка на сделката, с която държавната Българска банка за развитие придоби миноритарен пакет акции в Първа инвестиционна банка. Проверката е след уведомление на ББР за придобиването на акциите. По закон КЗК трява да направи оценка на концентрацията и да излезе със становище, за да бъде финализирана сделката. Комисията ще се произнесе до два месеца. Самото производство е образувано на 10 юли, тоест още в края на миналата седмица. В посоченото съобщение от КЗК се казва директно, че сделката се очаква да окаже въздействие върху банковия пазар в страната. На 2 юли ПИБ уведоми, че успешно е увеличила своя основен капитал със 195 424 000 лв. Новите акционери на банката са Българска банка за развитие (ББР) с 18,35% и Valea Foundation със 7.87%. ББР получи с правителствено решение 140 млн. лв., за да придобие близо 70% от емитираните нови акции на ПИБ на обща стойност 200 млн. лв.

Износът на България в рамките на ЕС през април 2020 г. е спаднал с 20.2% спрямо година по-рано, отчита Националният статистически институт. За четирите месеца намалението е с 5.1% до 11.7 млрд. лв. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (42.3%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (42.3%). Най-голям спад се наблюдава в сектор "Минерални горива, масла и подобни продукти" (27.8%). Вносът на България от ЕС до края на април спада с 9.1% спрямо същия период на 2019 г. и достига 11.8 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Румъния, Италия, Гърция и Нидерландия. Само през април вносът се срива с 32.4% спрямо същия месец на предходната година. При вноса най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (24.7%).

Три екипа ще разработват концепции за развитието на Централна баня в София, съобщава общинското предприятие "Софпроект". Класираните на първо място - Екип „Софийски терми“ получава 93,80 точки, на второ място - Обединение „Kengo Kuma & Associates Inc и Ямазаки + Иванова Архитектс” ООД - 82,68 точки, на трето място - Гражданско сдружение "Историческа баня" - 70,63 точки. Отворената покана за разработване на концепция за развитие на северното и източно крило на Централна баня стартира на 15 май и търси добре аргументирани решения за оптималното използване на сградата. Предложения подадоха четири български и чуждестранни обединения, като всяко от тях представи своя екип, метод на работа, резюме на концепция, бизнес план и модел.

Близо 50 млн. лв. достигнаха одобрените от търговските банки безлихвени кредити за физически лица, съобщиха от Българската банка за развитие (ББР) за напредъка на Програмата за гарантиране на безлихвени заеми за служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд вследствие на пандемията от COVID-19. Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 20 677 искания за кредити, от които потвърдени са 11 986, а обработващи се - 1701. Средната стойност на заемите е 4200 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се. Срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 година.

“Алкомет“ предлага да няма дивидент след десет поредни години на изплащане на дивидент от 2010 до 2019 г. Ръководството предлага акционерите да отнесат печалбата за 2019 г. в размер на 8,6 млн. лв. в неразпределена печалба. Събранието на производителя на алуминиеви изделия е свикано за 19 август 2020 г. Въпреки печалбата за 2019 г., компанията отчете слабо първо тримесечие на 2020 г. с консолидирана загуба от 772 хил. лв. спрямо консолидирана печалба от 3,57 млн. лв. за същото тримесечие на 2020 г. Тогава икономическата криза, породена от коронавируса, не се беше разразила в пълния си мащаб. В последните години „Алкомет“ АД се постара да внедри машини, за да произвежда продукти с по-висока придадена стойност, които ще намерят приложение в автомобилния сектор. Сега тази индустрия е сред най-силно ударените от кризата. Загубата за първото тримесечие на 2020 г. е резултат от увеличението на разходите за дейността с 2 млн. лв. до 95,3 млн. лв. и намаление на приходите от продажби с 2,7 млн. лв. до 95,1 млн. лв.

Гърция ще поиска от ЕС да подготви списък с "много силни мерки" срещу Турция, ако тя наруши гръцките суверенни права със сондажите си за петрол и газ в Източното Средиземноморие, заяви външният министър на страната Никос Дендиас. По думите на високопоставен представител на ЕС обаче Съюзът няма намерение да обсъжда каквито и да било санкции по отношение на Анкара заради проучвателните й сондажни дейности или евентуални нарушения от нейна страна на оръжейното ембарго за Либия на срещата на външните министри в Брюксел днес - първата лице в лице след избухването на коронавирусната пандемия. Задълбочена дискусия все пак ще бъде проведена по всички аспекти на отношенията ЕС - Турция, каза още представителят. По думите му е възможно ЕС да направи някои символични жестове на добра воля към Турция, като например върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел да спомене опита за преврат от 2016 г. и да открои подкрепата на ЕС за законно избраното правителство на Турция.

Китай обяви санкции срещу американски висши представители в отговор на санкции, наложени от Вашингтон на Пекин заради репресии над мюсюлманско малцинство. Говорителка на китайското външно министерство обяви "съответни санкции" срещу сенаторите Тед Круз и Марко Рубио, конгресмена Крис Смит и посланика на САЩ по въпросите на международната религиозна свобода Сам Браунбек. Пекин налага санкции и на комисия към Конгреса на САЩ, която наблюдава състоянието на човешките права и спазването на върховенството на закона в Китай и представя годишен доклад със заключенията си пред президента Доналд Тръмп и Конгреса. Американските санкции са сериозна намеса във вътрешните работи на Китай, те нарушават сериозно основните норми в международните отношения и вредят на китайско-американските отношения, заяви говорителката на брифинг с журналисти. Китай ще предприеми и други ответни действия в зависимост от развоя на ситуацията, допълни тя, без да конкретизира.

Google заяви, че планира да изразходва 10 милиарда долара в следващите 5 до 7 години, за да ускори въвеждането на цифрови технологии в Индия. Сундар Пичай, който е роден в страната и сега е главен изпълнителен директор на компанията майка на Google Alphabet, направи това изявление по време на видеоконференция на годишното събитие на Google в Индия. Той каза, че избухването на коронавируса е подчертало необходимостта и значението на технологиите. Индия е ключов задграничен пазар за Google, където редица от продуктите и услугите му, включително Search, YouTube и Android, навлязоха до голяма част от цялото онлайн население. Нацията от 1.3 млрд. души се очерта като може би последният голям неизползван пазар за растеж за американски и китайски гиганти. Повече от 500 млн. души в Индия са онлайн днес, а над 450 млн. смартфона са в активна употреба в страната.