Изплащането на заплати и осигуровки е най-голямото затруднение за бизнеса в условия на криза, показват данните от проведено в периода 2-8 май 2020 г. онлайн анкетно проучване, осъществено от БСК сред 584 управители и собственици на фирми в цялата страна. Резултатите отразяват преимуществено състоянието сред микро- и малките предприятия в търговията и услугите - сектор, който преобладава в БВП и е най-много засегнат от кризата и ограниченията свързани с COVID-19. 73% от анкетираните са били принудени да съкратят част или целия си персонал вследствие на кризата, а 15% са прибягнали до намаляване на трудови възнаграждения. До 20 000 лв./месец са необходимите ликвидни средства за покриване на разходите в следващите три месеца (в т. ч. заплати, осигуровки и данъци) за около 57% от анкетираните. Всяка четвърта компания се нуждае от 20-50 хил. лв. на месец, а всяка десета – от над 100 000 лв. ликвидни средства за месечна издръжка. 34% от анкетираните очакват да възстановят бизнеса си в рамките на около година, други 33% очакват това да се случи за повече от година.

Обещаният старт на схемата за безвъзмездна помощ за малки и микрофирми, пострадали от коронавируса, не се случи на 11 май 2020 г. От Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" съобщиха, че все още се очаква Европейската комисия да одобри процедурата, след проверка дали тя съответства на правилата за държавна помощ. Сега мярката се отлага за неопределено време. Грантовете от 3000 до 10 000 лв. с общ бюджет от 173 млн. лв. бяха осигурени като антикризисна мярка след преструктуриране на други схеми от ОП "Иновации и конкурентоспособност". Помощта е предназначена за малки и микропредприятия, регистрирали минимум 20% спад на оборота април 2020 г. спрямо април 2019 г. 

Белгийската химическа група Prayon е новият собственик на технологичния център за разработки в областта на фосфатите "Технофос" в Девня. Промяната е резултат от сделка за придобиване на активи на досегашния собственик - белгийската Ecophos, която през март обяви фалит. Българското дружество ще запази дейността и служителите си, като Prayon планира и да засили иновациите. Продажбата на "Технофос" е част от сделката, с която Prayon придобива интелектуалната собственост на Ecophos, включително портфейла с патенти и процесно ноу-хау. Ecophos има 19 патента в областта на преработката на различни суровини за производство на фосфати за селското стопанство и хранителната индустрия, фосфорна киселина с висока чистота и др. Продажбата на активите е организирана от синдика на дружеството. Ecophos е собственост на белгиеца Мохамед Таким, който е и автор на много от разработките. Компанията има пет завода за производство на фосфати в различни страни, включително "Алифос" в България, както и две дружества за технологични услуги - "Технофос" и белгийското Tehnology Services. Базата в Девня беше построена преди четири години като технологичен и иновационен център за разработки с инвестиция от 10 млн. евро.

“Мултимес фарм” АД е закупила свинекомплекса в павликенското село Стамболово и планира да модернизира базата. Фирмата ще отглежда свине майки и прасета за угояване, като вече е депозирала инвестиционното намерение в Община Павликени. Според него ще бъдат реновирани старите помещения на нефункциониращата ферма за интензивно отглеждане на животните, заложена е подмяна на оборудването, възстановяване на помпената станция за подземни води и др. Инвестиционното предложение включва възстановяване на работата само на част от съществуващите производствени халета – общо 9, като след реализацията на планираните дейности капацитетът на фермата ще възлиза на 3280 бр. места за отглеждане на прасета за угояване, 2520 бр. места за отглеждане на подрастващи прасета и 635 бр. за отглеждане на свине майки. При пълен капацитет фирмата планира в свинекомплекса да работят около 60 души.

Центърът за градска мобилност може да прибегне до теглене на кредит, за да покрие загубите от продажбите на карти и билети и от зоните за платено паркиране по време на извънредното положение, заяви директорът на общинското дружество Димитър Дилчев. Пропуснатите приходи до момента са 12 млн. лева. От премахването на почасовите зони за платено паркиране ЦГМ е губил по 400 хил. лв. на седмица. Задълженията към транспортните оператори за март са 1,8 млн.лв., а за април се очаква те да достигнат 4,5 млн. лв. "Столичен автотранспорт" търпи около 3 млн. лв. загуби. Също 3 млн. лв. е загубата и на "Столичен електротранспорт". Най-големи финансови поражения търпи "Метрополитен" – 8 млн. лв., предимно от спада в продажбата на превозни документи. Работи се по съкращаване на разписанията на градския транспорт, увеличаване на линиите и нови възможности за разкриване на места за продажба на превозни документи.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преизчисли цената на руския природен газ за българските потребители със задна дата – за август и септември 2019 г. За двата месеца, според новия договор между "Булгаргаз" и „Газпром“, който важи от 5 август 2019 г., цените на синьото гориво са с 35% по-ниски от тези, по които общественият доставчик е продавал на крайните снабдители през този период. Утвърдените цени за минали периоди са приети с цел да бъдат изчислени сумите, които общественият доставчик на природен газ и крайните снабдители следва да възстановяват на клиентите за доставка на природен газ, се посочва в решенията на регулатора. На тази основа ще бъдат върнати над 150-те млн. лв. на битови и индустриални потребители, които „Булгаргаз“ получи от „Газпром експорт“. Определените от регулатора цени са в съответствие с промените в Закона за енергетиката, които предвиждат цените на газа да се променят ежемесечно за седемте месеца, през които важи новият договор с руската компания – от 5 август 2019 г. до март 2020 г.

Износ на оръжие към Индия и Алжир в големи количества реализира държавното дружество “Кинтекс” през първото тримесечие на 2020 година. Общият размер на отчетения експорт от компанията за тримесечието е 20,35 млн. лв., при 10,27 млн. лв. година по-рано. Печалбата на “Кинтекс” за първото тримесечие е 2,49 млн. лв., при 4,72 млн. лв. година по-рано. През второто тримесечие на годината износът на боеприпаси и въоръжение също ще бъде значителен, тъй като дружеството има подписани договори с министерствата на отбраната на Индия и Алжир. Приходите от продажба на военна продукция на ВМЗ-Сопот нарастват с близо 23%. През първото тримесечие на годината те са в размер на 45,6 млн. лв., при 37,1 млн. лв. година по-рано. Печалбата на ВМЗ-Сопот обаче също намалява като за първото тримесечие е 3,36 млн. лв., при 4,74 млн. лв. за същия период на миналата година. “Ел Би Булгарикум” се занимава с разработка на препарати срещу холестерол и подагра. Дружеството работи по два проекта с външно финансиране.  С лиценз от “Ел Би Булгарикум” българско кисело мляко продават японската фирма “Мейджи” и финландската “Валио”.

Френските производители на автомобили трябва да върнат повече от производствените си мощности във Франция в замяна на държавната подкрепа за индустрията, която пострада от разпространението на коронавируса, заяви финансовият министър на страната Брюно льо Мер. Наред с туризма и аерокосмическото производство, автомобилостроенето е една от трите индустрии, за които френското правителство подготвя помощни мерки за възстановяване след коронавирусната криза. Льо Мер заяви, че тази седмица ще проведе срещи с представители на автомобилната индустрия на страната относно плана за възстановяване, който се очаква да влезе в сила в края на август или септември. "Готови сме да ви помогнем. Готови сме да подобрим стимулите за нови автомобили. Готови сме да разгледаме с какво може да се подобри вашата конкурентоспособност във френските производствени обекти", заяви министърът пред местното радио BFM Business. Льо Мер подчерта, че в замяна на това френското правителство ще очаква концерните да преместят повече от своите производствени мощности в страната.

Директните инвестиции на Китай в Съединените щати паднаха до най-ниското си ниво след Световната рецесия през 2009 г., дори преди пандемията от коронавируса да затвори голяма част от глобалната търговия. Спадът на китайските инвестиции в Съединените щати отразява напрежението между двете най-големи икономики в света и ограниченията на китайското правителство за инвестиции в чужбина. Според доклад на Националния комитет за отношенията между САЩ и Китай и консултантската фирма Rhodium Group преките инвестиции на Китай в САЩ са спаднали от 5.4 млрд. долара през 2018 г. на 5 млрд. долара миналата година. Преките инвестиции включват сливания, придобивания и инвестиции в офиси и фабрики, но не и финансови инвестиции като покупка на акции и облигации. Докладът отчита, че преките китайски инвестиции в Съединените щати на практика изчезнаха между януари и март тази година – свивайки се до 200 млн. долара. Причината за резкия спад е отражението на пандемията от Covid-19 върху световната икономика. Инвестициите на САЩ в Китай за миналата година са 14 млрд. долара, а през 2018 г. те са били 13 млрд. долара. Но това увеличение до голяма степен се дължи на обявените преди това проекти, включително фабриката на Tesla в Шанхай.

Саудитска Арабия обяви редица мерки за строги икономии, за да се справи с негативното въздействие на пандемията от коронавирус и ниските цени на петрола, като утрои своя данък върху добавената стойност и намали размера на социалната помощ за държавните работници. Мерките, предприети за увеличаване на приходите и рационализиране на разходите, са оценени на около 100 млрд. риала (26.6 млрд. долара), твърдят местните медии. Общите разходи за 2020 г. ще останат близки по размер до планираните, тъй като спестените пари ще бъдат преразпределени за здравеопазване и помощ за бизнеса, заяви финансовият министър на Кралството Мохамед Ал-Джадаан. „Това са приоритетите: здравеопазването и поминъка на хората“, каза Ал-Джадаан, добавяйки: „Искаме да гарантираме, че поддържаме фискалната си сила, така че когато икономиката се измъкне от блокирането, да бъдем в състояние да я подкрепим“. Най-големият износител на петрол в света е изправен пред втора криза, причинена от ценовия срив на глобалните петролни пазари. Сътресенията там са намалили държавните приходи, които до голяма степен идват от търговията с петрол, и са на път да спрат крехкото икономическо възстановяване на Саудитска Арабия след ценови крах на петролните пазари през 2014 г.