България е втора в ЕС по дял на екоданъците в общите данъчни постъпления за 2018 година, отчита Евростат. У нас делът на екологичните данъци и такси е близо 10 на сто. За сравнение в Германия те са едва 4,5% от общите. Преди нас е само Латвия с дял на екотаксите от близо 11 на сто. С подобен на нашия дял са Гърция – 9,5%, Словения – 9,4% и Хърватия – 9,3%. Най-малко са постъпленията от екоданъци в Люксембург – 4,4 на сто от всички. Приходите на държавите в Европейския съюз от екологични данъци и такси възлизат на общо 324,6 млрд. евро за 2018 г., което е с 3% повече спрямо 2017 г. и с 49% над равнището от 2002 г. Енергийният сектор осигурява над три четвърти от общите приходи от екоданъци. От транспорта идва близо една пета от постъпленията.

За всяко бордово устройство, монтирано в камионите и автобусите, превозвачите ще трябва да плащат по 15 лв. месечен наем на избраните фирми-доставчици. Няма яснота за прилагането на другата алтернатива, с която ще се измерва пробегът на тежкотоварните превозни средства - GPS тракерите, тъй като доставчиците им все още не са регистрирани. Третата възможност - маршрутните карти не били удобни за редовните превози, защото ще костват висенето по опашки. Транспортният бранш предложи старта на тол-системата да се отложи с още един месец, през който всички превозни средства да бъдат оборудвани с необходимите устройства за проследяване и да се тества системата. До момента 32 000 превозни средства са оборудвани, а остават още 72 000.

2 273 703 електронни винетки на обща стойност 128 375 970 лв. са продадени от 1 ноември 2019 г. до средата на месец февруари т.г. Извършени са 303 215 проверки, съставени са 4 281 акта за установяване на административни наказания. Приходите от компенсаторни такси и глоби са 2 029 534 лв. Постъпилите суми от продажба на е-винетки в брой в пунктовете на Агенция „Пътна инфраструктура“ и граничните контролно-пропускателни пунктове са 5 845 361 лв. Сключени са договори с двама национални доставчика на услуги. Преминати са успешно два етапа от процедурата за доказване на оперативна съвместимост с електронната система за събиране на пътни такси за изминато разстояние от националните доставчици на услуги „Интелигентни трафик системи“ АД и „Конкорд Смарт Инфраструктура“ АД, като са издадени сертификати от АПИ за всеки етап от процедурата. След успешното преминаване на тестовете за оперативна съвместимост, Националните доставчици на услуги, с които АПИ има сключени договори, имат възможност за предварителни регистрации за оборудване на автопарка на превозвачите с бордови устройства и подготовка за сключване на договори с тях.

Комисията за финансов надзор (КФН) отказа да издаде потвърждение на проспект за първично публично предлагане на акции, които да бъдат издадени от Първа инвестиционна банка (ПИБ). ПИБ представи проспекта си пред КФН на 20 декември 2019 г., като чрез публичното предлагане на акции иска да набере от българската фондова борса (БФБ) 200 млн. лв. Средствата трябваше да бъдат разпределени в 40 млн. акции с номинална стойност, но с емисионна стойност от 5 лв. В документа беше записано, че предлагането ще се счита за успешно, ако бъдат купени поне 4 млн. акции на стойност 20 млн. лв. (10% от търсената сума). Стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ) от лятото показаха капиталов недостиг от 263 млн. евро (510 млн. лв.) при най-утежнения сценарий. В момента собственият капитал на банката е 110 млн. лв.

Белгийската група "Спадел" ще инвестира 17 милиона евро в развитието на българския си завод за бутилиране на минерална вода "Девин". Вложенията са предвидени за изграждането на нов, напълно автоматизиран логистичен център и смяна на две от производствените линии в завода в гр. Девин в България. "Девин" е създадена през 1992 г. От 2017 г. компанията е част от белгийската група "Спадел" – водещ производител на бутилирана вода в Белгия, Холандия, Люксембург и Франция.

30 млн. лв. инвестира ЕРП Север в електроразпределителната мрежа във Варненска област за 2 г., съобщиха от дружеството, което обслужва 9 области в Североизточна България. Миналата година във Варненско са вложени 15 млн. лв. – в изграждане на нова мрежа и подобряване на съществуващата, както и за закупуване на техника и инструменти за екипите на дружеството. Подменени са кабелни линии във Варна и са реконструирани мрежи ниско напрежение в общините Аврен, Аксаково, Бяла, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Провадия, Суворово. Тази година ЕРП Север ще инвестира още 15 млн. лв. в подобни проекти, в изграждането на напълно нови мрежи в места с повишено потребление на еленергия и в подмяна на основни съоръжения в подстанциите Чайка, Аспарухово, Девня 2 и Максуда. Ще приключи и стартиралият през 2019 г. проект за модернизация на подстанция Варна-Изток, а резултатът от програмата ще е подобряване на качеството на елзахранване на клиентите.

Един от най-големите развъдници за риба в България се прави в землището на лясковското село Козаревец. Проектът предвижда отглеждането както на масови видове риби, така и на бутикови видове, включително сомове албиноси, амури, есетри, лин и др. Развъдникът ще се простира на площ от над 130 дка, което е почти пет пъти повече от язовир „Мотела“ край Велико Търново. Инвестицията е на компанията „Аркус - Строй“, която предвижда разширяването на сегашното помощно стопанство „Попенец“. Инвестиционният проект предвижда два отделни рибарника, които ще се простират на 134 дка в меандрите по десния бряг на река Янтра и ще бъдат използвани за спортен риболов. Другият проект за рибарник е на фирмата „Посейдон 73” и е за язовир „Влашки дол“. Той предвижда разполагането на плаващи мрежови клетки, наричани садки, каквито има и в яз. „Александър Стамболийски“.

Европейската комисия ще оттегли предложението си от 2016 г. за реформиране на Дъблинския регламент за убежището. Регламентът определя коя държава от Европейския съюз (ЕС) е отговорна за обработването на молби за убежище. Целта на закона е да спре „пазаруването на убежище“, като ограничи кандидатите за разрешение за пребиваване до първата им страна на влизане в ЕС, отбелязва изданието. „Ние сме в постдъблински хоризонт“, коментира гръцкият комисар Маргаритис Схинас, който отговаря за миграцията в рамките на портфейла му за запазване на европейския начин на живот. По думите му регламентът, който определя процедурите за предоставяне на убежище, ще трябва да бъде изтеглен от по-широкия пакет, който ще бъде обявен в края на март. Въпросният пакет всъщност се отнася до седемте нормативни акта, които съставляват Общата европейска система за убежището. Схинас посочва, че два европейски закона – регламентът от Дъблин и още един, ще бъдат оттеглени и преработени. Той не дава повече подробности по въпроса.

Американската банка Morgan Stanley купува платформата за електронна търговия с финансови активи E*Trade Financial Corp. за 13 млрд. долара, като трансакцията ще бъде осъществена чрез акции. Сделката ще промени профила на кредитора, който твърдо залага бъдещето си на бизнеса с управление на средства за клиенти на дребно. Придобиването ще е най-голямото за американски банков гигант от кризата от 2008 г. насам. С включването на E*Trade към Morgan Stanley ще се влеят близо 5 млн. потребители, техните активи на стойност 360 млрд. долара, както и изградена онлайн банка с евтини депозити. За сравнение: активите, които управлява банката, възлизат на 2.7 трлн. долара. Главният изпълнителен директор на E*Trade Майкъл Пици ще оглави новия брокерски бизнес на Morgan Stanley, който ще продължи да действа под марката E*Trade и ще запази някои от обектите си, както и рекламната си кампания, заяви изпълнителният директор на американската банка Джеймс Горман.

Народната банка на Китай (PBoC) понижи основната си лихва по едногодишните заеми до 4,05% от 4,15% и петгодишна лихва до 4,75% от 4,80%. Това е първата промяна на основната китайска лихва от миналия октомври насам, като тя беше напълно очаквана от финансовите пазари с оглед на предприетите преди това мерки от страна на централната банка на страната, целящи да ограничат икономическите щети от епидемията от коронавирус. Основният лихвен процент по кредитите е лихвената ставка, която банките в страната начисляват на своите най-кредитоспособни клиенти. Понижението на едногодишната и на петгодишната лихва по заемите последва предприетите от централната банка стъпки в началото на седмицата, когато тя намали лихвата по едногодишните средносрочни заемни инструменти (MLF) до 3,15% от 3,25% - средства, които PBoC отпуска на финансови институции. Тази лихва обаче е свързана с основните лихвени ставки и след това решение от понеделеник се очакваше именно днес Китайската централна банка да намали и основната си лихва.