57,6% от фирмите в България са отчели намаление на приходите от продажби на стоки и услуги през април в сравнение с март. За 32,1% от тях не е имало промяна в приходите и само 9,2% са отчели увеличение, според анкета на НСИ, направена сред 3770 фирми. През март НСИ направи същата анкета и 53,5% от анкетираните отчетоха спад на приходите през март в сравнение с февруари. Най-голям спад на приходите през април отчитат в сектора на културата, спорта и развлеченията - 67,9% от фирмите в него имат намалели в сравнение с март приходи. Строителството и търговията с недвижими имоти се справят сравнително добре - съответно 43,2 и 42,1% от фирмите в тези сектори се оплакват от намалели приходи. Те бяха ударени много сериозно през март 2020 г.

В края на април 2020 г. депозитите на домакинствата и нетърговските дружества възлизат на 56.714 млрд. лева. Те се увеличават със 7.6 на сто спрямо година по-рано, отбелязвайки 7.2% годишен ръст през март, отчита БНБ. Депозитите на неправителствения сектор също нарастват - с 8.1 на сто за година до 85.814 млрд. лева. Влоговете на нефинансовите предприятия пък са в размер на 25.826 млрд. лв. в края на април, като на годишна база те се увеличават двуцифрено - с 10.8 процента. Единствено депозитите на финансовите предприятия намаляват с 3.5% в сравнение със същия месец на миналата година, като в края на април достигат 3.274 млрд. лева. Нетните вътрешни активи са 65.049 млрд. лв и се увеличават с 10.5% спрямо година по-рано.

Срокът на концесионния договор за находище „Галата“ ще бъде продължен с 253 дни, реши Министерският съвет, приемайки промяната, поискана от концесионерите „Петрокелтик" и „Петрокелтик България" ЕООД. Находище „Галата", от което се добива природен газ, се намира в българския черноморски шелф. Дружествата мотивират искането си с наличието на непреодолима сила: аварийно спиране на потока газ от находище „Каварна" в края на 2017 г. Двете находища имат обща подводна инфраструктура, поради което аварията в едното се отразява на работата на другото. Форсмажорът е документиран със сертификат, издаден от Българската търговско-промишлена палата на 2 октомври 2018 г. Наличието на непреодолимата сила е отстранено през м. юли 2018 г. Концесионният договор за находище „Галата" е сключен през 2001 г. за срок от 25 години.

Хотелската верига Accor Group, която е собственик на хотелите Novotel и ibis в София, ще отвори първия си обект под бранда MGallery в София. Групата е подписала договор за франчайз със собственика на настоящия хотел "Мезон" в града. Той се намира в близост до болница "Токуда" и търговския център Rainbow Plaza. Със сключването на франчайза между Accor Group и настоящия собственик на хотела "Грийнвил България" ЕООД сградата ще бъде обновена и ще бъде отворена отново през 2021 година. След обновяването на хотела той ще разполага с 96 стаи. През 2019 година от Accor обявиха, че ще отворят хотел MGallery в град Пловдив, като той трябва да заработи през второто тримесечие на годината. Той се намира в близост до Стария град и разполага с 40 стаи и апартаменти, както и със спа и конферентни зали. Собственикът на хотел "Мезон" в София - "Грийнвил България", е част от инвеститорска група, която се занимава с управлението на недвижими имоти, луксозни хотели и курорти. Компанията е стратегически партньор на Orbis Group като двете управляват над 130 обекта на пазарите в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). У нас това са ibis, намиращ се до Летище София, както и Novotel на булевард "Цариградско шосе". 

Правителството реши "Български пощи" да разпространява вестниците на територията на цяла България за срок от 10 години. Държавното пощенско предприятие гарантира "равнопоставеност и достъпност при ценообразуването за всички участници - под формата на отстъпка от корична цена. Отстъпките са следните: за издатели - 25%; за търговци на едро - 35%; за търговци на дребно - 15%; за доставка на абонамент - 30% от каталожната цена на съответното издание. Междувременно "Български пощи" пусна обществена поръчка, с която търси подизпълнител за поверената му от правителството задача. Стойността на поръчката, обявена в началото на март, е 60 милиона лева за 4 години. Работата на практика включва превъзлагане на всички дейности, които трябва да се вършат от държавното предприятие: планиране на разпространението и продажбите, получаване от печатниците и подготовката за експедиция до складовете, разпространение до пунктовете за крайно разпространение, връщане на нереализираната продукция на издателите, администриране на продажбите и финансовите постъпления, се казва в заданието на обществената поръчка. Срокът за подаването на оферти за участие бе 13 април. В конкурса на "Български пощи" се включи само един кандидат - "ВИП секюрити".

„Параходство Български морски флот“ АД“ получи поредния 45 000-тонен моторен кораб за превоз на насипни товари. Флагът на „Мальовица“ (MALYOVITSA - ІМО 9835795) беше вдигнат в китайската корабостроителница Jiangsu Yangzijiang Shipbuilding Co., Ltd. По технически параметри корабът не се отличава от своите предшественици, построени по проекта Bluetech 45, които доказаха своята надеждност и ефективност. Това са моторните кораби „Плана“, „Миджур“ и „Бузлуджа“, съобщават от компанията. Това е вторият в историята на компанията кораб с името „Мальовица“. Първият е бил 25 000-тонен, за превоз на масови товари, построен във Варна и е в състава на флота от 1983 г. до 2013 г. В Китай вече се извършват ходовите изпитания на следващия от серията Bluetech 45 – моторен кораб „Милин камък“. Очаква се в края на следващия месец и той да попълни флота на „Параходство БМФ“.

През първото тримесечие на 2020 г. "БДЖ Холдинг" бележи загуба. Компанията отчита спад на приходите от продажба на билети, увеличила е карго превозите с 2 процента, но товарите са били по-евтини и затова постъпленията са намалели. Не е успяла да продаде заложените стари вагони и ненужни сгради, както и да проведе обучителни курсове. И макар разходите ѝ за електроенергия да са намалели значително, тези влошени показатели плюс увеличените заплати в дружествата неутрализират положителните тенденции. "БДЖ Холдинг", който за първото тримесечие на миналата година отчете печалба от 2.190 млн. лв, сега е на минус 29 хил. лв. Като основна причина за това се сочат нереализираните приходи от продажби на стари вагони, но те щели да се извършат по-късно и да се компенсират сегашните загуби, става ясно от анализа на железниците. Обезценки са намалили несъбрани от години вземания на холдинга от чужди контрагенти. От 46.484 млн. лв. тяхната балансова стойност е спаднала на 12 млн. лв. В същото време холдингът има просрочен заем към Първа инвестиционна банка за 8.423 млн. лв., но се води спор с банката за него.

"Монбат" отчита почти 26% спад на консолидираните нетни приходи от продажби през април 2020 г. на фона на пандемията и икономическата блокада.За месеца приходите възлизат на 19,949 млн. лева, което е с 25,9% по-малко в сравнение с реализираните консолидирани нетни приходи от продажби през април 2019 г., посочват от групата. За първите четири месеца на 2020 г. дружествата от икономическата група са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби в размер на 93,109 млн. лева, което представлява намаление от 11,9% на годишна база. Консолидираната печалба преди облагане с данъци за април спада на годишна база с 14,2% до 593 хил. лева. Консолидираната печалба преди облагане с данъци за групата за периода януари-април възлиза на 3,761 млн. лева, което е с 54,5% по-малко за същия период на миналата година.

Европейската комисия представи планове за фонд за възстановяване на стойност 750 млрд. евро, тъй като регионът е изправен пред най-тежката икономическа криза от 30-те години на миналия век. Тя ще заеме тези средства и след това ще ги изплати чрез европейския бюджет - общата кошница на ЕС в подкрепа на програми като Еразъм. Те ще бъдат изплатени между 2028 и 2058 г. Тези 750 млрд. евро включват 500 млрд. евро безвъзмездни средства и 250 млрд. евро за заеми на държавите-членки. От 500 млрд. евро заеми, 310 млрд. ще бъдат инвестирани в зелени и дигитални преходи. Германия и Франция отвориха вратата за емитиране на взаимен дълг на ЕС миналата седмица, като предложиха Комисията да набере 500 млрд. евро на публичните пазари, които да бъдат разпределени като безвъзмездни средства. Инициативата беше описана като „пробив” и „историческа” стъпка, тъй като Германия винаги е била против идеята за съвместно емитиран дълг, дори по време на предишни кризи.

Warner Music Group обяви, че иска да предложи акции за до 1.82 млрд. долара в първичното си публично предлагане в САЩ, което е потенциално най-голямото IPO до момента в Ню Йорк за 2020 г., тъй като пазарът на нови акции се възстановява, след като пандемията COVID-19 постави много дебюти на изчакване. Warner Music, третият най-голям световен звукозаписен лейбъл определи целева цена от 23 до 26 долара на акция за 70 милиона акции от клас A, заявиха от компанията в регулаторен документ. В горния край на гамата IPO-то ще оцени Warner Music на 13.26 милиарда долара. Музикалната компания, която е мажоритарна собственост на Access Industries на милиардера Лен Блаватник, не продава нови акции, а изцяло от съществуващи акционери, които продават свои акции, което е рядкост в IPO-тата, пише Reuters. Warner Music реши да забави първичното предлагане през март, тъй като здравната криза с COVID-19 разтърси капиталовите пазари и удари спирачките на много листвания. 

Кабинетът на японския премиер Шиндзо Абе одобри нов пакет от стимули на стойност 1.1 трлн. долара, който включва значителни преки разходи с цел противодействие на влиянието на пандемията от коронавирус, тласкаща третата по големина икономика в света в по-дълбока рецесия. Рекордното стимулиране от 117 трлн. йени, което ще се финансира частично от втори допълнителен бюджет, следва още един пакет от 117 трлн. йени, разгърнат миналия месец. С новия пакет общият обем на разходите на Япония за борба с влиянието на вируса достига 234 трилиона йени (2.18 трлн. долара), или около 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Комбинираните разходи се нареждат сред най-големите фискални пакети в света, доближавайки се до размера на програмата за помощ от 2.3 трилиона долара в САЩ. Последният пакет включва 33 трлн. йени за директни разходи, съобщиха от Министерството на финансите в страната. За да финансира разходите, Япония ще емитира допълнителни държавни облигации на стойност 31.9 трлн. йени по втория допълнителен бюджет за текущата фискална година, приключваща през март 2021 г.