Усвояването на средствата по ОПИК изостава и 162 млн. лева ще бъдат пренасочени за по-бързо използване и подпомагане на малкия бизнес заради ковид-кризата. Общо над 560 млн. млн. лева помощи ще разпредели министерството чрез различни схеми към бизнеса. Пари ще се отпускат за осигуряване на оборотен капитал, за внедряване на информационни системи, за "зелени" инвестиции и др. 80 млн. лева от бюджета на ОПИК ще бъдат насочен към "малки големи" предприятия, които досега по незнайно какви причини са били пропуснати от схемите, финансирани по европрограмата. Допълнително ще бъде уточнено кои фирми ще могат да кандидатстват за тази помощ - с годишен оборот над 300 000 или над 500 000 лева., тъй като работодателските организации имали спорове, поясни министърът. Предвижда се таванът на помощта да е 50 000 лв.

Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към края на юни тази година е положително и е в размер на 1.61 млрд. лева. То се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 1.099 млрд. лв. и по европейските средства в размер на 513.5 млн. лева. На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, приходите, помощите и даренията по КФП към юни тази година са в размер на 21.43 млрд. лв. или 48.3% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на 2019-а те намаляват номинално с 855.1 млн. лева.

Съветът на директорите на "Газпром" одобри продажбата на 50% от акциите си в "Овергаз Инк" за 15,5 млн. евро. "Газпром" ще получи 151 900 евро за 490 обикновени поименни акции в "Овергаз Инк." с номинална стойност 500 лв. всяка, съставляващи 0,49% от капитала. "Газпром експорт" пък ще продаде 49 510 акции, съставляващи 49,51% от капитала на "Овергаз Инк.", за 15,348 млн. евро. Това е последният етап от раздялата на "Газпром" и "Овергаз", започнала през декември 2015 г. Редица производители и търговци на природен газ, в т.ч. на втечнен природен газ, са проявили интерес към капиталово участие в бизнеса на “Овергаз”. Интерес има и от авторитетни международни инвеститори като Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, както и от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Българският телеком "Теленор" може отново да смени собствеността си само две години след като чешката група ПиПиЕф (PPF), собственост на Петър Келнер, закупи компанията. Според информацията ПиПиЕф търси изход от всички телекоми, които бяха придобити от норвежката група "Теленор" (Telenor) през 2018 г. - в България, Сърбия, Черна гора и Унгария, а причината е да се спестят разходите около развитието на 5G мрежата на няколко пазара. Към българския телеком има интерес от няколко кандидата. Към оператора проявявал интерес "Провидънс Екуити", който искаше да купи БТК, но предпочетена бе "Юнайтед груп". Говорител на ПиПиЕф е отрекъл да има планове за продажба на българския телеком, който купи през 2018 г. заедно с операторите на "Теленор" в Унгария, Черна гора и Сърбия в сделка за 2.8 млрд. евро. Така чешкият милиардер избягна одобрение на българската Комисия за защита на конкуренцията, която преди това му забрани да купи "Нова Броудкастинг груп" с мотив, че медийната група е прекалено силна на пазара.

Недвижим имот – частна държавна собственост, намиращ се в Елена, е пуснат на търг с тайно наддаване от Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ). Продажбата е насрочена за 8 септември 2020 г. в Централното управление на компанията. Поземленият имот се намира в местността Ръта и е с площ от 1982 кв.м. Обявен е заедно с построената в него двуетажна масивна сграда със застроена площ от 201 кв.м. Началната тръжна цена е в размер на 38 948 лв. без ДДС. Освен в Елена НКЖИ е обявило за продажба имоти, които са с отпаднала необходимост и в други части на страната – Свиленград, Кърджали, Гълъбово, Стара Загора и др.

София Комерс – Заложни къщи свиква общо събрание на акционерите на 20 август 2020 г., на което ще се взема решение за разпрделение на дивидент за второто шестмесечие на 2019 г.по обикновените и привилегированите акции. Дружеството ще разпредели по 0,3 лева брутен дивидент на всяка привилегирована акция, което е останалото (6%) от обещаните 12% от емисионната стойност. Първите 6%, или 0,3 лева, бяха гласувани на общо събрание, проведено през декември 2019 г. Общата сума за разпределяне на акционерите, притежаващи привилегировани акции, е 60 346,20 лева. На притежателите на обикновени акции ще бъде разпределен по 0,2 лева брутен дивидент на лот, или общо 429 364 лева. Остатъкът от печалбата за 2019 г. ще бъде отнесен като неразпределена печалба.

Държавното дружество "Монтажи" си е поставило за цел да увеличи продажбите си и да излезе на минимална печалба от 200 хил. лв. в края на 2020 година. Дружеството е част от Държавната консолидационна компания (ДКК). Приходите за първото полугодие се увеличават леко до 15 млн. лв., но те са далеч от сумата от 500 млн. лв., предоставена от ДКК преди две години, с които "Монтажи" трябваше да направи спешен ремонт на язовири. Към края на юни предприятието отново отчита загуба, макар и по-малка, отколкото преди година. В доклада си ръководството пък предупреждава, че подобряването на резултатите може и да не се случи заради епидемията от коронавирус. "Монтажи" повишава приходите си с 24% до 15 млн. лв. през първите шест месеца на 2020 г. Малко над половината от сумата са нетните приходи от продажби, които са резултат от плащания по приключени поръчки, а друго по-съществено перо е незавършеното производство.

Международните валутни резерви на Руската федерация са надминали колосалната сума от 600 млрд. долара на 7 август тази година, съобщава руската Централна банка. Става за дума за активи в злато, налична валута и ценни книжа - деноминирани в долари на САЩ, в евро и в китайски юани. Русия заема вече твърдо третото място в света по размера на валутните си запаси, изпреварвайки Саудитска Арабия, и продължава да ги увеличава. Ако тази тенденция се запази, много е възможно, в края на 2020 година валутните резерви на РЦБ да достигнат - за първи път в историята на Русия, сумата от 680-700 млрд. долара. Не бива да забравяме, че в момента на колапса на бившия СССР - през лятото на 1991 г., валутните запаси на съветската Централна банка достигаха едва 80 млрд. долара и не можеха да покрият дори тримесечния внос на страната.

САЩ заявиха, че ще задържи плана за ръст на тарифите върху европейски и британски стоки на стойност 7.5 млрд. долара, които наложи като наказание за субсидиите за производителя на самолети Airbus. Този ход идва в момент, когато двете страни се стремят да сложат край на 16-годишната си търговска битка за държавната помощ за Airbus и американския съперник Boeing. САЩ миналата година повишиха митническите налози върху над 100 артикула, включително дрехи, уиски и сирене. Според САЩ, ЕС не е направил достатъчно. "ЕС и държавите-членки не са предприели необходимите действия, за да се съобразят с решенията на СТО", заяви водещият търговски представител на Америка Робърт Лайтхизър. "САЩ обаче се ангажират да получат дългосрочно решение на този спор.“ ЕС предпазливо приветства решението. "Комисията признава решението на САЩ да не изострят продължаващия спор за авиокомпаниите чрез повишаване на тарифите за европейските продукти," заяви говорител на ЕС.

Китай планира да разшири железопътната си мрежа с една трета през следващите 15 години, като част от дългосрочния план на държавата да увеличи урбанизираната територия и да стимулира местната икономика. Целта е до 2035 г. железопътната мрежа, която в момента е втората по големина в света, да се разшири до 200 000 километра, като 70 000 километра от нея ще се движат високоскоростни влакове. Към края на юли държавата разполага със 141 400 км жп линии, от които 36 000 км са за движението на високоскоростни влакове. Целите, които Китай си е поставил за следващото десетилетие и половина, означават увеличение с 33.3% на железопътната мрежа, както и значително нарастване от 133% на високоскоростното железопътно трасе, според изчисления на Reuters. Според плана на втората най-голяма икономика в света всички градове с население над 200 000 ще имат достъп до железопътен транспорт преди 2035 г.