През март общият показател на бизнес климата в България се понижава с 0.5 пункта в сравнение с февруари (от 20.9% на 20.4%), като намаление на показателя е регистрирано единствено в промишлеността, съобщава Националния статистически институт. Съставният показател „бизнес климат в промишлеността“ спада с 3.9 пункта (от 18.4% на 14.5%), което се дължи на резервираните оценки и очаквания на промишлените предприемачи за бизнес състоянието на предприятията. Основните фактори, ограничаващи дейността в сектора, остават несигурната икономическа среда и недостигът на работна сила, посочени съответно от 56.8 и 30.7% от предприятията. През март съставният показател „бизнес климат в строителството“ се повишава с 0.9 пункта (от 23.3% на 24.2%) в резултат на по-благоприятните оценки на строителните предприемачи за настоящото бизнес състояние на предприятията. Съставният показател „бизнес климат в търговията на дребно“ се покачва с 1.1 пункта (от 35.4% на 36.5%), което се дължи на по-оптимистичните очаквания на търговците на дребно за бизнес състоянието на предприятията през следващите шест месеца.. По-голяма част от търговците на дребно не предвиждат промяна в продажните цени през следващите три месеца. През март съставният показател „бизнес климат в сектора на услугите“ нараства с 3.5 пункта (от 8.9% на 12.4%) в резултат на позитивните оценки и очаквания на мениджърите за бизнес състоянието на предприятията.

Производствените цени в България се увеличават на месечна и годишна база през февруари за трети пореден месец, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител се увеличава с 2,8% през февруари спрямо януари. По-високи цени се наблюдават в добивната промишленост - с 6,5%, и в преработващата промишленост - с 4,2%, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено намаление - с 1,2%. НСИ регистрира повишение на цените в преработващата промишленост при: производството на хранителни продукти - с 13,1%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6,5%, производството на електрически съоръжения - с 4,6%. Намаление е отчетено при производството на мебели - със 17,9%, производството на тютюневи изделия - със 7,8%, производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение - с 1,7%. Общият индекс на цените на производител през миналия месец е с 16,2% над нивото на февруари 2024 година. Ръст на цените е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 42,6%, в добивната промишленост - с 30%, както и в преработващата промишленост - с 11,4%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 36,2%, производството на хранителни продукти - с 23,5%, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 15,1%.

До три месеца се очаква да започне мащабна реконструкция на най-натоварения пътен граничен пункт в Европа – „Капитан Андреево“. По план дейностите трябва да приключат в рамките на година, като след тях пропускателната способност ще се увеличи с 25%. Реконструкцията ще струва 100 млн. лв., която е двойно по-голяма от заложената в обществената поръчка за инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор), публикувана от Агенция „Митници“ през януари миналата година (49.5 млн. лв. без ДДС). Изпълнител на проекта е „Главболгарстрой“, за който е предвиден и аванс, без да уточнява стойността му. След реконструкцията пунктът ще разполага с допълнителни трасета за вход и изход, ще бъде разширен капацитетът по отношение на лекотоварния трафик и възможностите за реверсивни трасета. Последният обявен търг за реконструкция на пункта е от януари 2024 г., когато още управлява коалиционното правителство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, с прогнозна стойност малко над 49.5 млн. лв. без ДДС. Оферти подадоха 7 участници, като 6 от тях бяха отстранени. Така единствената подходяща оферта бе на ДЗЗД „Капитан Андреево 2024“, с участници „Екоинженеринг“ ЕООД, „Еспа Системс“ ЕООД и „Енчевгруп“ ЕООД. Предложената оферта бе с около 20 хил. лв. по-ниска от прогнозната цена. Впоследствие търгът бе прекратен с мотив, че има само една подходяща оферта, която обаче не подсигурява принципа на конкуренция и състезателност. Постъпилата в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) жалба не е уважена. В Регистъра за обществени поръчки не фигурира никакво друго движение на документация по поръчката. Няма и обявена последваща. „Главболгарстрой“ не са участвали в прекратения търг.

Девет години след като купиха бизнеса, инвестиционните фондове Empower Capital и KJK Capital продават мажоритарния дял от фасилити мениджмънт компанията "Мундус сървисиз", която ще стане част от водещия гръцки играч в сегмента Cordia Group. В края на 2015 г. те придобиха двете водещи местни компании от сектора "Вики комфорт 2004" и "Фасилити оптимум България". Вложената тогава сума беше 5 млн. евро, като срещу нея фондовете взеха мажоритарен дял (по 42.5%) от новосъздаденото "Мундус сървисиз". Другите 15% останаха в основателя на "Вики комфорт 2004" Лъчезар Петров, а дотогавашният собственик на "Фасилити оптимум България" - най-големият български холдинг за инвестиции в бизнеси, свързани с недвижимите имоти, AG Capital, продаде изцяло участието си. Година и половина по-късно Empower и KJK купиха още две средно големи фасилити компании - специализираната в техническа поддръжка на сградно електрическо оборудване "Ей.Ес.Ес. - България" и официалния дистрибутор на Johnson Controls за България "ВМ аутомейшън". Двете нови сделки бяха финансирани с две увеличения на капитала - първоначално с 1 млн. евро от двата фонда, а впоследствие с още 280 хил. евро, записани изцяло от един от основателите на "Ей.Ес.Ес. - България" - Христо Дойчинов, който придоби срещу тях 3.9% от акциите на "Мундус сървисиз". Дяловете на фондовете съответно намаляха до по 41.9%, а този на Лъчезар Петров - до 12.3%. След още близо две години, през 2019 г., той напусна бизнеса, като към момента на настоящата сделка фондовете Empower и KJK държат по малко под 44% от акциите, а останалите са разпределени между мениджмънта на компанията - изпълнителните директори Христо Дойчинов (9%) и Дияна Иванова (2%) и Ивайло Иванов (1%), който е директор "Почистване и спомагателни услуги". Сега гръцката Cordia Group придобива изцяло дяловете на двата фонда и на Ивайло Иванов, а Христо Дойчинов и Дияна Иванова запазват 20% от участието си, или общо малко над 2% от акциите на "Мундус сървисиз". Самият български бизнес през миналата година е генерирал оборот 39 млн. лв. За сравнение - година по-рано числото е било 31 при EBITDA 2 млн. лв. Компаниите от групата работят с над 300 корпоративни клиенти, сред които всички телекоми в страната, почти всички банки, бизнес сгради, производствени предприятия, молове. Обслужваните обекти са над 4000 в цялата страна, а броят на служителите е над 1200, като по-голямата част от тях са заети в дейностите по почистване. Новият собственик Cordia Group е най-големият доставчик на фасилити услуги в Гърция. Групата има над 4000 служители и генерира годишни обороти над 100 млн. евро, като в последните години се фокусира и върху решения за енергийна ефективност и зарядни станции. По-големите конкуренти в сектора на българския пазар са "Райт клийнинг" (където обаче част от оборотите идват от продажба на машини и отдаване под наем на почистваща техника), "Бонанза Бачорски", "Бориван", "Шерита". В техническата поддръжка сред големите конкуренти пък са "Веолия", "Фърст фасилити", както и компании като "Атаро клима" например, които освен с продажба и монтиране на техника се занимават и с поддръжката й. До средата на годината, се очаква сделката с гръцкия купувач да бъде завършена след одобрение от регулатори. Вероятно към услугите на българското дружество ще бъдат добавени и някои дейности, в които Cordia има експертиза - като енергийна ефективност, е-зарядни станции, фотоволтаични системи.

Леярна за алуминиеви заготовки в Промишлената зона на гр. Сандански планират санданчанинът Стоян Харизанов и грузинският му съдружник Владимир Моуратидис. Фирмата им „Супрал“ ООД се е насочила към производствено-складова база върху терен от 1228 кв.м. В сградата ще бъде монтирана пещ с обем 1 кв.м и капацитет 2,5 тона преработен алуминий на денонощие. Цялата база ще бъде преустроена, за да има участъци за суровата и готова продукция, пречиствателно съоръжение за намаляване на емисиите във въздуха, офиси със сервизни помещения за персонала, площадка за газоснабдяване и др. Газовите пещи за топене и темпериране на отливките ще работят с метан, металът се топи при 700 градуса по Целзий, което според инвеститора означава, че не се очакват димни газове от горивния процес с наднормени стойности. Обектът ще работи целогодишно с 3-ма души обслужващ персонал.

Напредва работата по новият "Индустриален парк Раднево" на "Булмаркет Груп". С площ от над 600 дка и 22 индустриални сгради с РЗП от общо над 80 000 квадратни метра, промзоната трябва да вдъхне нов живот на фалиралото предприятие "Ремотекс - Раднево". В продължение на половин век то се занимаваше с поддържката на тежкото минно оборудване на "Мини Марица-изток", но в крайна сметка прекрати работа. "Булмаркет" първоначално са искали само оборудването на завода за нуждите на своя жп завод в Русе. Оказало се обаче, че няма как да придобият от банката кредитор активите без терена и това родило идеята за нова високотехнологична индустриална зона, за която вече има влязла в сила подробен устройствен план и регистрация като частен индустриален парк в Министерството на икономиката. Индустриалният парк има ток, вода, вътрешни пътища, възможност за газификация, жп коловози, включително - до някои от халетата, връзка с гарата на Раднево и е разположен близо до АМ "Тракия". На този етап плановете са в бившия "Ремотекс" да влязат чисти производства. "Булмаркет" кандидатстват за финансиране по Фонда за справедлив преход в Стара Загора, като при одобрение ще използват средствата именно за развитието на проекта.

Община Банско предприема мерки за събиране на задължения от 198 хотелиери, сред които е дори известният руски милионер Ованес Мелик-Пашаев, чиято фирма „Ню Банско“ ООД дължи 31 375 лв. Публична продажба на част от хотел в местността Парцелето на гр. Банско дава надежда на общината, че ще може да си събере част от огромните задължения към нея, натрупани от некоректни длъжници. Частен съдебен изпълнител обяви за продан партерния етаж на сградата, собственост на „Прокофитрейд“ ЕООД, чието предназначение е за спортна и развлекателна дейност. Началната цена, от която тръгва наддаването за площта от 315 кв. м., е 158 688 лв. „Прокофитрейд“ ЕООД е софийска фирма със собственик Цветан Митов и е един от по-скромните длъжници на общината с неплатени данъци и такса смет в размер на 13 014,40 лв. Фирмата бе включена в тазгодишния списък с длъжници на общината, в който броят на некоректните платци е нараснал до 198, а общото им задължение към общината възлиза на десетки милиони левове. Начело на списъка е „Манхатън груп“ ЕООД с управител Мариа Лука от Кипър, която дължи 500 004, 36 лв. Миналата година общината извади изпълнителен лист и за публична продан бяха обявени няколко имота на фирмата, но без успех. Дружеството, чийто реален собственик е израелтянин, е в Банско повече от 20 г., където построи един от първите апартхотели. „ГБ – Британия Сейнт Дейвидс“ ЕООД на Валентин Мавраков е задлъжняла на Банско с 495 670,59 лв. От 7 г. и общината, и банка се опитват да разпродават имотите на фирмата, но кандидат-купувачи няма. Сред големите длъжници на Банско са „Фин-ИН-64“ЕООД на Ивелин Георгиев от София – 299 736,67 лв., „Пирин турс“ ЕООД с управител Светослав Геризовски – 284 064,69 лв., „Кристал Спрингс Асетс“ ЕАД на Ричард Пост от САЩ – 267 405,95 лв., „Родина турист 97“ на Бина Тодорова от София – 210 109,22 лв., „Би Пи 21“ ООД на Емил Балев – 178 698,34 лв. и др. Строителната фирма „Диана 7“ ООД на Георги и Емилия Шимбови дължан 7636 лв. Сред длъжниците е и туристическо дружество „Вихрен-1925“ с 6704 лв., има доста туропeраторски агенции, няколко еднолични търговци и много др. Няколко пъти на публична продан бяха вадени имотите на ирландеца Джоузеф Съливан, чието име преди години фигурираше като съдружник в „Добринище ски“ ЕООД заедно с ямболския бизнесмен Боян Бонев и ирландците Нийл Оливер О’Рейли и Арон Трейси. Дружеството дължи на общината няколко десетки хиляди лева. Заради задължения към общинската хазна се продава и имущество на „Болкан Хоумс“ ЕООД, представлявано от великобританеца Теранс Елиът.

Здравната инвестиционна компания за детска болница е с нов изпълняващ длъжността директор. Д-р Влатко Глигоров е освободен от поста, заради установени проблеми в управлението на проекта за изграждане на Национална детска болница и затруднения в комуникацията със звеното в министерството и с Обществения съвет. Временно изпълняващ длъжността ще бъде Десислава Малинова, която има опит на ръководни позиции, включително в лечебни заведения, посочват от министерството. Тя ще бъде на тази позиция до провеждането на конкурс. До 15 дни от Европейската инвестиционна банка и консултантския консорциум ще подготвят окончателен вариант на функционалната програма и плана за оборудване на бъдещата Национална детска болница.

„Уебит Инвестмънт Нетуърк“ АД иска да привлече до 15,5 млн. лв. чрез издаването на 12 364 797 акции, всяка с емисионна стойност 1,25 млн. лв.. Увеличението ще се счита за успешно при продажбата на 1 564 664 акции по 1,25 лв., или общо 1 955 830 лв. (точно 1 млн. евро). За посредник по увеличението е избран ИП "Карол" АД, а емисията ще се търгува на пазар beam на БФБ, както и съществуващите акции на дружеството. В момента „Уебит ИН“ АД има издадени 5 887 999 акции, като ще бъдат издадени същия брой права, всяко от които ще дава право за записване на 2 акции. За момента инвестициите на дружеството са в 6 компании, 2 от САЩ и по една от Ирландия, ОАЕ, Израел и Франция. Секторите са най-различни, агротехника, медии и забавление, образование, здравеопазване и други. Промяна в устава на дружеството предвижда изпълнителният директор да получава годишно възнаграждение от 2,5% от собствения капитал, включително обикновени акции, привилегировани акции и премийни резерви при емитиране на книжа. Сега това са 6,05 млн. лв., от които 2,5% са 151,25 хил. лв. годишно, или 12 604 лв. месечно. Управителят е лице, посочено от „Уебит Мениджмънт“ ЕООД. На проведено на 20 март 2025 г. общо събрание е решено и за издаването на 1 привилегирована акция Клас В, която ще дава право на 20% от печалбата (гарантиран дивидент), ако постигната вътрешна норма на възвращаемост от инвестицията (IRR) е над 15%. Освен привилегированата акция Клас В, дружеството има и една акция Клас А и трета Клас Б, както и 5 887 999 обикновени акции. Привилегированата акция Клас А дава на собственика си право на решаващ глас при вземането на редица важни решения. Тази Клас Б дава право на дивидент от 20% от положителния резултат за годината, без преоценките. Но вече привилегията по акция Клас Б отпада и ще има такава само по Клас В.

На 28.03.2025 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи финансов отчет за 2024г.

Износът на мека пшеница от Европейския съюз от началото на сезон 2024/25 до 23 март тази година е едва 15,46 милиона тона, което е спад от 35% в сравнение с миналата година, когато е постигнат резултат от 23,75 милиона тона през същия период. Това сочат данни на Европейската комисия. Износът на царевица от ЕС също е намалял наполовина до 1,520 милиона тона между 1 юли 2024 г. и 23 март 2025 г., а този от ечемик - с 21% на годишна база до 3,644 милиона тона в периода 1 юли 2024 г. - 23 март 2025 г. Румъния се оформя като най-големия износител на зоната до момента с 4,367 милиона тона пшеница, 592 000 тона царевица и 1,539 милиона тона ечемик. Вносът на обикновена пшеница е спаднал с 14 на сто до 6,119 млн. тона, докато този на царевица расте с 12% до 15,369 млн. тона. Главен вносител в ЕС е Украйна, като и при пшеницата, и при царевицата се отчита спад. Новите договорености между САЩ и Русия може да променят пазарната ситуация. От една страна се говори за гарантиране на сигурността на корабоплаването в Черно море и на акостиралите в украински пристанища товарни кораби, от друга - Москва иска санкциите спрямо голямата ѝ земеделска банка и някои от големите имена в агросектора ѝ да отпаднат. Подобни развития биха "отпушили" износа и на двете воюващи страни и да им върне по-лесния и евтин достъп до платежоспособни пазари.

Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира забавяне на икономическия растеж на САЩ тази година поради по-високите вносни мита, но не очаква рецесия в обозримо бъдеще. „Бяха обявени значителни промени в политиката и постъпващите данни показват, че икономическата активност ще се забави от много силен растеж през 2024 г.“, каза директорът по комуникациите на МВФ Джули Козак. „Но като се вземат предвид всички неща, рецесията не е част от основния ни сценарий.“ Президентът на САЩ Доналд Тръмп вече въведе редица вносни мита от встъпването си в длъжност. В сряда той обяви решение да наложи 25% мита върху всички автомобили, произведени в чужбина, и обеща да увеличи митата за ЕС и Канада, ако си сътрудничат в ущърб на американската икономика. Публикуваните данни показват, че икономиката на САЩ е нараснала с 2,4% през четвъртото тримесечие. Това е по-бързо от очакваните преди това 2,3%, но значително по-бавно от третото тримесечие, когато растежът беше 3,1%. През януари МВФ прогнозира, че икономиката на САЩ ще нарасне с 2,7% тази година, след като се разшири с 2,8% през 2024 г. Новите прогнози се очаква да бъдат публикувани на 22 април.

Световното производство на калай през 2024 г. е намаляло с 2,7% до 371,2 хил. тона, според предварителни данни на Международната асоциация за калай (ITA). На десетте компании най-големи производители, се падат почти 63% от световното производство на метала. Заедно те са увеличили производството си за година с 14,3 хил. тона (със 7%), пише Интерфакс. Китайската компания Yunnan Tin Co. (YTC) запазва водещата си позиция в света по отношение на производството със значителна преднина. Перуанската Minsur остана на второ място, а друга китайска компания, Yunnan Chengfeng е на трето място, показват данните на ITA. Индонезийската компания PT Timah, която през последните няколко години губи позиции в световната класация, през 2024 г. е увеличила производството си с 23,3%. Това даде възможност на компанията да се изкачи на четвърта позиция, измествайки Malaysia Smelting Corp. на пето място. При това малайзийската компания регистрира най-значителния спад на производството от компаниите в топ 10 - с 21,4%. На шесто и осмо място останаха китайските компании Guangxi Huaxi (преди известна като Guangxi China Tin) и Jiangxi New Nanshan. Седмото място си запазва боливийската EM Vinto, увеличавайки производството си с 26,3% до рекордните за нея 12 700 тона. Тайландската Thaisarco се изкачи до девето място по производство на калай, измествайки белгийската Aurubis Beerse на последната позиция в първата десетка. Производството на рафиниран калай в континентален Китай нарасна с 4,6% до 194 хил. тона през миналата година. Това се дължи отчасти на силния ръст в рециклирането на метали (с 14,9%). Според оценките на ITA, през 2024 г. на световния пазар имаше дефицит от около 2,2 хил. тона калай. В същото време, асоциацията очаква леко свръхпредлагане на метала за тази година, поради по-високото производство. ITA (преди ITRI) е създадена през 1932 г. в Лондон и обединява компании, занимаващи се с производство и преработка на калай в целия свят. Нейните членове произвеждат общо около 73% от световното производство на този метал

На 28 март беше закрита годишната сесия на Азиатския форум „Боао", в която участваха 2000 участници от над 60 държави. На форума Китай представи предложение от четири точки: за укрепване на солидарността и сътрудничеството чрез засилване на доверието, насърчаване на икономическата глобализация чрез отвореност и интеграция, насърчаване на просперитета и развитието чрез взаимна изгода и ситуация, в която всички печелят, и опазване на мира и стабилността чрез мирно съвместно съществуване. През изминалото десетилетие делът на азиатските икономики в световната непрекъснато нараства. Според доклад, представен на форума, през 2025 г. се очаква темпът на икономически растеж в Азия да достигне 4,5%, което е повече от 4,4% през 2024 г., а делът на азиатските икономики в световния БВП се очаква да нарасне от 48,1% през 2024 г. до 48,6% през 2025 г. Това е ясна индикация, че Азия ще продължи да бъде „двигател" и „стабилизатор" на световния растеж, въпреки нарастващата несигурност. Във време, когато сигурността е глобален дефицит, Китай, който отваря вратите си все по-широко, ще продължи да внася стабилност, да бъде желана и надеждна дестинация за чуждестранни инвестиции и сцена за взаимноизгодно сътрудничество.