През 2023 г. българските общини са генерирали общо 3,35 млрд. лв. собствени приходи, което е с приблизително 6,5% повече от миналата година. Най-много средства са събрали най-големите общини – Столична (962,1 млн. лв.), Варна (208,6 млн. лв.), Пловдив (182,5 млн. лв.) и Бургас (126,2 млн. лв.), а директно след тях се нарежда Несебър с 67,5 млн. лв. Собствените общински приходи представляват 26,9% от всички постъпления в общините, като в 221 общини този дял е по-нисък. Най-големите общини генерират сравнително висок дял собствени приходи – Столична (42,2%), Варна (37,6%), Бургас (33,5%) и Пловдив (32,8%). С най-нисък дял на собствените приходи от общите постъпления са общините Трекляно (3,6%), Чупрене (4,9%) и Неделино (5,5%). Общо за страната 74,1% от местните дейности се покриват със собствени общински приходи, т.е. останалата една четвърт се финансира чрез трансфери от централния бюджет. В 9 общини покритието на местните разходи със собствени средства надвишава 100%. С най-високи стойности на индикатора са Столична община (111,6%), Плевен (111,5%), Челопеч (109,5%) и Созопол (105,8%). Покритието е най-ниско в общините Струмяни (12,7%), Трекляно (13,1%), Кресна (14,2%) и Борино (15,2%). Източник: ime.bg

През април 2024 г. пазарът на автомобили в Европейския съюз нараства с 13,7 на сто, като новите регистрации възлизат на общо 913 995 бройки, водени от силното увеличение на всички основни пазари - Испания, Германия , Франция и Италия, съобщиха от Европейската асоциация на автомобилостроителите (ACEA). Регистрациите на нови автомобили в България са нараснали спрямо април 2023 г. с 51,3 на сто до общо 4243 единици. Това отрежда на страната ни второ място по ръст на пазара след Кипър. През февруари и март страната ни бе на първо място по този показател, а през януари заемаше отново втора позиция след Хърватия.

От всички тринадесет епархии на Българската православна църква Сливенската притежава най-много имоти и то по най-апетитната част от българското Черноморие - от Бургас до турската граница. По-голяма част от имотите на епархията като юридическо лице се придобиват от решение на поземлена комисия след 2015 г. Тогава е било направено споразумение между епархийския съвет на Бургас и бившия управител на фалиралата през 1997 г. банка "Славяни" Георги Агафонов, който да намери и възстанови църковните имоти, които са били отнети в периода на социализма, като в процеса той би получил 45% от имотите, а църквата 55%. Имотите, принадлежащи на църквата, които Агафонов и екипът му са намерили и по които са можели да започнат процес по възстановяване, са над 300 хил. декара земя, включващи 12 хил. дка от Царево до Лозенец, 50 хил. гора в село Българи, 78 хил. пасища в близост до Созопол, 28 хил. лозя на поморийските манастири, както и 10 хил. ливади, 12 хил. около село Емона, 40 хил. около Тололовградско и т.н. На 9 и 28 февруари Сливенската епархия сключва две споразумения с "Ем Джи пропъртис" (MG properties). Компанията е собственост на Георги Агафонов и неговите син, Георги Агафонов, и дъщеря, Анна-Мария Агафонова, чрез обръч от фирми. Едноличен собственик на капитала е "Лекс-консулт 2010", която от своя страна е със собственик "Есте консулт", която е собственост на "Макс билд", където собственици са семейство Агафонови. В първото от споразуменията между "Ем Джи пропъртис" и Сливенска епархия, срещу скромната сума от 549 хил. лв. епархията продава 3362 дка от реституираните през 2015 г. имоти. Тази сделка обхваща няколко отделни региона. Първият разширява притежанията на "Ем Джи пропъртис" в територията на Ченгене скеле и Отманли по южното крайбрежие до Бургас, където са придобити почти 300 дка в района на вилна зона "Росенец" - почти всички имоти около зоната. Северозападно от "Ченгене скеле" са придобити 45 дка селскостопанска и горска земя, които включват и няколко селскостопански сгради. Само на няколкостотин метра западно от тях още 114.6 дка горски земи стават собственост на "Ем джи пропъртис". От другата страна на републиканския път фирмата на Агафонов е придобила 4.4 дка от крайбрежната ивица на плаж "Отманли", както и 5.2 дка от крайбрежната ивица, започваща на 100 м западно от плажа на "Рибарско селище". В същия район са придобити 72.6 дка горска територия, които са били част от имотите на бившата държавна школа за водолази. Всичко това се е случило срещу средна цена от 163 лв. на декар. Сума, която е много пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти - за сравнение, например средната цена за селскостопански имоти в региона през 2022 г. според данни на НСИ е 1042 лв. на декар. В сделката влизат и целия бряг на езерото източно от Горно Езерово - общо 1297 дка земя северно от Меден Рудник и западно от "Стрелбището". Последното място, където има струпване на имотите е в защитената зона "Пода", на близко разстояние от Крайморие. В близост до водните площи Сливенската епархия е продала 62 дка земя на частната компания. Другото споразумение между Сливенска епархия и "Ем Джи пропъртис" (MG properties) е за доброволна делба на 2849 дка земя срещу 139 хил. лв. Имотите тук включват същите области: всичката горска територия до републикански път II-99 между вилните зони "Черниците" и "Росенец", както и части от територията източно от в.з. "Росенец".

Общите задължения на държавните болници в България към 31.03.2024 г. са в размер на 623 116 000. лв., съобщава Министерство на здравеопазването. От тях просрочените задължения са 46 569 000 лв. За сравнение, към средата на миналата година просрочията са били в размер на близо 60 милиона лева, а към 30 юни 2021 г. държавните болници са генерирали общ размер на просрочените задължения в размер на 106 103 000 лв. Министерството на здравеопазването упражнява правата на държавата в 61 лечебни заведения за болнична помощ, от които в 35 е едноличен собственик на капитала, а в 26 броя е водещ акционер – това са областните болници. Общите задължения на държавните болници, в които държавата е едноличен собственик на капитала, възлизат на 448 473 000 лв и формират 72% от общите задължения на държавните болници. Просрочените задължения там са 28 002 000 лева, тоест 60 % от просрочените задължения на държавните болници. Задълженията на областните болници, в които държавата е водещ акционер, са общо 174 643 000 или 28% от общите задължения на държавните болници, а просрочените задължения 18 567 000 лв. или 40 % от просрочените задължения на държавните болници. Държавните болници с най-големи общи задължения към 31.03.2024 г. са: 1. УМБАЛ “Александровска” ЕАД – 65 489 хил.лв. 2. УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” ЕАД – 64 662 хил.лв. 3. УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив ЕАД – 56 922 хил.лв. 4. УМБАЛ “Св. Ив. Рилски” ЕАД – 37 693 хил.лв. 5. МБАЛ Лозенец ЕАД – 28 048 хил.лв. Държавни болници с най-големи просрочени задължения към 31.03.2024 г. са: 1. МБАЛ “Христо Ботев” АД, Враца – 8 273 хил.лв. 2. УМБАЛ “Александровска” ЕАД – 7 858 хил.лв. 3. МБАЛ Лозенец ЕАД – 7 778 хил.лв. 4. МБАЛ – НКБ ЕАД – 7 315 хил.лв. 5. МБАЛ “Проф. Д-р П.Стоянов” АД, Ловеч – 6 582 хил.лв. Общите задължения на общинските към 31.03.2024 г. са в размер на 205 552 хил. лв., oт които просрочени – 13 491 хил. лв. Общински болници с най-големи общи задължения към 31.03.2024 г. са: 1. КОЦ Пловдив ЕООД – 26 976 хил. лв 2. КОЦ Бургас ЕООД – 14 972 хил. лв 3. СБАЛО “Св.Мина” ЕООД Благоевград – 10 724 хил. лв 4. СБАЛОЗ Варна ЕООД – 9 185 хил. лв 5. КОЦ Шумен ЕООД – 8 816 хил. лв Общински болници с най-големи просрочени задължения към 31.03.2024 г. са: 1. МБАЛ Поморие ЕООД – 2 377 хил.лв. 2. СБАЛО Хасково ЕООД – 2 184 хил.лв. 3. МБАЛ Тутракан ЕООД – 2 130 хил.лв. 4. КОЦ Велико Търново ЕООД – 1 722 хил.лв. 5. МБАЛ “Св. Иван Рилски” ЕООД Козлодуй – 849 хил.лв. Източник: Medical News

Добромир Гущеров е договорил продажбата на фирмата си Данубе Турс, чийто основен актив е хотел "Данубе"; в центъра на Силистра. Акциите ще закупи фирмата на силистренския бизнесмен Крум Крумов – едноличен собственик на фирма Рокенрола ЕООД, управляваща ресторант Истър. Цената на сделката е около 5 700 000 лева. Хотелът се продаваше от 2014 година, като обявената тогава цена беше 8 млн. евро или 16 млн. лева. Сделката е финализирана на 16 май, като е вписана ипотека върху хотела, за да се гарантира плащането на акциите от фирмата на Крумов към Гущеров. Източник: kvorum-silistra

Куриерската компания "Еконт", променя формата си на управление. Старото дружество "Еконт Експрес" ООД от 21 май е заличено и правната форма се променя на "Еконт Експрес АД". Акционерното дружество е с нов единен идентификационен код, ДДС номер и законни представители, като всички останали аспекти на дейността остават непроменени. В старото ООД основателят на компанията и бивш транспортен министър Николай Събев беше собственик на 70% от капитала, а дъщерите му Лора и Алина заедно с Донка Илиева бяха тримата управители. Сега той влиза в надзорния съвет, а трите са в Управителния съвет на дружеството заедно с Фани Петрова (която е била съдружник с 5% в старото дружество) и Преслава Димитрова. Последната и Лора Събева освен това са вписани като законни представители на "Еконт Експрес" АД. В надзора на "Еконт Експрес" АД влизат и Жана Ненкова (друг съдружник от "Еконт Експрес" ООД с 5% от капитала), както и Анна Захариева, съосновател на инвестиционната компания "ФеърПлей Интернешънъл" АД. Капиталът е в размер на 100 000 обикновени поименни безналични акции с номинал от 1 лев.

„Агрия Груп Холдинг“ АД ще изплати на акционерите общо 680 хил. лева дивидент от печалбата за 2023 г., или по 0,1 лева на акция бруто. Дивидентът ще бъде гласуван на общо събрание на акционерите, насрочено на 27 юни във Варна. Дружеството реализира над 8,8 млн. лева печалба през 2023 г., но значителна част от нея се формира от преоценки. В последната година акциите на „Агрия Груп Холдинг“ поскъпват с над 4% до 23,5 лева, а пазарната капитализация е малко под 160 млн. лева.

Комисията за финансов надзор одобри Елина Селенска за член на управителния съвет на „ГРАВЕ България Животозастраховане“ ЕАД – София. В момента в Управителния съвет на дружеството са Габриела Генова, Надежда Щерева и Кенан Кулич. Капиталът на фирмата е в размер на 12 400 000 лева. „ГРАВЕ България Животозастраховане“ е 100% собственост на една от водещите австрийски застрахователни компании „Grazer Wechsеlseitige Versicherung“ AG. Предметът й на дейност е свързан със сделки в областта на застраховките по живот и срещу злополука. През 2023 г. премийният й приход е в размер на 43.99 млн. лева, като постоянно расте в последните години. „Grazer Wechsеlseitige Versicherung“ AG създава през последните години над 20 дъщерни дружества в Централна и Източна Европа и продължава да се разраства и сега. Едноличен собственик на капитала на компанията е концернът GRAWE Insurance Group, основан през 1828 година в Грац, Австрия.

Комисията за финансов надзор е одобрил Соня Славчева за независим член на надзорния съвет на „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и съответно на „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД. Към момента в Надзорния съвет на „ДЗИ – Общо Застраховане“ влизат Григорий Вазов, Петър Андронов и Изабел Ида У. Бугърс. Капиталът на „ДЗИ – Общо застраховане“ е 66 9 лв., а е586 77дноличен собственик е „ДЗИ – Животозастраховане“. В Надзорния съвет на „ДЗИ – Животозастраховане“ са включени Григорий Вазов, Петър Андронов и Изабел Ида У. Бугърс. Капиталът на тази компания е 136 391 500 лв., а „КБС Иншурънс“ НВ, Белгия е едноличен собственик. ДЗИ е дружеството с най-дълъг опит на българския застрахователен пазар, основанo през 1946 година. Компанията, лидер на застрахователния пазар в България, е част от белгийската банково-застрахователна група КВС от 2007 година. ДЗИ разработва и предлага пълна гама продукти в направления „Общо застраховане“ и „Животозастраховане“, както и продукти, свързани с покриване на здравни рискове. Експертите на ДЗИ са разработили десетки иновативни услуги в продуктовото портфолио и обслужването на клиенти. Те се предлагат както чрез търговската мрежа, така и чрез дигитални решения, налични в електронния портал на компанията.

На 23.05.2024г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за отмяна на общо събрание на акционерите на КММ АД, обявено за 26.06.2024г. от 12:00ч.

Вносът на стоки в Европейския съюз от трети страни е отслабнал с 2,9 на сто през първото тримесечие на 2024 г., отнесено към предходното, последно тримесечие на миналата година. В същото време износът на стоки от ЕС за трети страни се е увеличил с 0,3 на сто. Така вносът на стоки в ЕС намалява в продължение на шест последователни тримесечия, а износът – расте за второ поредно тримесечие. По данни на Евростат външнотърговското салдо на ЕС при търговията със стоки е било положително, като излишъкът се е повишил от 31,7 милиарда евро през четвъртото тримесечие на 2023 г. до 51,2 милиарда евро през януари - март тази година. Търговският баланс на ЕС регистрира излишъци през последните три тримесечия. От четвъртото тримесечие на 2021 г. до второто тримесечие на 2023 г. търговията със стоки между ЕС и трети страни бе на дефицит, главно поради вноса на енергия. През първото тримесечие на 2024 г. излишъци са регистрирани при търговията между ЕС и трети страни с машини и превозни средства (65,7 милиарда евро), химикали (57,6 милиарда евро), храни и напитки (15,7 милиарда евро), други промишлени стоки (4,8 милиарда евро) и други стоки (1,3 милиарда евро). Дефицити записват единствено търговията с енергия (-87,7 милиарда евро) и суровини (-6,3 милиарда евро).

Миналата година Мексико надмина Китай като водещ търговски партньор на САЩ. Чуждестранните инвестиции са регистрирали рекорд през 2023 г., достигайки 36 милиарда долара. Опасенията за икономическа студена война между САЩ и Китай засилват привлекателността на Мексико и изглежда, че високопоставените лица са осъзнали, че е по-добре да разполагат производствените си вериги в Сиудад Хуарес, отколкото в Шънчжън. Сред компаниите, които вече обявиха, че разширяват дейността си в Мексико, са тайванският технологичен гигант "Фокскон" (Foxconn) (доставчик на "Епъл"- Apple), датският производител на играчки "Лего" (Lego) и "Мател" (Mattel), американският производител на куклите "Барби" (Barbie). За сметка на това инвестицията на "Тесла" за 5 милиарда долара за строителството на "мега завод" близо до Монтерей , засега остава само на етап оповестяване. Терен близо до града е бил запазен от производителя на електрически автомобили, но строителството все още не е започнало.  Председателят на Националния съвет на експортната преработваща промишленост (INDEX) Умберто Мартинес очаква около 9 милиарда долара чуждестранни инвестиции само в производството тази година. Новият световен икономически ред укрепва традиционните предимства на Северно Мексико - по-евтина работна сила, привлекателна данъчна политика, споразумение за свободна търговия в сила от 1994 г, ревизиранo през 2021 г.

За 2023 г. Китай стана най-големият износител на автомобили в света, изпреварвайки историческия лидер - Япония. А предлагането на китайски автомобили засега продължава да расте. Така например, за периода януари-април износът на леки автомобили е нараснал с 34,8%, достигайки общо 1,539 млн. автомобили, по данни на Асоциация на автомобилната индустрия на Китай (CAAM). В  голяма степен обемът на износа на автомобили от Китай е насочен към руския пазар. Европейската асоциация на автомобилните превозвачи (ESG) изчисли въз основа на данни на CAAM, че през януари-февруари в Русия са били доставени 112 хил. нови автомобила от Китай. Това е основният обем на доставките. На второто по популярност направление за износ на китайски коли - Мексико - доставените автомобили са половината от тези за Русия - 66 хил. единици. В същото време, географията на китайския износ на автомобили включва и Европа - така Белгия е на трето място по обем на доставките за посочеиня период (42 хил. нови автомобила). За първото тримесечие вносът на китайски автомобили в Русия достигна 141 хил. единици, което е 66,4% от общия внос на нови автомобили в Русия. Само за април на руския пазар пристигнаха още 54,3 хил. нови автомобила от Китай. По данни на Automotive Logistics, за периода януари-февруари, компаниите изнесли най-много автомобили произведени в Китай, са: Chery, SAIC, Changan, Geely, BYD, Great Wall и Tesla. От тези марки, само Tesla не присъства официално в Русия. Останалите компании имат официални дистрибутори в Русия по един или друг начин.