Пазарът за бързооборотни стоки в България вече достига 15 милиарда лева и неговото нарастване през последните години се дължи не толкова на инфлацията, колкото на увеличаване на обема и стойността на търговията. За сравнение за 2023 г. бе отчетен оборот от 12.9 млрд. лв. За първи път от десетина години през 2024 г. се забелязва, че оборотите като цяло на малките магазини за хранителни продукти растат по-бързо от тези на супермаркетите на големите търговски вериги. Над 10 000 магазина за хранителни стоки в България са били затворени през последните 10 години, но въпреки това в нашата страна традиционната търговия - пазаруване в малки квартални магазини, заема 40-45% пазарен дял. В Европа той е не повече от 10-15%. Проучване на "Метро" показва, че българите ходят до традиционен магазин на всеки три дни, но купуват доста малко продукти и харчат средно по 10-12 лева при всяко пазаруване. Докато в магазините за т.нар. "модерна търговия", които се посещават средно по един път на седмица, се харчат три пъти повече средства.

България е сред петте държави, получили от Европейската комисия (ЕК) отсрочка за представянето на националния си средносрочен фискално-структурен план пред ЕК. Според новата рамка за икономическо управление на Европейския съюз (ЕС), която влезе в сила през април, всички държави членки са длъжни да изготвят средносрочен фискално-структурен план за период от четири или пет години и да го представят до 20 септември 2024 г. В плана се съдържат фискалните ангажименти на държавата, както и ангажименти за реформи и инвестиции. Целта на плана е да допринесе за последователно и постепенно намаляване на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж. Комисията е приключила оценката си на 21 от 22-те представени до момента планове. Своите фискални програми за следващите четири-пет години не са представили все още Австрия, Белгия, България, Германия и Литва. ЕК обаче се е споразумяла с тях да ги предоставят по-късно. За България, Белгия, Австрия и Литва отлаганията са били поискани поради предстоящото формиране на правителство след последните избори, а Германия се бави поради предстоящия в страната вот. От новите правителства се очаква да представят плановете си възможно най-скоро след встъпването си в длъжност. От представените до момента планове тези на 20 държави отговарят на изискванията на новата рамка – тези на Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. За плана на Нидерландия Комисията е предложила Съветът да препоръча план за нетните разходи в съответствие с техническата информация, предадена от ЕК през юни. Средносрочният план на Унгария все още не е оценен.

За определяне на най-успешните колективни инвестиционни схеми в България, по изчисления на Investor.bg са използвани данни за 96 колективни инвестиционни схеми, управлявани от 25 управляващи дружества. Поради заложените критерии във финалното класиране участват договорните фондове, създадени преди 31.12.2020 г., и с нетни активи над 500 000 лв. през предходните шест месеца.Класацията обхваща колективни инвестиционни схеми, създадени и управлявани от управляващи дружества, които са членове на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). От 2020 г. обхватът на класацията се разшири, като се включиха и борсово търгуваните фондове (ETF), създадени от управляващи дружества, регистрирани в България. В категорията „Фонд на паричните пазари“ на първо място е „Тренд Фонд Консервативен“, а на второ – „Тексим Консервативен фонд“. В категорията „Фонд в облигации“ на първо място се класира „Селект Облигации“, следван от „ЕЛАНА Фонд Свободни пари“, „ЦКБ Гарант“, „Евростабилност“ и „Конкорд Фонд-6 Облигации“. В категорията „Смесен консервативен фонд“ на първо място е „ЕЛАНА Еврофонд“, следван от „ОББ Платинум България“, „C-Бондс“, „ДСК Консервативен фонд“ и „ПИБ-Гарант“. В категорията „Смесен балансиран фонд“ на първо място е ДФ „ДСК Баланс“, следван от ДФ „Елана Балансиран Евро Фонд“, борсово търгуван фонд “Актива Балансиран ETF”, борсово търгуван фонд „ЕФ Принсипал ETF” и ДФ „ДСК Динамика“. В категорията „Фонд в акции – България“ лидер е „ДСК Растеж“, следван от „Златен лев Индекс 30“, Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, „Златен лев“ и ДФ „Елана Високодоходен Фонд“. В категорията „Фонд в акции – развиващи се пазари“ на първо място е „Адванс Инвест“, следван от „СКАЙ Нови акции“, Expat Slovenia SBI TOP UCITS ETF, Expat Romania BET UCITS ETF и Expat Czech PX UCITS ETF. В категорията „Фонд в акции – глобални“ на първо място е „Селект Дивидент“, следван от „Ди Ви Динамик“, „ДСК Глобални компании“, „Конкорд Фонд-4 Енергетика“ и „Адванс Глобал Трендс“.

Robotic Process Automation (RPA) е една от важните характеристики на създадената от USW Ltd система за процедурно управление и контрол на работни процеси Smart DOCMAN. Тя превъзхожда конвенционалните RPA-системи чрез усъвършенстване на „роботизирането“ на дейности в състава на работните процеси, като са въведени две нива на роботизация. Първото ниво касае автоматизираното изпълнение на дейности в състава на етап от работен процес. Обхватът на автоматизация се представя с набора от данни приети от външен източник или създадени/обработени до момента на изпълнение на роботизирания етап. Този набор автоматично може да бъде разширен с други данни, относими към извършваната обработка (например цени, технологични изисквания и други). При това, актуалността на допълваните данни се осигурява автоматично, ако те се променят във времето. А ако роботизираното изпълнение не е реализуемо в условията на въведените правила и наличните данни, RPA-механизмът в Smart DOCMAN „знае“ към кого да се обърне за съдействие. Второто ниво на роботизация касае модифициране на самия работен процес, чрез отмяна за изпълнение на дадени етапи и включване за изпълнение на други етапи в състава на текущо изпълнявана процедура. Към роботизираните действия може да се причислят и действия по анализ на текущото процедурно изпълнение, в резултат на който се взема решение за модифициране на самата процедура. Настройката на роботизираните дейности се извършва чрез технологични модели, които се създават без да се пише програмен код, което осигурява постигане на Low & No Code ефект в RPA-функционалността. Това се реализира и поддържа лесно в средата на системата Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Българската компания Ampeco, която разработва платформа за управление на зарядни станции за електромобили, е привлякла нова инвестиция от 26 млн. долара в рунд от серия Б. Финансирането е водено от технологичния инвеститор Revaia, с участието на досегашните инвеститори Cavalry Ventures, BMW iVentures и LAUNCHub. От компанията отбелязват, че инвестицията ще позволи да ускорят развитието на продукта си и да разширят присъствието си на ключови пазари. Те са в Западна Европа, Скандинавия, Великобритания, Северна Америка и Югоизточна Азия. В подкрепа на този растеж планират и да удвоят размера на екипа си през следващите две години. Компанията вече привлече 16 млн. долара рисков капитал през 2023 г. Последната инвестиция увеличава общото финансиране на компанията на 42 млн. долара от основаването ѝ през 2019 г. От Ampeco отчитат, че са отбелязали значителен растеж от последния си инвестиционен рунд, като вече обслужват над 160 клиенти на 60 пазара и свързват повече от 120 000 зарядни станции към своята платформа. "С това финансиране сме готови да продължим да движим иновациите в софтуера за управление на зареждането на електромобили, помагайки на нашите клиенти да изграждат и разширяват стабилни зарядни мрежи, които ще ускорят глобалния преход към електрическа мобилност. Положителната обратна връзка от пазара затвърди нашата визия за 2025 г., докато се подготвяме да пуснем нови функционалности на платформата, фокусирани върху оперативното съвършенство и мащабируемостта на зарядните мрежи", коментира Орлин Радев, главен изпълнителен директор на Ampeco. Според данни на Международната агенция по енергетика, се очаква продажбите на електрически автомобили да достигнат над 30 милиона до 2030 г. За да подкрепи този растеж, светът ще се нуждае от приблизително 40 милиона публични точки за зареждане до 2030 г., което изисква инвестиция от около 500 милиарда долара в зарядна инфраструктура.

Летище София пуска в експлоатация новите открити паркинги с капацитет от над 1000 места. Съоръженията са разположени на площ от 25 000 кв. м. включват и места за автомобили на хора с ограничена подвижност и зарядни станции за електромобили. Проектът е на стойност над 7 милиона лева. P3 или стандартен паркинг функционира от месец и е подходящ както за краткосрочен, така и за дългосрочен престой. Открите и P4 или икономичният паркинг, който ще бъде бюджетно решение за по-дълъг престой. P5 е паркингът за краткосрочно спиране при посрещане и изпращане на пътници, а P8 е специализиран за автобуси, които идват, за да посрещнат големи групи. Многоетажният покрит паркинг вече е затворен за основен ремонт. Той ще бъде извършен също от Главболгарстрой Холдинг, а проектът е на стойност 25 млн. лева.

Ръководството на софийското общинско дружество "Столичен автотранспорт" ЕАД, което постоянно получава заеми от общинския съвет заради лошото си финансово състояние, се готви да плаща на посредник за покупката на природен газ, въпреки че фирмата притежава лиценз да купува газ самостоятелно. Компанията е обявила обществена поръчка за доставката на 154 540 мегават/часа срещу 40 млн. лв. Газът ще се използва за отопление на гаража в „Малашевци" и за гориво за газовите автобуси от трите поделения на фирмата. Срокът на договора е 1 година или достигане на обявеното количество. Той ще влезе в сила в началото на 2025 г. Доставките трябва да се осъществяват от газов хъб "Балкан", за което "Столичен автотранспорт" е готово да плаща добавка до 8 евро на мегават/час. Максималната сума, която посредникът може да получи, е 1,24 млн. евро. В същото време общинското дружество има платен и действащ лиценз да купува самостоятелно от същия този хъб. Прави впечатление още, че процедурата за избор на доставчик е обявена на 15 ноември, като на потенциалните кандидати са дадени само 10 дни да се подготвят и да внесат заявки за участие.

На предстоящото Общо събрание на фирмата за производство и търговия на минерални торове, неорганични и органични химически продукти „Неохим“ АД, което ще се проведе на 5 декември в Димитровград, акционерите ще изберат нови членове на Надзорния съвет на „Неохим“ АД за срок от три години. Акционерът „Еко тех“ АД предлага в надзора да влязат Маргарита Георгиева Димитрова, Тошо Иванов Димов, Димчо Стайков Георгиев, „Зърнени храни България“ АД с представител в съвета Никола Пеев Мишев, и Росица Василева Гаргова. Общото събрание ще обсъди два договора. Първият е за дистрибуция на амониев нитрат, ЕО тор между „Неохим“ АД – производител и продавач, и „Евро Ферт“ АД – дистрибутор, който ще купува с цел препродажба на трети лица. Документът ще е със срок на действие пет години, считано от 1 януари 2025 г. с възможност за автоматично продължаване. Втората сделка е за придобиване на активи между „Неохим“ – купувач, и „Асенова крепост“ – продавач, по рамков договор за продажба с периодични доставки на полимерни опаковки със срък на действие пет години, считано от датата на подписване. Акциите на “Неохим” се търгуват на “Българска фондова борса”. От началото на годината цените им вървят нагоре, като в момента сделки се сключват на 28.40 лева за един брой.

През 2023 г. морските пристанища на ЕС са обработили около 3,4 милиарда тона товари (общо бруто тегло), сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат. Обемът на товарите е намалял с 3,9 на сто спрямо 2022 г. (3,5 млрд. тона) и се е увеличил с 5 на сто спрямо 2013 г. (3,2 млрд. тона). Най-големият дял от стоките, обработени от основните пристанища на ЕС през 2023 г., се е състоял от въглища и лигнит, суров петрол и природен газ - 21 на сто. Следват коксът и петролните продукти, които са представлявали 16,1 на сто от общия обем. Металните руди и други продукти от минното дело и кариерите са съставлявали 7,2 на сто, докато продуктите от селското, ловното, горското и рибното стопанство - 6,8 на сто, от товарите през основните пристанища на ЕС. Химикалите, каучукът, пластмасите и ядреното гориво общо са отговаряли на 6,4 на сто от тези товари, докато хранителните продукти, напитките и тютюнът са били 4,7 на сто. Нидерландия е обработила 545 милиона тона товари през 2023 г., запазвайки позицията си на водеща държава в ЕС по морски товарен транспорт. Следва Италия с 501 милиона тона и Испания с 472 милиона тона. И трите водещи страни регистрират спад в обработените товари спрямо 2022 г., съответно от 7,6, 1,7 и 3,7 на сто. Сред 22-те държави от ЕС, за които има налични данни, 17 са регистрирали спад в обема на обработените товари през 2023 г. на годишна основа. Най-големи спадове са регистрирани в Естония (-31 на сто), Латвия (-21,5 на сто) и Финландия (-9,0 на сто). България също отбелязва намаление на стоките, обработени от пристанищата на страната. През 2023 г. обемът на товарите е бил 29,983 млн. тона спрямо 30,731 млн. тона през 2022 г., което отговаря на спад с 2,4 на сто.

Ускореният растеж на държавния дълг на САЩ може да създаде големи проблеми за световната икономика, особено за развиващите се страни, пише Global Times. Тревожното е, че продължаващото нарастване на дълга на САЩ вече не е просто краткосрочна тенденция, а представлява значителен дългосрочен проблем. Нарастващата фискална тежест рискува да подкопае доверието в държавните облигации на САЩ, което може да доведе до повишена нестабилност на световните финансови пазари. За развиващите се страни тази динамика често води до изтичане на капитали, обезценяване на валутата и нарастващи разходи за заеми. Това тревожно покачване не само налага по-голямо разпределение на ресурси за лихвени плащания, но също така предвещава ескалираща фискална тежест в бъдеще с потенциално дълбоки последици за икономиката и социалното развитие на нацията. По-тревожното е, че непрекъснатото нарастване на дълга на САЩ вече не е просто краткосрочна тенденция, а значително дългосрочно предизвикателство, произтичащо от кумулативните ефекти на сложни и трайни икономически, политически и социални проблеми. Продължаващият дисбаланс между държавните фискални разходи - обхващащи социално подпомагане, разходи за отбрана и развитие на инфраструктура - и данъчните приходи става все по-очевиден. Този структурен дефицит принуждава правителството непрекъснато да емитира нов дълг, за да запълни недостига на финансиране, което води до порочен кръг на натрупване на дълг.  От международна гледна точка, тъй като САЩ е емитентът на основната резервна валута, тяхната фискална политика и дългова ситуация не само влияят на вътрешните икономически условия, но също така имат широкообхватни странични ефекти върху световната икономика. Например, с бързото покачване на националния дълг на САЩ, има нарастваща загриженост, че доверието на пазара в притежаването на държавни облигации на САЩ може да отслабне. Тази ерозия на доверието може да има преки последици върху глобалните финансови пазари, потенциално да доведе до по-високи разходи по заеми и повишена нестабилност в световен мащаб, което допълнително усложнява пейзажа на международните финанси и търговия, пише още изданието. На този фон Китай, като втората по големина икономика в света, осъзна необходимостта от предприемане на проактивни и стабилни мерки за смекчаване на рисковете, породени от прекомерното разчитане на щатския долар. Процесът на дедоларизация - който включва намаляване на зависимостта от долара в международната търговия, глобалните платежни системи и валутните резерви - се превърна в ключов фокус за Китай и много други нации. Като насърчава използването на юана в трансграничната търговия и инвестиции, Китай се стреми не само да подобри финансовата си устойчивост, но и да намали излагането на страничните ефекти на фискалната и паричната политика на САЩ, предлагайки обещаващ път към по-стабилна световна финансова система. Китай трябва да продължи да напредва в интернационализацията на китайския юан. Въпреки че интернационализацията на юана е дългосрочен и сложен процес, Китай може ефективно да намали зависимостта си от щатския долар само чрез непрекъснато укрепване на международния статут на юана. Този ход ще помогне за смекчаване на потенциалните неблагоприятни въздействия на проблема с дълга на САЩ върху икономиката на Китай. Освен това развиващите се страни трябва активно да укрепват многостранното сътрудничество помежду си, като насърчават икономическата устойчивост и силата на договаряне във финансовия свят.

Очакваното засилване на икономическия натиск на САЩ върху Китай при управлението на новоизбрания президент Доналд Тръмп, ще засегне сериозно интересите на японските електротехнически компании, особено на производителите на оборудване за производство на полупроводници. Такова предупреждение се отправя в публикация на водещият японски бизнес вестник Nikkei, на основата на мнения на мениджъри на големи компании от бранша. Отиващата си администрация на президента на САЩ Джо Байдън, оказа силен натиск върху корпорациите в Япония и Нидерландия, които са водещи в света при производството на машини за производство на чипове. Досега обаче ставаше въпрос за отказ да се доставя на Китай само най-новото оборудване. Сега под ограниченията може да попадне и оборудване от предходното поколение, смята Nikkei. Отчитайки тези икономически заплахи, според данните на японското издание, Китай е започнал рязко да увеличава покупките на машини и инсталации, които потенциално могат да попаднат под посочената забрана. През 2023 г. делът на Китай в световния внос на оборудване за производство на полупроводници е скочил от 20% на 40%. А през второто тримесечие на 2024 г., на Китай вече се падат 46% от доставките на такива инсталации в световен мащаб. Същевременно, отбелязва Nikkei, Китай полага енергични усилия за бързо развитие на собствената си индустрия за машини за производство на чипове.