Дефицитът в държавния бюджет на България е нараснал с 600 млн. лв. в рамките само на месец и към края на август той вече е 1.6 млрд. лв. Той започна да нараства стръмно още около средата на тази година, докато в предишни периоди най-големите харчове се струпват в последните 2 – 3 месеца на годината. За сравнение, към август 2023 г. данните по Консолидираната фискална програма (КФП) показаха балансиран бюджет, към същия месец на 2022 г. дори беше отчетен излишък от над 1.6 мрлд. лв., а през 2021 г. – 900 млн. лв. Данните на Министерството на финансите сега показват, че разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2024 г. възлизат на 48.1 млрд. лв., което е 59.1% от годишните разчети. Спрямо предходната година се отчита нарастване основно при социалните разходи, вследствие на изплатените по-високи пенсии след влезлите в сила увеличения от юли 2023 г. и юли 2024 г. Допълнителна тежест на бюджета оказват и увеличените възнаграждения на педагогическия персонал и при други администрации, одобрени със законите за бюджета за 2023 и 2024 г. Приходите, помощите и даренията по КФП към август 2024 г. се очаква да бъдат в размер на 46.5 млрд. лв., което е 61.8% от годишните разчети. И през август продължава наблюдаваната тенденция от предходните месеци за умерено нарастване на постъпленията в частта на данъчните и осигурителните приходи, като се очаква изпълнение към август 2024 г. 64.3% от годишните разчети, при изпълнение 62.2% на разчета за същия период на 2023 г. Съпоставени със същия период на предходната година, постъпленията по КФП нарастват с 4.1 млрд. лв. (9.6 на сто), като принос за това имат данъчноосигурителните приходи, които нарастват в номинално изражение с 4.2 млрд. лв. (12.6 на сто) и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС), които нарастват с 0.9 млрд. лева. В сравнение с предходната година неданъчните приходи намаляват с 1 млрд. лв. (13.2 на сто), което се дължи главно на приходите от дивидент и приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове. През първите осем месеца на 2023 г. приходите от дивидент за държавата от държавни предприятия бяха в размер на 1.55 млрд. лв., докато през настоящата година постъпленията за периода са едва 0.1 млрд. лв., при планирани 0.34 млрд. лв. Основната причина за това е неразпределяне на дивидент от печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), изтъкват от МФ. При постъпленията от продажба на квоти за емисии на парникови газове влияние оказват по-малките количества и по-ниската цена на квотите през 2024 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.08.2024 г. от централния бюджет, възлиза на 0.98 млрд. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Банковият сектор в България за седемте месеца на 2024-а показват стабилна печалба от 2.1 млрд. лева.Тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените равнища у нас спрямо тези в Еврозоната. Една голяма част от кредитите у нас - най-вече жилищните се предлагат при средни лихви и доходност (ГПР) от 2.5% - 2.6%, която е значително по-ниска от доходността, предлагана от ЕЦБ за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви. За седемте месеца на 2024-а: вземанията на банковия ни сектор се увеличават с 1.7 млрд. лв. (16.8%) до 11.7 млрд. лв. В същото време, в брутния кредитен портфейл е отчетен месечен растеж с 1.1 млрд. лв. (1.0%) до 105.2 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 843 млн. лв., 1.9%), за други финансови предприятия (с 200 млн. лв., 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лв., 0.2%), а тези за сектор държавно управление намаляват с 52 млн. лв. (5.7%). Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившия бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 млрд. лева, от които 8.06 млрд. лева са в евро, общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което формира доходност от този актив в размер над 4.22 процента. За сравнение приходите от лихвите от кредити за фирмите са много повече - близо 1.45 млрд. лева. Но при общ обем на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 млрд. лева този лихвен приход осигурява доходност от средно 2.85 процента. По-ниска доходност при по-висок риск и това е обяснението защо фирмените заеми растат в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции. одобна е и ситуацията със заемите за домакинствата. Техният общ обем в края на юли 2024-а е над 44.39 млрд. лева а лихвените приходи от тях са близо 1.28 млрд. лева, като близо две трети от тези приходи се дължат на по-малките като общ обем, но много по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени приходи при този обем кредити носят средна доходност от над 2.88%, която отново е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции при това отново при по-висок риск.

Balkan Services организира полудневен семинар на живо на тема „ESG докладване стъпка по стъпка“, който ще се проведе на 18-ти септември, в хотел Hyatt, гр. София. По време на събитието ще се дискутират ключови въпроси относно ESG докладването като: специфики в процеса; основни роли; предизвикателства и решения; ползи от инструментите за автоматизиране на ESG отчитането; къде се срещат бизнес, одит и консултанти по отношение на ESG. Семинарът е подходящ за всички участници в организацията на нефинансовото докладване на устойчивостта, ESG експерти, финансови директори и мениджъри, счетоводители, ДВИ. До 12-ти септември важи такса за ранна регистрация.

Строителството на една от най-големите соларни централи в България - "Св. Георги" край Силистра, ще започне още следващата седмица. Инвеститорът в проекта - Rezolv Energy, която е дъщерна компания на английския мултимилиарден фонд Actis, който има големи инвестиции в енергийна инфраструктура по целия свят, обяви, че е избрала трима изпълнители за изграждането на 229-мегаватовия фотоволтаичен парк. Става въпрос за китайската CMC Europe и българските Solarpro и "Грийн солар енерджи". На база параметрите на централата, която ще е разположена върху територията на бившето летище на дунавския град, може да се очаква инвестиция около 250 млн. лева. Издаденият в началото на тази година от КЕВР лиценз за проекта е за 199 мВт, колкото ще бъде връзката към мрежата на Електроенергийния системен оператор. След пускането ѝ в експлоатация тази централа ще увеличи соларния капацитет на България с около 7%. Соларният парк "Св. Георги" ще бъде изграден върху старото летище до Силистра, чиято площ е 165 хектара. Предвидени са близо 400 000 слънчеви панела, които ще бъдат осигурени и монтирани от CMC Europe и Solarpro. Китайската компания е регистрирана в Унгария, но е дъщерна на China National Machinery Import and Export Corporation (CMC), част от Genertec International. Solarpro пък е мултитехнологичен интегратор с опит в хибридни проекти, които включват фотоволтаични, вятърни, батерийни системи за съхранение на енергия (BESS) и водородни решения. Компанията е част от австрийската група Renalfa, в която участие има и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Паркът "Св. Георги" ще се свързва с мрежата чрез 110kV подстанция и две независими линии с обща дължина приблизително 6 км. Те ще бъдат изградени от "Грийн солар енерджи", която е собственост на Драган Танев Георгиев. Произведената електроенергия ще се продава на търговски и индустриални потребители чрез дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия (PPA). Базираната в Прага компания Rezolv вече разполага с над 2 GW мощности за чиста енергия, които са в процес на изграждане в Югоизточна Европа. Освен българския проект в Румъния се работи върху Dama Solar, която със своите 1044 MW ще бъде най-голямата слънчева централа в Европа, след като бъде построена. Останалите мощности са вятърни и също са разположени в Румъния.

Американският производител на спортни стоки Foot Locker ще отвори магазин в България. Компанията планира разрастване на общо пет пазара в региона – Кипър, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Магазините ще се управляват от Fourlis Group – компанията, която държи франчайз правата за Балканите на веригите IKEA, Intersport и Holland & Barrett. Планираната експанзия в региона е вследствие на подписано споразумение между Fourlis Group и Foot Locker за придобиване на нейните операции в Гърция и Румъния и разширяване на мрежата от магазини в шест държави в Югоизточна Европа. Според споразумението Fourlis ще придобие трите магазина на Foot Locker и операциите за електронна търговия в Гърция, както и трите магазина в Румъния. Сделката подлежи на изпълнение на определени условия и се очаква да бъде финализирана през първата половина на 2025 г. Fourlis Group има за цел да управлява 80 магазина и осем сайта за електронна търговия в осемте държави до 2029 г., с дългосрочна цел да се разшири до 120 магазина в региона. За да улесни този растеж, Fourlis ще инвестира приблизително 40 млн. евро в капиталови разходи. Fourlis вече присъства в Гърция, Кипър, България и Румъния, като работи чрез франчайз и лицензионни споразумения за марки като IKEA, Intersport и Holland & Barrett. Foot Locker, Inc. е американски мултинационален търговец на дребно на спортно облекло и обувки със седалище в центъра на Манхатън, Ню Йорк, и опериращ в над 40 държави. Компанията е наследник на F. W. Woolworth Company (Woolworth's), която промени името си на Foot Locker през 2001 г. Корпорацията управлява едноименната верига магазини за спортни обувки Foot Locker.

Фирма Рудин ООД е подала най-ниска ценова оферта за строителството на централната трибуна на стадион Локомотив в гр. Пловдив и вертикалната планировка. 31 980 219.24 лева е предложението на старозагорската компания, която построи трибуна Бесика и южния сектор на Лаута, а в момента довършва и "Спортклуб". ДЗЗД Локомотив 2024 е оценила строителните дейности на 33 965 237.55 лева, което е втора най-ниска оферта. Водеща компания в консорциума е Геострой АД. ГБС - Пловдив АД е подала оферта за 33 977 777.77 лева, а Домът на Локомотив е остойностил офертата си на 33 882 269.85 лева. Предстои комисия, назначена от Община Пловдив да разгледа офертите и да се произнесе кой печели обществената поръчка. Срокът за изпълнение на строителството е по предложение на участника, в календарни дни, но не следва да бъде по-кратък от 480 календарни дни и по-дълъг от 570 календарни дни. Срокът за изпълнение на строително-монтажните работи започва да тече от датата на съставяне и подписване на Протокол за откриване на строителна площадка.

Строителният предприемач Георги Чалъмов, собственик на „Гербера“, планира мащабно строителство в терен, в близост до бившия Авиоремонтен завод в Югоизточната промишлена зона на Пловдив. Парцелът е около 40 дка и е заключен на ъгъла между Асеновградско шосе и бул. „Цар Симеон“. В него ще се развие многофункционален комплекс от жилища и обществени зони, планира предприемачът. Имотът е закупен преди 5 години на търг от „Инвестбанк“. С новите 40 дка собственикът на „Гербера“ дава заявка за едно от най-масираните застроявания в южните територии на Пловдив, в близост до Асеновградско шосе. Негов е комплекс „Гербера“ на Колодрума, където бизнесменът вдигна около 400 жилища. Преди известно време стана ясно, че започва да застроява и купени от него имоти от територията на завод „Оптела“.

След като фабриката на Savimex в Добрич спечели пазара с хляба и солетите „Златна Добруджа“, наследникът на бизнеса Данко Савов постига още по-голям успех с производството на претцели, крекери макарони и хлебчета за бургерив. Savimex има договори с множество производители, търговски вериги и дистрибутори в над 30 държави от Австралия до Америка, а фабриката е достигнала пълния си капацитет и не може да поеме повече. Линиите за солети, претцели и крекери работят денонощно. На всеки час произвеждат по два тона снакс. Отделно върви линията за макарони и пекарната за соленки и хлебчета за бургери. Миналата година Savimex достига рекордните 42 млн. лв. приходи. Прогнозите за глобалния пазар на снакс сочат 16% ръст до 2028 г. според Mordor Intelligence. Предприятието е от първите в страната, които се насочват към производството на нарязан хляб в опаковки с по-голяма трайност. Неговата стратегия за растеж включва изграждане на собствени бази и транспорт в над 10 големи града в България, благодарение на което Savimex става предпочитан доставчик на хляб за всички големи търговски вериги. Няколко години по-късно, през 2022 г., закрива производството на пресен хляб и насочва усилия върху сегмента на снаксовете. Източник: forbesbulgaria

„Софарма“ АД отчита спад от 28% на нетната печалба на годишна база до 46 млн. лв. за полугодието на 2024 г. В абсолютна стойност намалението на печалбата е със 17,6 млн. лв. Неконсолидираната печалба за полугодието е 22,3 млн. лв., като се понижава с 14 млн. лв. Основното дъщерно дружество е „Софарма Трейдинг“ АД с дял от 87,97%, чиято консолидирана печалба за полугодието на 2024 г. възлиза на 24,1 млн. лв., нараствайки с 5 млн. лв. на годишна база, но при консолидацията сделките в рамките на групата отпадат.Група „Софарма“ се състои от „Софарма“ АД и от инвестиции в четири асоциирани дружества (22,62% участие в “Доверие – обединен холдинг" АД, 45,65% участие в „Софарма Имоти“ АДСИЦ, 31,97% участие в „Софарма билдингс“ АДСИЦ и 25% участие във „Фарманова“ д.о.о., Сърбия) и в едно съвместно дружество („Момина Крепост“ АД с 37,46% участие). Консолидираните продажби на „Софарма“ АД нарастват с 9,4% до 1,01 млрд. лв., главно поради продажбата на стоки в групата на „Софарма Трейдинг“ АД. Продажбите на продукция са надолу с 3% до 146,6 млн. лв., а на стоки са нагоре с 11% до 852,3 млн. лв. Основните акционери в „Софарма“ АД са „Донев инвестмънтс холдинг“ АД с 40,08%, „Телекомплект инвест“ АД с 15,96%, Огнян Донев с 9,04%, обратно изкупени акции 7,47%, други юридически лица с 21,83% и други физически лица с 5,62%.

Производственият сектор в Европа продължава да се сблъсква с проблеми в опит да се възстанови, като индексът на мениджърите по поръчките PMI за август подчертава един задълбочаващ се спад. Германия и Франция водят в регионалните понижения, докато растящите разходи поставят допълнителни предизвикателства пред индустрията, пише Euronews. Кризата, обхващаща производствения сектор в Европа, изглежда далеч не е приключила. Август донесе още една вълна от лоши новини, с ново свиване на активността в частния сектор, както разкри проучването на S&P Global. Въпреки че окончателните данни за август показаха незначителна възходяща ревизия от 45,6 пункта на 45,8 пункта, производството все още остава под границата от 50 пункта, сигнализирайки за продължаващ спад. Индексът се задържа на отрицателна територия от юли 2022 г., отразявайки структурните предизвикателства, пред които е изправен производственият сектор на еврозоната. Притокът на нови поръчки, ключов индикатор за бъдещото производство, спадна с най-рязък темп от началото на годината. Тъй като търсенето изчезва, компаниите са принудени да намалят закупуването на суровини, да свият работната сила и да намалят запасите. Като допълнение към мрачната картина, бизнес доверието спадна до петмесечно дъно, което подчертава несигурността, която продължава да витае над сектора. Сред страните, обхванати от проучванията, Германия и Франция - двете най-големи икономики в еврозоната - оказаха най-голямо влияние върху цялостното представяне на фабриките през август, като производствените условия се влошиха и в двете държави. Гърция, Испания и Ирландия са единствените страни, регистрирали растеж, въпреки че темпът на подобрение в Гърция и Испания се забавя. Спадът в общите продажби в еврозоната беше най-сериозният за тази година, съответстващ на средния спад, наблюдаван през последните 28 месеца. Новият експортен бизнес също претърпя удар, като темпът на спад достигна най-ниското си ниво от осем месеца - ясен знак, че световното търсене на европейски стоки се колебае. В резултат на това фабриките в еврозоната съкращават работни места с тревожни темпове, като нивата на заетост спадат за 15-и пореден месец. В допълнение към проблемите на сектора, производителите от еврозоната отчитат нарастващи разходи за суровини за трети пореден месец. Въпреки че темпът на инфлация леко се забавя, той остава близо до 18-месечен връх, движен от фактори като растящите цени на енергията и прекъсванията във веригите на доставка. Според анализатори от Hamburg Commercial Bank , както вътрешните, така и международните нови поръчки се забавят допълнително, намалявайки всякакви непосредствени надежди за възстановяване.

Очаква се пазарът на труда в САЩ да нараства с 0,4% годишно до 2033 г., което е по-малко от една трета от темпа през предходното десетилетие, според новите прогнози на Бюрото по трудова статистика. Годишният темп се изразява в 6,7 млн. допълнителни работни места през десетилетието, или около 55 000 месечно, се казва в доклада. Основният фактор за това е по-бавното нарастване на населението. Бюрото по трудова статистика прогнозира, че "неинституционалното население" ще се увеличи с 16,4 милиона до 2033 г. Това е с около 5 млн. по-малко, отколкото през предходното десетилетие, и представлява най-бавният темп на растеж, който Бюрото е прогнозирало, откакто е започнало да публикува данните през 1948 г. Една от последиците от забавянето е, че по-възрастните хора ще съставляват по-голям дял от населението. Тъй като вероятността тези американци да работят е по-малка, се очаква общият коефициент на участие в работната сила да спадне с около 1,4 процентни пункта през десетилетието до 61,2%, като спадът ще бъде регистриран както при мъжете, така и при жените. Същевременно намаляването на броя на по-младите групи - включително на децата в училищна възраст - се очаква да намали търсенето на работни места в сферата на образованието. Бюрото по трудова статистика прогнозира и годишен спад от 0,2% в заетостта в търговията на дребно, обусловен от технологичния напредък и разпространението на електронната търговия. Очаква се автоматизираните системи, включително изкуственият интелект, да доведат до намаляване на работните места за офис и административните работници.

Печалбите преди облагане с данъци на японските компании са достигнали рекордните 35,77 трилиона йени (244 милиарда долара) през тримесечието от април до юни, а капиталовите им разходи са нараснали със 7,4 процента през същото тримесечие на годишна база. Това показват най-новите данни, публикувани от японското правителство. Печалбите на японските фирми преди облагане с данъци са нараснали с 13,2 процента, увеличавайки се за шесто поредно тримесечие. Растежът е следствие от оживените задгранични продажби, слабата йена, и скока при броя на чуждестранните туристи в Япония. Инвестициите от всички нефинансови сектори за изграждане на производствени мощности и снабдяване с оборудване са възлизали на 11,92 трилиона йени, като са нараснали за 13-то поредно тримесечие, съобщи японското финансово министерство. Приходите на японския бизнес са се увеличили с 3,5 процента до 368,96 трилиона йени, което е рекордно голямо сума за тримесечието април - юни. На този фон са скочили продажбите на храни, тъй като компаниите прехвърлят по-високите си разходи върху потребителите, заявяват още от японското министерство. Инвестициите на промишлените производители са се повишили с 1,4 процента, тласнати нагоре от компаниите за производство на информационно и комуникационно оборудване и електрически машини.