В България се продават немски и полски масла, румънски мляко и сметана, гръцки сирена и "йогурт". Значителен внос на млечни стоки има още от Нидерландия, Чехия, Сърбия, показват данните на Министерството на земеделието и храните за последните две години. Оказва се, че най-големият вносител на мляко и млечни изделия у нас е Румъния. От пристигналите от чужбина общо 166.5 хиляди тона през 2022 г. 32,54 хил. тона са доставени именно от северната ни съседка. През миналата година общият внос се е увеличил до 204,46 хил. тона, а специално румънските млечни храни са надхвърлили 44.4 хиляди тона. В първите месеци на 2024 г. обаче има интересна промяна - Унгария е изпреварила Румъния в продажбите у нас. Докато Румъния е лидер във вноса на мляко и сметана, Германия води при доставките на концентрирани и подсладени млека, както и на масла и млечни пасти за мазане. Отново Германия е вносител №1 на сирена и извара - с общо над 37 500 тона през миналата година. Следват Полша и Нидерландия с по 6.5-7 хил. тона. България също изнася млечни изделия, но обемите са скромни и спрямо вноса, и ако ги сравняваме с годините, когато млечното животновъдство процъфтяваше. През 2023 г. наши фирми са продали зад граница общо 41 хиляди тона мляко и млечни изделия. Това все пак е подобрение спрямо 2022 г., когато износът е бил с 6% по-малък. Българско мляко, сирена, кашкавали, масло, извара, суроватка и т.н. се търгуват в десетки държави по целия свят - от Северна Македония и Косово до Дубай, Саудитска Арабия, Сингапур и Кот д`Ивоар. Основните ни пазари обаче са страните от ЕС, а сред тях водещи са две съседни държави - Румъния и Гърция. Основните приходи са от износ на сирене - 121,5 милиона лева за миналата година. За сравнение експортът на кисели млека, айран, заквасени млека е на обща стойност едва 16.5 млн. лева. От общо 21820 тона българско сирене и извара, продадени зад граница, 5554 тона са заминали за Гърция, а 2820 тона - за Румъния. Ценители на наше сирене има и в дестинации като Кувейт, Катар, Йордания. Гърция е основен пазар за българските мляко и сметана. За там е бил и 20% от експорта на наши кисело мляко и мътеница.

Парите за гарантиране на пенсиите, които се намират в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд, се удвоиха за 17 години. Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., а по данни на финансовото министерство към края на май в него са се натрупали 4,143 млрд. лева. Почти цялата сума се съхранява в сметка в БНБ. През месец май 2024 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 155,18 млн. лв., от тях: по реда на чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в размер на 145,68 млн. лв., в т. ч.: 0,23 млн. лв. - парични постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 35,47 млн. лв. - приходи от други източници - средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – 9,5 млн. лв. Към края на май във фонда са натрупани и лихви върху средствата в размер на 44,26 млн. лв. През миналата година в Сребърния фонд постъпиха 208,51 млн. лева, като приходите от лихви са били близо 100 млн. лева. За сравнение през 2022 сумата, трансферирана във фонда е доста по-малка – 144,56 млн. лева, като приходите от лихви са били едва 11 млн. лева. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави консултантска помощ на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) при подготовката за изграждане на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Двата нови възобновяеми енергийни източника ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари край Батак и Доспат. Те ще действат като големи акумулаторни батерии, съхраняващи зелена енергия. Това ще осигури на НЕК гъвкаво 24-часово и ежеседмично управление, бърза замяна на мощностите при извънредни ситуации и допълнителни балансиращи услуги. Прогнозната стойност на всяка от двете централи е около 900 млн. евро, те ще влязат в експлоатация до 2032 г.

Общо 11 проекта ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриални зони, разположени в десет града - Русе, Шумен (два индустриални парка), Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен, и са на стойност близо 280 млн. лв., като безвъзмездно ще бъдат предоставени 206.55 млн. лв. В процедурата кандидатстваха общо 20 предложения със заявено финансиране за 383.9 млн. лв. Извън одобрените проекти три са в резервния списък, другите бяха отхвърлени при оценката. Най-голям е проектът на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" - 39.2 млн. лв. Компанията е собственост на община Бургас (32%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (68%). Със средствата се предвижда да бъде развита втората фаза на парка - Промишлената зона "Юг - Запад". Проект за общо 34.6 млн. лв. ще изпълни "Прима магна груп" за довеждаща и вътрешна инфраструктура на Индустриален парк "Търговище". Компанията, която преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници, беше придобита преди три години от "Рекосайклинг" на Димитър Попов, който от своя страна е мажоритарен акционер в "Ел Бат". В момента "Рекосайклинг" държи 33.93% от "Прима магна груп", като мажоритарният дял от 65.86% е собственост на "Спортланд", в която акционери са "Ресурс фонд" (75%, от своя страна собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%). Първоначалните планове бяха проектът да се изпълнява от консорциум между "Прима магна груп" и общинското "БКС-Търговище", което беше специално преименувано на "БКС Индустриален парк Търговище", но като получател на средствата сега е посочена само частната компания. Почти на същата стойност е и проектът на общинската "Индустриален технологичен парк Свищов". Той предвижда изграждане на "Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов", който ще бъде разположен на мястото на бившите казарми в града. Проект за 33.2 млн. лв. ще изпълни "Индустриален парк ЛВЗ" в Русе. Той предвижда реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура на терена. Компанията е собственост на "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява жп транспорт, търговия с горива и производство на биодизел и растителни масла чрез "Астра биоплант". Частна е инвестицията и в Индустриален парк "Балкан" в Ловеч, който се оценява на 29.2 млн. лв. Собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби бившия завод "Балкан" при масовата приватизация през 90-те години. На мястото преди година беше изграден огромен соларен парк с мощност 106.2 мВт, който има лиценз да работи като затворена електроразпределителна мрежа, а целта е да захранва бъдещите производствени предприятия. Също частно дружество - "ВН инвестзон", ще разработва парк "Видин-юг". Компанията е собственост на "Анел Дженеръл" (87.5%) и "Престиж енерджи". Партньори в "Анел Дженеръл" са "Бел метал" - Белене, на Минчо Недков, която е с предмет на дейност строителство, търговия с метали и производство на метални конструкции, и белгийската EN Brussels, която също е собственост на физическо лице. Проект на стойност 26.6 млн. лв. има "Мадара" в Шумен. Компанията последно произвеждаше прикачен инвентар за земеделска техника, но от десетина години практически не работи, като поддържа само търговска дейност. Тя ще получи половината от необходимата сума като безвъзмездно финансиране. Малко под 20 млн. лв. е стойността на проекта на "Индустриален парк Сливен", който е собственост на общината. Проектът се подготвя от няколко години и се предвижда да бъде разположен от двете страни на бившето летище "Бършен", а площта му ще достигне общо 2700 дка, което го превръща в един от най-големите индустриални паркове в страната. Средства ще получи и "Индустриална зона Загоре" в Стара Загора за разработване на втория етап от парка - до село Еленино. Проектът е на стойност 17.4 млн. лв. Собственици с по 50% са общината и "Национална компания индустриални зони". В София е одобрен проектът "Индустриален парк Рожен 41", който се разработва от "Риъл естеитс дивелъпмънт". Компанията е собственост на Димитър Желев чрез дружеството "Буллс", което държи 68% в "Индустриален холдинг България". Най-малкият проект - за 4.5 млн. лв., е на дружеството "Оператор на Индустриален парк Шумен". То е създадено миналата година и е собственост на Веска Дилова, а предметът на дейност е управление и поддържане на вътрешната инфраструктура на индустриалния парк в града. Самият парк е собственост на смесено дружество между частната "Ники-БТ" (60%) и общината.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила вливането на „Вета Фарма“ АД в „Софарма“ АД. Решението за вливане на „Вета Фарма“ в компанията майка съветът на директорите ѝ взе в средата на януари тази година. Към момента на започване на процедурата по вливане „Софарма“ АД притежава 99,98% от капитала на „Вета Фарма“. „Вета Фарма“ АД е базирана във Велико Търново. Компанията произвежда средства за дезинфекция (етилов спирт, етанолов разтвор на йод, риванол, кислородна вода и др), тинктури и настойки, различни видове козметични спиртове, талк, натриев бензоат и др. продукти. Основите на фирмата са поставени през април 1950 г., когато във Велико Търново е основано Аптечно управление. През 2010 г. компанията инвестира в нов завод за производство на лекарствeни продукти. Във фирмата работят около 50 души. „Софарма“ придобива 68% дял във „Вета Фарма“ през 2016 г., като впоследствие продължава да разширява дела си в предприятието. През последните години „Софарма“ осъществи вливане на „Биофарм Инженеринг“, „Медика“, „Унифарм“. В последната година акциите на „Софарма“ поскъпват с над 23%, а пазарната капитализация достига близо 1,1 млрд. лева.

Русенският локомотивен завод „Експрес Сервиз“ направи втори модернизиран локомотив за предприятието „Стомана“-Перник. Там от две години в маневрата работи машина от серия 52. „Това е най-успешната и най-всеобхватна модернизация в цялата история на успешните и стари локомотиви V60“, казват от „Експрес Сервиз“. С внедряването и на втория локомотив ще се постигнат няколко цели: Намаляване с 99% на вредните емисии от жп маневрите в „Стомана“ и по-чист въздух за Перник; Повече тишина и спокойствие за местните общности, живеещи до завода в Перник; Няколкократна икономия на дизелово гориво – за устойчива жп маневра и енергийна независимост. Източник: rusemedia

Втори завод за производство на бетонови изделия в Съединение вдига „Рубикон бетон“ ЕООД. Управителят на дружеството Стойчо Кърджалийски е внесъл инвестиционно предложение в РИОСВ Пловдив. Новото предприятие ще се простира на площ от 20997 кв.м. върху собствен терен, закупен миналата година. Като локация ще е точно срещу първото, построено през 2013 г. В завода ще се прилага безотпадна технология при производството на бетоновите изделия, а технологичното оборудване е на водеща в бранша компания По план за 8 часа ще се произвеждат 2000 квадратни метра готови изделия. За базов продукт са приети бетонови плочки с височина 6-10 см., което е между 120 и 200 кубични метра бетонови изделия за 8 часа. Проектното решение включва освен изграждането на цеха, така и прилежащи към него депа за инертни материали, складове за готова продукция, помпена станция за оборотна технологична вода и утаителни басейни, пътища и две битови сгради. Преди две години дружеството въведе иновация при производството на бетоновите изделия, като започна да влага пепелина, която заменя част от използвания цимент. Пепелината е остатъчен и трудно съхраняем продукт от въглищните централи.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от "Камбана Инвест" ЕАД - Бургас. Емисията е в размер на 18 млн. евро, разпределени в 18 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, обикновени облигации, с номинална стойност 1000 евро всяка. Книжата са с плаващ лихвен процент, равен на сума от 6-месечен Юрибор (EURIBOR) и надбавка от 1,50 на сто, но не по-малко от 3 на сто и не повече от 6 на сто, с дата на емитиране 16 октомври 2023 г. и дата на падеж 16 октомври 2031 г.

Директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов съобщи, че е разпоредил проверки по сигнали срещу фирмите на Ивелин Михайлов, създател на "Исторически парк" и едно от лицата на партия "Величие". По тези производства се работи, но все още няма резултати. Спецов заяви, че фирмите на Михайлов имат натрупани данъчни задължения. В края на март "Капитал" съобщи, че МВР и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) водят поне четири разследвания срещу "Исторически парк".

Общо 1 521 116.96 лв. от нетната печалба на “Лавена” АД – Шумен за 2023 година ще се използват за изплащане на дивидент в брутен размер на 0.03 лв. на акция. Това решиха акционерите на годишното редовно общо събрание. Така дивидента е равен за изплатения от положителния финансов резултат за 2022 година. Останалата след разпределението сума от нетната печалба в размер 1 223 534.66 лв. се отнaся като допълнителен резерв. Стела Йорданова е освободена като член на съвета на директорите и на нейно място е избрана Силвия Дишлева, за срок до 15 юни 2026 година. „Лавена” АД е специализирана в производство и търговия в страната и чужбина с парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти и етерични масла, поради което дейността на дружеството е пряко свързана с развитието и промените на пазара на парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти. Продукцията на дружеството се реализира основно на вътрешния пазар.

Активността на последните избори за Европейски парламент (ЕП), произведени миналата седмица, е останала стабилна - малко над 50 процента. Наблюдават се обаче големи разлики между отделните държави, обобщава Франс прес. Активността на изборите е достигнала 51,01 процента - съвсем малко по-висока отколкото на предишния евровот - през 2019 г., когато беше 50,66 на сто. Картината е много по-положителна спрямо тенденцията от началото на този век, когато гласуваха между 40 и 50 процента от избирателите. Активността все пак е доста по-ниска от тази на първите преки избори за Европейски парламент - през 1979 г., когато е достигнала почти 62 на сто, посочва АФП. Агенцията отбелязва и големите разлики между отделните държави. Избирателната активност е била най-висока в Белгия (89,2 процента) и Люксембург (82,3 на сто). Гласуването в тези две държави основателки на Европейския съюз наистина е задължително, но това не е достатъчно, за да бъде обяснено високото равнище на гражданско съзнание, посочва АФП. Гласуването е задължително и в България и Гърция, но там активността е била съответно само 33,8 процента и 41,4 на сто. Активността е била висока също в Малта (73 процента), Германия (64,8 на сто) и Унгария (59,3 процента). На другия полюс са Хърватия, където са гласували едва 21,3 на сто от избирателите, и Литва (28,4 процента). Избирателната активност се е увеличила най-много в Унгария (с 15,9 на сто), на фона на политическата поляризация в страната и появата на нов силен играч (Петер Мадяр), следвана от Кипър (с 13,9 процента до 58,9 на сто), където положителното развитие е свързвано най-вече с "фактора Фидиас", по името на популярен ютюбър, и Словения (с 12,6 процента до рекордните 41,4 на сто). Много повече хора са отишли до избирателните урни и в Словакия - с 11,6 процента повече до 34,4 на сто. Традиционно една от страните с най-ниска активност, тя бе разтърсена миналия месец от покушението срещу премиера Роберт Фицо в условията на дълбока политическа и обществена поляризация. Най-голям спад в дела на гласувалите е отчетен в Литва - цели 25,1 процента. Франс прес прави уговорката, че само 12 държави са предоставили окончателни данни, а тези от останалите 15 все още са временни.

Международният валутен фонд подкрепя страните в икономически план, като предоставя финансова помощ и насоки за политики за повишаване на стабилността, производителността и възможностите за работа. Той е създаден през 1944-а. Държавите търсят заеми от МВФ, когато трябва да се справят с икономически кризи, да стабилизират валутата си, или да приложат структурни реформи и да облекчат затрудненията в платежния баланс.10-те държави, които са най-задлъжнели към фонда, по данни публикувани във Visual Capitalist. За класацията се използват данните на Международния валутен фонд за общия непогасен кредит на МВФ. Данните са актуални към 29 април 2024 г. Аржентина оглавява класацията с дълг от 32 млрд. долара към МВФ, което е 5.3% от БВП на страната (604,3 млрд.USD ). Страната има проблеми с дълга от края на 1890 г., когато изпадна в неплатежоспособност след сключване на дългове, за да модернизира столицата Буенос Айрес. Вече беше спасявана над 20 пъти през последните шест десетилетия от МВФ. В началото на класацията са и Египет, Украйна, Пакистан и Еквадор. Пет от 10-те най-задлъжнели страни са в Африка, докато три са в Южна Америка. Единствената европейска страна е Украйна, която разчита на международна подкрепа на фона на конфликта с Русия. Смята се, войната е в основата на загубата на една трета от икономиката на страната. Страната дължи 9 милиарда долара на МВФ. Общо почти 100 страни са длъжници на МВФ, а общата сума на всички дългове е 111 милиарда долара. Топ 10 от тях представляват около 69% от тези дългове.

Потребителската инфлация в Китай се е задържала стабилна през май, а спадът на производствените цени е намалял. Основната тенденция обаче показва, че Пекин ще трябва да направи повече, за да подкрепи слабото вътрешно търсене и неравномерното икономическо възстановяване, предава Ройтерс. Слабото потребление в задържа потребителските цени от 2023 г. насам въпреки многобройните кръгове от мерки за подкрепа, тъй като доверието остава ниско в условията на продължителна криза в сектора на недвижимите имоти. Според икономисти е необходим допълнителен цикъл от по-силни и координирани стъпки за фискално и парично стимулиране, за да се подобри търсенето устойчиво. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) се е повишил с 0,3% през май спрямо година по-рано, което съвпада с ръста през април, сочат данните на Националното статистическо бюро (НСБ), публикувани в сряда. Това е под прогнозата за увеличение от 0,4%, направена в анкета на Ройтерс. Цените на производител, които са в дефлация от септември 2022 г. насам, са се понижили с по-бавен темп от 1,4% през май, след като се свиха с 2,5% през април. Китайската икономика се опитва да се придвижи напред след края на строгите ограничения срещу Covid-19 в края на 2022 г. главно поради последствията от продължителната криза в сектора на недвижимите имоти върху доверието на инвеститорите, бизнеса и потребителите. Пекин въведе няколко мерки за стимулиране на търсенето в жилищния сектор и започна други схеми за подобряване на потребителските нагласи. Правителството обеща също така да създаде повече работни места, свързани с големи проекти, да въведе мерки за насърчаване на вътрешното търсене, насочени към младите хора, и да увеличи фискалните стимули, за да подкрепи растежа. Данните от сряда за основната инфлация, която не включва волатилните цени на храните и енергоносителите, подчертаха предизвикателството, пред което е изправен Пекин в усилията си да стимулира вътрешното търсене. През май този показател е възлизал на 0,6% на годишна база, което представлява забавяне спрямо 0,7% през април. Много икономисти очакват през следващите месеци Китай да разкрие още мерки за подкрепа, за да запази икономиката напът към постигане на целта за растеж на брутния вътрешен продукт от около 5% за тази година и да насърчи устойчивото възстановяване. Повечето от тях обаче смятат, че властите трябва да въведат цялостен пакет от фискална и парична политика, за да вдъхнат увереност и да накарат домакинствата и предприятията отново да харчат пари.