Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
Business Industry Capital
БИК Капиталов пазар
ISSN 1311-364X
Четвъртък, 13 юни 2024 г., брой 6212
  България   Българска стопанска камара   Светът   Опознай България

 

 



       България
 
 On-line издание
 English issue
 Отказ от абонамент
image

60 декара земя, с лице на магистрала Хемус (на 65 км. преди гр. София)

Цена: 240 000 EUR

3 бр. съседни парцели, с обща площ 59583 кв.м. , нива 5-а категория (възможна промяна), в статут ПИ/поземлен имот.

Локация: срещу бензиностанция OMV (посока Варна) и до бензиностанция OMV (посока София), на около 65 км. преди гр.София

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com


Валутни курсове
(13.06.2024)
  EUR   1.95583  
GBP   2.31830
USD   1.81684
CHF   2.02866
EUR/USD   1.0765*
* определен от ЕЦБ
ОЛП
  от 01.06   3.78%  

image

Административна сграда – 1265,43 кв.м в гр. София - Център

Цена: 3 500 000 EUR

Сградата представлява монолитно строителство със сутеренно ниво, партер и шест офисни етажи. Разполага с подходящи помещения за банков офис с трезор на две нива (сутерен и партер) със ЗП 298,622 кв.м. и шест на брой офиси, разположени самостоятелно на етаж.

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com

image

Представителен офис – 212 кв.м в гр. София (бул. Тотлебен) 

Цена: 460 000 EUR

Офисът е с 8 помещения - приемна, 6 работни помещения, конферентна зала, кухня и сервизни помещения. Застроена площ 212,44 кв. м. Сградата е с асансьор, видеонаблюдение и контролиран достъп.
Обектът е подходящ за представителен офис, а заради близостта до Софийски градски съд и за адвокатска или нотариална кантора.

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com


Общи събрания днес
  Варвара термал вилидж АДСИЦ
Галатекс АД - Варна
Графобал България АД - Своге
Елхим - Искра АД - Пазарджик
Кераминженеринг АД - Кюстендил
Комплект АД - Пловдив
Многопрофилна болница за активно лечение-Св.Иван Рилски-Разград АД - Разград
Пластик АД - Трекляно
Порт Флот Бургас АД - Бургас
Руен Транспорт АД - Кюстендил
Тежко машиностроене АД - София
Трансстрой Автоматика и монтажи АД - София
Фазерлес АД - Силистра
Черноморски холдинг АД - Бургас
 
Предстоящи общи събрания



Общество и политика
 Балканският баланс на млякото
'20.05.2024'
 25 водещи стокови групи на българския износ (2019-2023 г.)
'26.02.2024'
 България постепенно изчезва от международния пазар на вино
'14.02.2024'
 Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия
'24.01.2024'
 Външнотърговски профил на България при търговията с метали
'12.12.2023'
 България се превърна в нетен вносител и на основни напитки
'01.12.2023'
 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
'10.11.2023'
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
'03.08.2023'
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
'02.08.2023'
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
'11.07.2023'

Финансови новини

В България се продават немски и полски масла, румънски мляко и сметана, гръцки сирена и "йогурт". Значителен внос на млечни стоки има още от Нидерландия, Чехия, Сърбия, показват данните на Министерството на земеделието и храните за последните две години. Оказва се, че най-големият вносител на мляко и млечни изделия у нас е Румъния. От пристигналите от чужбина общо 166.5 хиляди тона през 2022 г. 32,54 хил. тона са доставени именно от северната ни съседка. През миналата година общият внос се е увеличил до 204,46 хил. тона, а специално румънските млечни храни са надхвърлили 44.4 хиляди тона. В първите месеци на 2024 г. обаче има интересна промяна - Унгария е изпреварила Румъния в продажбите у нас. Докато Румъния е лидер във вноса на мляко и сметана, Германия води при доставките на концентрирани и подсладени млека, както и на масла и млечни пасти за мазане. Отново Германия е вносител №1 на сирена и извара - с общо над 37 500 тона през миналата година. Следват Полша и Нидерландия с по 6.5-7 хил. тона. България също изнася млечни изделия, но обемите са скромни и спрямо вноса, и ако ги сравняваме с годините, когато млечното животновъдство процъфтяваше. През 2023 г. наши фирми са продали зад граница общо 41 хиляди тона мляко и млечни изделия. Това все пак е подобрение спрямо 2022 г., когато износът е бил с 6% по-малък. Българско мляко, сирена, кашкавали, масло, извара, суроватка и т.н. се търгуват в десетки държави по целия свят - от Северна Македония и Косово до Дубай, Саудитска Арабия, Сингапур и Кот д`Ивоар. Основните ни пазари обаче са страните от ЕС, а сред тях водещи са две съседни държави - Румъния и Гърция. Основните приходи са от износ на сирене - 121,5 милиона лева за миналата година. За сравнение експортът на кисели млека, айран, заквасени млека е на обща стойност едва 16.5 млн. лева. От общо 21820 тона българско сирене и извара, продадени зад граница, 5554 тона са заминали за Гърция, а 2820 тона - за Румъния. Ценители на наше сирене има и в дестинации като Кувейт, Катар, Йордания. Гърция е основен пазар за българските мляко и сметана. За там е бил и 20% от експорта на наши кисело мляко и мътеница.

Източник: Сега

Парите за гарантиране на пенсиите, които се намират в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по известен като Сребърния фонд, се удвоиха за 17 години. Сребърният фонд беше създаден през 2007 г. с около 2 млрд. лв., а по данни на финансовото министерство към края на май в него са се натрупали 4,143 млрд. лева. Почти цялата сума се съхранява в сметка в БНБ. През месец май 2024 г. по сметка на фонда са трансферирани средства в размер на 155,18 млн. лв., от тях: по реда на чл. 11 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система в размер на 145,68 млн. лв., в т. ч.: 0,23 млн. лв. - парични постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 109,98 млн. лв. - приходи от концесии, отчетени по държавния бюджет за 2023 г.; 35,47 млн. лв. - приходи от други източници - средства от глоби, имуществени санкции и неустойки, свързани с приватизационния процес по реда на чл. 129, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 1, ал. 4 от Закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система – 9,5 млн. лв. Към края на май във фонда са натрупани и лихви върху средствата в размер на 44,26 млн. лв. През миналата година в Сребърния фонд постъпиха 208,51 млн. лева, като приходите от лихви са били близо 100 млн. лева. За сравнение през 2022 сумата, трансферирана във фонда е доста по-малка – 144,56 млн. лева, като приходите от лихви са били едва 11 млн. лева. Предназначението му е да подкрепя пенсионната система, но реално средствата в него не биха стигнали за изплащане на пенсиите.

Източник: Фирмена информация

До: 10.06.2024 г. - ЕС - Интеррег Европа

До 18.08.2024 - EIT-Дигитални иновации към EIT Health

До 16.09.2024 - Конкурентоспособност - Подкрепа на семейните предприятия

До: 20.11.2024 г - Хоризонт - Ускоряване на усвояването иновации за МСП

До: 20.11.2024 г - Хоризонт - Подходи и инструменти за сигурност при разработка и оценка на софтуер и хардуер

До: 21.01.2025 г - Хоризонт - Цифрови инструменти за CSP и слънчеви топлинни централи

До: 21.01.2025 г - Хоризонт - Иновативни фотоволтаични системи, интегрирани в Общността

До: 27.01.2025 г. - МОб - Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт

За заявки и въпроси: на тел. 02 9814567, email: sfb@bia-bg.com

Дружества
Производство на уреди и апарати за измерване, проверка, изпитване, навигация и за други цели, без оборудване за контрол на производствените процеси
BEIS рейтинг

Първите 10 дружества
по
Брой
служители
за 31.12.2023г.
  1   ВАТТС Индъстриз България ЕАД - Пловдив   194  
  2   Интелигентни системи за сигурност ООД - Враца   192  
  3   Телевик България ЕАД - Царацово   163  
  4   Къртис Балкан ЕООД - София   159  
  5   Бултех 2011 ООД - Стара Загора   111  
  6   Системи автоматика технологии (САТ) ЕООД - София   87  
  7   Черно море АД - Варна   83  
  8   АТМ Електроникс ООД - София   77  
  9   М.В.Ломоносов ООД - Плевен   76  
  10   Инкотекс Системс ООД - София   67  
Добавете вашата фирма в Информационната система за българските предприятия BEIS
 
Българска фондова борса - 12.06.2024
Обща стойност (BGN): 2 638 316.55  
Брой търгувани компании: 71
Premium 1 105 882.99
Standard 330 064.33
АДСИЦ 118 135.26
Структурирани 15 657.40
Облигации 965 255.68
Права 48 140.35
BEAM - Акции: 46 974.80
BaSE - Акции: 915 292.44
Най-голяма промяна в цените
Топливо АД - София -30.63 %
Лавена АД - Шумен 11.76 %
  Регулирана информация
Випом АД - Видин
КММ АД - Шумен
 
 

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще предостави консултантска помощ на Национална електрическа компания ЕАД (НЕК) при подготовката за изграждане на две големи помпено-акумулиращи водноелектрически централи. Двата нови възобновяеми енергийни източника ще използват съществуващи водноелектрически каскадни язовири и резервоари край Батак и Доспат. Те ще действат като големи акумулаторни батерии, съхраняващи зелена енергия. Това ще осигури на НЕК гъвкаво 24-часово и ежеседмично управление, бърза замяна на мощностите при извънредни ситуации и допълнителни балансиращи услуги. Прогнозната стойност на всяка от двете централи е около 900 млн. евро, те ще влязат в експлоатация до 2032 г.

Източник: Дневник

Общо 11 проекта ще получат финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост за развитие на индустриални зони, разположени в десет града - Русе, Шумен (два индустриални парка), Свищов, Ловеч, София, Бургас, Стара Загора, Видин, Търговище и Сливен, и са на стойност близо 280 млн. лв., като безвъзмездно ще бъдат предоставени 206.55 млн. лв. В процедурата кандидатстваха общо 20 предложения със заявено финансиране за 383.9 млн. лв. Извън одобрените проекти три са в резервния списък, другите бяха отхвърлени при оценката. Най-голям е проектът на "Индустриален и логистичен парк - Бургас" - 39.2 млн. лв. Компанията е собственост на община Бургас (32%) и държавната "Национална компания индустриални зони" (68%). Със средствата се предвижда да бъде развита втората фаза на парка - Промишлената зона "Юг - Запад". Проект за общо 34.6 млн. лв. ще изпълни "Прима магна груп" за довеждаща и вътрешна инфраструктура на Индустриален парк "Търговище". Компанията, която преди се казваше "ЕнерСис" и произвеждаше батерии за подводници, беше придобита преди три години от "Рекосайклинг" на Димитър Попов, който от своя страна е мажоритарен акционер в "Ел Бат". В момента "Рекосайклинг" държи 33.93% от "Прима магна груп", като мажоритарният дял от 65.86% е собственост на "Спортланд", в която акционери са "Ресурс фонд" (75%, от своя страна собственост на "Спортланд") и Петър Господинов (25%). Първоначалните планове бяха проектът да се изпълнява от консорциум между "Прима магна груп" и общинското "БКС-Търговище", което беше специално преименувано на "БКС Индустриален парк Търговище", но като получател на средствата сега е посочена само частната компания. Почти на същата стойност е и проектът на общинската "Индустриален технологичен парк Свищов". Той предвижда изграждане на "Дунавски индустриален технологичен парк - Свищов", който ще бъде разположен на мястото на бившите казарми в града. Проект за 33.2 млн. лв. ще изпълни "Индустриален парк ЛВЗ" в Русе. Той предвижда реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова инфраструктура на терена. Компанията е собственост на "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява жп транспорт, търговия с горива и производство на биодизел и растителни масла чрез "Астра биоплант". Частна е инвестицията и в Индустриален парк "Балкан" в Ловеч, който се оценява на 29.2 млн. лв. Собственици са братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез "Напредък холдинг", който придоби бившия завод "Балкан" при масовата приватизация през 90-те години. На мястото преди година беше изграден огромен соларен парк с мощност 106.2 мВт, който има лиценз да работи като затворена електроразпределителна мрежа, а целта е да захранва бъдещите производствени предприятия. Също частно дружество - "ВН инвестзон", ще разработва парк "Видин-юг". Компанията е собственост на "Анел Дженеръл" (87.5%) и "Престиж енерджи". Партньори в "Анел Дженеръл" са "Бел метал" - Белене, на Минчо Недков, която е с предмет на дейност строителство, търговия с метали и производство на метални конструкции, и белгийската EN Brussels, която също е собственост на физическо лице. Проект на стойност 26.6 млн. лв. има "Мадара" в Шумен. Компанията последно произвеждаше прикачен инвентар за земеделска техника, но от десетина години практически не работи, като поддържа само търговска дейност. Тя ще получи половината от необходимата сума като безвъзмездно финансиране. Малко под 20 млн. лв. е стойността на проекта на "Индустриален парк Сливен", който е собственост на общината. Проектът се подготвя от няколко години и се предвижда да бъде разположен от двете страни на бившето летище "Бършен", а площта му ще достигне общо 2700 дка, което го превръща в един от най-големите индустриални паркове в страната. Средства ще получи и "Индустриална зона Загоре" в Стара Загора за разработване на втория етап от парка - до село Еленино. Проектът е на стойност 17.4 млн. лв. Собственици с по 50% са общината и "Национална компания индустриални зони". В София е одобрен проектът "Индустриален парк Рожен 41", който се разработва от "Риъл естеитс дивелъпмънт". Компанията е собственост на Димитър Желев чрез дружеството "Буллс", което държи 68% в "Индустриален холдинг България". Най-малкият проект - за 4.5 млн. лв., е на дружеството "Оператор на Индустриален парк Шумен". То е създадено миналата година и е собственост на Веска Дилова, а предметът на дейност е управление и поддържане на вътрешната инфраструктура на индустриалния парк в града. Самият парк е собственост на смесено дружество между частната "Ники-БТ" (60%) и общината.

Източник: Капитал

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила вливането на „Вета Фарма“ АД в „Софарма“ АД. Решението за вливане на „Вета Фарма“ в компанията майка съветът на директорите ѝ взе в средата на януари тази година. Към момента на започване на процедурата по вливане „Софарма“ АД притежава 99,98% от капитала на „Вета Фарма“. „Вета Фарма“ АД е базирана във Велико Търново. Компанията произвежда средства за дезинфекция (етилов спирт, етанолов разтвор на йод, риванол, кислородна вода и др), тинктури и настойки, различни видове козметични спиртове, талк, натриев бензоат и др. продукти. Основите на фирмата са поставени през април 1950 г., когато във Велико Търново е основано Аптечно управление. През 2010 г. компанията инвестира в нов завод за производство на лекарствeни продукти. Във фирмата работят около 50 души. „Софарма“ придобива 68% дял във „Вета Фарма“ през 2016 г., като впоследствие продължава да разширява дела си в предприятието. През последните години „Софарма“ осъществи вливане на „Биофарм Инженеринг“, „Медика“, „Унифарм“. В последната година акциите на „Софарма“ поскъпват с над 23%, а пазарната капитализация достига близо 1,1 млрд. лева.

Източник: investor.bg

Русенският локомотивен завод „Експрес Сервиз“ направи втори модернизиран локомотив за предприятието „Стомана“-Перник. Там от две години в маневрата работи машина от серия 52. „Това е най-успешната и най-всеобхватна модернизация в цялата история на успешните и стари локомотиви V60“, казват от „Експрес Сервиз“. С внедряването и на втория локомотив ще се постигнат няколко цели: Намаляване с 99% на вредните емисии от жп маневрите в „Стомана“ и по-чист въздух за Перник; Повече тишина и спокойствие за местните общности, живеещи до завода в Перник; Няколкократна икономия на дизелово гориво – за устойчива жп маневра и енергийна независимост. Източник: rusemedia

Втори завод за производство на бетонови изделия в Съединение вдига „Рубикон бетон“ ЕООД. Управителят на дружеството Стойчо Кърджалийски е внесъл инвестиционно предложение в РИОСВ Пловдив. Новото предприятие ще се простира на площ от 20997 кв.м. върху собствен терен, закупен миналата година. Като локация ще е точно срещу първото, построено през 2013 г. В завода ще се прилага безотпадна технология при производството на бетоновите изделия, а технологичното оборудване е на водеща в бранша компания По план за 8 часа ще се произвеждат 2000 квадратни метра готови изделия. За базов продукт са приети бетонови плочки с височина 6-10 см., което е между 120 и 200 кубични метра бетонови изделия за 8 часа. Проектното решение включва освен изграждането на цеха, така и прилежащи към него депа за инертни материали, складове за готова продукция, помпена станция за оборотна технологична вода и утаителни басейни, пътища и две битови сгради. Преди две години дружеството въведе иновация при производството на бетоновите изделия, като започна да влага пепелина, която заменя част от използвания цимент. Пепелината е остатъчен и трудно съхраняем продукт от въглищните централи.

Източник: Марица

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от "Камбана Инвест" ЕАД - Бургас. Емисията е в размер на 18 млн. евро, разпределени в 18 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми, обикновени облигации, с номинална стойност 1000 евро всяка. Книжата са с плаващ лихвен процент, равен на сума от 6-месечен Юрибор (EURIBOR) и надбавка от 1,50 на сто, но не по-малко от 3 на сто и не повече от 6 на сто, с дата на емитиране 16 октомври 2023 г. и дата на падеж 16 октомври 2031 г.

Източник: БТА

Директорът на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов съобщи, че е разпоредил проверки по сигнали срещу фирмите на Ивелин Михайлов, създател на "Исторически парк" и едно от лицата на партия "Величие". По тези производства се работи, но все още няма резултати. Спецов заяви, че фирмите на Михайлов имат натрупани данъчни задължения. В края на март "Капитал" съобщи, че МВР и Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) водят поне четири разследвания срещу "Исторически парк".

Източник: БТА

Общо 1 521 116.96 лв. от нетната печалба на “Лавена” АД – Шумен за 2023 година ще се използват за изплащане на дивидент в брутен размер на 0.03 лв. на акция. Това решиха акционерите на годишното редовно общо събрание. Така дивидента е равен за изплатения от положителния финансов резултат за 2022 година. Останалата след разпределението сума от нетната печалба в размер 1 223 534.66 лв. се отнaся като допълнителен резерв. Стела Йорданова е освободена като член на съвета на директорите и на нейно място е избрана Силвия Дишлева, за срок до 15 юни 2026 година. „Лавена” АД е специализирана в производство и търговия в страната и чужбина с парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти и етерични масла, поради което дейността на дружеството е пряко свързана с развитието и промените на пазара на парфюмерийно-козметични и фармацевтични продукти. Продукцията на дружеството се реализира основно на вътрешния пазар.

Източник: Банкеръ


ОПТИМИЗАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ СИСТЕМИ
И ПРОЦЕСИ

Обучение по методиката на REFA-Германия
за адаптиране организацията на
производството към световен опит, доказан в
практиката и избран от лидерите в индустрията.
07.10-08.11.2024 гр. София
02/9814567, 0888924185 http://refa.bia-bg.com/

       Българска стопанска камара

 
Новини от БСК и членовете на БСК

Икономическата стабилност след вота: Мнението на експертите

Еврото, българите и бизнеса: Какво е бъдещето на България в еврозоната?

“Финансов пътеводител” – съвместна инициатива на БСК и "Карол" за насърчаване на финансовото благосъстояние


Предстоящи събития

10-14 юни: AI ABEL 2024 Изкуствен интелект – приложения в бизнеса и ежедневието (виртуално издание)

14 юни: Обучение по ЗБУТ (Добрич)

26 юни: Общо събрание на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ)

29 юни: Digital4Varna: Next level SEO & Social Media Conference

4 октомври: Обучение по ЗБУТ (Добрич)


Актуални дискусии

До 13.06.2024: Земеделие: промени в Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча

До 17.06.2024: Наука и технологии: промени в Тарифата за таксите, които се събират от КРС

До 17.06.2024: Образование: утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти

До 20.06.2024: Социална политика и заетост: Наредба за реда и данните, необходими за извършване на вписване в регистъра на заетостта

До 20.06.2024: Здравеопазване: критериите за определяне на университетски болници




       Светът

Европа

Активността на последните избори за Европейски парламент (ЕП), произведени миналата седмица, е останала стабилна - малко над 50 процента. Наблюдават се обаче големи разлики между отделните държави, обобщава Франс прес. Активността на изборите е достигнала 51,01 процента - съвсем малко по-висока отколкото на предишния евровот - през 2019 г., когато беше 50,66 на сто. Картината е много по-положителна спрямо тенденцията от началото на този век, когато гласуваха между 40 и 50 процента от избирателите. Активността все пак е доста по-ниска от тази на първите преки избори за Европейски парламент - през 1979 г., когато е достигнала почти 62 на сто, посочва АФП. Агенцията отбелязва и големите разлики между отделните държави. Избирателната активност е била най-висока в Белгия (89,2 процента) и Люксембург (82,3 на сто). Гласуването в тези две държави основателки на Европейския съюз наистина е задължително, но това не е достатъчно, за да бъде обяснено високото равнище на гражданско съзнание, посочва АФП. Гласуването е задължително и в България и Гърция, но там активността е била съответно само 33,8 процента и 41,4 на сто. Активността е била висока също в Малта (73 процента), Германия (64,8 на сто) и Унгария (59,3 процента). На другия полюс са Хърватия, където са гласували едва 21,3 на сто от избирателите, и Литва (28,4 процента). Избирателната активност се е увеличила най-много в Унгария (с 15,9 на сто), на фона на политическата поляризация в страната и появата на нов силен играч (Петер Мадяр), следвана от Кипър (с 13,9 процента до 58,9 на сто), където положителното развитие е свързвано най-вече с "фактора Фидиас", по името на популярен ютюбър, и Словения (с 12,6 процента до рекордните 41,4 на сто). Много повече хора са отишли до избирателните урни и в Словакия - с 11,6 процента повече до 34,4 на сто. Традиционно една от страните с най-ниска активност, тя бе разтърсена миналия месец от покушението срещу премиера Роберт Фицо в условията на дълбока политическа и обществена поляризация. Най-голям спад в дела на гласувалите е отчетен в Литва - цели 25,1 процента. Франс прес прави уговорката, че само 12 държави са предоставили окончателни данни, а тези от останалите 15 все още са временни.

Източник: БТА

Америка

Международният валутен фонд подкрепя страните в икономически план, като предоставя финансова помощ и насоки за политики за повишаване на стабилността, производителността и възможностите за работа. Той е създаден през 1944-а. Държавите търсят заеми от МВФ, когато трябва да се справят с икономически кризи, да стабилизират валутата си, или да приложат структурни реформи и да облекчат затрудненията в платежния баланс.10-те държави, които са най-задлъжнели към фонда, по данни публикувани във Visual Capitalist. За класацията се използват данните на Международния валутен фонд за общия непогасен кредит на МВФ. Данните са актуални към 29 април 2024 г. Аржентина оглавява класацията с дълг от 32 млрд. долара към МВФ, което е 5.3% от БВП на страната (604,3 млрд.USD ). Страната има проблеми с дълга от края на 1890 г., когато изпадна в неплатежоспособност след сключване на дългове, за да модернизира столицата Буенос Айрес. Вече беше спасявана над 20 пъти през последните шест десетилетия от МВФ. В началото на класацията са и Египет, Украйна, Пакистан и Еквадор. Пет от 10-те най-задлъжнели страни са в Африка, докато три са в Южна Америка. Единствената европейска страна е Украйна, която разчита на международна подкрепа на фона на конфликта с Русия. Смята се, войната е в основата на загубата на една трета от икономиката на страната. Страната дължи 9 милиарда долара на МВФ. Общо почти 100 страни са длъжници на МВФ, а общата сума на всички дългове е 111 милиарда долара. Топ 10 от тях представляват около 69% от тези дългове.

Източник: money.bg

Азия

Потребителската инфлация в Китай се е задържала стабилна през май, а спадът на производствените цени е намалял. Основната тенденция обаче показва, че Пекин ще трябва да направи повече, за да подкрепи слабото вътрешно търсене и неравномерното икономическо възстановяване, предава Ройтерс. Слабото потребление в задържа потребителските цени от 2023 г. насам въпреки многобройните кръгове от мерки за подкрепа, тъй като доверието остава ниско в условията на продължителна криза в сектора на недвижимите имоти. Според икономисти е необходим допълнителен цикъл от по-силни и координирани стъпки за фискално и парично стимулиране, за да се подобри търсенето устойчиво. Индексът на потребителските цени (ИПЦ) се е повишил с 0,3% през май спрямо година по-рано, което съвпада с ръста през април, сочат данните на Националното статистическо бюро (НСБ), публикувани в сряда. Това е под прогнозата за увеличение от 0,4%, направена в анкета на Ройтерс. Цените на производител, които са в дефлация от септември 2022 г. насам, са се понижили с по-бавен темп от 1,4% през май, след като се свиха с 2,5% през април. Китайската икономика се опитва да се придвижи напред след края на строгите ограничения срещу Covid-19 в края на 2022 г. главно поради последствията от продължителната криза в сектора на недвижимите имоти върху доверието на инвеститорите, бизнеса и потребителите. Пекин въведе няколко мерки за стимулиране на търсенето в жилищния сектор и започна други схеми за подобряване на потребителските нагласи. Правителството обеща също така да създаде повече работни места, свързани с големи проекти, да въведе мерки за насърчаване на вътрешното търсене, насочени към младите хора, и да увеличи фискалните стимули, за да подкрепи растежа. Данните от сряда за основната инфлация, която не включва волатилните цени на храните и енергоносителите, подчертаха предизвикателството, пред което е изправен Пекин в усилията си да стимулира вътрешното търсене. През май този показател е възлизал на 0,6% на годишна база, което представлява забавяне спрямо 0,7% през април. Много икономисти очакват през следващите месеци Китай да разкрие още мерки за подкрепа, за да запази икономиката напът към постигане на целта за растеж на брутния вътрешен продукт от около 5% за тази година и да насърчи устойчивото възстановяване. Повечето от тях обаче смятат, че властите трябва да въведат цялостен пакет от фискална и парична политика, за да вдъхнат увереност и да накарат домакинствата и предприятията отново да харчат пари.

Източник: investor.bg

 
Индекси на фондови борси
12.06.2024
Dow Jones Industrial
38 751.50 (27.50)
Nasdaq Composite
17 343.60 (151.02)
Стокови борси
12.06.2024
  Стока Цена  
Light crude ($US/bbl.)78.18
Heating oil ($US/gal.)2.4230
Natural gas ($US/mmbtu)3.1540
Unleaded gas ($US/gal.)2.4230
Gold ($US/Troy Oz.)2 333.90
Silver ($US/Troy Oz.)29.85
Platinum ($US/Troy Oz.)977.30
Hogs (cents/lb.)91.95
Live cattle (cents/lb.)178.93

       Опознай България

Спасовден

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден, винаги в четвъртък.
Според Новия завет, в продължение на 40 дни след своето възкръсване Исус остава на земята да проповядва своето учение и да беседва с апостолите си, движейки се сред тях като богочовек. На четиридесетия ден в обкръжението на своите последователи в подножието на Елеонската планина близо до Витания, където възкресил Лазар, той се въздига в небесата. Празникът Възнесение Господне българският народ нарича Спасовден. На този ден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. Спасовден се свързва до голяма степен с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода до Велики четвъртък. Това определя спазването на Спасовската или черешовата задушница. На Спасовден почти навсякъде се прави голямо хоро. Повсеместно е вярването, че на този ден идват русалиите. Смята се, че в нощта срещу празника разцъфтява цветето росен, което е лековито и затова болните отиват на поляната, където расте, със зелена глинена паница, вино и погача.
Спасовден е и празник на българските хлебопроизводители и сладкари.



За реклама в изданието
Абонати на "Бизнес Индустрия Капитали" към 13.06.2024
Българска версия: 32832, Английска версия: 3432

Общи условия за достъп до информационните услуги,предлагани чрез Интернет
и Политика за поверителност и защита на личните данни.

Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://beis.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Година:  
Януари 2024
 ПВСЧПСН
11234567
2891011121314
315161718192021
422232425262728
5293031    

Февруари 2024
 ПВСЧПСН
5   1234
6567891011
712131415161718
819202122232425
926272829   

Март 2024
 ПВСЧПСН
9    123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031

Април 2024
 ПВСЧПСН
141234567
15891011121314
1615161718192021
1722232425262728
182930     

Май 2024
 ПВСЧПСН
18  12345
196789101112
2013141516171819
2120212223242526
222728293031  

Юни 2024
 ПВСЧПСН
22     12
233456789
2410111213141516
2517181920212223
2624252627282930

Юли 2024
 ПВСЧПСН
271234567
28891011121314
2915161718192021
3022232425262728
31293031    


 2024   2023   2022  
 2021   2020   2019  
 2018   2017   2016  
 2015   2014   2013  
 2012   2011   2010  
 2009   2008   2007  
 2006   2005   2004  
 2003   2002   2001  
 2000   1999