През първото тримесечие на 2024 верижният растеж на реалния БВП на България се очаква да се ускори, което е предпоставка да се формира сходна динамика и при годишния темп на изменение на показателя. През второто и третото тримесечие на 2024 г. реалният БВП се предвижда да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканото подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги, прогнозира БНБ. Годишната инфлация продължи да се забавя и възлезе на 3.1% през март 2024 г. Годишната инфлация да продължи да се забавя през второто и третото тримесечие на 2024 г. През първите два месеца на 2024 г. годишният растеж на депозитите на нефинансовите предприятия продължи да се забавя, като фактор с потенциално влияние за тази динамика е запазващата се тенденция към спад на номиналния оборот в сектора на промишлеността. Предпочитанията на домакинствата да поддържат свободните си средства под формата на депозити в банковата система, както и нарастването на доходите от труд продължиха да допринасят за сравнително високия растеж на депозитите на домакинствата, който възлезе на 10.8% към края на февруари.

Българското правителство успя да набере още 200 млн. лв. чрез емисия шестгодишни ДЦК, след като през април за пръв път от година и половина излезе на вътрешния пазар и пласира тригодишни облигации. Постигнатата доходност е 3.35%. По данни от БНБ поръчките са били за 445.35 млн. лв. като търсенето е надхвърлило предложеното количество 2.23 пъти. Най-голям дял са придобили банките - 48%, следвани от застрахователните дружества - 21%, пенсионните фондове - 13%. С по-малки суми са участвали договорни и гаранционни фондове - 5%, и инвестиционни посредници - 3%, като прави впечатление и продължаващият засилен интерес от други инвеститори с 10%, където попадат основно фирми и физически лица. Освен двата проведени досега аукциона в емисионния календар на правителството е заложен и още един за месеца - на 27 май държавата ще се опита да пласира още 300 млн. лв. от тригодишните книжа. Предвиденият таван за нов дълг в бюджета е 11.7 млрд. лв., като реално необходимата сума вероятно ще е по-ниска - от порядъка на 9.5 млрд. лв., освен ако дефицитът не се окаже по-голям от заложените 5.8 млрд. лв. Извън него през юли предстои падеж на около 400 млн. лв. вътрешни левови ДЦК, а през септември - на близо 1.5 млрд. евро еврооблигации, както и финално лихвено плащане по тях. По данни на финансовото министерство към края на март фискалният резерв е близо 10 млрд. лв. депозирани в БНБ и банките, както и още 1.9 млрд. лв. вземания от ЕС.

Създадената през 1995-а година българска компания "Екстрапак" планира откриването на два нови завода край Велико Търново. Единият от планираните два нови завода ще се намира в землището на село Леденик и в него ще бъдат разкрити 30 нови работни места. Втората фабрика ще заработи в град Павликени на територията на бивш държавен консервен комбинат. Наетите работници там ще бъдат около 70. Според плановете на мениджмънта на компанията и двете производства ще заработят още от това лято. Първия си модерен завод "Екстрапак" пусна в експлоатация през пролетта на 2001 година. През 2022 година от компанията обяви началото на строеж на фабрика за производство на екологични хартиени опаковки във Велико Търново. Предивдената инвестиция за нея беше в размер на 12 милиона лева. Великотърновската "Екстрапак" изнася 70% от продукцията си извън България, главно за страните от ЕС, както и за Швейцария, Норвегия и Великобритания.

Компанията за производство и търговия с оборудване за бани и кухни – „Интер Керамик“ ООД – планира строителство на нова база (складове за промишлени нехранителни стоки) в местност „Герена“, с. Ново Делчево, община Сандански. Предвижда се складовите помещения да са на три етажа с максимална височина 10 метра. От инвестиционното предложение става ясно още, че ще бъдат изградени и 15 паркоместа на площ от 200 кв. метра. „Интер Керамик“ е българска семейна компания, създадена от Красимир Боянов и Даниела Колова, през 2004 г. В началото тяхната основна дейност е внос и търговия на обзавеждане за баня с основен фокус смесители. През годините компанията разширява продуктовата гама и изгражда дистрибуторска мрежа на територията на страната и чужбина. Така през 2007 г. „Интер Керамик“ зарежда със своите продукти над 1000 фирми в цялата страна, а до 2010 г. търговската марка е позната на пазарите в Македония, Гърция, Румъния, Хърватия, Сърбия и Молдова.

Синдикът на "Евробет" ООД продава на търг имуществените права на търговските марки, притежавани от хазартната компания. През 2020 г. тя изпадна в несъстоятелност, след като тогавашната държавна комисия по хазарта поиска от нея неплатени такси в размер на 75 млн. лева. Това се случи на фона на поредица от спецакции и няколко повдигнати обвинения срещу бизнесмена Васил Божков. Компанията организираше различни игри на късмета, както и частни лотарии, които бяха забранени след промени в законодателството. Сега се предлагат за продажба 97 търговски марки, като общата им начална тръжна цена е 1 029 700 лева. Сред тях са: Евробет (16 900 лв.), Еврошанс (20 900 лв.), Игрите на късмета (10 400 лв.), Bingo Милиони (10 400 лв.), Лотария България (10 400 лв.). Има и различни вариации, свързани с талони и формати, като валидността на някои марки изтича скоро, докато други са до 2030 г.

Синдик разпродава недвижими имоти на „Мастер-стийл профайлс“ АД, разположени в Пловдив и в Бургас. Крайната мярка е предприета заради дългове в размер на 12 360 457.07 лв. към НАП. В Пловдив се продава един етаж от базата, разположена в Източната индустриална зона, на ул. „Удроу Уилсън“ №12. Начална цена на обособената част е в размер на 2 248 000 лв. Недвижимостите в Бургас включват производствена сграда и други три масивни едноетажни сгради в Южната промишлена зона. Началната търгова цена за тях е 3 376 000 лв. Дружеството е приемник на основаната през 1989 година "Мастер - Димитър Бичев" ЕТ. Първоначалната дейност на фирмата е свързана с проектиране и производство на инструментална екипировка и промишлени изделия. Според пазарната конюнктура се предприема разширяване на дейността с търговия с цветни метали и производство на електрозаварени тръби. Освен завода в Пловдив фирмата отваря свои бази в Бургас, Велико Търново, както и на пристанищата в Лом, Русе, Варна и Бургас. Чрез свързаната си фирма "Мастер Строй Груп" ЕООД реализира инвестиционен проект, като изгражда модерна база и в Стамболийски. Там е доставена линия за почистване, грундиране и боядисване на стоманени профили и листове. В добрите за компанията времена в нея работят над 400 човека, а освен в България разработва пазарна ниша и в чужбина. През 2021 г. частен съдебен изпълнител обяви търг за изоставена и полуразрушена производствена база в Сопот, собственост на пловдивския бизнесмен Димитър Бичев. В продажбата бяха включени няколко имота, които са в активите на фирмата му „Бутранзит 7“ ЕООД. Същите бяха част от дворно място на основна производствена площадка на ВМЗ-Сопот, и заемаха площ от над 8 декара. Преди години там са произвеждани метални изделия, а от доста време базата прилича на руина. Търгът за нея бе предизвикан от „Юробанк България“ (бившата Пощенска банка) заради неизплатени кредити за няколко милиона лева, взети срещу ипотеки върху отделните сгради в имота. Още през 2018 г. няколко банки правиха опит да си вземат поне част от парите от друга задлъжняла на Бичев фирма - „Мастер СОП“ ЕООД. В момента дружеството е със запорирани дялове в полза на Пощенска банка, а задълженията му към НАП с лихвите вече са 556 818.92. Тогава предмет на продажба чрез ЧСИ бяха и негови имоти в Стамболийски за над 2 млн. лв. - масивната производствена триетажна сграда с модерна архитектура и склад за метали. Преди две години бе направен опит да се продаде и част от бившия консервен комбинат "Витамина" в Стамболийски, където Бичев също има участие чрез фирмата си "Мастер СОП" ЕООД. В опит да спаси семейния бизнес, дъщерята на Димитър Бичев - Диана, създава с още трима съдружници „Аудакс корп“ ООД, където е мажоритарен собственик. Фирмата, която е трансформирана през годините, е с идентична дейност - търговия с метали, и също се помещава на ул. „Удроу Уилсън“ №12 в Пловдив.

За втора поредна година „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД няма да изплаща дивидент на акционерите. На предстоящото общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 19 юни в София се очаква индивидуалната печалба на дружеството в размер на над 4,6 млн. лева да бъде отнесена като неразпределена печалба. Досега компанията три пъти е изплащала дивидент на акционерите – през 2020 г. разпредели за същата година 0,480299 лева бруто на акция, през 2021 г. – за същата година 0,82 лева бруто на акция и през 2022 г. за същата година 0,81 лева бруто на акция.Дружеството планира сливания и придобивания, които иска да финансира приоритетно. През февруари то обяви, че придобива хърватската ИТ компания SEDAM IT за общо 9 млн. евро. През март компанията плати 5,2 млн. евро от тях. В последната година акциите на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ поевтиняват с над 4%, а пазарната капитализация достига 110 млн. лева.

Компанията “Портови флот 99” АД – София ще разпредели за акционерите си 120 504 лева като дивидент от нетната печалба за 2023 година на предстоящото редовно годишно общо събрание на 11 юни. Ако това предложение се приеме, то всеки притежател на такива книжа ще получи по 0.06 лева за една своя акция. Остатъкът от нетната печалба, в размер на 2 904 853.88 лв., ще остане като неразпределена печалба. Секторът, в който работи фирмата е свързан с извършване на основни морско-технически пристанищни услуги. “Портови флот 99” завърши миналата година с печалбата в размер на 3 025 358 лева. “Портови флот 99” разпредели паричен дивидент и от печалбата за 2022 година. Тогава всеки акционер получи по 0.05 лева за една акция. От положителния финансов резултат за 2021 година беше изплатен дивидент от по 0.0285 лева.

ПФК ЦСКА преведе останалата сума, предвидена за строежа на стадион "Българска армия" от 21 373 500 лева в съвместното дружество с държавата "Спортни имоти Българска армия" (СИБА). С това е изпълнен ангажимента на футболния клуб да инвестира общо 28 498 000 лв. в дружеството. Средствата ще бъдат използвани за реконструкция и модернизация както на ст. "Българска армия", така и базата в Панчарево.

Германската инфлация се задържа през април за втори пореден месец на ниво от 2,2% на годишна база - най-ниското от май 2021 г. насам. Това показват окончателните неревизирани данни на немската федерална статистика Destatis. Инфлацията във водещата европейска икономика остава близо, но не е достигнала целевото ниво на Европейската централна банка от 2 на сто. През април беше отчетено забавяне на инфлацията в сферата на услугите до 3,4% на годишна база от 3,7% през март, но в същото време цените на храните се повишиха с 0,5% след спада с 0,7% месец по-рано, докато потребителски енергийни цени се понижиха с 1,2%, но след техен спад с 2,7% през трети месец на годината поради края на временното намаление на данъците върху природния газ през този месец. През април потребителските цени в Германия обаче, се повишиха с 0,5% спрямо март, когато нараснаха с 0,4 на сто, като това е най-силното увеличение на месечната инфлация от март 2023 г. насам. Основната инфлация отслабна през март до 3,0% годишна база от 3,3% през март, достигайки най-ниско ниво от юни 2022 г. Хармонизираната потребителска инфлация обаче, се ускори леко през април до 2,4% от 2,3% месец по-рано, когато отбеляза най-ниското ниво от близо три години насам.

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че неговата администрация ще увеличи рязко митническите тарифи върху китайския внос, свързан с редица сектори на икономиката, които са със стратегическо значение за националната сигурност на страната. Новите мерки ще оскъпят вноса на китайски продукти, оценявани на 18 млрд. долара, посочва Си Ен Ен. Поскъпва импортът от Китай в САЩ на стомана и алуминий, на минерали от критично значение за новите индустрии и технологии, на модерни компютърни чипове, електрически превозни средства, компоненти за производството на батерии, соларни клетки, на кранове и медицинска апаратура. Увеличението на митническите тарифи варира от 100 процента за електрическите превозни средства през 50 процента при компонентите за соларни системи до 25 процента за други продукти. Те ще бъдат наложени в рамките на идните две години. Администрацията на Байдън ще запази редица мита, въведени при управлението на бившия американски президент Доналд Тръмп и ще увеличи други, се посочва в изявление на Белия дом. В него се отбелязва, че това решение е в отговор на "рисковете за икономическата сигурност" на САЩ, породени от нелоялните търговски практики на Китай, който наводнява световните пазари с евтини стоки. Мярката е опит на администрацията на Джо Байдън да ограничи възможностите на Китай да разработва модерни технологии, които са от критично значение за установяване на доминиращо положение на световните пазари, както и да стимулира производствения сектор в САЩ, отбелязват анализатори.  Решението на управляващите във Вашингтон идва на фона на значителния търговски дефицит на САЩ с Китай. Американският износ за азиатската страна е достигнал 148 млрд. долара през 2023 година, но китайският внос е възлязъл на 427 млрд. долара, сочат официалните статистически данни в САЩ. Този дисбаланс при търговията между двете страни се превръща във все по-чувствителна политическа тема в САЩ, посочва Ройтерс.  

Запасите от пшеница в държавните складове на Индия на 1 май са намалели с 10,3% на годишна база до най-ниското си ниво от 2008 г., след като 2 години на ниски реколти предизвикаха продажбата на рекордни количества за увеличаване на вътрешните доставки и по-ниски местни цени, предава Reuters. В началото на месеца запасите от пшеница в държавните складове възлизаха на общо 26 млн. метрични тона, спад от 29 млн. метрични тона през май 2023 г., според Държавната хранителна корпорация на Индия. Запасите от пшеница през май са по-високи от тези през април от 7,5 млн. метрични тона, след като покупките през новия сезон от Хранителната корпорация на Индия увеличиха резервите. По-високите температури намалиха производството през 2022 и 2023 г. Въпреки ограниченото предлагане, Ню Делхи се противопостави на призивите за насърчаване на вноса чрез намаляване или премахване на текущия данък от 40% върху вноса или чрез купуване директно от водещи доставчици като Русия Вместо това, той се насочи към държавни резерви, за да продава на масови потребители, като мелничари и производители на бисквити, опитвайки се да ограничи вътрешните цени, които са били над фиксираната от държавата минимална изкупна цена след прибирането на миналата реколта.  Хранителната корпорация на Индия започна да продава пшеница на частни играчи през юни 2023 г. и досега е продала малко над 10 млн. тона, рекорд от държавни резерви. Индия отглежда само една реколта пшеница годишно, със засаждане през октомври и ноември и прибиране на реколтата от март. Покупките за новия сезон започват през април, увеличавайки държавните запаси от май. Въпреки че тазгодишните запаси за май са по-ниски от миналата година, те са по-високи от правителствения буфер и целевия стратегически резерв, който изисква запасите от пшеница да се поддържат на или над 7,46 млн. тона за тримесечието, започващо на 1 април. Индия не успя да постигне целта си за закупуване на пшеница през 2022 г. и 2023 г., последвано от бавен старт на тазгодишните покупки. Ню Делхи забрани износа на пшеница през 2022 г. въпреки нарастването на експортното търсене, тъй като войната в Украйна доведе до глобален дефицит.