Световната банка понижи за трети пореден път прогнозата си за ръста на българската икономика през тази и следващата година. Това става ясно от новия летен доклад на финансовата институция. Световната банка вече очаква икономическият растеж на България тази година да достигне 2,1%, което на практика е ревизия на прогнозата надолу с 0,3 пункта. Това е значително под прогнозата, на база на която беше изготвен бюджетът за настоящата 2024 г. от бившия финансов министър Асен Василев, за растеж с 3,2%. През лятото на миналата година Световната банка очакваше българската икономика да се разшири с 2,7% в рамките на тази година. Като цяло се предвижда развиващите се икономики да нараснат средно с 4% през 2024 г. и 2025 г., посочват от Световната банка. Очакваният ръст в България е значително под това ниво. За Румъния от Световната банка очакват ръст на икономиката с 3,3% през настоящата година. А за Полша прогнозата е за ръст на брутния вътрешен продукт с 3 на сто. Дори за Сърбия, Турция и Украйна очакват по-голям икономически ръст - съответно от 3,5%, 3% и 3,2 на сто.

Обемът на промишленото производство в Европейския съюз през април 2024 г. намалява с 2 на сто в Евросъюза спрямо същия месец на миналата година и с 3 на сто в еврозоната, отчита Евростат. На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство през април се увеличава с 0,5 на сто в ЕС и намалява с 0,1 на сто в страните от еврозоната. Промишленото производство в България през април 2024 г. спада с 0,3 на сто спрямо същия месец на 2023 година, сочат данните на Евростат, коригирани спрямо броя на работните дни. Данните за март сочат, че то се е понижило с 7,7 на сто на годишна база (спрямо март 2023 г.). На месечна основа (спрямо март 2024 г.) промишленото производство в България се е увеличило с 3,3 на сто, след месечното му понижение с 0,4 на сто, отчетено през март. Най-сериозен годишен спад при обема на промишленото производство в страните от ЕС през април 2024 г., за които са публикувани данни, е регистриран на годишна основа в Ирландия (-15,7 на сто), Латвия (-7,8 на сто) и Финландия (-6,8 на сто). С най-голямо годишно увеличение на промишленото производство са Дания (+17,4 на сто), Гърция (+10,8 на сто) и Словения (+7,4 на сто). В Европейския съюз през април 2024 г. на годишна основа производството на капиталови стоки е намаляло с 4,9 на сто, на потребителски стоки за дълготрайна употреба - с 2,1 на сто, на междинни стоки - с 1,8 на сто, а при енергийните продукти е намаляло с 0,9 на сто. При потребителски стоки за краткотрайна употреба е отчетено повишение с 2,9 на сто.

На 24 юни Българската народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години (1095-дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 300 24 116 от 17 април 2024 г. и с падеж на 17 април 2027 година. Според условия, определени от Министерството на финансите, номиналната стойност на предложеното количество е в размер на 200 млн. лева при 3% годишен лихвен процент. Максималното количество държавни ценни книжа (ДЦК), което един участник може да придобие със състезателни поръчки е в размер на 50 на сто от предназначеното за продажба чрез състезателни поръчки количество. Съотношението на ДЦК, предлагани със състезателни и несъстезателни поръчки, е 50 на сто към 50 на сто от общото предложено количество. Заедно с това Министерство на финансите си запазва правото да отхвърля всички, респективно да одобрява определени поръчки, както и да одобрява количество, различно от предварително обявеното. Това ще е петият аукцион за тази година. На досегашните четири бяха продадени иоблигации за общо 900 млн. лева.

Към 31 март 2024 г. 23 банки оперират в българския банков сектор, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 4.27% като достига 818 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г., спрямо 784 млн. лв. за същия период през 2023-та. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 253 млн. лв. или 30.97% дял от печалбите в сектора за първото тримесечие на 2024-та като бележи значителен ръст на печалбата си от 35.64% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 18.90%, отчитайки значителен спад от 40.00%, регистрирайки печалба от 155 млн. лв. за първите три месеца на 2024-та спрямо 258 млн. лв. за същия период на миналата година. Юробанк България АД регистрира ръст от 35.36% в печалбата си спрямо същия период на 2023-та, достигайки 95 млн. лв. и оставайки на третата позиция с 11.63% дял в печалбите на сектора. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция с печалба от 92 млн. лв. и пазарен дял от 11.24% за първото тримесечие на 2024 г., докато за същия период на 2023-та, преди сливането й с Райфайзенбанк (България) ЕАД (преименувана временно на Кей Би Си Банк България ЕАД в периода на вливането), тя е извън класацията на топ 10 банките по печалба. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 29 млн. лв. регистрирайки увеличение от 35.05% в сравнение със същия период на 2023 година.

Собствениците на дигиталната агенция SEOMAX Любомир Атанасов и Петър Дяксов са придобили 25% от най-популярната българска SaaS (software as a service) платформа за онлайн магазини - GombaShop. Те са изкупили дяловете на създателите на SuperHosting.bg, които излязоха и от хостинг компанията. GombaShop е на пазара от 2014 г. и в момента се използва на всекидневна база от 2500 търговци, чиито магазини обработват 1,7 млн. поръчки годишно при общ оборот от над 100 млн. лева за последните 12 месеца. В момента SaaS платформата има присъствие както на българския, така и на сръбския пазар.

Българската компания "Фрешвейл" ЕООД (Freshvale) попадна в последния списък със санкции на САЩ, свързани с войната в Украйна. С него се налагат ограничителни мерки на фондовата борса в Москва, руския Национален депозитар, както и на компании от IT сектора, които със своята дейност подпомагат Москва. След новината руската Централна банка спря търговията с долари и евро на Московската борса. "Фрешвейл" ЕООД е специализирана в производството на дронове и средства за радиоелектронна борба и има интерес към пазарите в Африка и страните от АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия). В уточненията на американските власти е посочено, че "Фрешвейл" е доставяла оръжия за неуточнена африканска държава. Компанията е регистрирана в България през март 2018 година. Управител и собственик е Ариел Исраилов, който е австрийски гражданин. Основната дейност на компанията е свързана с услуги за охранителния сектор и сигурността. Размерът на уставния капитал е 2 лева. В списъка попадат още 90 компании и физически лица от Сърбия, Турция, Обединените арабски емирства, Казахстан, Киргизстан и други. Те са спомогнали за осъществяването на доставки за руския военно-промишлен комплекс и така са помогнали за производството на оръжия и други стоки, подкрепящи руската военна инвазия в Украйна.

Изпълнителният директор на "Топлофикация - София" Александър Александров се оттегли от поста. Повод за решението му са обвиненията от миналата седмица на столичния общински съветник от "Продължаваме промяната - Демократична България" ("Спаси София") Борис Бонев, според когото Александров, назначен по времето на бившия кмет на София Йорданка Фандъкова от ГЕРБ, е злоупотребявал с обществени поръчки. Бонев заговори за "изключително доходоносен семеен бизнес" на директора и жената, с която живее на семейни начала, свързан с превъзлагането на дейности по обществени поръчки.

Кoмпaниятa за дигитални платежни услуги Пейсера България АД peaлизиpa ycпeшнo пъpвичнo пyбличнo пpeдлaгaнe (IPO) нa cвoитe aĸции нa ВЕАМ пазара на Българската фондова борса. Плacиpaни са 94 418 бpoя нoви aĸции и е нaбpaн дoпълнитeлeн ĸaпитaл в paзмep нa над 1,1 млн. лeвa, като пазарната оценка на компанията вече е над 10 млн. лева. Набраните средства от 236 инвеститори ще бъдат използвани за подготовка за локален лиценз за дружество за електронни пари и покриване на капиталови регулаторни изисквания, развитие на основните платежни услуги и учредяване на дружество за колективно финансиране с фокус ипотечно кредитиране.

Европейската комисия стартира обществена консултация за целенасочени изменения на правилата в „Регламент de minimis за селското стопанство  “. Преразглеждането включва увеличаване на тавана по помощта. Документът е публикуван за обществено обсъждане в срок от 7-ми юни до 21-ви юли 2024 г. След последното преразглеждане на регламента през 2019 г. държавите членки понастоящем могат да предоставят подкрепа на селскостопанския сектор до 20 000 евро на бенефициент за период от три фискални години без предварително уведомление за одобрение от Комисията. Ако държава членка има централен регистър на национално ниво за регистриране на минимална помощ, се прилага по-висок таван от 25 000 евро за период от три фискални години. Освен тези тавани за бенефициент, всяка държава-членка на ЕС има максимална национална сума за такава подкрепа (така наречената „национална горна граница“), за да се избегне всяко потенциално нарушаване на конкуренцията. Срокът на действие на Регламента de minimis за селското стопанство изтича на 31 декември 2027 г. Сегашното му преразглеждане обаче ще позволи той да бъде удължен до 2032 г. С оглед на нарастващия инфлационен натиск върху селскостопанския сектор и високите цени на суровините, Комисията започна целенасочено преразглеждане на Регламента de minimis за селскостопански продукти на 2 май 2024 г. Сега ЕК търси обратна връзка относно ранното преразглеждане на Регламента de minimis за селското стопанство. Проектът за изменения включва следните промени: Увеличаването на максималния таван по de minimis за компания за 3 години, от 25 000 € до 37 000 €, за да се отчете инфлацията.

Американският долар продължава да губи позицията си като основна резервна валута спрямо нетрадиционните такива, но все още остава основната резервна валута в света. Това се посочва в материала на МВФ за доминирането на долара в международните резерви. Нетрадиционните резервни валути, чийто дял нараства в международните резерви, включват австралийския, канадския и сингапурския долар, южнокорейския вон, валутите на скандинавските страни и по-специално - китайски юан. Те, както отбелязва финансовата институция, „осигуряват диверсификация и сравнително атрактивна възвръщаемост“ и също така стават все по-достъпни за покупка, продажба и съхранение с развитието на цифровите финансови технологии. Анализаторите вярват, че намаляването на дела на долара и увеличаването на дела на другите валути в международните резерви са свързани с политиката на някои големи държатели на резерви, по-специално Русия. Друг притежател на резерви, който според експерти може да повлияе на ситуацията, е Швейцария, която "има причина да държи значителна част от резервите си в евро, тъй като еврозоната е нейният географски съсед и най-важен търговски партньор." Сред другите фактори, които биха могли да накарат притежателите да диверсифицират резервите, МВФ посочва икономическата фрагментация, както и потенциалната „реорганизация на икономически и финансови дейности в отделни блокове, които не се припокриват“. В същото време статистиката на фонда показва, че не може да се говори за ускоряване на намаляването на ролята на щатския долар в международните резерви, се посочва в документа. Увеличаването на стойността на валутата, според МВФ, се улеснява от затягането на паричната политика на САЩ, нарастващите геополитически рискове и стабилността на американската икономика.

Южна Корея удължава забраната за къси продажби на акции до 30 март 2025 г. и планира по-строги наказания за осъществяването на незаконни сделки. Правителството забрани късите продажби през ноември. Ограниченията трябваше да изтекат в края на този месец, но властите наскоро сигнализираха, че крайният срок ще бъде удължен, докато бъде готова специалната система за откриване на проблемни сделки. Правителството каза, че ще увеличи финансовите санкции, като се предвижда и затвор за незаконни дейности. За инвеститорите на дребно и институционалните инвеститори ще се прилагат същите условия за изплащане и изисквания за маржин, за да се създадат равни условия, допълват още от южнокорейското правителство. Въпреки че инвеститорите на дребно приветстваха забраната за къси продажби, мярката е противоречива за финансовата общност, тъй като стратегията се използва широко от мениджърите на активи. MSCI Inc. заяви в годишния си преглед на пазарната достъпност, че достъпността на късите продажби в страната се „влошава“. Властите планират санкции до шест пъти повече от печалбата от незаконни къси продажби спрямо пет пъти в момента. При печалба от минимум 5 млрд. вона (3,6 млн. долара), осъществена от незаконни къси продажби, се предвижда доживотен затвор. В момента наказанието е 30 години. Тези, които се занимават с незаконни къси продажби, ще бъдат ограничени да служат като ръководители в публични компании и финансови фирми в Корея. Ще се прилагат и по-строги правила при разкриването на къси позиции. Промените трябва да бъдат одобрени от парламента. Малко след въвеждането на забраната Южна Корея започна разследване срещу глобални банки, за да провери техни предходни сделки. Разследващите досега са открили незаконни къси продажби на стойност 156 млн. долара от девет глобални инвестиционни банки. Повечето от нарушенията са на процедурните правила за трансакциите.