През тази година Министерството на финансите проведе шест аукциона за продажба на лихвоносни държавни ценни книжа (съкровищни облигации), показват данните от Българската народна банка. Един от тях беше през април, два през месец май, два през юни и един през юли. В тях са акумулирани общо 1.3 млрд. лева. Средната годишна доходност на всеки следващ аукцион е била по-висока. Прави впечатление големия интерес към тези аукциони, както и това, че допуснатите до участие поръчки бяха на много по-висока стойност – 2 058 950 000 лева. През април продажбите бяха от емисията с BG 20 300 24 116, чийто падеж е на 17 април 2027 година. В първия акуцион на 15 април бяха продадени книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.01 процента. На втория – на 27 май, бяха изкупени облигации за 300 млн. лева при по-висока средна годишна доходност от 3.21 процента. През месец май се проведе един аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. На 13 май, се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.35 процента. Втория аукцион от същата емисия беше на 10 юни. В него бяха предложени и изкупени ценни книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.54 процента. На 24 юни се проведе аукцион за продажба на част от емисията BG 20 300 24 116 от 17 юни 2024 година (тригодишни лихвоносни съкровищни облигации) с падеж 17 април 2027 година. Тогава се продадоха книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.44 на сто. На 8 юли се проведе аукцион от емисията с BG 20 400 24 213. Продадоха се книжа за 200 млн. лева при средна годишна доходност от 3.82 процента. От БНБ посочват, че и по тези емисии предложеното от Министерството на финансите количество облигации ще се увеличава чрез продажба на допълнителен брой от тях.

Регистрациите на нови селскостопански трактори, зърнокомбайни и телескопични товарачи в България продължават да вървят надолу и през второто тримесечие на настоящата година, докато при челните товарачи се затвърждава положителната тенденция. Това сочат последните данни от справка на Контрол и техническа инспекция към Министерство на земеделието и храните. 2023 година сложи край на продължилата през предходните две години положителна тенденция на пазара на агротехника в България. За периода от януари до юни тази година новите колесни трактори, регистрирани в България, са 495. Това отговаря на годишен спад с 25,34%, или със 168 броя по-малко, отколкото през същия период на 2023 г. При зърнокомбайните разликата с януари-юни 2023 г. е цели 55 броя по-малко, или 64 нови регистрирани машини от началото на тази година. Това са 46,22% надолу спрямо същия период на миналата година, когато регистрираните зърнокомбайни са били 119. Относно телескопичните товарачи числата тази година също показват спад – 151 нови регистрирани машини, или със 17,93% по-малко спрямо същите месеци на 2023 г., когато са били 184. Единствено при челните товарачи се затвърждава положителна тенденция – 171 новорегистрирани машини от началото на годината, което е ръст с 37,9% на годишна основа. Низходяща тенденция на пазара на агротехника през първото полугодие на 2024 г. се наблюдава не само у нас, но и на други ключови пазари в Европа.

Очаква се да стане ясно кои компании са подали оферта да купят най-голямата медийно-телекомуникационна група в България - операторът "Виваком" и "Нова тв", а отскоро и "Булсатком". От 2020 г. телекомът и телевизията са собственост на балканския холдинг United Group, в който мажоритарен акционер е базираният в Лондон фонд BC Partners. Значителен дял от около 40% в United държи и основателят му, сърбинът Драган Шолак. Сега финансовият инвеститор търси купувач на целия United или на части от него. Сделката е огромна - оценката на бизнеса е 8 млрд. евро, а българските компании носят около 1.6 млрд. лв. годишни приходи. Ако се стигне до окончателни оферти за българските дружества и договор с избран купувач или купувачи, сделките ще трябва да бъдат одобрени от КЗК или направо от генерална дирекция "Конкуренция" в Брюксел. Според информация има няколко кандидата, които се интересуват от групата. Сред тях са както компании от телеком сектора, така и финансови инвеститори. Сигурна оферта за цялата United Group ще подаде държавният саудитски телеком STС. Той вече присъства в региона чрез инфраструктурното си подразделение Tawal, което преди година купи отново от United Group 4800 кули в България, Хърватия и Словения в сделка за 1.22 млрд. евро. Саудитският гигант придоби и 4.9% през 2023 г. в испанската Telefonica. За потенциален заинтересован се сочи и американският фонд Apollo. Но тази сделка според анализатори ще е трудна, защото нишата на този финансов купувач е силно подценени активи, а в случая с United Group продавачът не търси евтин, бърз изход. Американският фонд Providence, който беше сред кандидатите за БТК в последната препродажба, сега се интересува единствено от българската медийна група "Нова". Reuters и Bloomberg споменават и други кандидати като фонда Apax Partners и европейските телекоми Orange и Iliad. Според управляващия партньор в BC Partners Никос Статопулос оценката на цялата група е от порядъка на 8 млрд. евро (8 пъти EBITDA). Бизнесът на United Group включва телекомуникационни и медийни активи в България, Сърбия, Хърватия, Словения и Гърция. Приходите на цялата група за 2023 г. достигнаха 2.79 млрд. евро. "Виваком" е вторият най-голям бизнес в групата по приходи след гръцката Nova - 646 млн. евро (1.27 млрд. лв.). Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на българския телеком носи най-голямата част от печалбата на United Group - 30%. Извън телеком и кабелните оператори в отделните страни United Group включва и медийното подразделение United Media, чийто оборот за миналата година е близо 340 млн. евро. Основна част от него също е български бизнес - групата на "Нова телевизия", включваща също "Нет инфо" и вестници. В отчета на United няма разбивка за приходите им за 2023 г., но за 2022 г. оборотът на "Нова броудкастинг груп" достигна 284 млн. лв. Ако се добави и придобитият оператор "Булсатком" (с приходи от порядъка на 150 млн. лв. годишно), оборотът на българските дружества на United надхвърля 1.6 млрд. лв.

Без конкурс и след двудневни скандали в Столичния общински съвет е прието решение, с което се променят съставите на съветите на директорите в 6 ключови общински фирми, които управляват активи над 3 млрд.лева. Промените ще влязат в сила дори и да бъдат оспорени, тъй като беше одобрено предварително изпълнение. Паралелно с това беше гласувано да се обявят конкурси за постоянни ръководства на фирмите. Те ще се правят по досегашните правила, въпреки намерението на управляващите от ПП-ДБ/"Спаси София" това да се случва по нов, по-прозрачен начин. Дружествата, които ще имат нови ръководства, са: "Топлофикация София", "Център за градска мобилност", "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и "Софинвест". Сменят се четирима от петимата членове на управителния съвет на "Метрополитен". В новото ръководство влизат бивш зам.-министър на транспорта, назначен при управлението на кабинета "Петков", и зам.-ръководител на проект "Русе-Каспичан" в Националната компания "Железопътна инфраструктура" - Николай Найденов, адвокатка, която е била в общинското "Пазари Запад" - Деляна Иванова, както и Константин Азов, сменил редица ръководни позиции в държавните транспортни дружества в последните години. Той последно беше в управата на БДЖ, а кариерата му стартира при управлението на ГЕРБ на национално ниво. В Центъра за градска мобилност е освободен настоящият изпълнителен директор и бивш кмет на район "Студентски" от ГЕРБ Димитър Дилчев. Единственият настоящ член на борда, който запази мястото си, е Румяна Милова, която през годините отговаряше за паркирането в платените зони. Нова в ръководството на дружеството е Екатерина Стефанова, която е била директор "Развитие и административни дейности" във фирмата, работила е в район "Студентски" при управлението на Дилчев. В управата влизат и Петър Сеферов - директор на "Пристанищна инфраструктура" до октомври 2023 г., Станимир Арабаджиев - зам.-директор на държавната "Автомобилна администрация", и Александър Георгиев, който също работи в ЦГМ. Един човек остава и от борда на "Столичен автотранспорт" - Лъчезар Пеков. В новата управа влизат двама души, които сега работят в дружеството, адвокат, човек, работил в агенция "Пътна инфраструктура", както и собственик на фирма за отпадъци. Местата си в ръководството на "Столичен електротранспорт" се предлага да запазят директорът Евгений Ганчев и Кирил Георгиев. Сред новите в борда има човек, работил в "Летище София, както и управител на фирма за хранителни добавки. Що се отнася до надзорния съвет на "Топлофикация София" - поста си запазва Сашо Чакалски, който беше шеф на Общинска банка преди приватизацията ѝ, и влизат двама нови членове - Георги Балабанов, за когото се посочва, че бил мениджър бизнес развитие и международни проекти, както и съветник в европарламента, и Миглена Иванова - финансов контрольор в "Булгаргаз". Те заменят Валентин Терзийски и Милена Ценова. Надзорът на "Топлофикация София" избира борда на дружеството, от който се излъчва и изпълнителният директор. Само един човек запазва мястото си в ръководството на "Софинвест".

Регионалната инспекция по околна среда и води в Русе е одобрила изграждането на нов завод на "Каолин" в Дулово. По проекта за повече от 150 млн. лева се работи от 5 години, но след произнасянето на РИОСВ пътят към началото на строителството е открит - няма данни актът да е бил обжалван. Според инвестиционното предложение предприятието ще бъде изградено върху близо 312 дка, като ще има цехове, складове, бункери, жп съоръжения, собствен сондаж за вода на дълбочина 750 метра, лаборатории, административно-битов комплекс и т.н. Заводът ще работи денонощно и ще произвежда на година по 300 000 тона кварцов пясък за стъкло, 53 000 тона керамични марки каолини, 72 000 тона калциниран каолин и 155 000 тона съпътстващи продукти от надситови и междинни фракции. Намеренията на "Каолин" са да инвестира в региона над 150 млн. лева и заводът да стане един от най-модерните в света в своята сфера. Според председателят на Надзорния съвет на компанията Роберт Линдеман-Берк предприятието ще започне работа със 120 служители и целта е още толкова работни места да бъдат създадени и при подизпълнителите и доставчиците. Част от средствата ще бъдат вложени в разработката на находищата "Колобър" и "Балабана".През 2020 г. тогавашното правителство връчи сертификат за инвестиция от клас "А" на "Каолин", като стана ясно, че само в заводът в Дулово ще струва над 60 млн. лева. За проекта се знае от 2016 г., когато се появи информация, че, заедно с модернизацията на фабриките си в Сеново, Ветово и Каолиново, компанията планира и нова мощност у нас. През 2019 г. беше входирано и конкретно инвестиционното намерение за него, като през 2021 г. Линдеман-Берк обяви, че плановете за завода са готови. Процедурата в РИОСВ стигна до финалната права близо 3 години по-късно - в края на юни тази година.

Мащабни промени в ръководството си обяви Aurubis. Мениджър с ръководен опит в редица големи компании ще застане начело на световния доставчик на цветни метали, а новият главен оперативен директор идва от българското подразделение на групата - "Аурубис България", най-голямата фирма у нас по приходи. Роланд Харингс отстъпва CEO позицията на д-р Торалф Хаг от 1 септември след преходен период, който започва от юли. Новият главен изпълнителен директор е завършил бизнес науки, като той е бил част от компанията и по-рано - като главен финансов директор през 2002-2005 г. Освен това биографията му включва ръководни позиции в ThyssenKrupp, швейцарската фармацевтична Lonza Group и Voith Group, където също е бил CEO. Надзорният съвет на Aurubis назначи и нов главен оперативен директор - Тим Курт, който до момента беше CEO на "Аурубис България". Той е в групата от 2006 г., като е заемал и вицепрезидентски пост. Извън Aurubis кариерата му включва позиции в Unilever и Numico, а освен това е президент на Германо-българската индустриално-търговска камара. "Тим Курт извърши забележителна работа за развитието на завода в България. Неговият богат опит го прави идеалния кандидат за поемане на отговорностите за важни сегменти от мрежата от металургични производства на Групата", е цитиран в официалното съобщение да казва д-р Фриц Варенхолт, председател на надзора на Aurubis.

Вторият фонд на BrightCap е на стойност 60 млн. евро., от които вече са набрани 44 млн. евро, а останалите ще бъдат привличани в рамките на две години. Общият размер е над два пъти по-голям, отколкото този на първия фонд, който започна работа през 2018 г. с ресурс 25 млн. евро. Половината от парите за новия фонд - 30 млн. евро, идват от плановете за възстановяване на България (20 млн. евро) и Румъния (10 млн. евро), като подборът на екипи за фондове по тях се управлява от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). С публичните средства идва и условие, че парите трябва да бъдат инвестирани в компании, които са свързани с двете държави. Останалата част от капитала идва от частни инвеститори, включително и такива, които са били в първия фонд, както и самоучастие на партньорите Елина Халачева, Диана Стефанова и Георги Митов. Тримата заедно с Даниел Лорер започнаха първия фонд на BrightCap, но впоследствие Лорер се зае с политическа дейност, а Стефанова остана във фонда само като партньор, защото управляваше европейския бизнес на VMware, преди компанията да бъде придобита от Broadcom. Вторият фонд на BrightCap ще следва стратегията на първия - да инвестира предимно в компании с местен основател, които търсят разширение към западни пазари и по-конкретно САЩ. В първия фонд по този начин са открити 12 компании от общо 22 инвестиции. Най-голямата инвестиция на BrightCap до този момент е съоснованата от българина Георги Дочев LucidLink, която до този момент е набрала 115 млн. долара. До този момент BrightCap е излязла от пет от инвестициите си - Cloudpipes, FITE, Woom, Enview и Pliant. От общия портфейл около половината от парите, между 50 и 60%, ще бъдат използвани за първоначални инвестиции в компании. Останалата част ще бъдат насочени към допълнителното им финансиране в по-късен етап. Подобна беше стратегията и в първия фонд, където все още има останал ресурс за допълнителни инвестиции - около 2 млн. евро. Както и в първия фонд, BrightCap ще инвестира предимно в софтуерни компании, които продават на други бизнеси (B2B). И също както досега, целта е да бъдат намерени такива дружества във възможно най-ранна фаза на растеж - сийд или пресийд, макар в рисковия капитал подобни термини да са силно разтегливи, според разбирането на различните мениджъри. Срокът на фонда ще бъде стандартен - общо десет години, от които пет са активната фаза на инвестиране, последвани от още пет години с възможност за удължаване, в които да излязат от инвестициите си. Начело на BrightCap застават трима партньори - Елина Халачева, Диана Стефанова и Георги Митов. Халачева е завършила финанси и международен бизнес в University of Richmond, както и MBA в Stanford University. Преди да се занимава с рисков капитал, работи в продължение на пет години за банката Citi, като там управлява фондове за недвижими имоти. Диана Стефанова е най-известна като управляваща бизнеса на VMware за България и Европа. Тя е част от българската компания Sciant между 2004 и 2007 г., която впоследствие VMware придобива. Стефанова е управляващ директор за България и Европа във VMware между 2007 и 2024 г., когато компанията окончателно бе купена от Broadcom, която от своя страна се зае с радикални промени в бизнеса. Стефанова не можеше да участва като активен партньор в първия фонд на BrightCap заради ангажиментите си към VMware. Георги Митов също е бил част от Sciant до придобиването от VMware. През 2009 г. основава стартъпа Aviaso, който през 2015 г. е купен от Honeywell. Там Митов прекарва още три години като директор, преди да се заеме с BrightCap.

Чавдар Стойнев е новият изпълнителен директор на ТЕЦ "Бобов дол". Досега той е работил в "Топлофикация Перник". Досегашният директор на централата ще остане на работа в ръководството на ТЕЦ-а. През последните няколко месеца ТЕЦ "Бобов дол" на няколко пъти спира работа, като една от причините беше ремонт на 3 блок, който продължи до 25 юни. Също така централата спираше, за да не работи на загуба заради променящите се цени на електроенергията на борсата.

Производителят на IoT устройства „Шелли груп“ е придобил материалните активи, включително интелектуалната собственост (IP) и материалните запаси, на нидерландското дружество за изработка на смарт брави LOQED B.V. Сделката включва и пряк достъп до завода на производителя в Китай, с който той има договор, и до доставчиците на суровини. Цената на придобиване е в размер на 150 хил. евро, платими в брой. „Шелли груп“ очаква продажбата на смарт брави за врати да има значителен принос към приходите и и печалбите от 2025 г. нататък. За да продължат ползвателите да използват смарт брави LOQED без ограничения, „Шелли Груп“ ще продължи да поддържа платформата на LOQED и впоследствие ще я приложи в решенията Shelly Cloud като част от предстояща интеграция. Според проучвания продуктовата категория „смарт брави“ се очаква да расте средно с 15,4% годишно, като пазарът се смята, че ще достигне 5,8 млрд. долара до 2029 г. Освен домакинствата, различни бизнеси също въвеждат смарт брави за по-лесно управление на сигурността на помещенията. Вратите със смарт брави LOQED могат да се отварят чрез смартфон с помощта на Bluetooth или чрез ръчно въвеждане на код. Ключалките притежават различни функции, като контролирано отваряне и затваряне или известия за достъп.

Изпълнителният директор с ресор "Продажби и търговска мрежа" в "Дженерали Застраховане" АД Юри Копач ще бъде освободен от поста си от 1 септември. Той напуска и Управителния съвет, като промяната е по негова молба поради придобиване на право на пенсиониране. Кариерата му започва в държавните институции, а в застраховането влиза през 1997 г. Бил е управител на клоновете на ДЗИ в Бургас и София, както и член на Съвета на директорите. Неговото място в организацията ще заеме главният изпълнителен директор на "Дженерали Застраховане" АД Николай Станчев.

2024 г. ще е много лоша за зърнените култури в Европейския съюз - с по-ниски добиви от по-малко засети площи, става ясно от данни на Copa-Cogeca - най-голямата европейска земеделска организация. Нейните експерти предупреждават, че ситуацията може допълнително да се влоши през следващите седмици. Производството на зърнени култури в ЕС трябва да достигне 257,3 милиона тона, което е спад от 4,7 на сто в сравнение с реколтата през определяната като слаба 2023 г. Добивите намаляват с 1,2%, а засетите площи - с 3,5%. Значително се свива производството на пшеница и ечемик (съответно с по 6,3% и 9%), царевицата е стабилна, а при овеса даже има чувствително увеличение. При повечето северни, централни и източни държави в ЕС има спад в производството на зърнени култури, докато в Испания има увеличение с 3 млн. тона. Българският агроминистър преди месец също коментира, че ще има леко свиване на реколтата през 2024 г. При маслодайните семена ситуацията според организацията е стабилна - 1,6% по-малко площи, но 0,7% по-високи добиви с краен резултат 1 на сто по-скромно производство. Отчита се 50-процентов скок в Испания и 15-процентов спад в Полша. При протеиновите култури (например грах и боб) данните са положителни с изключение на тези за Франция. От Copa-Cogeca предупреждават, че ситуацията може да се влоши през следващите седмици заради сложните метеорологични условия и невъзможността да се работи на полетата.

Стоковите запаси на едро в САЩ са нараснали значително през май, което вероятно ще доведе до инвестиции в сектора, които ще подпомогнат американския икономически растеж през второто тримесечие, предаде Ройтерс. Бюрото за преброяване на населението към Министерството на търговията съобщи днес, че складовите наличности в САЩ са се увеличили с 0,6 на сто през май на месечна основа, отговаряйки на данните, публикувани през миналия месец, както и се очакваше. За сравнение, през април запасите на търговците на едро се повишиха с 0,2 на сто. Запасите са намалели с 0,5 на сто на годишна база през май. Инвестициите на частния сектор в складови наличности са в тежест на БВП в продължение на две поредни тримесечия, тъй като компаниите внимателно управляват запасите си и вътрешното търсене остава силно. Съществува предпазлив оптимизъм, че натрупването им може да компенсира част от очаквания удар върху БВП от разширяващия се търговски дефицит на САЩ. Прогнозите за икономически растеж за второто тримесечие са за около 2 на сто на годишна база. Икономиката на САЩ нарасна с 1,4 на сто през първото тримесечие на годината. Запасите от моторни превозни средства са нараснали с 1,4 на сто през май. С изключение на автомобилите, запасите на едро се повишиха с 0,5 на сто. Този компонент влиза в изчисляването на БВП. Продажбите при търговците на едро на превозни средства са нараснали с 0,4 на сто през май след ръст от 0,2 на сто през април. При темповете на продажби през май на търговците на едро ще са нужни 1,35 месеца, за да продадат стоките в търговската мрежа, същото колкото и през април.

Правителството на Казахстан е отправило предложение на държавни корпорации на Китай да подпишат договор за доставка на казахстанско зърно и маслодайни култури в размер на до 3 млн. тона. Документът може да бъде подписан от националната компания на Казахстан "Продкорпорация" и съответните държавни компании на Китай. Това е една трета от общия обем на произведеното зърно в Казахстан, според  "Продкорпорация". По данни на Националното статистическо бюро на Казахстан, обемът на износа на пшеница от Казахстан за първите 4 месеца на годината е намалял с повече от 30% на годишна база. Намалението на доставките е за много страни, включително за Узбекистан, Таджикистан, Афганистан, Туркменистан и Италия. Единствено Китай обаче увеличи покупките на казахстанско зърно 2,6 пъти, като те нараснаха до над 200 хил. тона. Междувременно, казахстанското правителство продължава да работи за увеличаване на доставките на месо от Казахстан за Китай. Заявява се готовност за увеличаване на доставките на говеждо месо до 500 хил. тона. В същото време, казахстанската страна е обърнала внимание на китайските си колеги за наличието на "бариери" от страна на Китай, които възпрепятстват пълноценния износ на селскостопански продукти от Казахстан за Китай, и че тези въпроси се налага да бъдат решени.