Министерският съвет предлата проект на постановление за увеличение на линията на бедност в България на 638 лева, който е публикуван за обществено обсъждане до 12 август. Линията на бедност за 2024 година е 526 лева, като новото предложение представлява увеличение от 21,3% или 112 лева. С това увеличение се очаква да се разширят обхватът и размерът на социалните помощи, както и финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания. Също така, ще бъдат актуализирани месечните социални помощи и финансовите помощи по Закона за закрила на детето, съобразно възможностите на държавния бюджет. Очаква се и разширяване на обхвата на хората с право на социална пенсия за старост, според Кодекса за социално осигуряване. В допълнение, увеличението на линията на бедност ще доведе до нарастване на социалните помощи по Закона за социално подпомагане, както и финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания. През 2025 година се прогнозира растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да бъде 3,0%. Очаква се забавяне в растежа на публичните инвестиции, но ускорение при частните инвестиции, свързано с намаление на несигурността и увеличаване на търсенето. Тези икономически прогнози подкрепят необходимостта от увеличаване на линията на бедност и разширяване на социалната подкрепа за уязвимите групи. Срокът за обществено обсъждане на предложението е до 12 август, като се очаква след това правителството да вземе окончателно решение за новата линия на бедност, която ще влезе в сила от 1 януари 2025 година.

През първото тримесечие на 2024 г. строителният сектор в България продължава да демонстрира значителен ръст. Това показва анализът на Камара на строителите в България за първото тримесечие на 2024г. Според анализа общата стойност на произведената строителна продукция за първото тримесечие на 2024 г. достигна 3 910 млн. лв., което представлява впечатляващ ръст от 11,9% спрямо същия период на предходната година. Строителството на сгради продължава да бъде основен двигател на сектора с продукция на стойност 1 567 млн. лв. и ръст от 8,1%. С дял от 40,1% от общата строителна продукция. Секторът на строителството на съоръжения показва най-значителен ръст от 14,8%, достигайки стойност от 998 млн. лв. и дял от 25,5% от общата продукция. Специализираните строителни дейности отбелязват значителен ръст от 14,6%, достигайки 1 345 млн. лв. и представляват 34,4% от общата продукция. Издадените разрешителни за строеж на нови сгради достигат 2 944 броя, което представлява ръст от 5,1%. Започнатите нови сгради също отбелязват увеличение от 8,2%, достигайки 1 945 броя. Въпреки тези положителни тенденции, броят на въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради намалява с 23,7%, достигайки 1 026 броя. Обявените обществени поръчки са 1 024 броя на стойност 2 477,0 млн. лв., което представлява ръст от 2,6% на броя, но значителен спад от 59,1% на стойността. Сключените договори по обявени обществени поръчки намаляват както по брой (-39,0%), така и по стойност (-60,0%), достигайки 459 договора на стойност 437,2 млн. лв.

Държавното дружество “Напоителни системи” разработи първия електронен Регистър на поливните площи в България. С него ще се поддържа дигитализирана база данни за размера на площите за поливане и водоизточника, чрез който се осигуряват водните маси. Регистърът създава възможност за бърз и лесен достъп до справка за всяка услуга, извършвана от дружество “Напоителни системи”. Всяко заинтересовано лице може свободно да провери дали имотът му попада в площите за напояване, като за целта трябва да бъдат въведени данни за единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици, номер на масив и номер на имота. Целта е да се улесни достъпът до справка за услугата, както за контрагенти на Дружеството, така и за кандидатстващите за финансиране по Програмата за селските райони или други инструменти за подпомагане на земеделските стопани. Електронният регистър е публикуван на интернет страницата на “Напоителни системи”. По последни данни размерът на поливните площи в България е 5,5 млн. декара и това е много малка част от обработваемите земи у нас, които са над 35 млн. дка.

Главният мениджър на финансово-счетоводната компания Брейн Сторм Консулт д-р Камелия Терзийска и нейният екип проведоха поредица от безплатни бизнес консултации във Варна и Пловдив през юни. Срещите са част от инициативата на компанията за подпомагане на местния бизнес в различни региони по теми, свързани със счетоводство, одит, стратегическо планиране, мотивиране и задържане на служители и др. Мениджърите на малки и средни компании обсъдиха своите индивидуални казуси и получиха персонализирани съвети решения.

"Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) е възстановил на пазарни играчи над 25.8 млн. лв., които е получил като свръхприходи от екстремно високите цени на балансиращата недостигаща енергия на пазара на ток на 19 май 2024 г.Така то изпълнява решението на енергийния регулатор за по-справедливо разпределение на разходите за балансираща енергия между всички търговски участници, които са претърпели чувствителни загуби от това, че се е наложило да платят цени над 6300 лв./МВтч на производители на електроенергия, задействали своите мощности в резултат на дефицит на ток. Съгласно разпореждането на Комисията за енергийно и водно регулиране ЕСО е извърши вторичен сетълмент и е преизчислил задълженията на пазарните участници на съответната дата. На координаторите на балансиращи групи са възстановени общо 25 861 297.93 лв. - реализиран финансов излишък от ЕСО на 19 май 2024 г. вследствие на неточно прогнозиране, ненавременни решения от пазарните участници за постигане на балансиран график и подценяване на ситуацията от страна на значителна част от координаторите на балансиращи групи. На свой ред координаторите на балансиращи групи, на които са преведени сумите от приложения еднократен компенсаторен механизъм след извършения вторичен сетълмент от ЕСО, трябва да ги разпределят към потърпевшите търговски участници в съответната балансираща група. Съгласно решението на КЕВР, не са коригирани вземанията от 19 май 2024 г. на добросъвестните координатори на балансиращи групи, които отговорно и професионално са предприели всички необходими действия, в т.ч. с активно участие на пазара "в рамките на деня", да осигурят балансиран график в групата си, отбелязва се още в прессъобщението. За тях остават приходи от около 600 хил. лв. от балансиращия пазар в този критичен ден.

Българската фирма за управление на хотели и ваканционни имоти Quendoo набра 1 млн. евро в кръг на финансиране, ръководен от Фонда за капиталови инвестиции (CIFund) на Българска банка за развитие (ББР) и Vitosha Venture Partners. Тя ще използва средствата за разработването на нови инструменти, насочени към big data и изкуствен интелект. Компанията също планира да използва част от набраните средства за навлизане на нови пазари извън България. Quendoo е платформа за услуги (PaaS), предлагаща функционалности за туристическата индустрия, включително механизъм за резервации, генератор на уебсайтове и мениджър на канали, за да помогне на собствениците на имоти и хотелиерите да трансформират дигитално своя бизнес и да увеличат приходите на хотелите. За три години на пазара Quendoo е привлякла 300 клиенти от туристическата индустрия в България. През 2021 г. Quendoo съобщи, че е привлякла инвестиция от 750 хил. евро от Vitosha Venture Partners - Fund I. В сегашния рунд 800 хил. евро са от Българската банка за развитие (ББР) и 200 хил.от Vitosha Venture Partners.

Представители на "БДЖ - Tоварни превози” ЕООД, грузинските железници и българска морска компания, която притежава плавателен съд, подписаха споразумение за възстановяване на фериботния трафик по Черно море. Възстановяването на превози на товари по море и железница е важна част от икономическите отношения между двете държави и от разширяване на възможностите за превоз през Транскаспийския международен транспортен коридор.

Публичната компания „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД е продала дъщерното „Телелинк Албания“ ШПК на управляващия му директор Ертон Грацени. Компанията преминава през процес на преструктуриране, за да подобри резултатите си. През февруари тя обяви, че придобива хърватската фирма SEDAM IT и направи първото плащане по сделката в размер на 5,1 млн. евро в края на март. Окончателното плащане е обвързано с резултатите на хърватското дружество за тази и следващата година. Групата за втора поредна година не изплати дивидент на акционерите. Средствата се планира да се използват за придобивания.

Едно от най-големите дървообработвателни предприятия в България "Кастамону България", което развива бизнеса си в павелбанското село Горно Сахране, ще инвестира в модернизиране на производството си, за да го направи по-ефективно, обяви изпълнителният директор на компанията Чаатай Пийадеджи. Българското предприятие на компанията е производител на плоскости от дървесни частици и ламинирани плоскости, като фабриката в село Горно Сахране е разположена на площ от над 250 декара. Инвестиционната програма на Kastamonu, свързана с реализиране на нови производствени мощности, до момента надхвърля 100 милиона лева. "Кастамону" е част от "Хайат Холдинг" - компанията-майка от Турция, която е основана през 1937 година със създаването на малък магазин за платове. Днес холдингът има над 17 000 служители и е глобален лидер с бизнес в 17 държави, за който работят над 7 500 служители. Производственият капацитет от дървесни плоскости е 6,5 милиона куб.м. Компанията е реализирала инвестиции в България, Румъния, Италия, Босна и Херцеговина, Русия и Турция, а в САЩ притежава дружество, което осигурява доставки и осъществява логистични процеси. "Кастамону Ентегре" заема пето място в света в дървообработващата индустрия и е сред трите най-големи производители в Европа. Има консолидиран оборот от $1,9 милиарда. От откриването на българско производство преди повече от 20 години до момента компанията е инвестирала у нас над 200 милиона лева. Kastamonu реализира продукцията си основно на българския пазар, като освен това изнася в Гърция, Кипър, Северна Македония, Косово, Мароко, Саудитска Арабия и Израел. От българския филиал на компанията следват глобалните политики за устойчивост на "Кастамону Ентегре", като осигуряват контейнери за събиране на отпадна дървесина и ги изпраща до свои клиенти. Използваната от компанията преработена дървесина за последните 5 години възлиза на над 186 000 тона. Само от 2020 година до днес рециклираното количество при нас се е увеличило с около 10 процента.

В ситуацията на липса на доставки на евтини енергийни ресурси поради разпадането на икономическите отношения с Русия, Германия изпитва големи икономически затруднения. Според експертите на Bloomberg пълно възстановяване на германската икономика в сегашната ситуация не е възможно. Германската индустрия претърпя почти непоправими щети и облекчаването на паричната политика , съчетано с по-нататъшно възстановяване на търсенето, няма да коригира ситуацията. През 2023 г. увеличението на потенциалната брутна добавена стойност в германската индустрия бе на ниво от 0,5%. През 2019 г. тази цифра е била 1,5%. Негативните събития могат да доведат до дефицит на производствения капацитет от 3,5% в сравнение с периода преди пандемията. Германската централна банка прогнозира икономически растеж от 0,3% за тази година. В същото време производственият сектор се развива много бавно и неравномерно, а поръчките практически не растат. По-рано Bloomberg посочи спад от 2,5% на индустриалното производство в Германия през май. Секторът за сглобяване на автомобили и електрооборудване намалява с 5%. Много компании намаляват инвестициите и преместват бизнеса си в други региони. Анализаторите смятат, че може да говорим за деиндустриализация на страната.

През първите три години от възстановяването на пандемията пазарът на труда беше една от причините, които помогнаха за водещия световен икономически бум на Америка. Все повече признаци обаче показват, че той губи инерцията. Пазарът на труда се е охладил. Това охлаждане трябва да бъде причина за безпокойство и след като започне да се движи, то има тенденция да продължи да се движи в тази посока. Федералният резерв трябва да бъде силата, която да забави търкалящия се надолу пазар на труда. Това, което Федералният резерв предприеме след това, ще повлияе значително на шансовете за избягване на по-голямо увеличение на безработицата. Последните няколко години имаше повишаване на лихвените проценти в опит да забави бързо нарастващите цени, но с до голяма степен имаше повишена инфлация, а рисковете сега се изместиха към пазара на труда. Прекалено дългото чакане за намаляване на лихвите, за да се подпомогне икономиката, само ще увеличи шансовете за срив на пазара на труда, пише Business Insider. От април 2020 г. до април 2023 г. икономиката е добавила 25 милиона работни места или средно 674 000 новонаети души на месец. Безработицата достигна 54-годишно дъно от 3,4% през април 2023 г. Историческата сила на пазара на труда доведе до големи печалби за средния клас работници: заплатите за професиите от по-нисък клас услуги в секторите на търговията на дребно и хотелиерството отбелязаха най-бърз ръст. През последната година това се промени. През първите шест месеца на 2024 г. нивото на безработица се покачи с 0,4 процентни пункта до 4,1% — увеличение от 0,7 процентни пункта от историческото дъно. Не звучи като голяма цифра, но всъщност е имало 1,1 милиона повече безработни американци, отколкото през април 2023 г., и приблизително 550 000 повече хора без работа само през тази година. Важно е, че нивото на безработица се върна на нивото, в което беше преди пандемията: при 4,1% нивото на безработица е там, където беше в началото на 2018 г. След като достигна връх от 3,3% от края на 2021 г. до началото на 2022 г., процентът, с който хората напускат работата си в частния сектор, днес е по-нисък, отколкото беше в началото на пандемията. Тези предупредителни знаци на пазара на труда се усложняват от отслабването на данните в цялата икономика. Реалният БВП нарасна през първото тримесечие с годишен темп от 1,2%, а моделът GDPNow на Федералния резерв на Атланта изчислява, че второто тримесечие ще достигне 1,5%. Това би довело средната стойност за първата половина на годината до относително слабите 1,4%, под прогнозите на Фед за дългосрочен потенциал. След като икономиката се забавя, перспективите за пазара на труда се също се влошават. След като нещата започнат да се движат надолу, те са склонни да се ускоряват и може да бъде трудно да се обърнат. С други думи, рядко явление е нивото на безработица да се покачи само „малко“. Като се има предвид състоянието на икономиката, има сериозни аргументи за започване намаления на лихвите възможно най-скоро. Коефициентът на безработица от 4,1% вече е над прогнозатя на централната банка за края на годината, което означава, че пазарът на труда се влошава с още по-бързи темпове, отколкото се очакваше. В същото има признаци, че инфлацията ще продължи да се охлажда, като продължаващата сила на щатския долар, което ще помогне за ограничаване на цените на вносните потребителски стоки. Вероятно всички са на мнение, че Федералният резерв трябва да започне агресивно облекчаване на политиката. Безработицата расте и има рискове тя да нарасне още повече. Инфлацията се забави и има рискове тя да се забави още.

Вносът на природен газ в Китай, включително тръбопроводи и LNG, се е увеличил с 14,3% през първата половина на 2024 г. в сравнение със същия период на миналата година. Китай е внесъл 64,65 милиона тона природен газ през първите шест месеца на 2024 г. Стойността на вноса от Китай падна с 0,8% до 31,7 милиарда щатски долара през първата половина на годината, тъй като цените на LNG бяха под нивата от миналата година по-рано тази година, показват данните. Китай може да бие рекорда за внос на втечнен природен газ за 2021 г. тази година, тъй като индустриалният и търговският сектор стимулират търсенето на "синьото" гориво, каза служител на държавния енергиен гигант PetroChina. И обратното, показателят за внос на петрол, който се следи по света, започна да намалява, изпращайки негативни сигнали. Той падна с 11% през юни спрямо рекорда за същия месец през 2023 г., воден от слабото търсене на гориво и по-ниските обеми на рафиниране в независими рафинерии. Доставките на суров петрол също са намалели с 2,3% през първата половина на 2024 г. в сравнение с първата половина на миналата година, според данни на Главната митническа администрация на Китай, цитирани от Ройтерс. Миналия месец покупките на суров петрол от най-големия вносител на петрол в света възлизат на 46,45 милиона метрични тона, или около 11,3 милиона барела на ден. Въпреки че това е малко по-високо от вноса през май от 11,06 милиона барела на ден, то е с 1,3 милиона барела под рекордно високия обем на внос от 12,67 милиона барела, определен през юни 2023 г. Тези данни показват, че втората по големина икономика в света претърпява голяма промяна и страната се движи към тенденция на замяна на доставките на петрол с природен газ. Скоро експертите ще наблюдават не китайския петролен пазар, а газовия сектор на страната.