България е предпоследна в ЕС по стандарт на покупателните способности (PPS) през 2023 г., изразен в реално индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, като изпреварва само Унгария, сочат най-новите данни на Евростат. За пръв път от влизането си в ЕС през 2007 г. България не е последна в тази класация, сочат данните на Евростат. При средна стойност за ЕС от 100 процента, стандартите на покупателните способности варират в широки граници - от 70 процента в Унгария до 138 процента в Люксембург. Реалното индивидуално потребление включва всички стоки и услуги, ползвани от домакинствата, без значение дали те се били купени и платени от домакинствата пряко, от правителствата или от неправителствени организации. То се смята като основен индикатор за материалното благополучие на домакинствата. През 2023 г. 10 страни членки регистрират реално индивидуално потребление над средното ниво за ЕС, а другите 17 са под него. Най-високо е то в Люксембург (38 процента над средното за ЕС), Австрия и Нидерландия (по 17 процента за всяка) и Германия (16 процента). На обратния полюс са Унгария, където реалното индивидуално потребление е с 30 процента под средното за ЕС, България (-27 процента) и Словакия и Латвия (по -25 процента за всяка). Големи разлики в рамките на ЕС показва и разпределението на БВП на глава от населението. Над средното равнище за ЕС са 11 страни членки, като най-високо е нивото отново в Люксембург (139 процента), Ирландия (111 процента) и Нидерландия (30 процента). На обратния полюс с най-нисък БВП на глава от населението са България (36 процента под средното за ЕС), Гърция (33 процента) и Латвия (29 процента).

Пшеницата от страните от Европейския съюз, граничещи с Черно море, се търгува по-евтино от производството на други страни в Европа. Богатата реколта в Черноморския регион спомага за понижаване на цените. Основната пшеница от страни като Румъния и България е по-евтина от тази от основните производители Франция и Русия, според ценообразуването на UkrAgroConsult. Прогнозите са, че реколтата в Русия ще бъде с над 10 % по-ниска от първоначално очакваната заради студовете, докато фермерите във Франция страдат от проливни дъждове. В същото време Румъния очаква рекордна реколта от 10.5 млн. тона за 2024-2025 г. Традиционно в България реколтата е около 6 млн. тона. Цената на житото в Черноморския регион се движи около 220-225 долара за тон. Френската пшеница е с котировки 245 долара за тон, а руската около 248 долара за тон, показват още данните. Държавният купувач на Египет - Главният орган за снабдяване със стоки, закупи румънски и български товари в два търга през юни. "Един от най-конкурентните източници на износ в момента е Румъния, както показват последните покупки на GASC", обобщават анализаторите.

Преди 10 години, на 20 юни 2014 г., четвъртата тогава по големина българска банка Корпоративна търговска банка КТБ бе затворена и поставена под специален надзор, след което никога повече не започна работа. Равносметка възстановени 1.5 млрд. лв. Престъпление има, наказание - не. Престъпници също липсват. А най-много се усеща тежката липса на перспектива делото по случая да приключи някога. Главен обвиняем продължава да е бившият основен акционер Цветан Василев, обвинен в 146 престъпления за 2.7 млрд. лв. По време на досъдебното производство действията на прокуратурата са били насочени само към първото ниво кредитополучатели. Положени са минимални усилия за събиране на информация за следващите нива, както и за действителните бенефициенти на отпуснатите пари. Осъден шеф в Българската народна банка също липсва, а срещу тогавашния управител Иван Искров дори не бе повдигнато обвинение. Бившият Цветан Василев продължава да се укрива в Сърбия. По последни данни от синдиците на КТБ към март 2024 г. възстановената сума в масата на несъстоятелността на КТБ е 1.49 млрд. лв. Ако се съди по дължимите средства на признатите кредитори на фалиралата банка в списъците, обявени в Търговския регистър, може да се заключи, че общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., възлиза на над 5 млрд. лв. За 10 години от тях са възстановени между 25 и 30%, а основните кредитори (сред които на първо място Фондът за гарантиране на влоговете в банките) вече са получили над 25% от своите вземания извън гарантираните депозити.

Държавната Българска банка за развитие (ББР) е готова да загуби една от най-големите си и скандални експозиции. Става въпрос за отпуснатите през 2019 г. 150 млн. лв. на прясно създадената фирма "Роудуей кънстракшън", които бяха използвани тя да придобие сравнително малката строителна компания от момчилградското село Груево "Пътстройинженеринг". Продавач беше компанията на Румен Гайтански-Вълка "Био майнинг", а при купувача също имаше косвени връзки към него. Така че реално с кредита от ББР беше финансирана вътрешногрупово прехвърляне без реална смяна на контрола, а парите потеглиха лично към Гайтански. Заради необслужвания заем банката прави опити да продаде заложените в нейна полза 99.6% от "Пътстройинженеринг". Цената обаче е далеч по-скромна - 8.9 млн. лв., или едва 6% от отпуснатата сума, но дори и при нея липсва интерес. Че кредитът за "Роудуей кънстракшън" е невъзвръщаем беше видно още при отпускането му и през годините той вероятно е провизиран в голяма степен, но сега явно ББР е готова да признае в пълен размер загубата. ББР предлага на публичен търг с явно наддаване 5 112 240 броя акции, представляващи 99.615% от капитала на "Пътстройинженеринг" АД, които са собственост на "Роудуей кънстракшън" и са заложени в полза на банката. Още от 2022 г. банката има назначени свои управители на двете дружества като обезпечителна мярка по залозите и реално тя има контрол над тях, макар собственик да се води адвокатът на Гайтански Емил Георгиев. "Пътстройинженеринг" все пак е работещо дружество. В последния си отчет за 2022 г. то декларира спад на приходите от дейността от 19.2 на 9.6 млн. лв., но загубата му малко спада от 3.6 на 2.6 млн. лв. Служителите през 2021 г. са надхвърляли 200, но впоследствие намаляват до около 50, колкото са и по последни данни към април. Проблемът е, че сега липсва интерес някой да купи дружеството и за доста по-скромна сума. Първоначално пакетът акции е бил обявен на търг, насрочен за 11 юни с начална цена 8.9 млн. лв. До наддаване обаче така и не се е стигнало "поради липса на подадени заявления за участие в търга". Затова и ББР е насрочила втори търг за 24 юни. На него стартовата цена е понижена на 7.12 млн. лв., което вече е под 5% от първоначалната експозиция на банката. От заварените осем големи експозиции за над 1 млрд. лв. към днешна дата са погасени чрез плащане 260 млн. лв. Един от заемите е погасен изцяло, а пет се обслужват редовно. В списъка на осемте големи влизаха свързвани с интересите на Делян Пеевски компании като "Слънчев ден", "Благоевград БТ", "Техномаркет" и "Интернешънъл инвестмънт" (инвеститор в петзвезден хотел в Гърция). Другите големи клиенти бяха "Параходство БМФ" на братя Домусчиеви, "Инса ойл" на Георги Самуилов и "Транспект", чрез което беше купен и рефинансиран автобусния превозвач "Юнион Ивкони".

Компанията за производство на мебели "Ирим" е една от най-големите фирми в сегмента в България. Основано през 1990-а година, вече над 30 години дружеството от Русе успява да бележи успехи, за увеличава капитала си и да трупа ръст на приходи и оборот, въпреки не леките условия за развитие на бизнес в страната. Семейната компания отчита ръст на оборота си през последните години и според очакванията до края на 2024-а той да достигне около 90 милиона лева. "Ирим" не спира да инвестира в развитието си, но като много други компании у нас, днес е изправена пред един от най-сериозните проблеми за всеки бизнес, а именно липсата на кадри. Нашият основен проблем днес е свързан именно с все по-трудното намиране на работници и този проблем се задълбочава все повече. Единственият изход от тази криза е да наемем служители от чужбина и точно това ще направим", коментира съсобственикът на "Ирим" Николай Иванов. От мебелната компания намират изход от кризата, свързана с липсата на кадри у нас в наемането на работници от Бангладеш и Непал. Съвсем скоро предстои те да бъдат обучени в производството, като това, което им се предлага е настаняване, транспорт, храна и заплати от минимум 500 евро на месец. Очакваме първите си 24 работници от Непал и Бангладеш да започнат работа това лято, на 1 август", споделя ни Иванов. "Ирим" произвежда корпусна мебел, като най-голям дял в производството на компанията заемат кухните. Половината от продукцията на фирмата от Русе се реализира на българския пазар, а останалата част се изнася в чужбина.

Фабриката за производство на биоетерични масла и флорални води в Ръжево Конаре, се продава за втори път от частен съдебен изпълнител. Мярката е наложена заради дългове на собственика „Българска билка БГ“ ЕООД. Началната цена, от която ще стартира наддаването е 1 257 120 лв. Сумата е сборна и в нея влиза стойността на недвижимия имот - 470 800 лв., плюс тази на машините и съоръженията – 786 320 лв. При първата публична продан през месец май, началната търгова цена бе 1 377 769 лeвa, oт кoитo 411 529 лв. - зa нeдвижимия имoт, а 966 240 лв. за оборудването. То е сравнително ново и въведено в експлоатация през 2018 и 2019 г. Фабриката е разположена на площ от близо 4 декара. Към нея има складова база от 428 квадрата, както и друго помещение от 415 кв. м., което е реконструирано от селскостопанска сграда за склад на метали. Върху недвижимите имоти са наложени тежести, а върху движимите вещи е учреден особен залог. Ако в рамките на търговите дни се яви купувач, той ще се обяви на 17 юли в Районен съд Пловдив. Българска билка БГ ЕООД e регистрирана през 2014 г. в Пловдив. Доскоро дружеството е имало претенции да е сред най-големите производители в света на органични етерични масла и флорални води от римска и немска лайка, с капацитет на дестилерията 25 тона на час. В портфолиото са влизали различни продукти, като флорални води, тинктури, хранителни добавки, чайове, шампоани и др. "Българска билка БГ" ЕООД, с капитал от 50 лв. и едноличен собственик Костадин Манев, е длъжник по изпълнително дело. Задължения имат и други свързани с Манев фирми. "Декар два" ЕООД, на която е бил управител до 2022 г., е запорирана от НАП за 2 лв., колкото е бил уставният капитал. От 2022 г. неин собственик е Цветелина Чернева. Също в полза на НАП е запорирана и "Био Инвест груп", която е прехвърлена по същата схема, пак на Чернева. Дружеството дължи на данъчните 138 974.63 лв. По документи Чернева дължи на НАП и сума в размер на 315 954.91 лв., а задължението е на бившата фирма на Костадин Манев - "Агро био груп".През февруари тази година Манев регистрира ново дружество "Шампион фууд", с разнопосочен предмет на дейност - от търговия с животинска продукция, до сделки с недвижими имоти.

„Бианор Холдинг“ АД е приключил сделката по придобиването на 51.02% от капитала на „Прайм Холдинг“ АД на 18 юни. База за определяне на цената на придобиване е стойността на 100% от групата на „Прайм Холдинг“ АД, определена като един път приходите от продажби, реализирани през 2023 г., коригирани с нетната финансова позиция и оборотния капитал към 31 май тази година. Между продавачите и купувача „Бианор Холдинг“ има`договорени опции за придобиване и на останалите 48.98% след началото на 2025 година. Това ще стане по формула, базирана на приходите и печалбата преди данъци, такси и амортизация на групата на „Прайм Холдинг“ за съответен 12-месечен период. В края на месец май „Бианор Холдинг“, „Прайм Холдинг“ и „Диджитал Лайтс“ подписаха окончателни договори, с които “Бианор Холдинг” придобива 100% от “Диджитал Лайтс” ООД и 51% от “Прайм Холдинг” АД, с опция да придобие останалите 49%. Заедно с това от „Бианор“ представиха новия бранд – Wiser Technology, който обединява всички дружества в групата и ги позиционира като водеща европейска компания за разработка на високотехнологични софтуерни решения. „Бианор Холдинг“ обединява група от високотехнологични ИТ компании, които изпълняват софтуерни услуги с голяма добавена стойност за редица технологични лидери по целия свят.

Европейската комисията предлага бюджет на ЕС за 2025 г. в размер на 199,7 милиарда евро. Бюджетът ще бъде допълнен от плащания в размер на приблизително 72 милиарда евро по линия на програмата "Следващо поколение" (NextGenerationEU), която в България се изпълнява чрез Плана за възстановяване и устойчивост, като така общата сума ще възлезе на над 270 млрд. евро. В проектобюджета 53,8 милиарда евро са предвидени за общата селскостопанска политика (ОСП) и 49,2 милиарда евро - за регионалното развитие и сближаване. Това са двете пера с най-голяма тежест. След тях ЕК предлага 16,3 млрд. евро да бъдат отделени "за подкрепа на партньорите и интересите" на Общността по света. В това се включват  Инструментът за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС-Глобална Европа), за който са отделени над 10 млрд. евро. Отделно са предвидени близо 2,7 млрд. евро в предприсъединително фондове и подкрепа на страните от Западните Балкани. За хуманитарна помощ се заделят 1,9 млрд. евро. За подпомагане на Украйна са предвидени около 4,3 млрд. евро под формата на грантове, както и малко над 10 млрд. евро под формата на финансиране. Над 13 млрд. евро ЕК предвижда за инвестиции в развойна дейност.

Една от най-големите компании за инсталиране и управление на слънчеви панели на жилищни сгради в САЩ внезапно спря работа и подаде молба за банкрут - последния удар върху закъсалата индустрия. Titan Solar е инсталирала хиляди системи в САЩ. Наскоро компанията , информира служителите си на 13 юни прекратява дейност, защото не е осигурила купувач за компанията, според имейл, цитиран от TIME. Според Titan, той е помогнал на над 100 000 домакинства да преминат към слънчева енергия. Това обаче не е единственият голям играч в сектора, който затваря дейността си напоследък, а само една от 16-те големи соларни компании, които са обявили фалит през 2023 г. и 2024 г., според Solar Insure. Това големи бизнеси като Pink Energy и Vision Solar, които са изправени пред регулаторни действия и оплаквания от клиенти. Потребителите остават със слънчеви панели в домовете си. Някои работят с кредитори, за да намерят друга компания, която да поеме поддръжката на тези панели, докато други просто се опитват да се измъкнат от заемите. Секторът е изправен пред значителни сътресения. Поредният пример е Sunlight Financial, която осигури финансиране за жилищна слънчева енергия и подаде молба за банкрут миналия октомври. Още една от най-големите компании в сектора SunRun в страната, отбеляза спад на цената на акциите си с 87% от пика си през 2020 г., а цената на акциите на Sunnova падна с 88%. Има редица причини секторът да буксува, като това са по-високи лихвени проценти, по-малко възможности за компенсиране на сметката за енергия в някои щати и като цяло високи разходи за инсталиране на слънчеви панели. Провалът на Titan също е показател за голям недостатък в един модел слънчева енергия в САЩ, който е пълен с оплаквания от потребителите и регулаторни действия. Titan работеше по така наречения "дилърски модел", като не извършваше никакви продажби сам, а вместо това ги възлагаше на "дилъри", които изпращаха екипи. Според Уалид Халти, основател на Monalee, компания за слънчеви инсталации, базирана на изкуствен интелект - "Техният модел беше да растат всяка цена - не ги интересуваше как ще реализират продажбите".За Titan дилърската програма се оказа "нож с две остриета", според Ара Агопян, основател и главен изпълнителен директор на Solar Insure. "Основната мотивация на дилърите беше да увеличат максимално своите комисионни, което понякога води до агресивни тактики за продажби и препродажба на системи, без адекватно отчитане на специфичните нужди на клиентите", пише той.

Правителството на Казахстан публикува актуализирана прогноза за социално-икономическото развитие на страната за периода 2025-2029 г., в която се очаква ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 6%  Бившата съветска република с население около 19 млн. човека е на трето място по площ в Азия и на девето - в света. Официалната статистика на Казахстан все още не е предоставила данни за БВП за периода януари-април и януари-май 2024 г., което затруднява обективния анализ и прогнозиране на икономическата ситуация. Все пак, по данни на Националната статистическа служба, краткосрочният икономически показател за четирите месеца на 2024 г. е 3,9%, а за петте месеца спада до 3,7%. Растежът на реалния БВП за трите месеца на 2024 г. е 3,7%, докато преди това правителството го беше оценило на 3,9%. През април и май 2024 г. икономическите тенденции в Казахстан са тревожни в сравнение с предишни периоди. Темповете на растеж в строителната индустрия се забавят. През четирите месеца на 2024 г. те са 12,2% на годишна база, а през петте месеца на 2024 г. намаляват до 8,1% на годишна база. Въпреки този спад, строителният сектор остава един от основните двигатели на икономическия растеж. Добивът на петрол остава слабото място на икономиката. През четирите месеца на 2024 г. се наблюдава спад от 0,8% на годишна база, отразяващ продължаващата стагнация в петролния сектор, която оказва негативно влияние върху общия икономически растеж. В транспортния сектор се наблюдава положителна тенденция с ръст от 7,8% на годишна база през четирите месеца на 2024 г. и 7,1% на годишна база през петте месеца на 2024 г. Търговията и промишлеността има умерени темпове на растеж за периода януари-април 2024 г. (съответно 2,3% и 3,2% на годишна база). Селското стопанство показва незначителен годишен растеж от 1,7% за четирите месеца на 2024 г. и 1,6% - за петте месеца на 2024 г., което означава постепенно възстановяване на сектора.  От Halyk Finance посочват, че смятат прогнозата на правителството за твърде оптимистична, и въз основа на наличната информация ревизират прогнозата си надолу от 4,5% на 3,9%.  заради няколко отрицателни фактора. На първо място, фискалната несигурност е значителен риск. Както писахме по-рано, недостатъчната събираемост на данъците и необходимостта от увеличаване на трансферите от Националния фонд за покриване на бюджетните разходи, включително заради ситуацията с наводненията в страната, оказват натиск върху бюджета. Второ, инвестиционната активност е намаляла. Завършването на активната фаза на инвестиране в разширяването на находището Тенгиз доведе до значително намаляване на инвестициите в основен капитал в страната като цяло. Така за първото тримесечие на 2024 г. инвестициите са намалели с 0,8% на годишна база, а за периода януари-април - с 5,3% на годишна база, което влияе на общата икономическа активност. Преди около месец анализатори от най-голямата американска банка JPMorgan Chase подобриха прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на Китай през 2024 г. - до 5,2%, от очакваните преди 4,9%, съобщи китайската държавна агенция "Синхуа". Основание за повишената прогноза дава надминалият предварителните очаквания ръст на китайската икономика от 5,3% за първото тримесечие на годишна база.