Българските банките свалят лихвите по кредитите, показват данни на БНБ. Годишният процент на разходите, който освен лихвите включва и всички такси на банките, по новите потребителски заеми за граждани през януари е средно 9,21%, обявиха от БНБ. Потребителските заеми поевтиняват с 0,92% спрямо декември и с 0,24% спрямо същия месец на миналата година. Годишният процент на разходите по жилищните кредити за домакинства през януари е средно 2,85%. Цената на жилищните заеми нараства в рамките на година само с 0,2%, но спрямо предходния месец дори има спад с 0,1%. През януари отпуснатите нови жилищни кредити са в размер на 635,4 млн. лв., което е с 32,2% повече спрямо същия месец на миналата година. Спад има и при лихвите за бизнес заемите, с изключение на фирмените левови заеми в размер до 1 млн. евро. При депозитите е интересно, че лихвите по новите фирмени влогове са много по-високи от тези по новите депозити на граждани. През януари лихвите по новите левови фирмени влогове са средно 2,31%, а по тези в евро - 2,87%. Лихвите по новите левови депозити на граждани са средно 0,74%, а по тези в евро - 1,06%.

През януари активите на банковата система в България нарастват с 418 млн. лв. (0.2%) до 172.5 млрд. лв., съобщи Българската народна банка. Общите брутни кредити и аванси в края на януари възлизат на 114.4 млрд. лв. и спрямо 31 декември 2023 г. се увеличават с 8.1 млрд. лв. (7.6%). Основен принос за това има нарастването през периода на вземанията от кредитни институции – със 7.7 млрд. лв. (86.5%) до 16.6 млрд. лв. в края на месеца. Брутният кредитен портфейл отбелязва месечен растеж с 368 млн. лв. (0.4%) до 97.8 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 450 млн. лв., 1.1%), за нефинансови предприятия (със 100 млн. лв., 0.2%) и за други финансови предприятия (с 31 млн. лв. 0.4%), докато тези за сектор държавно управление намаляват – с 213 млн. лв. (20.3%). Общите депозити в банковата система в края на януари 2024 г. са 147.4 млрд. лв., като през месеца нарастват със 72 млн. лв. (0.05%). Увеличават се депозитите на други финансови предприятия (с 542 млн. лв., 13.3%), на домакинства (с 248 млн. лв., 0.3%), на кредитни институции (със 182 млн. лв., 1.7%), както и тези на сектор държавно управление (с 84 млн. лв., 2.2%). При депозитите на нефинансови предприятия е отчетено намаление – с 984 млн. лв. (2.1%). Към 31 януари 2024 г. печалбата на банковата система е в размер на 183 млн. лв. – с 68 млн. лв. (59.3%) повече спрямо отчетената за първия месец на 2023 г.

Първата пилотна батерия за съхранение на електроенергия може да бъде построена тази година. Тя е проект на Националния енергиен оператор (НЕО) и на Националната електрическа компания (НЕК). От НЕК е площадката, която ще бъде при един от ВЕЦ-овете. Изчакват се данните за присъединяване към системата на НЕК, за да бъде обявен търг за проектиране, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на първото съоръжение за съхранение на енергия от ВЕИ. Батерията ще е с мощност 1 мегават и капацитет за съхранение на електроенергия 2 мегаватчаса. Тази микробатерия може да бъде построена за 3 до 6 месеца. Това е първата стъпка на Националния енергиен оператор, който беше създаден от БЕХ с капитал от 30 млн. лв. преди година. Основният замисъл беше тази държавна компания да поеме строителството на големите батерии, които трябваше да се финансират по плана за възстановяване и устойчивост. По плана има два проекта за съоръжения за съхранение на енергия. Единият първоначално беше за изграждане на национална инфраструктура за съхранение на електрическа енергия от ВЕИ (RESTORE) с общ капацитет за складиране на 6000 мегаватчаса. Идеята беше те да са до подстанциите на ЕСО и да съхраняват ток колкото половината потребление на страната през деня. Финансирането по плана беше 1,6 млрд. лв. По-късно, след редуциране на европейското финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост, сумата беше свита на 780 млн. лв., а капацитетът на батериите намален наполовина - за съхранение на 3000 мегаватчаса. С решение на парламента пък безвъзмездното финансиране вместо 100% за проект беше редуцирано до 50%, а останалите 50 на сто се осигуряват от фирмата, която кандидатства. Година по-късно 30-те милиона лева, осигурени от БЕХ, са по сметките на фирмата. Директорът на НЕО Александър Михайлов казва, че компанията работи в две сфери. Едната е съхранението на електроенергията, а втората - производството на ток от нискоемисионни източници. За предпроектните проучвания е сключен договор за безвъзмездна помощ с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Обикновено то е между 1 и 1,5 процента от стойността на батерията. ЕИБ ще избере трите най-рентабилни, за да ги финансира или кофинансира. Ако и осемте проекта се окажат жизнеспособни, Националният енергиен оператор ще кандидатства по процедурата за батерии с всички тях, а половината от финансирането ще търси и от търговски банки. Другият модел при сътрудничество с общините е компанията да купува по борсови цени нощната енергия, а с общината да има условен договор, че през деня ще захранва с енергия нейните дружества на цената на борсата минус 10% например. Този модел НЕО се опитва да реализира и с държавни предприятия. Работи се по проект с ВМЗ-Сопот, за взаимноизгодно сътрудничество.

Държавният авиационен оператор, по известен като "Авиоотряд 28", е изпратил писмо до транспортния министър Георги Гвоздейков с искане за дерогация за доставката на авиационно гориво. В документа от авиоотряда сигнализират министъра, че изтича договорът за доставка на гориво от “Лукойл Ейвиейшън България”, и не могат да изпълняват задълженията си. Досега са доставяли гориво по договора с “Лукойл” на цена от 1009.53 американски долара на тон. От авиационния оператор изпратили писма до трите лицензирани наземни оператора - “Голдеър Хендлинг България”, “Соф кънект” и “Суиспорт България”, но получили отговор само от “Соф кънект”, които предложили цена от 3440 евро на тон и настояват за депозит в размер на 200 000 евро. Допълнително били проведени разговори с “Shell&MOH Aviation”, които отговорили, че не могат да доставят при посочените условия, а и смятат да замразят дейността си на българското летище. И този отговор е получен в последния момент - на 27 февруари. При тази фактология от авиооператора предлагат три варианта - дерогация за “Лукойл”, допълнителни преговори с “Shell” за временен договор до края на юни 2024, когато дружеството спира работа, или закупуване от “Соф кънект” на високи цени

Един от най-големите заводи в България вече е собственост на немски гигант. Финализирана е сделката по придобиването на Ideal Standard от Villeroy & Boch. По този начин последната се нарежда сред най-големите производители на продукти за баня в Европа, с над 13 000 служители, с глобална производствена и дистрибуторска мрежа. Обединената компания ще запази своите брандове за в бъдеще. Ideal Standard ще бъде интегриран в организацията като отделен клон. Метлах ще остане централа на Villeroy & Boch Group, а Ideal Standard ще продължи да се управлява от Брюксел.

След близо шест години община Варна придоби терена на т.нар. "Дупка" в центъра на града. Това е станало възможно с приключване на процедурата по ликвидация на дружеството "Централен универсален магазин - Варна" на пловдивския бизнесмен Георги Гергов, който беше собственик на имота. Става дума за открит паркинг с площ под 3 дка, за който вече бившият кмет на Варна Иван Портних (ГЕРБ) плати на Гергов баснословната сума 43.2 млн. лв. (15 хил. лв. за кв.м), отпуснати целево от правителството на Бойко Борисов през 2018 г. Сега общинският съвет гласува имотът с площ 2915 кв. м да бъде предаден за управление на община Варна. Това е по-големият дял от собствеността на терена, около 900 кв.м са частна собственост. Дружеството "Централен универсален магазин Варна" е регистрирано с капитал приблизително 29 млн. лв., като 7.2 млн. от тях са стойността на "Дупката" плюс една сграда с обща застроена площ около 250 кв.м и 120 кв.м прилежащ парцел. Останалите 21 млн. лв. бяха апорт на апартаменти в затворения туристически комплекс "Порт палас" в комплекса "Слънчев ден". Така Община Варна е купила 250 кв.м застроена площ за около 12 хил. лв. на кв.м.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) е сключило договор с още един наемател за сградата си „Синерджи Тауър“ в „София Тех Парк“. Наемателят е компанията „Ем Ес Джи Глобал Солюшънс България“ ЕООД, която ще използва малко над 662 кв.м площ за период от 5 години. С новоотдадените площи запълняемостта на „Синерджи Тауър“ се увеличава на 53,79%, от които заетите офис площи са 52,28%. ФНИБ придоби правото на строеж на офис сграда в „София Тех Парк“ срещу почти 9,7 млн. лева. Разрешението за строеж беше издадено в края на 2018 г., а сградата беше въведена в експлоатация през 2021 г. Заради строителството на сградата компанията през 2018 г. увеличи капитала си с 27,5 млн. лева при емисионна стойност 1,9 лева на акция с издаването на 14,5 млн. нови акции и привлече и заемен капитал. Всички строителни дейности по „Синерджи Тауър“ бяха приключени през първата половина на 2023 г. Продължава преустройството и довършването на наетите площи. Инвестицията в сградата възлиза на над 77,3 млн. лева. Сред наемателите на „Синерджи Тауър“ са публичната компания „Бианор Холдинг“, „Роберт Бош“, „Софтуер АГ Дивелъпмънт Център България“, Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийски Университет “Св. Климент Охридски”. Дружеството отчита спад на приходите до 22,85 млн. лева към края на 2023 г. от 29,1 млн. лева към края на 2022 г., или с 21%, заради понижението на продажбите на апартаменти в комплекса в Боровец в сравнение със същия период на 2022 г. В последната година акциите на ФНИБ поскъпват с близо 30%, а пазарната капитализация приближава 89,4 млн. лева.

Голямото предприятие „Бронз“ в Долна Оряховица, което последно произвеждаше чугунени отливки за декоративни външни фенери, е обявено в несъстоятелност. НАП вече разпродава имотите на някогашния машиностроителен завод – главният склад, портиерната, помпена станция. А също и терен от 45 декара с построени 9 сгради върху него и изградени елементи на техническа и функционираща за района инфраструктура. Както и електрическата подстанция, бронзолеярният цех с площ 3,8 декара, авторемонтна работилница и склад с площ 400 кв. м. Заводът, който е давал препитание на стотици хора от региона, през годините постепенно сви производството си. След различни преструктурирания стана част от „Бронз“ ЕООД – София, от групата на „Ви Веста Холдинг“. На 16 май 2023 г. е открита процедура по несъстоятелност, която трябва да приключи до 7 март 2025 г. Вече изтече срокът за предявявания на вземанията от кредиторите, сред които освен държавата и работниците са Общината и заемодатели на фирмата. Досега сред имотите на „Бронз“ са продадени единствено масивната сграда на столовата с кухня, както и апартамент в центъра на Долна Оряховица, собственост на дружеството.

В петролната и газова група О Ем Ви (OMV), в която миноритарен собственик е австрийската държава, е извършена смяна на един от акционерите. Дългогодишният основен акционер от ОАЕ, държавният инвестиционен фонд Мубадала (Mubadala), е продал своя дял на Националната петролна компания на Абу Даби - АДНОК (ADNOC). Сега АДНОК притежава 24,9 процента от акциите на О Ем Ви, докато държавното австрийско акционерно дружество ОБАГ (Österreichische Beteiligungs AG - ÖBAG) продължава да държи 31,5 процента. Акциите са прехвърлени на 28 февруари. Това означава, че петролната компания АДНОК, един от най-големите производители на петрол в света, вече е вторият по големина акционер в О Ем Ви след ОБАГ. По отношение на планираното сливане на дружества на ОМВ и АДНОК в съобщението  се посочва: "Държавната петролна компания АДНОК и О Ем Ви продължават да водят отворени преговори за възможното създаване на съвместен холдинг за нефтохимически продукти чрез планираното сливане на съответните им дялови участия в "Боруж" и "Бореалис". Целта е да се създаде глобална компания за производство на полиолефини със значително присъствие на ключови пазари. Сделката може да създаде химически гигант с годишни продажби от над 20 милиарда долара (18 милиарда евро).

Американците са натрупали рекордни задължения по кредитни карти през 2023 г. - над 1,1 трилион долара. На фона на повишените лихвени проценти от страна на Федералния резерв на САЩ, насочени към овладяване на високата инфлация, поскъпва и кредитирането, което води до увеличаване на дълговете на американците. Въпреки това едва ли през тази година ще бъдем свидетели на масово свиване на потребителските разходи отвъд Океана, посочват финансови анализатори. Задълженията по кредитни карти в САЩ може и да са се повишили рязко в номинално изражение, но ако бъдат коригирани спрямо инфлацията, те се оказват с близо 20 на сто под пиковите стойности, достигнати в края на 2008 г. Това сочи анализ на онлайн приложението за финансови консултации WalletHub, базиран на данни на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Задълженията по кредитните карти на потребителите в САЩ са достигнали над 1,13 трилиона долара през периода от октомври до декември 2023 г. в номинално изражение, по данни на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Тази цифра звучи стряскащо, но проблемът не е толкова сериозен, тъй като около 55 на сто от притежателите на кредитни карти в САЩ погасяват изцяло задълженията си всеки месец, посочва главният икономист на Ameriprise Financial Ръсел Прайс. Като цяло задълженията на домакинствата в САЩ (включително салдата по кредитни карти) са се увеличили до нов връх от 17,5 трилиона долара през последната четвърт на миналата година. Това представлява нарастване с 1,2 на сто прямо предходното тримесечие. Икономисти и финансисти обаче не смятат, че тази ситуация буди тревога, тъй като пазарът на труда в САЩ остава стабилен, а ръстът на заплатите изпреварва инфлацията. Това означава, че голяма част от американците все още могат да изплащат дълговете си, да отделят пари за спестявания и да продължат да харчат, посочва CNN. Инфлацията в страната все още остава висока, въпреки че се е понижила значително от април 2023 г. насам, по данни на tradingeconomics.com. Цените са високи, а снижаването на инфлацията означава, че те няма да спаднат, а просто ще се покачват по-бавно. Американците са изправени и пред поскъпнало кредитиране, което затруднява редица кредитополучатели при обслужването на заемите им.

Индия запазва титлата си на най-бързо развиващата се голяма икономика в света, тъй като през последните три месеца на 2023 г. растежът ѝ е 8,4%. Прогнозите са, че през следващите няколко години Индия ще изпревари Япония и Германия като третата по големина икономика в света. По-добрият от очакваното растеж се дължи на силното представяне на производителите в страната, които през периода отбелязаха ръст от 11,6%. Частното потребление, което съставлява почти две трети от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, също нарасна с 3,5%. Покупателната способност на хората беше засегната през миналата година поради високите цени на основните хранителни продукти като лука. Това накара правителството да въведе редица мерки, които да помогнат за ограничаване на инфлацията на цените на храните. През последните години министър-председателят Моди повиши държавните разходи за инфраструктура и предложи стимули за стимулиране на производството на телефони, електроника, дронове и полупроводници, за да помогне на Индия да се конкурира на международния пазар. Правителството даде зелена светлина за изграждането на три завода за полупроводници на стойност 1,26 трилиона рупии (15,2 млрд. долара; 12 млрд. паунда) от фирми, сред които е индийският конгломерат Тата. Но селскостопанският сектор, който представлява около 15% от икономиката на стойност 3,7 трлн. долара (2,93 трлн. паунда), продължава да изпитва затруднения заради мусонните дъждове. Някои фермери протестираха, за да поискат минимални цени на реколтата. Международният валутен фонд (МВФ) очаква икономиката на Индия да се разшири с 6,5% през 2024 г. в сравнение с 4,6% за Китай. Пекин е подложен на нарастващ натиск да предприеме мерки за стимулиране на втората по големина икономика в света, която е изправена пред редица предизвикателства, сред които криза на пазара на недвижими имоти, висока младежка безработица и спад на цените, известен като дефлация.