През четвъртото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт на България (БВП) нараства с 1.6% в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. и с 0.5% спрямо третото тримесечие на 2023 г., съобщават от Националния статистически институт. БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. и се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни. Ръстът на БВП за 2022 г. спрямо 2021 г. е бил 3,4 на сто и за 2022 г. БВП е достигал номинален стойностен обем от 165 384 млн. лева. Преизчислен в щатски долари при средногодишен валутен курс от 1,809307 лв. за 1 щатски долар, БВП за 2023 г. възлиза на 101 555 млн. долара. На човек от населението се падат 28 516 лв. от обема на показателя, или 15 761 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 93 947 млн. евро, като на човек от населението се падат 14 580 евро. Брутната добавена стойност през 2023 г. възлиза на 161 194,7 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 0,8 на сто по-висок в сравнение с този, достигнат през 2022 година. Брутната добавена стойност през 2022 г. е била 145 614 млн. лева и е белязала ръст от 3,4 на сто спрямо 2021 година, сочи справка в НСИ. През 2023 година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката е 3,5 на сто, което е намаление с 0,9 процентни пункта спрямо 2022 година. Индустриалният сектор създава 28,9 на сто от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 0,3 процентни пункта в сравнение с 2022 година. Секторът на услугите нараства до 67,6 на сто при 67 на сто през 2022 година. Според справка в НСИ през 2022 г. индустриалният сектор е създавал 29,5 на сто от добавената стойност на икономиката - с 5,7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите е намалял до 65,5 на сто, при 71,2 на сто през 2021 година, а аграрният сектор е бил без промяна - 5 на сто от добавената стойност.

Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 61,3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна. Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната. Помощта ще бъде до 280 000 евро на получател и ще бъде осигурена до 30 юни.

Днес в София стартира пролетния основен квалификационен REFA-курс, за обучение на специалисти, по оптимизация на работни системи и процеси, организиран от БИК Капиталов пазар ЕООД. Обучението се провежда в Центъра за международни срещи "Хелмут Бьоме", намиращ се на територията на ТУ - София. В курса участват представители на водещи в своите сектори предприятия от България: Фолапласт ООД, Телевик България ЕАД, Либхер Транспортейшън Системс Марица ЕООД, Завод за оптика АД, Готмар ООД и Легия АД. Успешно завършилите обучението получават международно признат сертификат от РЕФА-Германия. През настоящата година се навършват 100 г. от създаването на REFA Bundesverband eV, базирана в Дармщат (Германия) - водещата организация в Германия в областта на организацията на работните процеси, организацията на предприятието и развитието на бизнеса. Асоциацията е европейски лидер за професионална квалификация и консултации за оптимизиране на конкурентоспособността на икономиката, както и за условията на труд на работниците и служителите в предприятията. Следващият курс ще се проведе в София от 7 октомври 2024 г. За повече информация - на адрес: http://www.refa.bia-bg.com/index.php.

Министерството на икономиката има малки шансове да си възстанови част от раздадените преди пет години близо 600 млн. лв. за уж спешни ремонти на язовири, които така и не се случиха, съобщи министъра на икономиката в оставка Богдан Богданов, който е принципал на Държавната консолидационна компания - възложител на ремонтите на държавни и общински язовири. Общо 267 са сключените договори за ремонти на язовори с възложител ДКК и изпълнител държавното дружество "Монтажи". От тях са завършени само 10 язовира като повечето от тях станаха печално известни с конструктивните си проблеми и дефекти. Отделно с вече приключили строително-монтажни работи, но неокомплектовани документи, са 74 язовира. Ремонтите на други 24 язовира са спрени от ДНСК, а 52 проекта са прекратени. На етап одобрение и обследване са над 70 язовира. За всичко това ДКК вече е изплатила 589 млн. лв. като още 92 млн. лв. са необходими за разплащане. Той припомни скандалния факт, оповестен през 2021 г. Огромната част от тези пари са отишли в три частни фирми с директни договори с държавната "Монтажи" без провеждане на обществени поръчки - "Ковел-Про", "Абак ДС" и "Планекс-ГЕС". Те са получили 451 млн. лв. като една от тях е получила 345 млн. лв.

Преди фалита на Корпоративна търговска банка, „Сана спейс хотел Хисаря“ АД притежаваше няколко атрактивни обекта, като „Къща „Калина“ в Банско , „Белмонт“ – в курорта Пампорово, „Глициния“ – в курорта „Златни пясъци“, „Сана“ – в комплекс „Св. св. Константин и Елена“ във Варна, и хотел „Сана спейс“ в Хисаря. Според последния публикуван списък на акционерите , присъствали на общото събрание през 2014 г. „Сана спейс хотел Хисаря“ АД е собственост на „Корси маунтин рисорт“ АД ( 330 000 бр. акции с номинал 100 лв. ) и Корпоративна търговска банка ( 32 500 бр. акции с номинал 100 лева.). До 2015 г. дружеството някак си е успявало на се справи със задълженията си, но от края на 2017 г. по искане на Корпоративна търговска банка започват делата за обявяването му в несъстоятелност. Според решение на Софийски градски съд от 21 декември, когато е открито производството по несъстоятелност и назначен синдикът – Ванко Митев, магистратите са определили за начална дата на неплатежоспособността 31 декември 2015 година. От същото решение става ясно, че банката е предявила иск за вземания в общ размер от 41 680 604.21 лева. Окончателното обявяване на несъстоятелността на дружеството е от 20 септември 2019 година. Синдикът на дружеството сега продава хотелския комплекс „Глициния“, ситуиран в южната част на „Златни пясъци“ и плажа на Ваканционен клуб „Ривиера“ и който разполага с 12 двойни стаи, 16 суита, четири делукс суита и един президентски апартамент. За 2.846 милиона лева се продават шест поземлени имота с обща площ от 8110 кв. м. плюс построените върху тях четири сгради с обща застроена площ от близо 1820 кв.метра. Плюс басейн, фитнес зала и куп административни и технически помещения. Към тях е прибавен и подробен списък на хотелското и ресторантско оборудване. Преди три години другият хотел на дружеството в Хисаря също се продаваше на цена от 2.393 млн. лв., в която бяха включени терен от 11 803 кв. м, „ведно с всички подобрения в него“. Този и всички останали хотели (без сега все още неизтъргувания „Глициния“ ) са придобити от бургаското „Ем Си Ар Къмпинг“ ЕООД, което се сожонопи със синдиците на КТБ – Кристи Маринова и Ангел Донов – и да изкупи дълга на обявеното в несъстоятелност дружество. Това ЕООД е собственост на „Диплан“ ЕООД, което пък е на Стоян Караненов. Караненов е управляващ директор на хотел „Приморец“ в Бургас и председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) в града. В началото на тази година той купи мола Burgas Plaza, който – след дългогодишна дългова агония – в началото на ноември 2023 г. бе обявен за публична продажба. Малко, след като “Пощенска банка” продаде вземанията си на фирма, близка от колекторите от „С. Г. груп“. Така че, очевидно избраният модел да се явява на търговете като кредитор, дава резултат безотказно.

Пет български компании попадат в класацията на британското издание Financial Times и компанията за анализ на данни Statista на 1000-та най-бързо развиващи се компании в Европа, едно от които заема място в топ 100. Класацията обхваща европейските компании, които са постигнали най-голям съвкупен годишен темп на растеж на приходите между 2019 и 2022 г., посочва FT. Минималният темп за включване в класацията е 36,9%. Трябва да покриват и критерии като приходи от поне 100 хил. евро, генерирани през 2019 г., приходи от поне 1,5 млн. евро, генерирани през 2022 г., предимно органичен („вътрешно“ стимулиран) растеж на приходите между 2019 и 2021 г., а ако са листнати на фондова борса, цената на акциите им да не е падала с 50% или повече от 2022 г. Най-високо класираната българска компания е AMPECO, която разработва софтуер за зарядни станции. Дружеството, основано през 2018 г., попада за първи път в подреждането, като заема 100-но място. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп растеж от 157,8% между 2019 и 2022 г., а приходите му през 2022 г. са надхвърлили 2,1 млн. евро спрямо едва 128 хил. евро три години по-рано. Силното развитие на бизнеса е помогнало на компанията да увеличи и служителите си от 5 през 2019 г. на 63 към 2022 г. На 301-во място е доставчикът на професионални, научно-изследователски и технически услуги Pontica Solutions, който значително подобрява класирането си спрямо 715-а позиция през 2023 г. Компанията е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 87,7% за периода и има приходи от малко над 15 млн. евро през 2022 г. Компанията е създадена през 2015 г. и към момента има 740 служители. Русенското логистично и транспортно дружество euShipments.com, което миналата година беше най-добре представилата се българска компания в класацията, сега заема 456-о място. Основаното през 2012 г. дружество има съвкупен годишен темп на растеж от 66% за периода и приходи от 7,9 млн. евро през 2022 г. В компанията работят 54 души. Нов български представител в класацията тази година е също ИТ и софтуерната компания Dreamix, която заема 456-о място. Тя е основана през 2006 г. и към 2022 г. има 169 служители. Тя е постигнала съвкупен годишен темп на растеж от 57,3% за периода и приходи от 12,1 млн. евро през 2022 г. Последната българска компания, която попада в класацията на 841-о място, е ИТ и софтуерното дружество StorPool Storage, основано през 2015 г. То има съвкупен годишен темп на растеж от 42,4% за периода и приходи от 5,3 млн. евро през 2022 г. Компанията има 36 служители. Базираната в Прага компания Raylyst Solar за слънчеви панели и други фотоволтаични продукти оглавява класацията със съвкупен годишен темп на растеж от 824,4%. Създадена през 2018 г., тя е една от многобройните компании в региона, които се възползват от нарасналото търсене на възобновяема енергия, в момент когато правителствата се стремят да диверсифицират енергийните си доставки и да отговорят на климатичните цели.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков е сменил почти целия съвет на директорите на "Автомагистрали". Дружеството се прочу покрай недостроените отсечки на "Хемус", смени много директори в последните години и продължава да изпълнява важни и скъпи обществени поръчки за изграждане и поддръжка на пътища, Отстранените членове на съвета на директорите са Владимир Трифонов, Гено Иванов, Калин Янков, Ивелина Крушкова. Поста си в борда запазва единствено Иван Станчев, който е и изпълнителен директор. Новите директори са назначени временно до провеждането на конкурс и избиране на титуляри. Сред тях е Стефан Атанасов, който е бизнес партньор на министъра и съпругата му Деница. Преди да стане министър, през 2019 г. Цеков заедно с Атанасов учредява фирмата "Веридея" ООД, която се занимава със земеделие и животновъдство. По-късно съпругата на Цеков го замества като съдружник. През септември 2023 г. Атанасов дарява целия си дял (една трета от капитала на "Веридея") на министерската съпруга. Друг от новите директори е 29-годишният Даниел Михалев. През ноември 2023 г. Михалев е регистрирал "Инсайт консулт"ЕООД. Той е едноличен собственик и управител на фирмата, която е създадена за покупко-продажба на имоти, стоки, строителство и др. дейности. Ивелина Маринова е била управител на "Пътни мрежи", "Вайпър 2 секюрити" и "Орион 02".

Акционерите на „София Комерс-Заложни къщи“ АД са гласували на общото събрание, проведено на 8 март, решението за разпределяне на дивидент от натрупаната неразпределена печалба на дружеството. Брутният размер на дивидента за 2023 г. е общо 893 738,4 лв., или по 0,1 лв. на акция. Изплащането на дивидента ще се извърши на два равни транша по 0,05 лв. Началната дата за изплащане на първия транш на дивидента е 15 април 2024 г., а на втория транш – 30 април 2024 г. Дивидентът ще бъде изплатен чрез Централния депозитар и „Интернешънъл Асет Банк“ АД. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 20 март 2024 г. За 2023 г. „София Комерс-Заложни къщи“ отчита приходите от дейността в размер на общо 10,573 млн. лв. – с 18,7% повече спрямо предходната година, когато са за 8,6 млн. лв. Разходите нарастват с 8% до 5,691 млн. лв. при 5,231 млн. лева година по-рано, като ръстът се дължи основно на повишените разходи за възнаграждения (увеличение от 10%). Печалбата на дружеството към края на миналата година достига 4,4 млн. лв. при малко над 3 млн. лв. година по-рано, или се увеличава с над 46%.

За цялата 2023 г. броят на заетите лица се е увеличил с 1,4 на сто в еврозоната и с 1,2 на сто в ЕС, след съответно ръста от 2,3 на сто и 2,0 на сто в двете зони през 2022 г.  За 2023 г. като цяло броят на отработените часове се е увеличил с 1,3 на сто в еврозоната и с 1,0 на сто в ЕС, след съответно 3,4 на сто и 2,8 на сто през 2022 г, отчитат от Евростат. През четвъртото тримесечие на 2023 г. Румъния (+1,5 на сто), Малта (+1,4 на сто) и Испания (+0,8 на сто) отбелязват най-висок ръст на заетостта при лица в сравнение с предходното тримесечие. Най-голям спад на заетостта е отчетен в Латвия (-1,0 на сто), Финландия (-0,6 на сто) и Полша (-0,2 на сто). С ръст от 0,5 на сто България заема пето място по нарастване на заетите лица на тримесечна база. Въз основа на сезонно коригирани данни Евростат изчислява, че през четвъртото тримесечие на 2023 г. 217,1 милиона души са били заети в ЕС, от които 169,3 милиона са били в еврозоната. През четвъртото тримесечие на 2023 г. производителността на база лица е намаляла с 1,1 на сто в еврозоната и с 0,8 на сто в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година. Въз основа на отработените часове производителността в сравнение със същото тримесечие на предходната година е намаляла с 1,2 на сто в еврозоната и с 0,7 на сто в ЕС.

През февруари икономиката на Канада добави нетно 40 700 работни места през февруари, което е повече от два пъти повече от очакваното, предаде Ройтерс. Това се случва на фона на забавен темп на ръст на заплатите и увеличаване на коефициента на безработицата до 5,8 на сто след 5,7 на сто през януари. Коефициентът на безработицата е стабилен на това ниво през три от последните четири месеца. Увеличаването на броя на работните места през февруари се дължи на работата на пълен работен ден, където бяха добавени 70 600 позиции, компенсирайки съкращаването на 29 900 работни места при работа на непълно работно време, се посочва още в статистическите данни. Въпреки това растежът на населението продължи да изпреварва растежа на заетостта и доведе до спад от 0,1 на сто в нивото на заетост. Това беше петият пореден месечен спад, което го прави най-дългият период на последователни понижения от април 2009 г. Годишният ръст на средното почасово възнаграждение на работещите на постоянни договори - данни, наблюдавани внимателно от централната банка - се забави до 4,9 на сто от 5,3 на сто през януари. Това беше вторият пореден месец на забавяне на показателя и най-ниският темп от юни, които са допълнителни признаци, че пазарът на труда в Канада се забавя, допълва Ройтерс.

Виетнам е основен кандидат за присъединяване към редиците на развиващите се пазари: икономиката е сред най-бързо растящите в Югоизточна Азия, признат е за световен производствен център, а фондовият пазар е отбелязал двуцифрени печалби през три от последните пет години. Със способността на Виетнам да генерира над 6% ръст на БВП през следващите 3-5 години, както и стабилните макроикономически и политически показатели, Виетнам има предимство пред някои други икономики в региона. JPMorgan Chase & Co. и HSBC Holdings Plc са сред банките, които очакват виетнамската фондова борса на стойност 269 млрд. долара да получи повишение от FTSE Russell по-късно тази година, като страната се стреми към включване до 2025 г. Регулаторният орган за ценни книжа настоява усилено за изпълнение на критериите, според председателя Ву Тхи Чан Фуонг. За да се повиши рейтингът на FTSE Russell обаче Виетнам основно трябва да премахне изискването фондовете да инвестират само с парични средства, които вече са в страната. Следващият преглед на FTSE е на 27 март, въпреки че съставителят на индекса обикновено обявява промените през септември. От 2018 г. Виетнам е поставен в списъка за наблюдение за повишаване на рейтинга от граничен пазар. Ако страната получи повишение, тя ще се присъедини към Индонезия, Тайланд, Малайзия и Филипините от Югоизточна Азия във вселената на FTSE Advanced Emerging и Secondary Emerging. Нейният фондов пазар вече е по-голям от този на Филипините. Практиката на Виетнам за проверка на наличността на средства преди да бъде направена поръчка означава, че той не е изпълнил критерия за сетълмент. Виетнам провежда пилотни проекти за търговска система, за да разреши проблема с депозитите и да съкрати цикъла на сетълмент, но тя все още не е стартирала официално. Друга спънка е ограничението на чуждестранните авоари. Например общият дял на глобалните инвеститори в регистрирани на борсата банки е ограничен до 30%, докато в някои фирми с голяма капитализация те не могат да надвишават 49%. Страната трябва да въведе ефективен механизъм за улесняване на търговията между чуждестранните инвеститори с ценни книжа, които са достигнали или се приближават до тези ограничения, смятат от FTSE.  Виетнам заяви, че цели да повиши капитализацията на фондовия си пазар до 100% и 120% от брутния вътрешен продукт съответно до 2025 г. и 2030 г. JPMorgan прогнозира, че повишаването на рейтинга ще доведе до приток на пасивни инвестиции в размер на 500 млн. долара.  Примерът с Пакистан, чийто рейтинг бе понижен от MSCI само четири години, след като бе повишен до статут на развиващ се пазар, подчертава опасността от обръщане на капиталовите потоци. Така че посланието може да бъде двойно: дори и да се случи, предпазливостта по отношение на бъдещото представяне на акциите е оправдана.