Предварителните данни на Министерството на финансите (МФ) за изпълнението на Консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли показват, че само за месец дефицитът на хазната се е увеличил от 636 млрд. лева на 1 млрд. лева. Преди 12 месеца е бил отчетен излишък от 500 млн. лева, когато държавата просто взе като дивидент цялата печалба на държавните енергийни компании в размер на повече от 1.45 млрд. лева, за да покрие увеличените разходи за заплати и пенсии. Без тази финансова инжекция и през юли 2023-а бюджетът щеше да е на червено с 1 млрд. лева и едва ли в края на миналата година щеше да се вмести в планираните 3% от БВП дефицит. Състоянието на консолидирания бюджетне не може да бъде безпристрастно разглеждано без отчитането на два детайла, които Министерството на финансите. На първо място това е вноската от 660 млн. лева, която през пролетта на 2023-а БНБ направи към хазната от превишението на приходите над разходите си за 2023-а. Без подобна финансова инжекция сега дефицита щеше да е 1.6 млрд. лева. Вторият детайл е свързан с обстоятелството, че през м. февруари 2024 г. в изпълнение на чл. 71, ал.1 от ПМС № 13 от 2024 г. от сметката за чужди средства по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) са възстановени средства в общ размер на 1,2 млрд. лв. В хода на изпълнението на бюджета за 2024 г. част от тези средства ще бъдат предоставяни с акт на Министерския съвет като трансфери за общините за финансиране на Инвестиционната програма за общински проекти по реда на чл. 107 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (ЗДБРБ) на базата на подписани споразумения с МРРБ. При елиминирането на тази трансакция, с оглед съпоставимост с предходната година, разходите към края на юли 2024 г. са 43,1 млрд. лв. при 37,1 млрд. лв. към края на юли 2023 г., което представлява номинално нарастване в размер на 16,2 на сто спрямо първите седем месеца на 2023 г. С други думи, реалните разходи на хазната са с 1.2 млрд. лева по-високи от отчетените, което автоматично увеличава и дефицита с 1.2 млрд. лева до 2.2 млрд. лева. А като премахнем и положителния ефект от 606 млн. лева вноска на БНБ, той отива на над 2.8 млрд. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юли 2024 г. възлизат на 41,9 млрд. лв., което е 51,3 % от годишните разчети.

Сезонно коригираното ниво на безработица в еврозоната през юни е 6.5% спрямо 6.4% през май 2024 г. и остава на същото ниво в сравнение с юни 2023 г. Равнище на безработица в ЕС е 6.0% през юни 2024 г., колкото през май 2024 г. и юни 2023 г. Това показват обявените днес данни от статистическата служба на ЕС Евростат. За България показателят по-нисък до 4.5 на сто. 13,258 милиона души в ЕС, от които 11,122 милиона в еврозоната, са били безработни през юни 2024 г. Спрямо май 2024 г. безработните са се увеличили с 52 000 в ЕС и с 41 000 в еврозоната. Спрямо юни 2023 г. безработните са се увеличили със 188 000 в ЕС и с 81 000 в еврозоната. За България Евростат отчита, че безработицата през юни т.г. се задържа на ниво от 4.5%, регистрирано и за месец май, както и за юни 2023 г. По брой на безработните - през юни те са били 141 000, спрямо 139 000 през месец май и 137 000 през юни 2023 г., но 144 000 през март т.г. и 142 000 през април т.г. През юни 2024 г. 2,831 милиона млади хора (под 25 години) са били безработни в ЕС, от които 2,270 милиона в страните от еврозоната. През юни 2024 г. нивото на младежката безработица е 14.4% в ЕС, което е спад от 14.5% през месец май 2024 г., и 14.1% в еврозоната, спад от 14.2% през предходния месец. На годишна база, спрямо юни 2023 г. младите безработни са се увеличили с 18 000 в ЕС и с 8000 в еврозоната. През юни 2024 г. безработицата при жените е била 6.3% в ЕС, като остава на същото ниво в сравнение с месец май 2024 г., а при мъжете – 5.8%, също на стабилно ниво в сравнение с предходния месец. В еврозоната Евростат отчита безработица при жените от 6.8% спрямо 6.7% за месец май, а при мъжете – 6.2%, като остава постоянна в сравнение с май 2024 г.

Пазарът на производствени и складови площи в София показва признаци на възстановяване през второто тримесечие на годината. Това сочат данните на консултантската компания за бизнес имоти Cushman&Wakefield Forton. През второто тримесечие българската верига "Фантастико" усвоява над 16 хил. кв. м, а други 6 хил. кв. м се заемат от Billa. Общият обем на наети и завършени за собствено ползване площи през периода расте с 30% спрямо същото тримесечие на предходната година до близо 80 хил. кв. м. Завършените складови и производствени площи през тримесечието достигат общо 62 хил. кв. м. Близо 60% от тези площи са в обекти с разгърната застроена площ над 10 хил. кв. м. Така общият обем на складовете в София нараства до близо 2,1 млн. кв. м. Всички новозавършени площи през периода са предназначени за собствено ползване, като освен хранителните вериги, активни са и операторите на електроника и DIY магазините. Към средата на 2024 г. строителната дейност възлиза на 327 хил. кв. м, което е с 13% повече в сравнение с предходната година. Този обем е разпределен в 33 проекта, чието завършване е планирано до края на 2025 г. Делът на спекулативните проекти (разработвани с цел отдаване под наем) надхвърли 50% от цялата площ в строеж за първи път от десет тримесечия насам. Към края на юни доходността от първокласни логистични площи клас А (над 10 хил. кв. м) се понижaва с 25 базисни пункта до 7,75% и е със 75 базисни пункта под нивата отпреди 5 години. Очаква се доходността да се задържи на тези нива в краткосрочен план. Същевременно първокласните наеми са средно 5,3 евро на кв. м, но са с близо 40% по-високи от тези преди 5 години. В перспектива от шест месеца се очаква наемите да останат без промяна или да се понижат незначително.

До няколко години Пловдив ще разполага с два напълно завършени футболни стадиона, които ще струват много, но за сметка на това не е ясно какъв дивидент ще носят за града. С последната поръчка за стадион "Локомотив" (на стойност близо 45 млн. лева), както и задаващата се поръчка или анекс към основния договор за около 34 млн. лева за довършване на СМР по съоръжението на бул. "Източен", общата сметка за стадионите ще мине 140 млн. лева. На практика и двата стадиона не са в завършен вид и поне още няколко години по тях ще се работи. "Ботев" към момента заплаща 5500 лева на месец (или 66 хил. лева годишно), а "Локомотив" - 4800 лева (близо 58 хил. лева на година). Действащите договори за наем и на двата отбора са от април 2023 г. след решения на Общинския съвет. Споразуменията пък са безсрочни, като и двата клуба внасят гаранция по 20 хил. лева, която да покрие щети и задължения по съоръжението, които наемателят не е разплатил. Всички сметки - електричество, вода, почистване, поддръжка, охрана и т.н., ще са за сметка на двата отбора. Общината пък може да ползва стадионите безвъзмездно, както намери за добре, стига да уведоми в едноседмичен срок ръководствата на футболните клубове. Поръчката за централната трибуна на стадион "Локомотив" ще забави неговата пълна готовност поне до края на 2026 г., докато "Христо Ботев" може да бъде готов малко по-рано. От май 2023 г. до края на 2026-а, когато е реалистично и двата обекта да са 100% завършени, около 400 хил. лв. ще са сигурните постъпления към градската хазна от двата обекта. А те ще "глътнат" около 50 млн. лв. от градския бюджет под формата на директни плащания или дългосрочни заеми. Към 85 млн. лв. пък са парите, дошли от държавния бюджет.

Ръководството на ТЕЦ "Марица-изток" е решило да инсталира фотоволтаици върху свои терени, покриви на сгради и паркинг. Не е ясно откъде ще бъдат осигурени средствата за реализацията на ВЕИ проектите, тъй като печалбата на ТЕЦ "Марица-изток 2" пада с 95% през първото тримесечие и ще продължи да се топи. За първото полугодие на 2024 г. централата отчита чиста печалба от 8.6 млн. лв. на фона на 196 млн. лв. година по-рано. А дори и гарантираните й приходи от регулирания пазар едва ли ще помогнат ТЕЦ-ът да запази положителния си резултат. Абсурдното в случая е, че на фона на този резултат само през м.г. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е възложила поръчки за почти 240 млн.лв., главно за ремонти, които по принцип са изключително важни. Регулярно пък централата получава косвени или преки дотации от държавата, особено преди изборите, за да се гарантира отсъствието на протести. В документацията си от ТЕЦ "Марица изток" 2 са посочили седем свои сгради, върху чийто покриви може да се инсталират фотоволтаици. Става въпрос както за централната офис сграда на ТЕЦ-а, така и за различни складове и работни постройки. ТЕЦ "Марица-изток" 2 провежда и отделна пазарна консултация за фотоволтаици и върху носеща конструкция над паркинг за автобуси и леки коли. Приблизителната мощност на инсталацията е около 925 kWp. Въглищната централа се готви да публикува и търг за избор на консултант по ЗУТ, който да работи по проект за фотоволтаична централа върху земи на ТЕЦ-а. Става въпрос за общо пет терена с различна площ - от около 50 дка до над 420 дка. Предвижда се и изграждането на подстанция и "акумулаторно батерийно стопанство" с приблизителна мощност 10MW/25MWh.

Курортното дружество "Албена" отчита загуба от 16.86 млн. лв. към второто тримесечие на годината спрямо отрицателен финансов резултат от 19.7 млн. лв. за преди година. Общите приходи от дейността на Албена АД са в размер на 14.9 млн. лв., в т.ч. приходи от продажби за 14.7 млн. лв. и други приходи от 264 хил. лв. Общите разходи на компанията намаляват от 32 млн. лв. на 30.9 млн. лв. през последните 12 месеца. Активите на компанията достигат 590 млн. лв., в т.ч. нетекущи активи за 566.5 млн. лв. и текущи активи за 23.6 млн. лв. 

Започва търговия с новите акции от увеличението на капитала на “Чайкафарма Висококачествените лекарства” АД на Сегмент акции „Standard” на Основен пазар BSE на “Българска фондова борса”. Общото събрание на акционерите на фармацевтичната компания одобри предложението на мениджърите да се разпредели дивидент в акции (увеличение на капитала със собствени средства). Нетната печалба на фирмата за 2023 г. е в размер на 3 399 502.56 лева. От нея 10% или 339 950.26 лв. бяха оставени като задължителен резерв, и 7552.30 лв. – за допълнителни резерви. Така подлежащата на разпределение сума беше 7 360 000 лева. От нея за увеличение на капитала на “Чайкафарма” бяха използвани общо 7 300 000 лева. Бяха издадени 7 300 000 нови обикновени, поименни, безналични с право на глас акции, всяка с номинал от по 1 лев. А капиталът на дружеството нарасна от 84 500 000 лева на 91 800 000 лева, разпределени в същия брой ценни книжа. Това се случва за втори пореден път след като от печалбата за 2022 г. беше разпределен дивидент в акции (увеличение на капитала със собствени средства). Гласуваният дивидент тогава беше в общ размер на 4 300 000 лева, а капиталът нарасна до 88 800 000 лева. “Чайкафарма Висококачествените лекарства” изплати дивидент в акции и от печалбите си за 2019, 2018, 2017, 2016 и 2015 година.

Компанията за кредити „Ай Ти Еф Груп“ АД увеличава значително приходите от лихви към края на юни 2024 г. в сравнение с края на юни 2023 г. Приходите от лихви на дружеството за полугодието на 2024 г. възлизат на 11,5 млн. лева в сравнение с над 6,9 млн. лева за полугодието на 2023 г., или с почти 66% повече на годишна база. Общите приходи възлизат на близо 11,8 млн. лева за отчетния период при 7,1 млн. лева година по-рано, или с над 66% повече на годишна база. Общите разходи за отчетния период са за малко над 10 млн. лева в сравнение с почти 6 млн. лева година по-рано, или с 68% повече в сравнение със същия период на миналата година. „Ай Ти Еф Груп“ отчита над 1,7 млн. лева печалба за полугодието при 1,1 млн. лева година по-рано, което е с почти 56% повече. В последната година акциите на „Ай Ти Еф Груп“ поскъпват с над 34%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 20 млн. лева.

Цените на промишлените производители са се увеличили през юни 2024 г. с 0,5% на месечна база както в еврозоната, така и в Европейския съюз. Това сочат данни на Европейската статистическа служба Евростат. На годишна база през юни цените на производител в промишлеността са намалели с 3,2% във валутния съюз и с 3,1% за цял ЕС. В еврозоната на годишна база цените на промишлените производители са спаднали с 2,2% при междинните стоки и с цели 9,4 на сто при енергията. Те са се увеличили с 1,6% за капиталовите стоки, с 0,4% при дълготрайните потребителски стоки, както и с 1,2% при недълготрайните потребителски стоки. На годишна база в Европейския съюз цените на производител в промишлеността са отстъпили с 2,3% при междинните стоки и с 8,3% при енергията. Темпът им е нараснал с 1,7% при капиталовите стоки, с 0,1% при дълготрайните потребителски стоки, а при недълготрайните потребителски стоки - с 1,1%. Общо цените в промишлеността в евросъюза са се понижили с 0,2%. Най-голямо месечно увеличение на цените на промишлените продукти е регистрирано в Естония (2,2%), Испания и Румъния (1,9%) и Гърция (1,8%). Най-съществено намаление е наблюдавано в България (1%), Чехия, Франция и Финландия (0,3%). Най-значим годишен спад на цените на промишлените производители е регистриран в Словакия (19%), Франция (6%) и Полша (5,7%). Най-голям ръст е отчетен в Люксембург (19,1%), Португалия (2,4%) и Чехия (1%).

На десето място в класацията на Международният валутен фонд (МВФ) за страните с най-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението по паритет на покупателната способност (ППС) през 2024 г се нареди Гвиана. Гвиана е малка, но бързо развиваща се петролна страна в Южна Америка. Тя е в компанията на енергийни колоси като САЩ, Норвегия и Катар и данъчни убежища от калибъра на Люксембург (на първо място в класацията със 143 743 долара на жител), Ирландия, Лихтенщайн, Княжество Монако и Каймановите острови. Това е изключителен резултат за страната с под 1 милион жители, която доскоро беше една от най-бедните в Южна Америка. Заслугата за това е на богатите петролни находища, с които разполага. През 2015 г. консорциум от компании, воден от американските „ЕксънМобил“ (ExxonMobil) и „Хес“ (Hess), както и китайската „Чайна нешънъл офшор ойл корп“ (China National Offshore Oil Corp – CNOOC), започна да прави значителни открития край бреговете на Гвиана. През следващите години бяха идентифицирани над тридесет находища, които според оценките трябва да съдържат най-малко 11 милиарда барела суров петрол, колкото са общите резерви на Еквадор, Аржентина и Колумбия. Досега петролните компании са инвестирали 55 милиарда долара в Гвиана, но в бъдеще се очаква инвестициите да нараснат значително. Петролът промени дълбоко страната и през 2023 г. тя е инкасирала приходи в размер на 1,6 милиарда долара благодарение на суровия петрол. През последните пет години националната икономика е нараснала четворно. Така икономиката на Гвиана се превърна в най-бързо растящата в света в продължение на две последователни години, нараствайки с 62,3 на сто през през 2022 г. и с 33 на сто през 2023 г., по данни на МВФ. Около Гвиана са съсредоточени интересите на световните петролни гиганти. Тази година избухна тежък сблъсък между американските компании „Ексън  мобил“ и „Шеврон“ (Chevron). Всичко започна на 26 февруари 2024 г., когато „Шеврон“ обяви, че споразумението за 53 милиарда долара, с което през октомври 2023 г обяви придобиването на „Хес“ (изиграла една от главните роли в откриването на находищата в Гвиана), може да се провали. Причината е съпротивата на конкурентите, „Ексън“ и „Чайна нешънъл офшор ойл корп“, които твърдят, че имат право на вето върху сделката, по-специално по отношение на находищата в Гвиана, в които „Хес“ в момента има дял от 30 на сто, „Ексън“ – 45 на сто, а китайската компания – 25 на сто. „Шеврон“ води преговори за постигане на споразумение, което удовлетворява всички страни. Не е ясно дали „Ексън“ или „Чайна нешънъл офшор ойл корп“ планират да отправят оферта за закупуването на „Хес“. На този етап остава да се види дали Гвиана също ще излезе победител от битката за суров петрол. Бившата британска колония укрепи икономиката си както никога досега, но не е сигурно, че целият този просперитет в крайна сметка ще подобри условията на живот на населението. На първо място, южноамериканската страна рискува да си навлече така нареченото „проклятие на ресурсите“ – тоест да стане прекомерно зависима от своите суровини, без да развива други сектори, дори пренебрегвайки тези, които вече съществуват. Подобна ситуация вече се наблюдава в много други страни производителки на петрол. В Гвиана енергийният сектор създава нови работни места („Ексън“ има шест хиляди служители в страната), но голяма част от населението страда от повишаването на разходите за живот, което не се компенсира от увеличението на заплатите. През 2016 г., когато Гвиана е имала най-лоши икономически показатели в Южна Америка, инфлацията е била 0,8 на сто, докато през 2023 г. е скочила до 6,6 на сто. Това е много лоша новина за страна, в която според Световната банка 48 на сто от населението има дневен доход под 5,50 долара, а благосъстоянието расте само за малка прослойка от обществото. С надеждата да избяга от „проклятието на ресурсите“ правителството създаде фонд за финансиране на строителството на мостове, пътища и училища и субсидии за най-нуждаещите се. До този момент са инвестирани почти 1,8 милиарда евро. Но опитите да се разпределят богатствата, произтичащи от петрола, влошават етническите и политически контрасти в страната. несправедливо“. Американският гигант например не е длъжен да плаща данъци в страната, а само 2 на сто върху разрешението за добив. Освен това „Ексън“ може да задържи до 75 на сто  от годишните си приходи, за да покрие разходите за своя бизнес. Някои екологични групи са разтревожени от факта, че американската компания няма да бъде принудена сама да поеме последиците от евентуална екологична катастрофа. Накратко, най-новата голяма петролна държава, както определи наскоро Гвиана британското издание „Файненшъл таймс“ в свой материал, се ражда сред опасенията и протестите на еколози, профсъюзи и активисти за граждански права в свят, който се е ангажирал да изостави изкопаемите горива.

Огромен срив на Японската фондова борса – основният индекс Nikkei се срина с почти 13% и беляза най-лошия ден в историята на борсата от 1987 година насам, когато се случи т.нар. Черен понеделник. Спадът на Nikkei е от 12,40%, като акциите на най-голямата японска банка MUFG паднаха с около 21%. Като цяло акциите, които са част от Nikkei, са на път да реализират най-големия спад от 8 години насам. Според Reuters, причината за кризата са страховете за рецесия в САЩ. В края на миналата седмица излязоха данни, че безработицата в Съединените щати се е увеличила до 4,3% и са наети само 114 000 нови служители, което е далеч от прогнозите за около 179 000. Това накара трейдърите да залагат, че Федералният резерв ще свали основната лихва в САЩ с 0,5% през септември, а Goldman Sachs вече прогнозира 25% шанс за рецесия в САЩ в следващите 12 месеца, след като шансът за такъв сценарий при предишната прогноза на известната инвестиционна банка беше само 10%. Анализатори на JPMorgan вече очакват 50% шанс за американска рецесия. В европейската сесия със спадове започнаха най-големите индекси на Стария континент – 2,8% надолу за британския FTSE 100, 1,8% за френския CAC и 2,1% за испанския IBEX.