Ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) на България се ускорява през третото тримесечие на тази година както на годишна, така и на тримесечна база, показва справка в Националния статистически институт (НСИ). През третото тримесечие на 2024 г. БВП нараства с 2,2 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,5 на сто спрямо второто тримесечие на 2024 г. според експресни оценки, съобщи днес НСИ. Справка в НСИ показва, че по същите оценки през аналогичния период на 2023 г. БВП е нараснал с 1,7 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година и с 0,4 на сто спрямо второто тримесечие на 2023 г. През третото тримесечие на 2024 г. брутната добавена стойност нараства с 2 на сто. Крайното потребление регистрира ръст от 4,6 на сто спрямо третото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. Износът на стоки и услуги нараства с 0,1 на сто, а вносът - с 2,9 на сто. През третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното тримесечие БВП брутната добавена стойност нараства с 0,5 на сто. Според експресните оценки на БВП по елементи на крайното използване причина за регистрирания икономически ръст по сезонно изгладени данни спрямо предходното тримесечие е увеличението на крайното потребление с 1,3 на сто. Според експресните оценки на НСИ за третото тримесечие на 2024 г. БВП в номинално изражение достига 53,292 млрд. лева. Реализираната добавена стойност е 46,338 млрд. лева. По елементи на крайното използване най-голям дял в БВП заема крайното потребление - със 74,9 на сто, което в стойностно изражение възлиза на 39,895 млрд. лева. Бруто капиталообразуването е 10,483 млрд. лв. и заема 19,7 на сто относителен дял в БВП. Външнотърговското салдо е положително.

Осигуреността на здравната система с медицински специалисти е критичен индикатор за състоянието на здравеопазването в България. Годишният Здравен барометър за 2024 г. показва тревожни данни относно намаляването и застаряването на медицинските кадри, съчетано с хаос в здравната статистика, които налагат спешни мерки. Броят на практикуващите лекари в България е нараснал незначително през 2023 г., достигайки 29 911 - с едва 312 повече в сравнение с предходната година. Това увеличение обаче е локализирано в само седем области, докато в останалите 21 има спад. Най-драстичен е спадът в Ловеч (26%), Видин (19%) и Габрово (18%), което подчертава неравномерното разпределение на лекарите и необходимостта от стабилизиране на този критичен ресурс. Сходна е ситуацията и при професионалистите по здравни грижи, чиито общ брой за 2023 г. възлиза на 44 523 - увеличение с едва 30 души спрямо 2022 г., но спад от 6,9% (328 души) спрямо 2012 г. Въпреки че в Перник, Бургас и Монтана има ръст на броя на медицинските сестри спрямо 2012 г., в останалите области намалението е средно 16%. Най-засегнати са Кюстендил (31%), Добрич (29%) и Ловеч (27%). Анализът на възрастовата структура на лекарите разкрива сериозни демографски предизвикателства. Около 55% от практикуващите лекари в България са над 55 години, а близо 22% са на възраст над 65 години. В области като Ловеч, Видин и Габрово над 70% от лекарите са над 55-годишна възраст, което създава сериозна опасност за устойчивостта на здравната система в тези региони. В Ловеч и Видин лекарите до 35-годишна възраст съставляват едва 1%, което подчертава нуждата от привличане и задържане на млади специалисти. От данни на Българския лекарски съюз (БЛС), средната възраст на лекарите в България е 53 години, като 27% са над 60 години и 12% са над 70 години. В 13 области повече от половината лекари са на възраст над 61 години, което предполага, че в близките години недостигът на кадри ще се задълбочи още повече. Налице е и сериозен дефицит на специалисти в ключови направления. Педиатрите в страната са едва 2257, като 70% от тях са на възраст над 61 години. Анестезиолозите са 1288, от които половината са над 61 години. Тревожен е и фактът, че 90% от общопрактикуващите лекари са над 50-годишна възраст, което създава несигурност за достъпа до първична медицинска помощ в бъдеще. Прогнозите показват, че след 5 години близо 30% от лекарите ще бъдат над 70-годишна възраст.

Обществения газов доставчик "Булгаргаз" е в технически фалит, губи пазарен дял, купува природен газ на високи цени и после го продава на по-ниски, а клиентите намаляват заради по-добрите условия на конкурентите. Резултатът от всичко това е, че приходите на компанията се топят с почти 60%, като дружеството завършва първото полугодие с чиста загуба 258 млн. лв. (при 36 млн. лв. за същия период на м.г.). Което е увеличение на отрицателния финансов резултат с цели 611%. Собственият капитал на "Булгаргаз" вече е отрицателен (-132.7 млн. лв.), което означава, че дружеството вече е декапитализирано. Дружеството фактически губи по близо милион на ден от неизползвания резервиран капацитет по договора с турската "Боташ", който беше сключен по време на служебния кабинет на Гълъб Донев в края на 2022 г. и е със срок до 2035 г., а развалянето му би струвало над 3 млрд. лева на България. Приходите намаляват и към края на полугодието вече са в размер на 662 млн. лв. при почти 1.6 млрд. лв. година по-рано. Намалението е огромно - грубо около 930 млн. лв., или цели 58%. При разходите обаче спадът е само 44%. Реално "Булгаргаз" е загубило една трета от пазарния си дял в страната и той вече е под 60%. Всичко това е продиктувано от намалението на заявените годишни количества за 2024 г. от клиенти по двустранни договори заради навлизането на други доставчици на природен газ, а това означава конкуренция, на която "Булгаргаз" не издържа. Пример за това е азербайджанската газова компания SOCAR и лицензирани европейски търговци, купуващи газ с руски произход на входна точка Странджа 2/ Малкочлар със значителна отстъпка. Държавната компания така и не успя да изгради капацитет на регионален газов играч и да търгува ефективно, след като години наред беше просто прекупвач на руския газ от "Газпром", който продаваше по регулирани цени на българските потребители. С най-голям относителен дял от общите разходи, които към края на юни са в размер на 890 млн. лв. при 1.6 млрд. лв. година по-рано, е себестойността на продадения природен газ към края на полугодието в размер на 690.5 млн. лв. (към 30.06.2023 г. почти 1.5 млрд. лв.). За сметка на това обаче разходите за възнаграждения и осигуровки са се повишили с 12.7% и са в размер на 2.5 млн. лв. при 2.2 млн. лв. година по-рано.

Balkan Services съкрати драстично времето за внедряване на ERP – до един месец. Новата разработка на консултантската ИТ компания е базирана на 18 годишен опит във внедряването на бизнес софтуер и 170+ успешно завършени ERP проекта. Решението Enterpoint ERP обхваща всички ключови бизнес процеси на интензивно развиващите се организации в сферите Производство и Търговия на едро, автоматизира управлението на основните процеси и предоставя бърз достъп до цялата информация за дейността, обединена в една система. Съществена полза от ERP системата в посока улеснение на работния процес касае счетоводството. Месечното приключване в Enterpoint се случва с няколко клика и отнема под 10 минути - за сравнение стандартните решения отнемат няколко дни. Системата е базирана на международни добри практики, а според обратната връзка от клиентите, потребителите свикват лесно с Enterpoint, припознават го бързо и работят успешно с него.

България е сред големите международни играчи в износа на олио. Създадената през 2020 г. от Васил Василев "АгриВиа ойл" за миналата година е изнесла 140 хил. тона олио и има приходи над 270 млн. лв. Планът за тази е числото да се вдигне до над 320 млн. лв. Моделът е да се взимат количества от по-малки рафинерии за слънчогледово масло и да се изнасят по-големи количества към Африка. От две години "АгриВиа ойл" вече е част от големия "Агрия груп холдинг", но управител е Василев. През 2020 г. над 80% от износа на олио бе концентриран в три големи местни фирми - "Олива", "Папас олио" и "Астра биоплант". От 2016 Василев се занимава с частен бизнес - в началото е съдружник заедно със Златина Донева в "Агривиа" - брокерска компания в земеделския сектор с годишен обем над 500 хил. тона зърнени и маслодайни култури и шротове. А през 2019 създава и оглавява своя собствена компания - "АгриВиа ойл". Екип от 15 специалисти в търговските, логистичните и финансовите звена на "АгриВиа ойл" сключва партньорства с български и румънски маслодобивни предприятия. Компанията предлага нови канали за продажба на продукцията им от сурово и рафинирано олио зад граница. През юли 2022 г. "АгриВиа ойл" е продадена и се вливането в холдинговата структура на "Агрия груп холдинг". Работи с някои от най-големите фабрики за олио в България и Румъния, сред които Bunge, Expur, Transoil и Longin в Румъния, както и "Марица олио", "Бисер олива", "Клас олио", "Астра биоплант", "Роса", "Олимекс" и много други в България. Партнира и с някои от водещите украински преработватели на слънчоглед - "Прайм трейдинг", "Бесарабия", "Сънпро", MHP, "Сънолта", "Потоки" и др. Холдингът инвестира в складови бази за съхранение на до 10 хил. тона олио на пристанище Варна-запад с директно товарене от резервоар на кораб, в логистика, както и в пристанищен терминал във Варна. "Агрия груп холдинг" планира да приключи и строителството на собствен двойно по-голям маслен терминал, отново на територията на Варна-запад. През 2023 г. групата купува 23 жп цистерни за превоз на 1400 тона олио, а през 2024 прибавя втора собствена жп композиция. През 2023 "АгриВиа ойл" стана вторият (след "Олива"№) най-голям износител на слънчогледово олио от България с годишен обем 140 хил. тона с около 22% пазарен дял. През следващите две години и половина "Агрия груп холдинг" ще завърши изграждането на собствена фабрика за олио в Попово, която ще е една от трите най-големи в страната. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Има и втора кофинансираща банка - ОББ, а около 25% от сумата е собствено участие на компанията. Планът на земеделския производител и търговец е да работи за износ и да преработва по около 250 - 300 хил. тона слънчоглед годишно. Застроената площ на сградите ще е 14 160 кв.м, а РЗП - 24 095 кв.м. Проектът предвижда да бъдат построени четири резервоара за съхранение на сурови масла с обща вместимост 8000 куб.м, помпена станция, авторазтоварище, производствени цехове, парова централа, силози, водоохладителни кули, битово-административна сграда. Консервативният план е новото предприятие да започне работа през втората половина на 2027 г., но очакванията на холдинга са то да заработи до края на 2026 г. Плановете на групата включват също строителство на собствено пристанище, включително терминал за износ на олио.

Стъкларският завод Рубин в Плевен обяви значително разширение на производствените си мощности с инвестиция на стойност 150 милиона лева. Очаква се проектът да завърши през пролетта на 2025 година, като основната част от него включва изграждането на нова, модерна производствена пещ. С тази трета пещ заводът ще увеличи производствения си капацитет с 60%, добавяйки 300 t дневно към сегашния капацитет от близо 500 t стъкло. Проектът, подготвен в партньорство с някои от водещите световни компании в областта на стъкларската индустрия, е съвместна инициатива на Рубин с компании като Nikolaus Sorg Co.KG, Sorg Feuerungsbau und Service, EME GmbH и Excelsius Global Services. Проектът идва в ключов момент за завода, който отбелязва своята 60-годишнина. Инвестицията подчертава значимостта на Рубин за българската икономика, като предприятието продължава да е сред водещите производители на стъкларски изделия и отговаря на нарастващите нужди на пазара.

От чугунолеярната на "Прогрес" АД - Стара Загора всяка година излизат по над 15 000 тона продукция. Тя е за целите на хидравликата, автомобилната промишленост и машиностроенето, но също така се произвеждат и декоративни елементи за градската среда. Само около 30% от продукцията на "Прогрес" остава за българския пазар - но се използва отново от фирми, чиито детайли се продават зад граница. Причината - у нас нямаме "крайно машиностроене" с излизащи от заводите например камиони или трактори. Неголямо е търсенето у нас и на стълбовете, пейките и останалите декоративни елементи от портфолиото на компанията - макар иначе да се реализират на три континента. Като всяко енергоинтензивно предприятие, и "Прогрес" има проблеми с нестабилната цена на тока, баланса и "хаотичното развитие" на енергетиката. Затова и компанията инвестира в собствени ВЕИ мощности и батерии. "Прогрес" вече 111 години носи своето име и за това време компанията е видяла местни и световни катаклизми от най-различни мащаби. Затова и инвестиционната програма включва инсталиране на филтри за замърсяванията, подобряване на отоплението и ремонт на битовите помещения

За превоза с градски автобуси до Долни Богров, Ботунец, Кътина, Локорско и още 13 други линии Столичната община има по-големи разходи, отколкото за останалите маршрути на градския транспорт защото ги е предоставила на частен превозвач - свързаната с групировката ВИС фирма "МТК Гроуп", на която плаща общо 141 млн. лв. по договор от 2016 г. Договорът със свързваната с братовчеда на покойните братя основатели на застрахователната компания ВИС 2, Георги и Васил Илиеви,"МТК Гроуп" изтича през август 2025 г. Общият брой на автобусите, с които МТК обслужва 17-те линии, са 60, като общината задължи фирмата да са изцяло на газ при одобряването на споразумението през 2016 г. Така, ако ще прекратява концесията на линиите, Общината ще трябва да си осигури поне същия брой превозни средства. До март 2023 г. "МТК Гроуп" е собственост на Велизар Илиев и "Джей Ар инвест" на Кирил Илиев. После те прехвърлят дяловете си по 50% респективно на компаниите "Булстрой къмпани" и "Дани-М-97", в чиято собственост двамата така или иначе участват. Управител на МТК е Росен Илиев. До 2011 г. сред собствениците е бил и Йордан Илиев. Освен това Илиев е бил управител на фирмите "Волф", ДИТЦ и "Чистота" на Румен Гайтански-Вълка. Друга фирма, свързана с Илиеви - "Кумер", пък е сключила договор със Столичната община през 2023 г. за доставката на ток за улично осветление, както и за паркове и градини. Той изтича през май 2025 г. Управител на "Кумер" и съдружник с дял от 10% е Емилия Йорданова Илиева, представляваща и "Джей Ар Инвест" с Кирил Илиев.

Териториалната дирекция на НАП - Варна обяви публичен търг за продажба на сградите на емблематичното предприятие в град Елена - някогашният Завод за училищна мебел и пособия "Вела Пискова", който по-късно е преименуван на "Св. св. Кирил и Методий". Обявеният за продан имот включва портиерна с прилежащ гараж и триетажна административна сграда. Основната сграда разполага с 28 стаи, 9 склада, абонатна станция, столова и кухня. Общата застроена площ на имота възлиза на 383 квадратни метра. Началната тръжна цена е определена на 218 000 лева. Производствената дейност на завода е преустановена след 2000 година. За определен период сградата е функционирала като предприятие за производство на дограма, което към настоящия момент не извършва дейност. Производствените цехове вече не съществуват, като за продажба са обявени единствено запазените административни сгради. Източник: dunavmost.com

Производителят на трансформатори "Леми трафо" - Перник, само за 2023 г. е увеличил продажбите си със 77% до над 170 млн. лв. Компанията е създадена през 1996 г. от Евгени Славенин, като през 2003 г. става представител на италианската TMС и в партньорство с нея през следващата година започва производство на трансформатори. През 2007 г. двете компании правят смесено предприятие - "ТМС България", но покрай кризата през 2011 г. италианците се оттеглят и компанията става изцяло собственост на "Леми трафо" (днес "ТМС - трафо"). В следващите години "Леми трафо" инвестира в разширяване на капацитета, като купува "Минел трафо" в Сърбия. Заводът, който се намира в Младеновац, близо до столицата Белград, и до днес е собственост на българското дружество. Той работи като отделна компания, заетите са около 120 души, а капацитетът е приблизително 50% от този в Перник. В Македония пък "Леми трафо" купува машините от "Емо Охрид" и ги прехвърля в Перник и Младеновац, но реално няма производство там. През 2017-2019 г. компанията решава да построи нова сграда, за да увеличи производството до около 10 хил. бройки маслени трансформатори годишно, което е около 2.5 пъти повече, отколкото преди разширението. Реално производството започва през 2018 г. В момента "Леми трафо" произвежда около 7500 маслени и 1500 - 1800 сухи трансформатора годишно с клас напрежение до 36 kV. Прогнозите са производството да достигне 10 хил. маслени трансформатора през 2025 г. Новите производствени мощности се намират близо до първия завод и са разположени на парцел 40 дка, а застроената площ е около 20 хил. кв.м. До момента инвестицията е над 30 млн. евро, като всички проекти на компанията досега са финансирани изцяло със собствени средства. Върху сградите са монтирани соларни панели, предвиждат се и батерии, а целта е до 2026 г. "Леми трафо" да си произвежда сама 60% от електроенергията. Заетите към момента са около 190 души, включително 30 инженери. Новото предприятие ще добави още 50 до 70 души персонал. През годините продажбите на "Леми трафо" вървят плавно нагоре, до 2020 г., когато заради ковид и свитото потребление има лек спад. Още през следващата година обаче компанията започва отново да увеличава оборотите, като през 2023 г. приходите скачат със 77% до 170.6 млн. лв., а печалбата нараства 2.5 пъти до 46 млн. лв. Решаващ за развитието на бизнеса се оказва въведеният през 2015 г. в Европа стандарт Ecodesign-2, който налага по-ниски загуби на енергия при трансформаторите и съответно подмяна на старите. В плановете на "Леми трафо" е да започне и производство на трансформатори с клас напрежение до 72.5 kV.

Цветан Цирков става член на Надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД след проведено Общо събрание на дружеството. От името на държавата енергийното министерство притежава една акция клас "А" от капитала на рафинерията - т. нар. "златна акция". Това дава право на българскитъе власти да предлагат един от членовете на Надзорния съвет на компанията, а Общото събрание на акционерите е задължено да го избере. Цирков е дългогодишен държавен служител в МИИ. Той ще заеме длъжността след вписване в Търговския регистър.

Уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 30.09.2024г. на консолидирана основа

Повече фирми в Европейския съюз (ЕС) са фалирали през третото тримесечие на 2024 г. спрямо предходното, показват актуални данни на Евростат. Делът им за периода юли-септември се е увеличил с 2,7% спрямо второто тримесечие. В същото време се наблюдава ръст и на новорегистрираните бизнеси – броят им се е повишил с 2,2% спрямо периода април-юни 2024 г.. Въпреки че броят на фалитите се повишава в почти всички сектори, най-значителен е ръстът в транспортната (28,8%). Значително е нарастването в сферата на информацията и комуникацията (15,3%) и в сектор „Хранене и настаняване“ (9,8%). Спад има при обявените банкрути в образованието и социалните дейности (с 16,3%) и финансовия сектор (с 6,8%). Спрямо предходното тримесечие най-голямо увеличение на броя на обявените в несъстоятелност фирми се наблюдава в Дания (26,4%), Полша (20,6%) и Гърция (17,6%). Най-голям спад е отчетен в Кипър (с 85,7%), Унгария (с 18,5%) и Словения (с 12,5%). От друга страна, новите регистрации нарастват в почти всички сектори спрямо предходното тримесечие. Най-голямо е повишението в сектора на транспорта (3,9%), строителството (3,7%) и финансите (2,7%). Спад има в сферата на информацията и комуникацията (0,8%) и при настаняването и храненето (0,2%). През третото тримесечие спрямо второто най-голямо увеличение в дела на регистрираните нови фирми в ЕС има в Ирландия (с 53,4%), Словакия (с 16,1%) и Кипър (с 8,7%). Най-голям спад се наблюдава в Дания (с 9,4%), Австрия (с 7,1%) и Белгия (3,5%).

Трансграничните предизвикателства разширяват разликата в производствения растеж между ЕС и САЩ, показва проучване на Международния валутен фонд, цитирано от Ройтерс. Според това проучване, БВП на глава от населението на Европейския съюз, измерен с паритета на покупателната способност, сега е около 72% от този на Съединените щати. "70% от тази разлика се обяснява с по-ниския растеж на производителността", отбеляза ръководителят на европейския отдел на МВФ Алфред Камер. Производителността в Европа нараства по-бавно, отколкото в САЩ, въпреки че двата пазара са сравними по размер, тъй като европейският е силно фрагментиран и с различни търговски бариери между 27-те страни на ЕС, които не съществуват в Съединените щат. МВФ оценява, че ако търговските бариери между страните от ЕС бъдат намалени до нивото, което съществува между отделните щати на САЩ, това ще повиши европейската производителност със 7%. Второто препятствие е липсата на единен пазар за капиталови потоци, което поставя компаниите от ЕС в неравностойно положение в сравнение с фирмите от САЩ при намирането на финансиране чрез емисии на дялови инструменти, оставяйки ги да разчитат главно на банкови заеми. Европейските технологични компании често нямат традиционното физическо обезпечение, което банките изискват за заем, тъй като основните им активи са интелектуална собственост и идеи. Такива компании обикновено търсят финансиране от фирми за рисков капитал, но те са слабо развити в Европа и там, където съществуват, се фокусират върху националните пазари, за да избегнат навигацията в сложността на трансграничното регулиране. През последните 10 години ЕС работи върху съюз на капиталовите пазари, за да премахне различните бариери пред капиталовите потоци, натиск, който се засили тази година, но официални европейски лица и дипломати са скептични относно това колко бързо може да бъде постигнат напредък по този важен въпрос. Според проучването на МВФ, третият фактор, който задържа растежа на производителността в ЕС, е, че работещите, които се придвижват в рамките на 27-членния блок, са изправени пред много по-големи бариери, отколкото американските работници, които се местят от щат в щат, както и недостиг на жилища за закупуване или наемане.

Китайските заводи за топене на мед са изправени пред натиск да обуздаят експанзията, която удря рентабилността на индустрията. Жизнеспособността нa заводите по целия свят може да бъде заложена на карта. Най-големият потребител на мед в световен мащаб е на път да произведе около половината от рафинирания метал в света тази година след лудо изграждане на топилни пещи, за да се осигурят доставки, които са от решаващо значение за енергийния преход. Бумът в капацитета продължава въпреки ожесточената конкуренция за оскъдни суровини, която смазва маржовете навсякъде, пише Bloomberg. Ексцесиите в Китай заплашват бъдещето на рафинирането на мед, смята Грант Споре, ръководител на изследванията на металите и минното дело в Bloomberg Intelligence. Операциите в Чили, Европа и Индия могат да бъдат изложени на риск, каза той. Няма сериозно призиви в страната за ограничаване на производството и намаляване на огромния капацитет от нови заводи. Ако главоломната експанзия продължи и наложи съкращения навсякъде по света, повече производство ще бъде съсредоточено в Китай, въпреки че западните правителства се притесняват от контрола му върху стратегическите елементи. Ситуацията ще ескалира на най-голямото събиране на медната индустрия в Азия в Шанхай тази седмица, когато топилните предприятия са изправени пред преговори относно договорите за доставка на руда, които определят техните маржове. Миньорите имат водещата роля в годишните преговори, тъй като капацитетът изпреварва глобалното производство на мини. Таксите за обработка и рафиниране, плащани на топилните заводи за превръщане на рудата в метал, може да паднат до 40 долара на тон или по-малко за следващата година, според оценки на индустрията, от 80 долара на тон през 2024 г. Подобно споразумение може да доведе загуби на маного места. Предишното дъно е било 43 долара за тон през 2004 г., според консултантската компания за метали CRU Group, която има данни от 1992 г. Търсенето от възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства са на път да нараснат през следващите десетилетия. Това стимулира повече инвестиции по веригата за доставки на мед, но топилните заводи са много по-бързи и по-евтини за изграждане от новите мини. Стремежът на индустрията да намали производството няма голямо въздействие. Производството на рафинирана мед в Китай се е повишило с повече от 5% досега през 2024 г. Миналия месец основната асоциация на металите в страната призова за по-силна правителствена намеса, за да спре "сляпото разширяване". Анализаторите смятат, че китайските производители могат да издържат на условията по-добре от другите, заради предимството си в цените. Повечето от по-старите, по-малко ефективни инсталации вече са пенсионирани, според Sporre на Bloomberg. А големите частни топилни заводи бяха изхвърлени от индустрията през последните години, оставяйки сектора, доминиран от държавни фирми, по-устойчив на финансов натиск.