Потреблението на електроенергия от възобновяеми източници в страните от Европейския съюз през 2022 г. се е увеличило с 5,7 на сто до 41,2 на сто спрямо 2021 г. (37,8 процента). Това сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Общото потреблението на електроенергия се е увеличило през 2022 г. на фона на икономическото възстановяване, настъпило след отмяната на повечето ограничения срещу разпространението на КОВИД-19. Над две трети от цялата електроенергия от възобновяеми източници се генерира благодарение на вятърната енергия (37,5 процента) и хидроенергията (29,9 процента). Останалата една трета се произвежда чрез соларна енергия (18,2 процента), биомаса (6,9 процента) и други възобновяеми източници (7,5 процента). Най-бързо се развива производството на електроенергия от слънцето, като на соларната енергия през 2008 г. се е падал само 1 процент от електричеството, потребявано в ЕС. В България 19,09 процента от цялото потребявано електричество през 2022 г. е генерирано от възобновяеми енергийни източници. Това е понижение в сравнение с 2021 г. (19,44 процента) и 2020 г. (23,31 процента). Страните от ЕС с най-нисък дял на енергията от възобновяеми източници през 2022 г. са били Малта (10.1 процента), Унгария (15,3 процента) и Чехия (15,5 процента).

В приетите на първо четене от Народното събрание промени в Закона за ограничаване изменението на климата е предвидено при внос на стомана, желязо, алуминий и изкуствени торове от страни извън ЕС да се дължи така наречената "въглеродна такса". Таксата ще бъде плащана чрез купуване на сертификати за въглеродни емисии. Според председателя на Комисията по околната среда и водите Станислав Анастасов (ДПС), който е един от вносителите на промените от своя страна това е европейско законодателство и ще защити производството в страната.

Софийските молове Paradise Center и Serdika Center на южноафриканския фонд за инвестиции в имоти NEPI Rockcastle са постигнали нетна печалба от наеми от малко над 41 млн. евро през 2023 г., като тя е нараснала спрямо 36,5 млн. евро година по-рано, сочи отчетът на фонда. По този показател търговските центрове на NEPI в София са на трето място сред обектите на компанията в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) след тези в Румъния и Полша. Общата нетна печалба на фонда от наеми е достигнала 491 млн. евро и е нараснала с 21% на годишна база. Освен в България компанията има присъствие в Румъния, Полша, Унгария, Словакия, Хърватия, Сърбия, Чехия и Литва. NEPI придоби Paradise Center в София през 2017 г. в сделка за почти 253 млн. евро, която беше най-голямата в България за годината. Преди това фондът стана собственик и на Serdika Center за сумата от малко над 207 млн. евро. Печалбата преди нетни финансови разходи на Serdika Center и Paradise Center е достигнала 79,7 млн. евро през 2023 г. и е нараснала спрямо малко над 47 млн. евро година по-рано. Оперативните разходи за двата мола обаче също са се повишили до 19,6 млн. евро спрямо 15,8 млн. евро през 2022 г. Към края на 2023 г. Serdika Center и Paradise Center се оценяват на 503 млн. евро спрямо 455 млн. евро година по-рано. Общият портфейл с търговски центрове на NEPI в ЦИЕ също е повишил стойността си до 6,8 млрд. евро спрямо близо 6,6 млрд. евро година по-рано. През миналата година NEPI Rockcastle е инвестирала 197 млн. евро в нови проекти и капиталови разходи, включително инвестиция в жилищен проект в Румъния с 254 апартамента, от които 186 вече са продадени. Направените от фонда инвестиции са нараснали спрямо 154 млн. евро предходната година. Сред текущите проекти на компанията са разширяването на мол Promenada в Букурещ, преустройството на Bonarka City Center в Краков и разширяването на търговски център в Плоещ. Останалите проекти на фонда, който има намерение да построи и търговски център в Пловдив с брутна отдаваема площ от 57 800 кв. м, все още са в процес на получаване на разрешение за строеж.

Българският фонд за рисков капитал Eleven Ventures направи първата си инвестиция за 2024 г. - 400 000 евро в турската компания Cognitiwe. Стартъпът има клиенти в над 15 страни в Европа, а се очаква скоро да навлезе и на българския пазар. Cognitiwe, която работи от 2021 г., цели да подкрепи търговците на дребно и производителите, като интегрира платформата Vision AI в ежедневните им дейности. Системата използва предсказуем изкуствен интелект (Predictive Vision), който анализира свежестта на продуктите и нивата на запасите им в реално време, като същевременно отчита ефективността на продажбите. Всичко това се случва чрез камери в хранителните магазини, които изпращат изображения до платформата. Тя от своя страна преобразува получените изображения в данни. Благодарение на получената информация търговците на дребно могат да намалят хранителните отпадъци, да запазят ресурсите и материалите и да подобрят своята бизнес устойчивост. Освен българския Eleven в Cognitiwe влизат и други играчи от сектора за рисков капитал и ангели като TechOne VC, Flat6Labs, Domino VC и Caucasus VC, с което рундът достига обща стойност 1 млн. долара

Подготовката за производство на платки за автомобилната промишленост в ДЗУ АД - Стара Загора е почти към края си. Вероятно до месец ще започне новото производство, съъбщи изпълнителният директор на дружеството инж. Сашо Съйков. Инвестицията на "Видеотон България" в строителство и оборудване ще надхвърли 15 млн. лева. Ще бъдат осигурени и нови работни места. При старта на инвестиционното намерение от „Видеотон България“ обясниха, че във връзка с новата инвестиция правят преустройство на помещение с площ от 5 дка в корпусите на ДЗУ, а складовите площи за автомобилните платки ще надхвърлят по големина производствените. До този момент „Видеотон България“ не е произвеждала платки за автомобилната промишленост, а само за конвенционална електроника за големи фирми като Philips, Osram и други. След приватизацията някогашният електронен гигант запази абревиатурата ДЗУ. И сега ДЗУ АД е основното дружество в компанията с 99% собственост на „Видеотон“. Останалият 1% от ДЗУ е собственост на близо 4000 малки акционери. „ДЗУ“ АД управлява активите, предоставя финансови, счетоводни, HR услуги и Индустриален парк, като обслужва трите производствени фирми от групата – „Видеотон Бългериан Холдингс“ ЕООД, която извършва механичен и електромеханичен монтаж на електрически устройства, „ВТ Булпласт“ ЕООД за производство на пластмасови детайли и инструментална екипировка и „ВЕАС България“ ЕООД за насищане на печатни платки и електромеханичен монтаж. Източник: Divident.EU

Символична първа копка даде начало на строителството на втората фаза на жилищния комплекс River Park в гр. София, което включва изграждането на нова алея с 42 къщи. За тяхното изпълнение инвеститорът „Недвижими имоти Дивелъпмънтс” се доверява на „БС Конструкция” – компания с дългогодишен опит в сферата на строителството и неговото управление. През първата фаза на River Park бяха издигнати 110 домове, които вече имат своите собственици. River Park е разположен в подножието на Витоша, на над 695 м. надморска височина в Симеоново, в непосредствена близост до природен парк „Витоша" и станцията на Симеоновския лифт.В границите на River Park минава планински поток, а жителите ще имат на разположение повече от 100 хил. кв. м зелени площи. Едва 15% от терена, са предназначени за застрояване, комплексът предлага на своите обитатели спортни съоръжения на открито, алеи за разходка, зони за разходка на кучета, зони за пикник и отдих и др.

Производителят на макаронени изделия Уни Експорт - импорт стартира проект за технологична модернизация на базата си в село Каменово, община Кубрат, с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Фирмата произвежда готови спагети в чаша и в купа, готова паста, сушени спагети, оризови продукти и соев и чили сосове. Стойността на инвестицията е 229 363,52 лв, от които 114 681,76 лв. са безвъзмездна финансова помощ, а останалите – самоучастие. Проектните дейности включват закупуване на пет автоматични машини за опаковане на спагети на блокчета, полуавтоматична машина за затваряне на чаши с 8 отвора и четири машини за опаковане на подправки на прах в единична торбичка. Планира се реализацията на проекта да приключи през април 2024 г.

Считано от 21 февруари 2024 г., Дирк Геркенс поема ролята на главен изпълнителен директор на „Нова Броудкастинг Груп“, част от United Media. Като член на управителния съвет и директор „Програми, продукция и рекламни продажби“ на United Media, Геркенс стъпва в новата длъжност с 25 години опит в телевизионната индустрия. Поема ролята от Стефана Здравкова. Преди да се присъедини към United Media, Дирк Геркенс е главен изпълнителен директор на RTL Klub и TV2 в Унгария. Активно участва в интеграцията на „Нова Броудкастинг Груп“ след придобиването ѝ от United Group през 2020, като успешно съчетава ръководната си роля в United Media с позицията на изпълнителен директор на Nova от 2021 до 2022. Стефана Здравкова е назначена за главен изпълнителен директор на „Нова Броудкастинг Груп“ през 2022. Преди това тя е изпълнителен директор на „Нетинфо“ от юни 2019 до май 2022.

Πpeз 2022 г. peaлният бpyтeн вътpeшeн пpoдyĸт (БBΠ) cе e yвeличил в 231 oт 242 peгиoнa нa EC, дoĸaтo cпaдoвe ca oтбeлязaни в 11 peгиoнa, cъoбщи Eвpocтaт. Peгиoнът c нaй-гoлям pъcт нa oбeмa нa БBΠ e Aлгapвe в Πopтyгaлия - cъc 17 нa cтo. Ha дpyгия пoлюc, c нaй-cepиoзeн cпaд ca Югoизтoчeн peгиoн в Бългapия (-3,1%). Cлeд тoвa cе нapeждa дpyг бългapcĸи peгиoн - Ceвepoзaпaдeн, ĸoйтo oтбeлязвa cпaд oт -1,7 нa cтo. Πpeз 2022 г. peгиoнaлният БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo, изpaзeн чpeз cтaндapти зa пoĸyпaтeлнa cпocoбнocт, вapиpa oт 30% oт cpeднoтo зa EC в Maйoт, oтвъдмopcĸи peгиoн във Фpaнция, дo 286% в Южнa Иpлaндия. Cлeд Южнa Иpлaндия вoдeщитe peгиoни ca Люĸceмбypг (257% oт cpeднoтo зa EC), Изтoчнa и Cpeднa Иpлaндия (247%), Πpaгa в Чexия (207%) и бeлгийcĸият cтoличeн peгиoн Бpюĸceл (196%). Bиcoĸият БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo в тeзи peгиoни (Люĸceмбypг, Бpюĸceл и Πpaгa) мoжe oтчacти дa ce oбяcни c гoлeмия пpитoĸ нa пътyвaщи paбoтници и c няĸoи гoлeми мyлтинaциoнaлни пpeдпpиятия, ycтaнoвeни в peгиoнитe (Южнa, Изтoчнa и Cpeднa Иpлaндия). Зa paзлиĸa oт тoвa, cлeд Maйoт (30%), peгиoнитe c нaй-ниcĸo ĸлacиpaнe нa peгиoнaлeн БBΠ нa глaвa oт нaceлeниeтo пpeз 2022 г. ca Ceвepoзaпaдeн в Бългapия и Гвиaнa във Фpaнция (и двaтa 40% oт cpeднoтo зa EC), cлeдвaни oт Ворео Aйгaйo в Гъpция (41% ) и Ceвepeн цeнтpaлeн в Бългapия (42%).

Инвеститори влагат рекордни суми в обработваема земя в САЩ, разграбвайки актив, който очакват да се представи силно с рязкото нарастване на световното население и намаляването на природните ресурси, пише Financial Times. Стойността на обработваемата земя, притежавана от инвестиционни компании, е нараснала над два пъти през последните три години, сочат данни на Националния съвет на доверените лица за инвестиции в недвижими имоти (National Council of Real Estate Investment Fiduciaries - NCREIF). Тя е достигнала 16,6 млрд. долара към края на 2023 г. спрямо 7,4 млрд. долара в края на 2020 г. и 1,8 млрд. долара през 2008 г., сочат данните на NCREIF, който следи притежанията на някои от най-големите инвестиционни фондове в областта на земеделието в САЩ. Средната стойност на обработваемата земя в САЩ също е нараснала през последните десетилетия до 5460 долара на акър миналата година спрямо 1270 долара на акър през 1997 г. Очаква се населението на света да се увеличи с 20% до около 10 млрд. души до 2050 г. спрямо около 8 млрд. днес, затова светът ще трябва да произвежда с 60% повече храна, сочат данни на ООН. След световната финансова криза през 2008 г. големи инвестиционни компании като PGIM, PSP и TIAA започнаха да купуват повече земеделски земи в САЩ в стремежа си да диверсифицират и защитят портфейлите си от забавяне на фондовите пазари чрез некорелиран клас активи. Но едва между 1% и 3% от пазара, оценяван на 3,4 трлн. долара, е собственост на инвестиционни фондове, сочат данни от индустрията. Семейните бизнеси съставляват 95% от всички ферми в САЩ, сочат данни на министерството на земеделието в страната. Средната възраст на американските фермери е 58 години, сочат данни на министерството на земеделието. Това означава, че около 400 млн. акра обработваема земя ще сменят собствеността си през следващите около десет години, прогнозира Джордан Трийкъл от Националната коалиция на семейните ферми.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ще започне преговори за присъединяване с Индонезия, съобщи организацията, цитирана от ДПА. Генералният секретар на ОИСР Матиас Корман определи решението като историческо, тъй като Индонезия е първата страна кандидат от Югоизточна Азия. "Като най-голямата икономика в Югоизточна Азия и третата по големина демокрация в света Индонезия е значителен глобален играч, осигурява важно лидерство в региона и отвъд него. Решението за започване на преговори за присъединяване ще бъде от полза като за Индонезия, така и за ОИСР", посочи Корман. Индонезия работи с ОИСР от 2007 г., а през 2014 г. страната подпомогна задействането на Регионалната програма за Югоизточна Азия на организацията и бе един от първите й съпредседатели. Предстои да бъде проведен технически преглед, включващ задълбочена оценка от над 20 технически комитета за това дали Индонезия отговаря на стандартите, политиките и най-добрите практики на ОИСР. След това всички страни членки на организацията единодушно трябва вземат окончателно решение за отправяне на покана за присъединяване. За процедурата няма определени времеви граници. ОИСР обединява 38 държави, обвързани с принципите на демокрацията и пазарната икономика. Сред членовете й са нововъзникващи пазари като Мексико и Чили, наред с големи икономики като САЩ, Япония и европейски държави. Експертите на организацията редовно публикуват прогнози и провеждат най-голямата в света тестова програма за представяне на училищата - ПИЗА (PISA).