Промишленото производство в България расте за пръв път от началото на годината, докато строителство се свива за втори пореден месец, показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Промишленото производство нарасна през април с 3,3% спрямо март, когато се сви с 0,4%, отбелязвайки най-солиден растеж от края на 2023 г. Солидно повишение с 13,8% е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, добивната промишленост нарасна с 4,2%, а преработващата промишленост - с 0,9 на сто. Спрямо годината по-рано (спрямо април 2023 г.) обаче, промишленото производство се свива с 0,3% след спад със 7,8% през март, бележейки понижение за 16-и пореден месец (траен спад от януари 2023 г. насам). Най-солидно понижение със 7,7% отчита добивната промишленост и с 1,9% в преработващата промишленост, докато производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ нараства с 10,6 на сто. Индексът на НСИ за продукцията в сектор "Строителство" през април 2024 г. пък се свива с 0,7% спрямо март, когато се понижи с 0,4 на сто. Строителството на сгради се увеличи на месечна база с 0,3%, а на специализирани строителни дейности - с 0,78%, докато строителството на съоръжения се свива с 1,3%. На годишна база строителната продукция през април нарасна с 2,8% след повишение с 3,4% през март, излизайки на позитивна територия за трети пореден месец след 10 поредни месеца на стагнация или спада от март 2023 г. до януари 2024 г. Строителството на съоръжения нарасна спрямо март с 2,4% на годишна база, на специализираните строителни дейности - с 6,9%, докато строителството на сгради се е свило с 0,2 на сто.

След изборите на 9 юни новите депутати в Народното събрание ще взимат по-ниски заплати. Досега основното им месечно трудово възнаграждение беше 7 032 лв., а сега то ще падне на 6 654 лева. Причината затова е, че основната заплата на депутатите е в размер на три средни заплати в обществения сектор за последния месец на всяко тримесечие. Сумата от 6 654 лв. обаче не е финална, тъй като всеки депутат има право да участва в комисия, което увеличава трудовото му месечно възнаграждение с още 15%, което прави 7 652 лева. Тук не са включени добавките за трудов стаж и допълнителните средства, ако си председател на комисия в парламента. В този случай сумата става 8 983 лв. за председателите на парламентарни комисии и за председателите на парламентарни групи. Зам.-председателите на Народното събрание ще получават по 9 648 лева. Заплатите на председателя на парламента и на премиера стават 10 313 лева. Към месечните трудови възнаграждения депутатите имат още редица добавки. Част от тях са: офис в София; 4 436 лв. допълнително за сътрудници; при липсва на семейно жилище в София се осигурява такова от жилищния фонд на Народното събрание: покриват се разходите за ремонт, обзавеждане, охрана, данъци и такси;

Германските компании в България продължават да изразяват най-силно недоволство от начина, по който се води борбата с корупцията и престъпността у нас . Според 75% от анкетираните, те са много недоволни или недоволни от предприетите мерки в тази област и считат, че са необходими много повече усилия. Това показва ежегодното проучване на Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Представителите на 60% от германските компании у нас са недоволни от политическата нестабилност. Оценката на факторите „правна сигурност“ и „прозрачност на обществените поръчки“ показва необходимост от промени и реформи, като съответно 42% и 56% от анкетираните са по-скоро недоволни и много недоволни от тях, се твърди в проучването. 22% от анкетираните германски компании в България оценяват бизнес средата в България като добра, а 52% я определят като задоволителна. Относно очакванията за развитието на българската икономика през настоящата година в сравнение с предходната, 24% смятат, че тя ще се подобри, а 48% не очакват промяна. От участниците в анкетата 30% определят сегашната ситуация в своя бранш като добра, спрямо 37% в сравнение с миналата година, а 45% смятат, че тя ще остане непроменена. Почти двойно е нараснал броят на анкетираните, които посочват, че очакват влошаване на ситуацията в техния бранш - 34%, спрямо 18% през 2023 г. Само 19% от участниците в допитването смятат, че експортът ще се подобри спрямо 38% през 2023 г., а цели 20% от анкетираните посочват, че той ще се влоши, спрямо 9% през миналата година.

През 2022 г. 10-те най-големи български компании в сектор "Въоръжение и боеприпаси" повишават приходите си средно със 72%, а само една отчита спад. През миналата година всички военни заводи увеличават бройката на работниците си. Най-голямата в сектора - "Арсенал", увеличава приходите си с 48% през 2022 г. Дружеството на Николай и Христо Ибушеви има заводи в Казанлък и Мъглиж, като произвежда огромна гама от продукти за отбраната. Към март тази година в заводите работят 8924 души. Единственото държавно предприятие в топ 10 е "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ). Компанията наскоро обяви, че нетните приходи от продажби за 2023 г. са достигнали 828 млн. лв., което е ръст с 63%. С още 12% са пораснали продажбите през първото тримесечие на 2024 г. ВМЗ произвежда различни боеприпаси, снаряди и ракети от съветски тип, каквито масово се използват на фронта в Украйна в момента. От началото на войната заетите са нараснали с близо 1200 души, като към март тази година броят им е 4768. Най-голям ръст през 2022 г. - 227%, отбелязва фирмата "Емко" на Емилиян Гебрев, която произвежда оръжия, взривни вещества и боеприпаси. Компанията има военни заводи в село Белица, община Трявна, и в Монтана, както и складове на няколко места в страната. Чрез "Емко" бизнесменът контролира и русенската "Дунарит", която също отчита трицифрено увеличение на приходите. Сред продуктите й са различни боеприпаси като мини, заряди и гранати. Цялата продукция е за износ, а пазарите са в Европа, Азия и Африка. Лясковската "Аркус" произвежда боеприпаси, главно артилерийски снаряди и гранати за гранатомети и взриватели за тях, както и оръжейни системи. Продукцията е основно за износ. Мажоритарен собственик на компанията е Дончо Караиванов. Единственото дружество в топ 10, което понижава приходите си през 2022 г., е "Трансмобил" на Добрин Иванов. Компанията произвежда гранати, изковки за снаряди и корпуси за мини, занимава се също с поправка и модернизация на бронирани машини и танкове. Регистрацията й е софийска, но има бази в Сопот и Тервел. "Сейдж технолоджис" е регистрирана през 2015 г. в София с предмет на дейност изработка на машинни елементи, агрегати, възли, електронни устройства и др. От няколко години обаче компанията има и завод за производство на детайли за ракети в Пловдив. Мажоритарен собственик е оръжейният търговец Христо Христов, който контролира и търговската "Сейдж консултантс", а партньор с миноритарен дял е Чоно Дънев. "Електроапаратура" има завод в село Ковачевец, община Попово, и е собственост на Георги Енчевски. Производството на части за електроуреди представлява по-малката част от дейността (30-40%), а продажбите идват основно от продукти за отбранителната индустрия. Това включва патрони, гранати, взриватели и др. В топ 10 попадат и две габровски компании, които не произвеждат продукти за отбранителната индустрия, а дървени и метални компоненти за спортни и ловни оръжия. Първият инвеститор е "Блазер груп Габрово", който допреди пет години се казваше "Габинвест". Компанията е част от германската Blaser и работи в града още от 1992 г. В края на 2020 г. завод в Габрово направи и германската Umarex чрез дъщерното си "Матега".

На 10 юни 2024 г. приключи плановият годишен ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй” и е включен в националната електроенергийна система в 9:53 часа, след извършена проверка и издадена положителна оценка от страна на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). В изпълнение на програмата на АЕЦ „Козлодуй” за диверсификация на доставките на ядрено гориво, в реактора на блока са заредени 43 касети, произведени от Уестингхаус. С това е поставено началото на 4-годишния процес на поетапен преход на пети блок към ядрено гориво тип RWFA. Разрешението за използване на новото гориво е издадено от Агенцията за ядрено регулиране на 22 април 2024 г. след задълбочена оценка на безопасността. Необходимите за първото презареждане касети са доставени в атомната централа през април 2024 г., след като на 19 януари 2024 г. АЯР издаде на АЕЦ „Козлодуй” разрешение да съхранява новия тип ядрено гориво.

Българската технологична компания „Сирма Груп Холдинг“ АД е започнала процеса на консолидация, обединявайки интелектуалната собственост, оперативните и финансови дейности в различните дружества от групата. Стратегията предвижда всички компании, предлагащи услуги, да се обединят в една структура, а няколко пазарно наложени продуктови фирми - „ЕнгВю“, „Сирма Мeдикъл“ и „Датикум“ – да се запазят като отделни дружества. Сред първите стъпки за осъществяването на плавното реструктуриране беше преобразуванетото на „Сирма Солюшънс“ от АД в ЕАД. Решението е вписано в Търговския регистър (ТР) на 23.10.2023, като капиталът на „Сирма Солюшънс“ е намален за сметка на обратно изкупените от дружеството акции. С този акт „Сирма Груп Холдинг“ стана едноличен собственик на „Сирма Солюшънс“ ЕАД. Това е най-голямата компания в групата, създадена през 1992 г. в София. Към края на 2023 г. „Сирма Солюшънс“ има над 160 служители и е разпознаваема както у нас, така и на световния пазар в областта на информационните технологии, ИТ консултантските услуги и системната интеграция. През април 2024 г. „Сирма Груп Холдинг“ изкупи миноритарния дял от 45% от капитала на дружеството „Сирма Иншуртех“ АД, с което става отново негов едноличен собственик на капитала с вписване в ТР на 26.04.2024. Следващ етап в плана за консолидация бе изкупуването на 20% от капитала на „Сирма СиАй“ АД от „Сирма Груп Холдинг“, вписано в ТР на 15.05.2024. Така „Сирма СиАй“ също вече е ЕАД, с едноличен собственик „Сирма Груп Холдинг“. От своя страна „Сирма Солюшънс“ ЕАД изкупи в началото на юни 2024 г. миноритарния дял от 45,91% от капитала на дружеството „Сирма Бизнес Консултинг“ АД, специализирано в персонализирани бизнес и ИТ решения за финансовия сектор. На 03.06.2024 „Сирма Солюшънс“ ЕАД бе вписано в Търговския регистър като едноличен собственик на капитала на „Сирма Бизнес Консултинг“ ЕАД. До края на 2024 г. предстои вливането на всички дъщерни дружества, които се занимават с ИТ услуги, в „Сирма Груп Холдинг“. С това процесът на консолидация на собствеността и дейността на групата ще бъде завършен.

За 2023 г. “Еврохолд България” АД реализира консолидирани приходи от близо 2.89 млрд. лв. и печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) в размер на почти 207.58 млн. лв., което е съответно с по 33.5 и 11.9 на сто по-малко от 2022 година. Компанията завършва миналата година с положителен нетен финансов резултат от 78.63 млн. лева. Енергийният бизнес на “Еврохолд”, който оперира под бранда “Електрохолд”, повишава рентабилността си в условията на значително понижение на цените на електроенергията за стопанските потребители на свободния пазар в сравнение с 2022 година. Спадът на приходите е компенсиран от по-голямо намаление на разходите за покупка на електроенергия и технологичните разходи за пренос. Застрахователният бизнес на “Еврохолд”, който оперира чрез “Евроинс Иншурънс Груп” АД, също се представя стабилно, независимо от преустановената дейност на “Евроинс Румъния”. “Еврохолд” увеличава застрахователните си приходи за миналата година с 6% до 507.62 млн. лева. “Евроинс Иншурънс Груп” развива дейност в общо 11 държави в Европа, включително и в Румъния чрез българското си дъщерно дружество – ЗД “Евроинс” АД. “Eврохолд България” е водеща енергийна и финансова група с дейност в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Акциите й се търгуват на фондовите борси в София и Варшава. “Еврохолд” е собственик на “Електрохолд” – водещата електроенергийна група в България, притежаваща най-големия дистрибутор, доставчик и търговец на електроенергия в страната, която има над 3000 служители и обслужва почти 3 млн. потребители. “Еврохолд” контролира и “Евроинс Иншурънс Груп”, една от големите застрахователни групи в региона. Тя предоставя пълен спектър от застрахователни услуги, оперира в 11 държави в Европа и има над 2000 служители. Акциите на “Eврохолд България” на “Българска фондова борса” в момента се търгуват по 1.57 лева за един брой, което оцененява компанията на над 400 млн. лева пазарна капитализация.

Групата “Градус” отчита значителен ръст на консолидираната оперативна печалба до 15.75 млн. лв. през първото тримесечие в сравнение с 4.72 млн. лв. година по-рано. Нетната печалба пък е в размер на 14.20 млн.лв. при 4.22 млн. лв. в края на март миналата година. Основният предмет на дейност на дружествата от Групата е концентриран в сектора „Птицевъдство“, с изключение на фирмите, които са специализирани в „производство на комбинирани фуражи и търговия“ и „отдаване под наем на транспортни средства“. Приходите от продажби на продукция са нараснали със 7.12 млн.лв. или с 23.81% През първото тримесечие разходите за дейността са нараснали с 2.11 млн.лв. или със 7%. Към края на март средно списъчният състав на персонала в Групата е намален до 1157 работници и служители при 1274 човека година по-рано. Към края на март „Градус“ АД притежава 5 897 130 броя собствени акции или 2.42% от правата на глас на компанията.

„ЕЛАНА Агрокредит“ АД е продала малко над половината от предложените акции в увеличението на капитала, приключило на 7 юни. От предложените 18 314 962 акции с номинал 1 лев и емисионна стойност 1,1 лева са записани и платени общо 10 062 208 акции за 11 068 428,8 лева, или 55% от търсената сума. В резултат на осъществяването на процедурата капиталът на „ЕЛАНА Агрокредит“ се увеличава от 36 629 208 лева на 46 692 133 лева, разпределени в същия брой акции с номинал 1 лев всяка. Съветът на директорите на дружеството е вписал новия размер на капитала в устава на компанията. Прокуристът Георги Георгиев е записал 85 хил. акции от увеличението за 93 500 лева. Изпълнителният директор Гергана Костадинова е записала 10 хил. акции за 11 хил. лева, а членът на съвета на директорите Петър Божков – също 10 хил. броя за 11 хил. лева.

През 2021 г. 4,9 милиона души са били заети в сектора на финансовите и застрахователните дейности на ЕС, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани на официалната й страница. Това представлява 3,1 на сто от всички заети хора в общността. През същата година е имало 759 159 предприятия в този сектор, което представлява 2,5 на сто от всички предприятия, активни в бизнес икономиката на ЕС. Нетният оборот възлиза на 2,3 трилиона евро, докато добавената стойност възлиза на 1 трилион евро. През 2021 г. страните с най-висок дял по отношение на заетостта са Люксембург (12,1 на сто от бизнес икономиката на страната), Кипър (5,7 на сто) и Ирландия (5,6 на сто). Най-нисък е делът на заетостта в сектора на финансовите и застрахователните дейности в Чехия (2,2 на сто), Румъния (2,1 на сто) и Литва (1,8 на сто). По отношение на добавената стойност най-висок процентен дял е отчетен в Люксембург (34,0 на сто от бизнес икономиката на страната), Нидерландия (31,5 на сто) и Швеция (18,9 на сто). За България данните показват, че 5170 предприятия и фирми оперират в сектора на финансовите и застрахователните дейности, което представлява малко над 10 на сто като добавена стойност и около 3 на сто заетост в сектора.

Световното производство на риба и аквакултури достигна нов рекорд, посочва доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО). Изданието за 2024 г. показва, че глобалното производство на риба и аквакултури през 2022 г. е нараснало до 223,2 милиона тона, което е увеличение с 4,4 процента спрямо 2020 г. Продукцията включва 185,4 милиона тона водни животни и 37,8 милиона тона водорасли. Производството на аквакултури за първи път надмина обема на риболова. През 2022 г. за първи път в историята аквакултурите надминаха риболова като основен производител на водни животни. Световното производство на аквакултури достигна безпрецедентните 130,9 милиона тона, от които 94,4 милиона тона са водни животни, 51 процента от общото производство. Растежът на аквакултурите показва техния капацитет да допринесат допълнително за посрещане на нарастващото световно търсене на водни храни, но бъдещото разширяване и интензификация трябва да даде приоритет на устойчивостта и да облагодетелства най-нуждаещите се региони и общности. Понастоящем малък брой държави доминират в аквакултурите. Десет от тях - Китай, Индонезия, Индия, Виетнам, Бангладеш, Филипините, Република Корея, Норвегия, Египет и Чили - са произвели над 89,8 процента от общото количество. Но много страни с ниски доходи в Африка и Азия не използват пълния си потенциал.  Рекордното производство на водни храни подчертава потенциала на сектора за справяне с продоволствената несигурност и недохранването. Глобалната видима консумация на храни от водни животни достигна 162,5 милиона тона през 2021 г. Тази цифра се е увеличила с почти два пъти от 1961 г. насам, като световната годишна консумация на глава от населението е нараснала от 9,1 кг през 1961 г. до 20,7 кг през 2022 г. От общото производство на водни животни 89 процента са използвани за директна консумация от човека, което подчертава критичната роля на риболова и аквакултурите за поддържане на глобалната продоволствена сигурност. Останалата част е била предназначена за непреки или нехранителни цели, главно за производство на рибно брашно и рибено масло. Подкрепата за по-нататъшно потребление от устойчиви източници е от решаващо значение за насърчаване на здравословни диети и подобряване на храненето в световен мащаб. Водните храни осигуряват висококачествени протеини - 15 процента от животинските протеини и 6 процента от общите протеини в световен мащаб - и ключови хранителни вещества, включително омега-3 мастни киселини, минерали и витамини. През 2021 г. те са допринесли с поне 20 процента от доставките на протеин на глава от населението от всички животински източници за 3,2 милиарда души. По-голямата част от риболовната продукция идва от устойчиви запаси Световният улов от риболов остава стабилен от края на 80-те години на миналия век. През 2022 г. секторът е произвел 92,3 милиона тона, включващи 11,3 милиона тона от вътрешни басейни и 81 милиона тона от морски улов. Въпреки ръста при аквакултурите, риболовът остава основен източник на производство на водни животни. Делът на морските запаси, уловени в рамките на биологично устойчиви нива, обаче е намалял до 62,3 процента през 2021 г., с 2,3 процента по-малко в сравнение с 2019 г. Претеглени по ниво на производство, приблизително 76,9 процента от разтоварванията през 2021 г. от запасите, наблюдавани от ФАО, са били от биологично устойчиви запаси.

Край на масовото купуване на злато, което продължи 18 месеца и помогна за издигането на ценния метал до рекордно високо ниво през май. Китайската централна банка не купи никакво злато миналия месец. Спот цените на златото паднаха с 1,5%, след като Народната банка на Китай (PBOC) заяви, че нейните притежания в кюлчета са непроменени в края на май, съобщи Bloomberg TV Bulgaria. Банката натрупваше резервите си от ноември 2022 г., което доведе до вълна от покупки от страна на централните банки по света на фона на нарастващото геополитическо напрежение. Златото скочи до исторически връх над 2450 долара за тройунция през май, подкрепено от значителните обеми купени от централните банки. Причина за търсенето е желанието на Китайската централна банка и властите във втората по големина икономика в света да диверсифицира резервите си и да се предпази от обезценяване на валутата. Покупките през първото тримесечие от световните публични институции са били на рекордни нива, като Китай е най-големият купувач, според Световния съвет по златото. PBOC поддържа златните си запаси на 72,80 милиона тройунции през май, което е увеличение от 62,64 милиона тройунции преди дългия период от покупки.