Докато българският износ на стоки се сви през 2023 г., компаниите, които предоставят услуги на чуждестранни клиенти, са повишили резултатите си. През миналата година износът на услуги от България достига 27.6 млрд. лв., показват предварителни данни на Евростат, което е около 15% от БВП на България. Спрямо 2022 г. стойността е нараснала с над 15%, а увеличение има при почти всички видове услуги. Най-голям дял от сумата е генерирана от категория "пътувания" - 7.3 млрд. лв. Компютърните, телекомуникационните и информационните услуги заедно са на второ място с най-много приходи от чужбина през 2023 г., а именно 6.7 млрд. лв., или малко над 16% повече в сравнение с предходната. За предходните години конкретно компютърните услуги съставляват поне две трети от стойността на групата (през 2022 г. са били 4.2 млрд. лв.). Третата и четвъртата най-голяма група реализират по около 4.8 млрд. лв. всяка. Това са транспортът (основно превоз на пътници и товари), следван с малка разлика от разнообразни бизнес услуги. Двете категории растат съответно с 8% и 19% на годишна база. От бизнес услугите основната част са професионална и консултантска дейност (правни, счетоводни и др.), реклами, проучвания и т.н. на обща стойност 2.4 млрд. лв., докато още 1.8 млрд. лв. идват от технически услуги като инженерни и архитектурни, както и търговски услуги. С по-малък принос са застрахователни и пенсионни услуги, приходи от интелектуална собственост, поддръжка и ремонти, финансови услуги и др. Най-голям ръст (167%) пък отчита иначе сравнително малката група на фирмите, които извършват преработвателна дейност на база на чужди суровини, без те да сменят собствеността си. Над половината от българския износ на услуги (54%) е насочен към страни от ЕС. Топ 3 пазари са Германия, Великобритания и САЩ. Към Германия българските фирми изнасят най-вече ИКТ и транспортни услуги; САЩ и Великобритания търсят от България най-много ИКТ и бизнес услуги. В топ 5 влиза още Турция, откъдето приходите се реализират почти изцяло по линия на пътувания и транспорт; както и Ирландия, в която са разположени централите на много мултинационални компании. На част от тях българските фирми предоставят най-вече бизнес и ИКТ услуги, става ясно от данните. Засега износът на услуги остава около 3 пъти по-малък от този на стоки, но се развива сравнително бързо - за последните 10 години стойността му се е увеличила с близо 140%. За сравнение, износът на стоки, макар по-голям по обем, е нараснал със 104%. България "купува" отвън почти наполовина по-малко услуги, отколкото изнася - през 2023 г. стойността на вноса е 14.5 млрд. лв. Страната поддържа положителен баланс при търговията с услуги през последните поне 10 години, за когато има данни, а от пандемията насам плюсът непрекъснато нараства. През 2023 г. вносът е на стойност 4.4 млрд. лв. и идва най-вече по линия на транспорт, пътувания на българи в чужбина и бизнес услуги.

Българското правителство успя да пласира рекорден за историята си като емитент външен дълг около 4.35 млрд. евро. Става въпрос за три емисии с различни срочности, като в рамките на деня консултантите на държавата - BNP Paribas, Citi, ING и UniCredit, събраха привлякоха внушителен интерес. Общо поръчките надхвърлиха 17 млрд. евро, което позволи да се постигнат и доста по-изгодни условия спрямо стартовите параметри. България от над 20 години не е пласирала доларов дълг, макар за него да има търсене и от други страни от ЦИЕ, като Полша, Унгария и Румъния често прибягват до тях. Дълговата операция се случи малко под времеви натиск, тъй като следващата седмица - на 3 септември, падежира емисия за 1.493 млрд. евро (около 2.9 млрд. лв.). При успеха на днешните емисии и привлечените над 8.5 млрд. лв. държавата практически си осигури не само средствата за рефинансиране на падежа, а и целите си нужди от финансиране за годината, които включват и покриване на заложените 5.8 млрд. лв. бюджетен дефицит. Досега чрез поредица аукциони на вътрешния пазар финансовото министерство вече си набави 1.7 млрд. лв., така че общо поетият дълг достига около 10.2 млрд. лв. Таванът в бюджета за нов дълг през 2024 г. е 11.7 млрд. лв., но той не е задължително да бъде достигнат. Според емисионния календар до края на годината се привижда да се привлекат още 1.15 млрд. лв., като обаче след привлеченото външно финансиране над очакванията в него може да настъпят промени.

Куриерската компанията „Спиди“ разширява логистичните си центрове в България и Румъния от началото на 2024 г. и залага на все по-популярния метод на работа с автоматични пощенски станции в двете страни. Инвестициите на фирмата, която е 70% собственост на френската GeoPost, от началото на годината са в размер на 25.5 млн. лв. – равномерно разпределени между България и Румъния. Основната част от тях са по линия на разширяване на логистичните центрове – 9.2 млн. лв. Инвестициите в допълнително оборудване и машини за логистичните центрове – основно в Румъния – и за мрежата от пощенски станции се увеличавват до 7 млн. лв. Компанията разраства и обновява своя автопарк със 7.2 млн. лв. С тези си инвестиции „Спиди“ цели да увеличи капацитета за обслужване и да повиши ефективността и качеството на операциите си като автоматизира логистичните процеси. На международните пазари „Спиди“ се фокусира върху Румъния и Гърция, където очаква увеличаване на обемите на доставки към и от тези страни, въпреки че компанията се сблъсква с конкуренция от нови играчи в региона. За първата половина от годината куриерската фирма отчита 253.1 млн. лв. приходи, или годишен ръст от 13.2%. Нетната печалба за периода расте със 17.1% до 21.4 млн. лв.

Пловдивската фирма „Петекс - 96” ЕООД ще преустройва сграда на Главната улица в града, в хотел и заведение за бърза закуска. Емблематичната сграда е паметник на културата и за изпълнението на проекта собствениците са получили одобрение от НИНКН. Преустройството ще бъде завършено до април 2025 г. Разрешението е издадено от район "Централен" за основен ремонт, реконструкция и надстрояване на съществуващата сграда четвърта категория, като в нея са предвидени заведение долу и хотел на три горни етажа. По проект сградата на ул. „Княз Александър I” 13 е с височина до 13 метра. Възложителят на проекта е фирма „Петекс - 96” ЕООД, която е и собственик на имота, а изпълнителят на обекта е фирма „Строителни технологии”. Фирма "Петекс - 96" е една от собствениците на имота. Дружеството е създадено през 1996 г. за износ, внос, търговия и други дейности, разрешени от закона, и се управлява от Христо Чиплаков. Собственост в сградата бяха придобили Уникредитбанк и бившият шампион в овчарския скок Атанас Търев.

Софийският инвеститор „Агрокомплекс – кула“ ЕООД е входирал инвестиционно предложение в РИОСВ-Монтана за откриване на предприятие за плодови бонбони в Берковица. Бъдещото предприятие ще се намира на втория етаж от съществуваща сграда, като за целта на производството ще бъде инсталирано специално оборудване. Основната суровина, която ще се използва за производството на бонбоните, ще бъде пъпеш, а от описанието в инвестиционното предложение става ясно, че процесът е почти напълно автоматизиран. Производствената линия позволява овалване на изделията в олио и/или захаро-подобни покрития. „Агрокомплекс – кула“ ЕООД е регистрирано през 2014 г. в гр. София с капитал от 2 лв. и основен предмет на дейност "развитие на животновъдство, отглеждане на овце и кози, производство на земеделска продукция".

Частен съдебен изпълнител обяви на търг фалирало предприятие в Монтанско. Това е пореден опит да бъде продадена базата и оборудването на бившата фабрика за производство на слънчогледово олио и биодизел в село Доктор Йосифово. Имотът е ипотекиран и се търгува, за да бъде удовлетворено вземане на Българо-американската кредитна банка. Предприятието се намира в местността "Заешко поле". Площта на имота е 40 271 квадратни метра, като в него има построени 11 сгради. Цената, от която започва наддаването за обекта, е 1 752 804 лв., от които 1 091 973.60 лв. за имота и сградите и 660 830.40 лв. за машините и съоръженията. Сумата е нараснала драстично след последния опит на ЧСИ да продаде фабриката. Сега тя е с половин милион лв. нагоре от 2023 г., когато също е била обявена на търг. Източник: BulNews 

Община Варна избра строител за дългоочакваната си нова библиотека "Пенчо Славейков", но фирмата с най-добра оферта, която беше класирана на първо място, се отказва от търга. Така администрацията преминава към възлагане на втората компания в класирането. Отказалият се кандидат е обединение между "Планекс" и "Планекс Варна", чийто краен едноличен собственик е Христо Димитров. През есента на 2023 г. той влезе в местната политика и стана председател на Общинския съвет. Обществената поръчка беше с прогнозна цена от 64 млн. лв. без ДДС, а сега изглежда, че ще струва 61.7 млн. лв. без ДДС. Общината ще получи финансиране от държавата за проекта си. Сега договорът ще отиде при класираната на второ място софийска фирма "Булстрой груп", която предлага цена от 61.7 млн. лв. Така построяването на библиотеката ще е поверено на "Булстрой груп". Фирмата е софийска и е собственост на Георги Евтимов. През 2023 г. е спечелила търг за над 6 млн. лв. за изграждане на паркинг в столичния кв. "Гео Милев", отговаряла е за ремонта на Френската гимназия в София и е сред фирмите, сключили рамково споразумение по договор с район "Витоша" за текущи ремонти. Иначе основно се занимава с високо строителство.

Значителен ръст на печалбата за полугодието регистрира Градус АД в консолидирания отчет за второто тримесечие. Нетната печалба от началото на годината е в размер на 20,88 млн. лв., което е петкратен ръст в сравнение със същия период на миналата година, когато тя беше едва 3,8 млн. лв. Приходите от продажби на продукция за отчетния период са нараснали с 24% в сравнение с реализираните през същия период на 2023 г. Разходите за дейността нарастват с по-малко от процент в сравнение с отчетените през същия период на 2023 г.

Въпреки че България е сред лидерите в производството на зърнени храни в Европейския съюз, данните на Евростат за миналата година показват резки спадове по почти всички икономически показатели на селското ни стопанство. През 2021 година брутната добавена стойност (БДС) на българското селско стопанство е съставлявала цели 5 процента от общатата БДС на икономиката ни. През 2022 година агросекторът вече дава 4,3 процента добавена стойност. По данни на Евростат ръстът на дела на брутната добавена стойност на агросектора в България през миналата годита е едва 1%, докато в съседна Гърция е 3,1%. Сравнителните данни за средните годишни доходи на един фермер показват, че ако за Европа индексът за тези доходи е 95,9, то гръцките фермери са доста облагодетелствани, защото техният индекс достига 97,9 пункта. В същото време средният годишен доход на бълграския земеделец е едва 74,5 пункта. За сравнение – в Чехия индексът на тези доходи е 79, в Хърватия – 90,1, а в Германия – 95,2 пункта. Стойността на годишната растителна продукция в Гърция през миналата година се изчисляа на 3,4%, докато в България е само 1,3%. Подобна е ситуацията и със стойността от животновъдството – у нас е 0,6 на сто, докато в Гърция е 1,5 на сто. По отношение на популацията на говеда и свине и двете държави имаме еднакви проценти – 0,8 и 0,6. Броят на регистрираните стопанства в Гърция са 530 680, а в България са едва 132 740. България е пред Гърция само по брой на малките стопанства със стандартен производствен обем под 8 хил. евро – у нас тези ферми съставляват 67,3%, докато в южната ни съседка са 63,3%.По всички останали показатели обаче сме доста назад. Докато българските семейни ферми съставляват само 84,5% от общия брой, то в Гърция те са 96,9 на сто – или почти всичките стопанства са семейни. По отношение на подмладяването обаче родните фермери печелят, защото у нас 9 на сто от фермите се ръководят от хора под 40 години, докато в Гърция този процент е 3,5%. Хората над 55 години, управляващи стопанствата в Гърция също са повече, отколкото в България. Там 64,8 на сто от фермите се ръководят от хора с повече опит, докато у нас този процент е 54,9. В България се отблязва сериозен ръст на мениджърите с аграрно образование – 9% от стопанствата се ръководят от хора, преминали съответното професионално обучение, докато в Гърция едва 0,7 на сто от мениджърите на ферми имат нужната професионална подготовка.

Според изследване на Finbold, САЩ натрупват средно 62 607 дълг всяка секунда между 1 януари 27 август 2024 г. В началото на 2024 г. общият американски публичен дълг възлизаше на 33,96 трлн. долара, а до края на август той нараства до 35,25 трлн. долара. Общото увеличение възлиза на 1,29 трлн. долара, което означава, че страната е заемала средно по 5,4 млрд. долара за всеки от изминалите досега 240 дни от годината. Въпреки че числата са в съответствие с тези, наблюдавани от 2020 г. насам - дългът на САЩ възлизаше на 23,2 трлн. долара в края на 2019 г. и скочи с повече от 10 трлн. долара до края на 2023 г., 2024 г. едва ли ще се изравни с една от най-лошите години в историята за задлъжнялостта на страната. При сегашния темп дългът на САЩ през 2024 г. вероятно ще нарасне с малко под 2,6 трлн. долара, подобно на предходната година. Това показва значително забавяне спрямо увеличението от 4,5 трлн. долара през 2020 г. Международният валутен фонд (МВФ) отправя все по-строги предупреждения за неустойчивия дълг на страната. Освен това, когато се раздели на глава от населението, бремето нараства с приблизително 7% годишно от Голямата рецесия от 2008 г., според по-ранно изследване на Finbold, и в края на 2023 г. е достигнало 109 хил. долара. Предстоящите президентски избори също е вероятно да повлияят значително на дълга на САЩ, поне на повърхностно ниво. Втора администрация на Тръмп вероятно ще разшири действието на Закона за намаляване на данъците и заетостта (TCJA) от 2018 г., но е малко вероятно да намали значително държавните разходи, поне първоначално. Всъщност достатъчни съкращения на държавните разходи, които да компенсират загубата на приходи от намаляването на данъците, ще останат несигурни, тъй като ще изискват значително намаляване на инвестициите в инфраструктура, образование, различни социални услуги, бюджета за отбрана – най-малко вероятната цел за съкращения, и др. Администрацията на Харис, от друга страна, би могла потенциално да намали процента на поемане на дългове, като се има предвид, че предложеният данъчен план ще свърши известна работа за намаляване на разликата между приходите и разходите и потенциално да намали дефицита, който през фискалната 2024 г. се очаква да възлезе на около 2 трлн. долара. Все пак намалението би било видимо само ако няма други резки промени. Администрация на демократите вероятно ще се стреми да увеличи както приходите, така и разходите, като същевременно ще търси възможности за намаляване на данъците в други области. Заради това е малко вероятно темповете на държавните заеми да се забавят.

Индексът на водещите индикатори, измерващ бъдещата икономическа активност в Япония, отслабна по-малко от първоначално прогнозираното през юни, но се понижи до най-ниското си ниво от началото на годината. Това съобщи ДПА, цитирайки най-новите данни на японското правителство. Прогнозният индекс спадна до 109 пункта през юни спрямо 111,1 пункта през предходния месец. Предварителните данни сочеха към малко по-значително намаление на индекса на водещите индикатори през юни – до 108,6 пункта. Освен това, това са най-ниските показания на индекса от ноември 2023 г., когато бе на ниво 109 пункта. Индексът на водещите индикатори, публикуван от правителството на Япония, се състои от 12 подиндекса, като например коефициент на инвентаризация на сметки, поръчки на машини, цени на акции и други водещи икономически индикатори. Съвпадащият икономически индекс, част от индекса на водещите индикатори, се понижи до четиримесечно дъно от 113,2 пункта през юни в сравнение със 117,1 пункта през май. Предварителните данни показваха дори по-значителен спад – до 113,7 пункта. Съвпадащият икономически индекс отразява текущото състояние на японската икономика. "Изоставащият"  икономически индекс също спадна до 107,8 пункта през юни – леко ревизирани нагоре спрямо първоначално отчетените 106,7 пункта. През май показателят достигна 108,5 пункта. За разлика от индекса на водещите индикатори и съвпадащия икономически индекс, изоставащият икономически индекс отразява резултатите от икономическите промени, като обикновено показва движения след като икономическите тенденции вече са станали очевидни.