България отчита годишен спад в промишленото производство с 8.3% за м. февруари 2024 г. в сравнение с предходната година, съобщи Националния статистически институт (НСИ). През 2024 г. (спрямо 2023 г.) се отчита спад на промишленото производство в добивната промишленост - с 20.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 20.7% и при преработващата промишленост - с 3.3%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо февруари 2023 г. се наблюдава при: производството на превозни средства, без автомобили - с 37.9%, производството на тютюневи изделия - с 35.3%, обработката на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 19.1%, производството на облекло - с 18.8%, производството, некласифицирано другаде - със 17.2%. Ръст през 2024 г. обаче се отчита при производството на основни метали - с 23.2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 9.2%, производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - със 7.7%, печатната дейност и възпроизвеждането на записани носители - със 7.6%.

Националният осигурителен институт (НОИ) обяви, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец февруари 2024 г. е 1594,56 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.03.2023 г. до 29.02.2024 г. е 1480,06 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец март 2024 г., съгласно чл.70, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, уточняват от НОИ.

Строителната продукция е нараснала с 1,4% през февруари спрямо предходния месец, съобщават от Националния статистически институт (НСИ). Спрямо същият период през изминалата година строителната продукция се е повишила с 3,3%. През февруари 2024 г. е отчетено повишение спрямо януари при продукцията от специализирани строителни дейности – с 2,6%, при строителството на съоръжения – с 1,2%, и при сградното строителство – с 0,5%. През февруари т.г. строителството на съоръжения се е повишило с 8,1%, специализираните строителни дейности – с 6.3% спрямо същият период за 2023 г., но при сградното строителство се наблюдава намаление с 2%.

ББР Лизинг и Националният гаранционен фонд, част от Групата на Българската банка за развитие, стартират съвместна програма за лизингово финансиране на микро, малки и средни предприятия при облекчени условия. За машини и оборудване компаниите ще могат да се възползват от лизинг за закупуване на машини и оборудване с 5% самоучастие, както и на транспортни средства и недвижими имоти с 0% собствено участие. Лизинговото финансиране е с таван до 1,5 млн. лв. и със срок на изплащане до 8 години. С новата програма ББР Лизинг дава възможност за покупка както на ново и употребявано производствено оборудване, строителна и земеделска техника, транспортни средства, така и на медицинско оборудване и недвижими имоти за стопански цели. Програмата разширява възможностите за внедряване на иновации от българските компании и осигурява допълнителна ликвидност на лизингополучателите чрез намалени изисквания за самоучастие и по-дълги срокове на изплащане. Целта е да се улесни достъпът до финансиране за микро, малки и средни предприятия и да се насърчат компаниите да модернизират производствените си мощности. Крайният срок за кандидатстване по програмата е до края на 2025 г.

Заводът за производство на кафе в Костинброд - част от нидерландската Jacobs Douwe Egberts International (JDE), планира да произведе с 25% по-голямо количество кафе през 2024 в сравнение с предходната година. Увеличеният обем ще бъде резултат от направената инвестиция за 5 млн. евро, съобщи управителят Иван Иванов. Инвестицията е за нова сграда и инсталация на три етажа за изпичане на кафето, а резултатът е увеличение на капацитета и по-големи възможности за пакетиране на кафе зърната. "Триетажната пекарна е снабдена с нова технология за очистване на газовете при изпичане. Тя пести енергия и дава възможност за намаляване на СО2 с 16% и на азотни окиси - с над 60%. Крайният резултат е редуциране на въглеродния отпечатък на компанията с 350-430 тона СО2 годишно. Освен това инвестицията позволи да открием 10 работни места за квалифицирани служители", обобщи Иван Иванов. Цялата енергия, която заводът купува, е от ВЕИ, обобщи той. А 820 собствени соларни панела осигуряват 12% от използваната енергия. През тази година предстои инвестиция в още фотоволтаици върху покрива на най-новата фирмена сграда. В Костинброд се произвеждат 85 продукта от 20 сорта кафе, които се продават в страната, както и на 18 пазара в Европа, включително Турция и Украйна. Фабриката доставя кафе от 20 региона, което блендира, изпича и пакетира.През април 2001 г. "Kraft Foods България" (Mondelez) купи марката Nova Brasilia, както и фабриката в Костинброд. Така от малък семеен бизнес, произвеждащ само за българския пазар, днес заводът за кафе е със среден размер и капацитетът му е нараснал в пъти.

Практикер открива своя трети магазин в столицата. Новият обект от веригата се намира на бул.“Никола Мушанов“ 149Б, район Красно село. Практикер Красно село е първият обект от изграждащия се търговски комплекс HOLIDAY PARK, който ще разполага с над 31 000 кв.м търговска площ и ще осигури повече от 500 нови работни места. На разположение на потребителите ще има над 25 търговски обекта и заведения, като хипермаркет на пазарния лидер Технополис, Lidl, Decathlon, JYSK, dm, LC Waikiki, Happy Bar & Grill и още много други. HOLIDAY PARK Красно село ще отвори врати през пролетта на 2025 г. Новият хипермаркет за дома и градината Практикер Красно село заема площ от 11 500 кв.м. За удобство и улеснение при пазаруване, клиентите ще могат да се възползват от безплатен паркинг с над 200 паркоместа, както и от зарядна станция за електрически автомобили.

След като първоначално за двата стадиона "Христо Ботев" и "Локомотив" бяха отпуснати 76 млн. лв., сега към тези пари ще се добавят още 75 млн. лв. Министерството на регионалното развитие и благоустройството пусна съобщение за окончателно одобрените общински проекти, преди министър Андрей Цеков да сдаде поста си на служебния министър Виолета Коритарова. Сред тях личат топ 3 на единичните инвестиции - 60 млн. за варненската библиотека, 42 млн. лв. за "Локомотив" и 33.5 млн. за "Христо Ботев". Това са две от общо седемте споразумения, които пловдивският кмет Костадин Димитров е подписал. Извън тях повечето останали са за пътища и само един засяга културна институция - този за облагородяването на кино "Космос". С тези пари общата сума за двата пловдивски стадиона ще достигне 151 млн. лв. - най-голямата подобна държавна инвестиция. За сравнение - дотук най-високите спортни инвестиции от държавата бяха "Арена София" (бивша "Армеец"), която струваше между 90 и 100 млн. лв., и бургаската спортна зала срещу 64 млн. лв. Тези нови пари ще трябва да бъдат разпределени и с нови поръчки, които се очаква да тръгнат до няколко месеца и ще бъдат първият сериозен тест за това как новата пловдивска администрация прави състезания. Идеята на Асен Василев за общинския списък към държавния бюджет беше така преформатирана и размита, че в крайна сметка влязоха 1700 проекта за над 4 млрд. лв. и МРРБ беше превърнато само в мокър печат върху кметските сметки. 

Кирил Равначки е новият изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" ЕАД. Решението е на Управителния съвет и е одобрено от Надзорния съвет на дружеството на 9 април. Промяната се наложи, след като досегашният шеф на дружеството Владимир Малинов стана служебен министър на енергетиката в кабинета на Димитър Главчев. В периода от 2019 г. до началото на 2023 г. Равначки е изпълнителен директор на "Газов Хъб Балкан" ЕАД. До декември 2023 г. той е член на общото събрание на Европейската Асоциация на енергийните борси в Европа. Представител е на България в управителния координационен съвет на общата платформа за покупка на природен газ, създадена в края на 2022 година от Европейската комисия. От февруари 2023 г. Кирил Равначки е член на Управителния съвет на "Булгартрансгаз" ЕАД. От 2012 до 2018 г. работи в газопреносния оператор като специалист в отдел "Финанси", както и като директор на управление "Анализи и международна дейност". Завършил е специалности "Икономика" и "Бизнес администрация" в Американския университет в България.

Акционерите на производителя на детски храни „Слънчо“ АД са одобрили на годишното си общо събрание предложения дивидент в размер на 0,3 лева на акция бруто. Компанията ще започне да изплаща дивидента от 13 май т.г. чрез Централния депозитар и „Централна кооперативна банка“ АД (ЦКБ). Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в централния регистър на ценни книжа като такива с право на дивидент на 14-ия ден след деня на общото събрание, или към 24 април. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, в резултат на които приобретателят има право на дивидент, е 22 април 2024 г. „Слънчо“ изплаща дивидент на акционерите си за десета поредна година. В последната година акциите на дружеството поскъпват с над 46%, а пазарната капитализация възлиза на 35,2 млн. лева.

Европейската централна банка (ЕЦБ) посочва в последното си проучване, че банките в еврозоната отчитат „допълнителен значителен спад” на кредитите за бизнеса през първото тримесечие на годината, въпреки очакваното от банковия сектор преди това възстановяване. Търсенето на жилищни кредити отбеляза лек спад, докато това на потребителски заеми и други кредити за домакинствата беше до голяма степен стабилно. За пръв път от четвъртото тримесечие на 2021 г. банките в еврозоната отчетоха умерено нетно облекчаване на кредитните стандарти за жилищни заеми (за ипотеки), докато стандартите за бизнес заеми и потребителски кредити се затегнаха. Банките в еврозоната понижиха изискванията за одобрение на ипотечни кредити през последното тримесечие, но търсенето на кредити продължи да намалява на фона на високите разходи за заеми и стагнираща икономика, сочи още проучването на ЕЦБ. Банката повиши лихвените проценти до рекордно високи нива, за да овладее инфлацията, спирайки растежа на банковия кредит в 20-те държави, които споделят еврото. Въпреки че банките облекчиха стандартите си за одобряване на заеми на домакинства за покупка на жилище през трите месеца до март и затегнаха достъпа до корпоративно кредитиране, те все още отчитат „значителен спад” в търсенето на кредити от компании и „лек спад” при жилищните заеми. „По-високите лихвени проценти, както и по-ниските дълготрайни инвестиции за фирмите и по-слабото потребителско доверие на домакинствата оказаха натиск върху търсенето на заеми”, казаха от ЕЦБ.

Индексът на потребителските цени в САЩ се е повишил до 3,5% през март на годишна база, което е повече от очакваното от експертите, става ясно от публикуваните данни за инфлацията в страната, предава CNBC. Новите данни показват, че инфлацията в САЩ се ускорява все така упорито, което вероятно ще накара Федералния резерв да задържи лихвените проценти на високо ниво. Индексът на потребителските цени - широк измерител на разходите за стоки и услуги в цялата икономика - е скочил с 0,4 на сто на месечна база, което води до 12-месечен темп на инфлация от 3,5%. Икономистите, анкетирани от Dow Jones, очакваха ръст от 0,3% на месечна база и ниво на инфлацията от 3,4% на годишна. Основният индекс на потребителските цени, който не включва храните и енергоносителите, също се е повишил с 0,4% на месечна база, като същевременно расте с 3,8% спрямо предходната година, в сравнение с прогнози за съответно 0,3% и 3,7 на сто. Централната банка на САЩ има за цел да постигне инфлация от 2%, но засега това ниво остава доста под реалното равнище на индекса на потребителските цени. След отчетения миналата седмица по-силен от очакваното прираст на работните места през март, както и спад на равнището на безработица до 3,8% от 3,9% през февруари, някои икономисти отложиха очакванията си за намаляване на лихвените проценти до юли. Други все още смятат, че Федералният резерв ще предприеме действия през юни. Председателят на Фед Джером Пауъл многократно е заявявал, че централната банка на САЩ не бърза да започне с понижаването

"Фич" (Fitch) намали прогнозата си за суверенния кредитен рейтинг на Китай от "стабилен" на "негативен", като се обоснова с рискове за обществените финанси, тъй като икономиката е изправена пред растяща несигурност, докато се опитва да промени модела на икономическия растеж. През декември същото стори и друга кредитна агенция - "Мудис" (Moody's). "Промяната на прогнозата на "Фич" отразява трудната ситуация в Китай по отношение на обществените финанси, които са под двоен натиск от страна на намаляващия растеж и растящия дълг", казва икономистът от "Нейтиксис" (Natixis) за азиатско-тихоокеанския регион Гари Енг. "Това не значи, че скоро Китай ще обяви дефолт, но е възможно по места да има сериозни финансови проблеми". "Фич" очаква общият дефицит на Китай, който покрива инфраструктура и други фискални дейности извън основния бюджет, да се увеличи до 7,1 на сто от БВП през настоящата година спрямо 5,8 на сто през 2023 г. Макар и да намали кредитната перспектива на Китай, "Фич" потвърди рейтинга на страната на ниво от "А+", съответстващо на нивото и на другите две основни кредитни агенции. "Фич" прогнозира освен това, че икономическият растеж на Китай ще се забави до 4,5 на сто през 2024 г. спрямо 5,2 на сто през 2023 г. МВФ прогнозира растеж от 4,6 на сто. Пекин реагира с разочарование на стъпката на "Фич" и обяви, че намаляването на суверенния кредитен рейтинг на страната е "жалко".