През април 2024 г. салдото по текущата сметка на България е отрицателно и в размер на 56,9 млн. евро, търговският дефицит е за 491 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции се понижават с 64,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е положителен и в размер на 99,6 млн. евро при излишък за 48,2 млн. евро преди година, като през първите четири месеца на годината има излишък в размер на 1,1006 млрд. евро при дефицит за 142,5 млн. евро през периода януари - април 2023 г. Салдото само по текущата сметка през април 2024 г. е отрицателно и възлиза на 56,9 млн. евро, при дефицит за 25,2 млн. евро година по-рано, като за периода януари - април текущата сметка е положителна и в размер на 286 млн. евро при дефицит за 438,4 млн. евро точно преди година. Търговското салдо на България през четвъртия месец на годината остава отрицателно и в размер на 491 млн. евро при дефицит от 157,2 млн. евро през същия месец на 2023 г., като износът на стоки нараства с 335,9 млн. евро (повишение с 9,9%) до 3,7455 млрд. евро спрямо година по-рано, докато вносът се увеличава с 669,6 млн. евро (с 18,8%) до 4,2366 млрд. евро. За първите четири месеца на 2024 г. търговският дефицит достигна 1,4825 млрд. евро при отрицателен баланс за 850,1 млн. евро през същия период на 2023 г., като износът намалява с 480,9 млн. евро (спад с 3,3%) до 14,1978 млрд. евро, а вносът нараства със 151,4 млн. евро (повишение с 1%) до 15,6802 млрд. евро. Финансовата сметка през април е положителна и в размер на 94,6 млн. евро при дефицит за 439,3 млн. евро година по-рано, като за първите четири месеца на годината тя е отрицателна и в размер на 320,8 млн. евро спрямо отрицателен баланс за 480,7 млн. евро през януари - април 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза през април на 156,5 млн. евро при дефицит за 73,5 млн. евро година по-рано, а за периода януари - април тя е на дефицит от 320,8 млн. евро при негативен баланс за 480,7 млн. евро през същия период на 2023 г. Преките чуждестранни инвестиции в България се понижават през април с 64,3 млн. евро, при тяхно понижение с 91,7 млн. евро точно година по-рано, като от началото на 2024 г. те се увеличават с 698,1 млн. евро след ръст с 1,8434 млрд. евро през януари - април 2023 г. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в нашата страна през януари - април 2024 г. идват от Австрия (215,4 млн. евро), Италия (200,2 млн. евро) и Гърция (98,4 млн. евро), докато най-големите отрицателни нетни потоци са към Русия (173,5 млн. евро) и Германия (133,1 млн. евро).

В началото на 2024 г. намалява броят на осигурените за втора пенсия лица в България, които са заявили желание за промяна на участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общо 89 774 осигурени във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване са се възползвали от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди, прехвърляйки общо над 425 млн. лева. Това показват данните на Комисията за финансов надзор (КФН) за дейността по допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2024 г. През първото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 115 764 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг при 122 хиляди лица година по-рано. Общо 89 774 осигурени лица от подалите заявления през първите три месеца на тази година са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, като делът на лицата, променили участието си, е 1,79%. За сравнение, през първото тримесечие на 2023 г. общо 97 482 осигурени лица от подалите заявления са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през първото тримесечие на тази година, е 425,6 млн. лв. Делът на прехвърлените средства е 1,82% от всички. За сравнение, през първото тримесечие на миналата година сумата на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие беше 411 млн. лева. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31 март 2024 г. нараства до 5 024 480 души, или с 0,47% спрямо края на 2023 г. Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,49%. Осигурените в доброволните и професионалните пенсионни фондове заемат съответно дял от 12,77% и 6,54 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто. Над 4 млн. души са били осигурени в универсален пенсионен фонд (УПФ) към края на март 2024 г. Средният размер на натрупаните средства на едно осигурено лице се увеличава до 5142,66 лева. Общо 318 666 лица са били осигурени в професионални пенсионни фондове (ППФ) към края на март 2024 г. В доброволни пенсионни фондове (ДПФ) са били осигурени общо 641 452 лица към края на март тази година. В доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС) са били осигурени 9904 лица към края на март.

България е доста назад по показателя "дял на застраховано домашно имущество" в сравнение с всичките ни съседки от региона. Под 10 процента от домовете на българите са защитени със застраховка, като става въпрос обикновено за ипотекирани жилища, по данни на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). В Унгария застрахованите домове вече са 75 процента, в Полша - 60 на сто, в Чехия - 63 процента, в Словения - 66 на сто, в Хърватия - 25 на сто, в Румъния - 20 процента. В Турция застрахованите жилища са 14%, а в Гърция 15%, по данни на АБЗ. Застраховането е единственият съществуващ механизъм за финансово възстановяване след природно бедствие и все повече хора го осъзнават, посочи Колчакова. Застраховката е единственият начин за земеделските стопани да защитят доходите си при природни стихии.

Българска фондова борса (БФБ), съвместно с Централен депозитар, стартира най-новата си платформа за заемане на финансови инструменти, която стартира от днес. Тя ще използва инфраструктурата на търговската система Т7. Платформата за заемане на ценни книжа предоставя ново поколение интегрирана услуга на БФБ и Централен депозитар, която позволява на всички инвеститори да отдават или заемат за определен период от време финансови инструменти, включени в основните индекси на Борсата. Договорите за заемане са стандартизирани, като страни по тях са настоящите борсови членове. Новата платформа открива още една възможност пред инвеститорите в страната и цели да увеличи ликвидността на капиталовия пазар в България. Обезпеченията за заеманите инструменти са само под формата на парични средства, като управлението им се осъществява от Централен депозитар. "Нашата цел е чрез позната и надеждна инфраструктура на Борсата и Централен депозитар да намалим риска при заемане на финансови инструменти. Това е от съществено значение за институционалните инвеститори, които са и основните заематели. Обезпеченото заемане на ценни книжа е пряко свързано с активизирането на къси продажби и е основата за развитие на пазар на деривати", обяви изп. директор на БФБ доц. д-р Маню Моравенов.

В Тутракан се намира най-големият производствен център в Европа на международната компания FAAC Technologies - един от водещите международни играчи в бизнеса с автоматизация на достъпа (автоматични врати и портали), паркинг оборудване (машини за билетчета, автомати за плащане и пр.) и контрол на достъпа (бариери, турникети) - както за жилищния, така и за индустриалния сектор. FAAC Technologies има 54 компании на пет континента с консолидирани приходи над 700 млн. евро и над 3700 служители, по информация от сайта на компанията. С оборота си - 142 млн. лева за 2023 г., дъщерното "ФААК България" е от най-големите предприятия в района на Русе и Силистра. Освен това компанията е и най-големият работодател в община Тутракан. За нея в града работят 200 души, а в индустриалния парк, в който тя е привлякла и четири свои подизпълнителя, са заети общо почти 550 души - основно от града и околните села. FAAC Technologies принадлежи на Римокатолическата църква - от 2014 г. тя е собственост на архиепископията на Болоня, т.е. на регионалната църква на Емилия-Романя. Производството се осъществява в индустриален парк в Тутракан - 18 хил. кв.м сгради върху над 100 дка на бившия завод за печки "Терма". Сега на територията на Тутракан FAAC на практика има три отделни завода. Произвежда под пет бранда - FAAC, Magnetic, Genius, TIBA и резервни части за Datapark. Изнасят за цял свят - Индия, Малайзия. Австралия, Южна Африка, Дубай, Египет. Предимно захранват свързани дружества, част от групата. В годините "FAAK България" довежда в Тутракан и четири италиански фирми - свои подизпълнители, които сега произвеждат на територията на индустриалния парк в наети помещения. Inntech (в Италия Barrati) например обработва детайли със стругове с цифрово-програмно управление. IBG Motors произвежда малки мотори, а от година и кабелни снопове. Собственикът е италианец, който имал производство в Молдова, но го закрил и се е преместил в България. SGM Plastics произвеждат пластмасови детайли. ZlCPress e леярна за алуминиеви детайли под налягане, технология, различна от алуминиевите профили с изтегляне, каквито ФААК купува от производители в България. Част от компаниите имат производство и в Италия, а други - само в България. Сега в индустриалния парк в Тутракан работят около 550 човека от града и околните села.

Фабриката за електрически компоненти на "АББ България" в Раковски, се стреми към производство с нулеви емисии чрез намаляване на въглеродния двуокис с 1250 тона. За целта се прилагат редица мерки за енергийна оптимизация, като 100 процента измерване и контролиране на енергията, система за управление на сградата, инсталиране на термопомпи, подобрения на LED осветлението и инсталиране на точки за зареждане на електрически превозни средства. Заводът намали потреблението на енергия от операциите си с 22 процента, но също така увеличи приходите от производство, което подобри значително енергийната интензивност с 43 процента в сравнение с 2019 г. Заводът с площ от 39 000 квадратни метра се състои от две производствени сгради и произвежда продукти с ниско и средно напрежение за центрове за данни, промишлени и производствени предприятия, критична инфраструктура и сгради. Първата значителна стъпка беше модернизиране на цялото конвенционално осветление в двете производствени халета с енергоспестяващи LED осветителни тела, както и система за интелигентно управление на осветлението. За да се намали потреблението на енергия от отопление, вентилация и климатизация и до 80 процента от емисиите на въглероден двуокис от използването на газ, миналата година във фабриката бяха инсталирани термопомпи заедно с централизирано управление и наблюдение за отопление и охлаждане, както и система за разпределение на течности. За да изпълни ангажимента на АББ за електрификация на автопарка до 2030 г., клон Раковски започна преустройството на своя автопарк към електрически превозни средства. В клон Раковски бяха инсталирани 17 AC и DC EV зарядни точки, поддържащи EV зареждане за по-широката общност и за преминаващ трафик.

Веригата бензиностанции OMV предприема ключова стъпка към своята трансформация като обновява корпоративната си идентичност в следващите 3 години на територията на 7 държави – Австрия, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, България и Сърбия. Бранд идентичността и дизайнът ще бъдат напълно обновени навсякъде – както в бизнес към бизнес (B2B) частта, така и в бизнес към потребител (B2C). Новият дизайн ще бъде въведен поетапно на 1000 бензиностанции, които обслужват повече от 650 000 клиенти всеки ден. Обновената бранд идентичност ще обхване и бързо разрастващата се мрежа от зарядни станции eMotion за електрически превозни средства. Приблизително 1,5 милиона бизнес карти ще бъдат актуализирани в следващите 3 години. Част от процеса е и дигиталната трансформация, която ще започне с уебсайта на OMV Group (new.omv.com), и ще продължи с приложението OMV MyStation, което се използва от повече от 1 милион потребители в Централна и Източна Европа.

Частен съдебен изпълнител продава имот в пловдивското село Ръжево Конаре, община Калояново за почти 1,3 млн. лв. за над 3900 кв. метра площ. Става въпрос за стопански двор за билки със складови и производствени помещения и едноетажна сграда от 430 кв. м, която служи за склад на метали. аедно с имота се продава и разположената в него техника - машини и съоръжения. Собственик е фирма “Българска билка БГ" ЕООД, а причината за продажбата е непогасени вноски по ипотека, като има и наложени тежести и възбрани. Това е втората продажба, след като в края на месец май не беше обявен нов собственик. Тогава цената, за която се продаваше имотът възлизаше на 1 377 760, а сега цената е със 120 640 лева по-малко. Източник: plovdiv24

През първото тримесечие на 2024 г. разходите за труд за отработен час в Европейския съюз са се повишили с 5,5% спрямо същото тримесечие на предходната година, докато тези в еврозоната са нараснали с 5,1%, сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. Разходите за труд на фирмите включват не само възнагражденията и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и непреки разходи за труд - предимно вноски за социално осигуряване, плащани от работодателя. В еврозоната възнагражденията за отработен час са се увеличили с 5,3%, докато непреките разходи за труд са нараснал с 4,5%, а общите разходи за труд са нараснали с 5,1% през първото тримесечие на 2024 г. в сравнение със същото тримесечие на предходната година. В целия ЕС почасовите надници и заплати са се увеличили с 5,8%, общите разходи за труд - със 5,5%, а компонентът извън заплатите - с 4,8 на сто. Най-значим ръст на разходите за заплати за отработен час през първите три месеца на годината е регистриран в Румъния (скок с 16,4% на годишна база), следвана от България (повишение с 15,8%), Хърватия (с 15,3%), Полша (с 14,15) и Унгария (с 13,7%), като още две страни членки бележат увеличение на показателя с над 10 на сто, а именно Латвия (с 12,7%) и Литва (с 11,1%). Общите разходи за отработен час в България са нараснали през първото тримесечие на 2024 г. с 15,8% спрямо година по-рано, а компонентът извън заплатите - с 15,9 на сто.

Заплатите на мениджърите на големи американски компании се увеличават много по-бързо от средните възнаграждения, тласкани нагоре от текущите цени на акциите и повишената прозрачност, предаде Франс прес. Между 2017 и 2023 година средното възнаграждение на мениджър на компания, включена в индекса Стандард енд Пуърс 500, който обединява 500 от най-големите американски дружества, се е увеличило с близо 40 на сто, според консултантската компания "Екуилар" (Equilar), до 16,3 милиона долара. За сравнение, средната стойност на възнагражденията на служителите в САЩ е нараснала със само 27 на сто. През 2021 и 2022 година серия от неуспехи удари няколко големи компании на Уолстрийт, между които "Старбъкс" (Starbucks), "Джей Пи Морган чейс" (JPMorgan Chase), "Интел" (Intel) и "Дженерал Електрик" (General Electric). Законът "Дод-Франк", появил се вследствие на финансовата криза от 2008 година, изисква компаниите, регистрирани на фондовата борса, да подлагат възнаграждението на своите ръководители на гласуване от акционерите поне веднъж на всеки три години -  разпоредба, наречена "Кажи за заплащането" ("Say on Pay"). Гласуването е само консултативно, но в случай на отказ по-голямата част от бордовете на директорите се отказват и променят пакета. "Кажи за заплащането" въведе прозрачност в света на бизнеса, което "изостави лошите практики". От тази гледна точка, мисля, че нещата са много по-добри", посочва Роузана Лендис Уийвър от асоциацията за защита на акционерите "Ес ю соу" (As You Sow). Законът "Дод-Франк" също така изисква компаниите да публикуват съотношението между възнаграждението на главния изпълнителен директор и средната заплата в компанията. През 2023 година един мениджър е получавал средно 196 пъти средната заплата в неговата компания, в сравнение с разликата от 158 пъти пет години по-рано, според "Екуилар". Според проучване, публикувано тази седмица от университета Бентли в партньорство с института "Галъп", 82 на сто от американците смятат, че е "донякъде" или "изключително" важно "да се избегне изключително голяма между заплатите на шефовете и служителите на средно ниво". "Кажи за заплащането" насърчи много компании да се обърнат към специализирани консултантски фирми и да използват показатели, за да сравняват плановете си с тези на останалата част от пазара.

Промишленото производство на Китай е забавило темпа си на растеж до 5,6 на сто на годишна основа през май, съобщи днес Националната статистическа служба на страната, цитирана от ДПА.  Тази стойност е значително под прогнозирания темп 6,2 на сто, както и под нивото от 6,7 на сто, отчетено за април. Продажбите на дребно са се увеличили с 3,7 на сто на годишна основа, надминавайки очакванията за растеж с 3 на сто и след априлските 2,3 на сто. Инвестициите в дълготрайни активи са се повишили с 4 на сто годишно при прогнозирани 4,2 на сто. Безработицата е останала без промяна на ниво 5 на сто, отговаряйки на очакванията.