Служебният кабинет с Министър-председател Димитър Главчев официално встъпи в длъжност. Това е 103-тото правителство на България и деветото служебно. Президентът Румен Радев издаде укази за назначаване на служебно правителство и насрочване на избори за Народно събрание и Европейски парламент на 9 юни. В Състава на служебното правителство влизат: Димитър Главчев - министър-председател на Република България; Людмила Петкова - заместник министър-председател и министър на финансите; Калин Стоянов - министър на вътрешните работи; Виолета Коритарова-Касабова - министър на регионалното развитие и благоустройството; Ивайло Иванов - министър на труда и социалната политика; Атанас Запрянов - министър на отбраната; Стефан Димитров - министър на външните работи; Мария Павлова - министър на правосъдието; Галин Цоков - министър на образованието и науката; Галя Кондева-Мънкова - министър на здравеопазването; Найден Тодоров - министър на културата; Петър Димитров - министър на околната среда и водите; Кирил Вътев - министър на земеделието и храните; Георги Гвоздейков - министър на транспорта и съобщенията; Петко Николов - министър на икономиката и индустрията; Росен Карадимов - министър на иновациите и растежа; Владимир Малинов - министър на енергетиката; Валентин Мундров - министър на електронното управление; Евтим Милошев - министър на туризма; Георги Глушков - министър на младежта и спорта.

На 15 април Българска народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години (1095 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 300 24 116 от 17 април 2024 г., които са с падеж 17 април 2027 година. Номиналната стойност е 200 000 000 лева при 3% годишен лихвен процент. Първичните дилъри могат да участват в аукциона със състезателни поръчки, както от свое име и за своя сметка, така и от свое име, но за сметка на свои клиенти. Те могат да участват в аукциона и с несъстезателни поръчки от свое име, но за сметка на свои клиенти, които не са банки или инвестиционни посредници, включително и такива, установени в друга държава членка или в трета страна. Максималното количество ДЦК, което един участник може да придобие със състезателни поръчки е в размер 50 на сто от предназначеното за продажба чрез състезателни поръчки количество. Според условията на търга, съотношението на ДЦК, предлагани със състезателни и несъстезателни поръчки, е 50 на сто към 50 на сто от общото предложено количество.

Българският доставчик на телекомуникационни услуги Neterra разширява бизнеса си в Азиатско-тихоокеанския регион. Компанията вече е разположила своята инфраструктура в центъра за данни Equinix SG1 в Сингапур и е създала там дъщерно дружество под наслов Neterra APAC PTE. LTD. Neterra вече може да предоставя директни маршрути за пренос на данни до Сингапур и региона, предоставяйки поддръжка и телекомуникационни услуги, включително междуконтинентална свързаност, глобален пиъринг, облачни услуги и DDoS защита. Новото местоположение е директно свързано с точката на присъствие на компанията (PoP) в Марсилия, Франция. То ще служи като център за иновации и решения, фокусирани върху клиентите. Освен това Neterra ще предостави услугите за свързаност на дъщерното си дружество - платформата за интернет обмен NetIX. Neterra, която е със седалище в София, е основана през 1996 година. Компанията притежава и управлява четири центъра за данни и глобална мрежа от над 220 PoP точки в повече от 65 държави.

Румънската верига кафенета "5 to go" обяви, че продължава да развива своето местно и международно присъствие с ускорени темпове, подготвяйки още два магазина в Будапеща и навлизането на българския пазар. В Румъния веригата има над 550 кафенета в цялата страна, като само от началото на тази година бяха открити 40 нови. Компанията обяви, че продажбите й са нараснали с 48% на годишна база през първото тримесечие. До декември 2024 г. се планира да отвори около 120 нови кафенета "5 to go", както и да засили присъствието си на външните пазари, където разширяването на бизнеса ще бъде предмет на строг анализ на предишни резултати и спецификата на всяка страна. Основана от Савопол и Лучиан Бадила през 2015 г., "5 to go" е най-голямата верига кафенета по брой обекти в Румъния, притежаваща над 50% пазарен дял. Докладът на World Coffee Portal Project Café Europe 2024 прогнозира, че общият марков пазар на румънски кафенета ще нарасне от 950 магазина до над 1500 магазина до 2029 г.

Публичният холдинг "Еврохолд България" планира мащабна емисия варанти, чрез която при наличие на интерес може да набере директно до 130 млн. лв., а в бъдеще още над 0.5 млрд. лв. Това става ясно от покана за общо събрание на акционерите на 30 май. Бизнесът на "Еврохолд" е концентриран в две основни направления. Компанията е собственик на застрахователя "Евроинс", който освен в България развива бизнес и в повечето страни от региона. Другият основен сектор на холдинга е енергетиката, където той навлезе през 2021 г. след като придоби бизнеса на CEZ в България. Това включва електроразпределението на София и цяла Западна България, както и търговец на ток, обслужващ групата и бизнес клиенти. Варантите са инструмент, който дава право, но не и задължение да се участва при бъдещо увеличение на капитала по предварително зададени условия и параметри. Конкретно при "Еврохолд" планът е да се емитират до 260.5 млн. варанта - колкото са акциите на компанията. Правото на свой ред дава възможност да се запише един варант при емисионна цена 0.50 лв. Така при наличие на голям интерес компанията би могла директно да набере малко над 130 млн. лв., като според описанието в поканата за ОСА емисията ще се счита за успешна, ако са пласирани 78.15 млн. права (30% от всички), т.е. минималната търсена сума 39 млн. лв. Варантите ще могат да се упражнят през следващите 10 години, като те дават право да се запише по една акция при цена 2 лв. Така реално упражняването на правата би започнало да става изгодно, ако борсовата цена на акциите на "Еврохолд" се покачи над 2.50 лв. Последно те се търгуват на 1.27 лв., така че купувачите на варантите би следвало да разчитат на поне около 100% скок в борсовите котировки. Посредник по емисията ще е дъщерното на "Еврохолд" "Евро финанс". Холдингът все още няма публикуван консолидиран отчет към края на 2023 г. Към септември приходите са над 2.75 млрд. лв. От тях над 1.7 млрд. лв. са от енергетиката, където се отчита почти 1 млрд. лв. спад. А 1 млрд. лв. идват от застраховането, където има ръст спрямо преизчислените данни за 2022 г., като се обяснява, че "нарастването на приходите от застрахователен бизнес е резултат от еднократен ефект от прекратяване на договора с Евроинс Румъния Застраховане - Презастраховане С.А., Румъния (в несъстоятелност)". Печалбата скача от 122 на 218 млн. лв. Консолидираните активи към септември 2023 г. са 2.62 млрд. лв, докато собственият капитал е 266 млн. лв. и групата има над 1 млрд. лв. задължения към банки и още 220 млн. лв. облигационна емисия. Основен акционер с малко над 50% е "Старком холдинг", в което мажоритарен дял има председателя на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов. Като част от румънската сага на компанията презастраховането на румънския застраховател беше прехвърлено към ЕИГ Ре, което също е част от "Евроинс иншурънс груп". А покрай отнемането на лиценза то пое и част от активите на компанията, което го изстреля сред големите български застрахователи със 193 млн. лв. брутни записани премии към септември, което му отрежда 7% пазарен дял по данни на КФН. В годишния отчет на "Еврохолд" обаче е записано, че в края на 2023 г. е сключен предварителен договор за продажба на ЕИГ Ре и 31.12.2023 г. контролът над него е загубен "като са извършени всички необходими нотификации към компетентния орган, съгласно приложимото законодателство".

Столичната община предприе много важен за ПФК "Левски" - София ход, с който на практика ще бъде подсигурен лицензът за следващия сезон - 2024/25. На заседание на Постоянната комисия по финанси и бюджет бе прието решение задължение на футболния клуб към общината в размер на 2.097 млн. лв. за местни данъци и такса смет да бъде разсрочено за срок от 36 месеца. Задълженията са били натрупани от "Левски" за периода 2016-2020 г. за ползването на ст. "Георги Аспарухов" и прилежащата база. Без сегашното решение на Столична община обаче те щяха да се окажат непреодолима пречка за клуба за лицензирането му за следващия сезон. По подобен начин в самия край на м.г. "Левски" успя да постигне споразумение за разсрочването на дълга си към НАП, който е в размер на около 7.9 млн. лв. Така клубът прие да плаща по 200 000 лв. месечно към приходната агенция, за да изчисти задължението за три години. Към Столична община вноската би трябвало да е в размер на около 58 000 лв. месечно.

Фирмата за производство на козметични продукти “Българска роза” АД в Карлово ще предложи на акционерите на предстоящото Общо събрание на 16 май да разпредели по 0.05 лева брутен дивидент на акция от печалбата си за 2023 г. и неразпределена печалба от минали години. Дружеството завърши годината с нетна печалба от 223 317.30 лева при 267 856 лева за 2022-а и 343 хил. лева за 2021-а. Дивидентът ще се изплаща чрез “Централен депозитар” АД и “Интернешънъл асет банк” АД, клон Пловдив. Процедурата ще започне на 8 юли и ще продължи шест месеца. От нетната печалба за 2022 година беше изплатен дивидент от по 0.075 лева за една акция. От печалбата на “Българска роза” АД за 2021 г. акционерите получиха по 0.05 лева дивидент. “Стара планина холд” АД, “Бик Холд” ООД и “Лизингова компания” АД. Ще се обсъдят и изменения и допълнения в устава на дружеството. Предлага се овластяване на съвета на директорите да увеличава капитала на “Българска роза” АД – Карлово в размер до 50 000 000 лева чрез издаване на нови акции в продължение на пет години от вписването на тази провмяна в Търговския регистър. В момента капиталът на фирмата е 5 350 980 лева,разпределен в същия брой акции с номинал от по 1 лев всяка. “Българска роза” АД – Карлово е наследник и последовател на старите традиции и опит в производството на етерични масла и други натурални продукти в този регион на България. Сред продуктите е и лавандуловото масло, което се използва широко в парфюмерията. Други натурални продукти са: етерични масла и натурални екстракти. Освен натурални продукти предприятието произвежда и тютюневи соуси и аромати, които са предназначени за подобряване на вкусово-ароматичните качества на тютюна при производството на тютюневи изделия.

Печалбата на „Централна кооперативна банка“ АД в края на 2023 г. се удвоява и е в размер на 85.21 млн. лева. В сравнение с 2022 година, тя е с 53.06 млн. лева по-висока. Основният доход на акция за миналата година е 0.67 лева при 0.30 лева година по-рано. Нетният доход от лихви на ЦКБ расте до 184.12 млн. лева при 126.7 милиона година по-рано. Нетният доход от такси и комисионни обаче намалява – от 54.68 млн. лв. преди година до 53.44 милиона в края на декември миналата година. Към 31 декември 2023 г. дейностите на банката се извършват чрез централен офис в София, 47 клона, 213 банкови представителства и 30 изнесени работни места в България и 1 клон в Република Кипър. Основен акционер в банката е “Химимпорт” АД, който пряко и чрез други свързани с него фирми, контролира кредитната институция. Към декември ЦКБ притежава 11 броя собствени акции на номинална стойност от 1 лев всяка една. Акциите на “Централна кооперативна банка” се търгуват на “Българска фондова борса“. В момента котировките са по 1.50 лева за един брой. По този начин инвеститорите оценяват ЦКБ на 190 694 955 лева.

Европейският съюз (ЕС) ще трябва да похарчи 800 млрд. евро до 2030-а само за енергийната си инфраструктура, за да достигне целевите климатични параметри и да запази индустриалния си конкурентен потенциал, констатира ново проучване. ЕС първоначално ще трябва да се похарчи 800 млрд. евро до 2030-а и общо 2.5 трлн. евро, за да приключи зеления преход до 2050-а и същевременно компаниите да останат в бизнеса. Между 2010-а и 2018-а общият размер на инвестициите в енергийни мрежи в страните от ЕС са били около 32 млрд. евро. Ако финансирането продължи със същата скорост до 2050-а, ще се формира 60-процентен недостиг на средства, пресмята ERT. Подобни големи вложения не могат да се поемат единствено от частния сектор без правителствена подкрепа. Европейските бизнесмени още се борят с последствията от най-тежкия икономически срив от 2008-а насам, утежнен от колебливото следпандемично търсене, червените линии и енергийната криза, избухнала след нахлуването на Русия в Украйна, което тласна цените на енергията до рекордни височини, обяснява Марко Менсинк – генерален директор на основната търговска асоциация на компаниите от химическия сектор Cefic. И допълва, че “той и колегите му не искат декарбонизация с цената на деиндустриализация”. Мелник отбелязва, че в момента използваемостта на промишления капацитет на Стария континент е “на най-ниските в историята равнища”. Лошата новина е, че и държавните хазни са в режим на ограничения заради конкуриращите се приоритети за финансиране, включително отбраната и възстановяването на оръжейния сектор заради заплахата за сигурността от Русия. Почти 1000 индустриални асоциации и компании от ЕС са подписали през февруари декларация, в която излагат “спешната нужда от яснота, предсказуемост и доверие в Европа и в индустриалната й политика”. В документа се призовава също създаденият Европейски фонд за възстановяване от пандемията от 800 млрд. евро да се вкара в действие за финансиране на енергийната инфраструктура, включително за улавяне и съхранение на отделените вредни газове. Менсинк твърди, че за някои компании, нуждаещи се от електрификация, мрежовите оператори са предупредили, че ще трябват 12 години, за да се снабдят с необходимата промишлена мед.

Цените на природния газ падат по целия свят. Има изобилие от предлагане, а търсенето беше хладно тази зима в северното полукълбо. Ситуацията накара Morgan Stanley наскоро да  прогнозира  пренасищане с газ, каквото не сме виждали от десетилетия. Това се материализира в резултат на силния ръст на производствения капацитет на втечнен природен газ (LNG), изтъкват анализатори от банката с фокус върху стоковите пазари. Те цитират цифри, показващи, че до момента има 400 милиона тона LNG капацитет, докато други 150 милиона тона са в процес на изграждане - „рекордна вълна на разширяване“, пише Ирина Слав в коментар за Oilprice. В същото време някои производители, особено в САЩ, вече започват да спират производството, поради ниската цена на газа. Азия е внесла рекордни обеми LNG миналия месец,  показаха  наскоро данни от Kpler. Най-големите купувачи бяха Китай, Индия и Тайланд, като покупките от Индия се увеличиха с 30% спрямо предходната година, а в Китай с 22% повече от март 2023 г. Този рекорд не би бил възможен, ако цените не бяха паднали – а цените са паднали, защото Европа купуваше по-малко LNG. Причината Европа да купува по-малко втечнен газ са нейните пълни газохранилища. Зимата отново беше мека в регионът така и не успя да изчерпи закупения газ в очакване на отоплителния сезон. Всъщност Европа записа рекордни запаси от газ  в края на този отоплителен сезон и това допринесе за по-слабите цени на природния газ – заедно с понижената индустриална дейност на континента. Фактът, че търсенето на LNG веднага се възстанови, тъй като цените паднаха, предполага, че колкото по-дълго те останат ниски, толкова по-голямо ще стане търсенето, особено сред страните, които се опитват да намалят потреблението си на въглища в полза на газа. Много от тях са притиснати от фокусираните върху прехода правителства, които, въпреки че не са фенове на каквито и да е въглеводороди, признават, че природният газ има по-нисък емисионен отпечатък от въглищата. Преди две години Европа измести тези страни от пазара. Сега, с толкова ниски цени, те може да обмислят да се върнат към него, което ще стимулира по-голямо търсене. Предлагането, от друга страна, може да не нарасне толкова, колкото Morgan Stanley очаква. Анализаторите на банката визират американските износители на газ, които планират изграждане на допълнителен капацитет за LNG. Но дали целият този капацитет ще бъде изграден е друг въпрос. Проектът Driftwood LNG на Tellurian е един такъв пример. По съоръжението се работи от години, но компанията все не успява да осигури необходимите дългосрочни ангажименти на купувача, за да продължи. Бъдещето на второто съоръжение за LNG на Venture Global също е несигурно – както и бъдещето на всички нови подобни инсталации, тъй като федералното правителство спря одобренията за изграждане на нови мощности. Търсенето на електроенергия от центрове за данни, според Международната агенция по енергетика (МАЕ), се очаква да нарасне двукратно и от 2022 г. до 2026 г., потенциално надхвърляйки 1000 тераватчаса (ТВтч). Това е голямо потребление на електроенергия и въпреки всички обещания, които Big Tech (най-големите американски технологични компании – бел. ред.) са направили за използване на нисковъглеродна енергия за захранване на своите центрове за данни, по-голямата част от действителната енергия идва от въглеводороди, просто защото няма налична нисковъглеродна енергия денонощно – и въглеродните кредити могат и се купуват отделно от електроенергията, с която са обвързани. Всичко това означава, че перспективите за търсенето на природен газ през следващите години са изключително възходящи. Ниските цени неизменно стимулират по-голямо търсене и в този случай амбицията за по-ниски емисии помага специално търсенето на газ да нарасне още повече. След това възниква въпросът за предлагането. Сега може да изглежда в изобилие, но след няколко месеца ще започне да се усети как американските сондажи ограничат предлагането без завършване на нови кладенци. Освен това никой не може да каже как ще се развие следващата зима в северното полукълбо. Може времето да е меко, но може и да не е. Малко иронично е, че ако по-меките зими от последните две години бяха предизвикани от изменението на климата, Европа трябва да благодари на изменението на климата за по-ниското използване на въглеводороди.

Технологичният гигант Microsoft Corp. ще инвестира 2,9 млрд. долара в центрове за данни в Япония до 2025 г., заяви пред агенция Asia Nikkei президентът на компанията Брад Смит. Инвестицията ще включва инсталиране на "усъвършенствана полупроводникова техника с изкуствен интелект" в две от съоръженията на Microsoft в Япония, както и изследователски сайт за роботика и ИИ (AI) в Токио и програма, фокусирана върху AI, насочена към преквалификация на 3 милиона работници за три години. Брад Смит също така каза, че Microsoft ще работи с японското правителство за повишаване на своята киберсигурност. "Пейзажът на заплахите за киберсигурността стана по-предизвикателен. Виждаме това от Китай и по-специално от Русия, но също така виждаме нарастваща активност на рансъмуер (ransomware) по целия свят", предупреди той. Ден по-рано Microsoft обяви планове за създаване на нов център за изкуствен интелект в Лондон, фокусиран върху разработването на продукти и изследванията. Отделът ще бъде ръководен от Мустафа Сюлейман, роденият в Лондон съосновател на DeepMind на Google, когото Microsoft нае миналия месец. Като основен поддръжник на създателя на ChatGPT - OpenAI, Microsoft е световен лидер в бързо развиващата се технология.