Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на ноември 2023 г. се увеличава с 1% (448,5 млн. евро) за година и достига 44,402 млрд. лева. Така той представлява 46,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, през ноември 2022 година той възлезе на 43,954 млрд. евро, което беше 51,2% от БВП. В края на ноември краткосрочните задължения възлизат на 7,174 млрд. евро и се понижават с 1,362 млрд. евро (16%) на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на 37,228 млрд. евро и растат с 1,810 млрд. евро (5,1%) спрямо края на ноември 2022 г. Към 30 ноември миналата година 27,741 млрд. евро (62,5%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 80% от брутните външни задължения при 79,5% година по-рано.

Турция е вторият по големина вносител на стоки в България, отрицателното салдо в двустранната търговия нараства с бързи темпове през последните 4 години, надхвърляйки 1,8 млрд. евро, съобщава Министерството на икономиката и индустрията. През първите девет месеца на 2023 г. Турция е на четвърто място между търговските партньори на България по отношение на износа и на второ по отношение на вноса, с дялове съответно 6,1% и 8,3% от общите данни за внос и износ за света. През първите девет месеца на 2023 г. ръстът на вноса надвишава този на износа, в резултат на което регистрираме отрицателно салдо за България, което е 11,9% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г. През 2022 г. стокообменът с Турция е в размер на 7,415 млрд. евро (ръст от 41,9%, дял 7,2%). Износът към Турция е в размер на 2,778 млрд. евро /ръст от 29,2%, дял 6,1%/. Вносът е в размер на 4,636 млрд. евро /ръст от 50,8%, дял 7,8%/. Данните от стокообмена за периода от 2010 до 2022 г. показват неговото плавно нарастване от 2,368 млрд. евро на 7,415 млрд. евро. За Турция изнасяме рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, необработено олово и цинк, жици, кабели и други изолирани проводници. От Турция внасяме нефтен газ и други газообразни въглеводороди, електрическа енергия, необработен алуминий и др. 

Производствените цени в България спадат през декември 2023 г. на годишна база за девети пореден месец, като те се понижават и спрямо предходния месец, сочат последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Общият индекс на цените на производител (PPI) се понижава през декември с 14,6% спрямо година по-рано след понижение с 11,2% през ноември, като това представлява производствена дефлация за девети пореден месец - от април 2023 г. насам, когато беше първото понижение на цените на производител от края на 2022 г. Спрямо предходния месец производствените цени в края на миналата година се понижават с 0,6% спрямо декември, когато нараснаха с 0,5 на сто. Намаляването на цените на производител спрямо предходния месец се дължи на понижение с 0,8% на цените в преработващата промишленост и с 0,4% при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ, докато в добивната промишленост цените се повишават с 2,6 на сто. Спрямо година по-рано цените при производството и разпределението на газ, електрическа и топлинна енергия пък се понижават през декември 2023г. с цели 40,4%, а в добивната промишленост - с 1,6%, при увеличение на цените в преработващата с 0,3 на сто. 

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри продажбата на българската финтех компания myPos. Купувач на компанията за ПОС терминали и разплащания е американският инвестиционен фонд Advent International. За продажбата на myPos се говори от месеци, а официално Advent съобщи за споразумението за придобиване на 16 ноември. Сега сделката е пред финализиране. Американската компания се е утвърдила като един от най-големите и най-опитни глобални частни капиталови инвеститори. myPos от своя страна бе създадена през 2012 г. от българите Христо Георгиев (б.р. – името му през последните години нашумя покрай отнетия от ЕЦБ лиценз на Sata Bank, в която той бе инвеститор и част от ръководството; Основател е на компанията за електронни пари и карти iCard) и Явор Петров. Нейният основен офис се намира в Лондон, Великобритания, но компанията извършва дейност и в България. Финтехът има за цел да улесни достъпа до ПОС терминали за малкия и среден бизнес, като позволява незабавно усвояване на получените средства. Освен това, като част от дейността си, тя издава платежни карти, открива и поддържа сметки за електронни пари и други. Компанията развива дейност в над 30 страни от Европа, като в България портфолиото от продажби е по-ограничено – предлагат се традиционни стационарни и мобилни ПОС терминали, смарт ПОС терминали и ПОС терминали на самообслужване. Американският фонд е познат на българския пазар – преди години той приватизира БТК, а по-късно за кратко бе мажоритарен собственик в „Девин“ и заводите за плочки Kai.

Забавянето на икономиката и намаленото търсене стоят зад по-слабите резултати на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". През 2023 г. продажбите са спаднали с близо 39% и компанията отчита загуба, показва предварителният отчет. Най-значително е понижението при валцовите изделия, докато картината при пресови продукти е по-пъстра. Продажбите на компанията, чиито основни пазари са Германия, Полша и Италия, са се свили до малко над 437 млн. лв. (виж таблицата). Част от понижението се дължи на по-ниската (-18%) средна цена на алуминия на Лондонската метална борса, но намаление има и в обемите. Произведеното количество продукция е спаднало с 19%. По-ниските цени на алуминия са понижили и разходите за материали на дружеството. Нараснали са обаче разходите за заплати и осигуровки (7%), както и тези за лихви (59%). Всичко това е причина компанията да излезе на загуба. Двуцифрен спад (28%) има при продажбите на валцови продукти, което е резултат от свиването на дейността на сектори като опаковъчната индустрия и производството на климатична и вентилационна техника. По-слаби са продажбите и на домакинско фолио, което е основният валцов продукт на завода. При основните пресови продукти - стандартни и специални профили, също има спад, но той е доста по-малък (около 1%). Стартиралата през 2023 г. обновена линия за елоксация е увеличила възможностите за производство на елоксирани профили, което е вдигнало продажбите с 11% и е отворило нови пазарни ниши. На фона на застоя в индустрии като соларната и строителната от дружеството виждат потенциал в автомобилостроенето и по-специално в проектите, свързани с разработката на електромобили. Според ръководството на "Алкомет" перспективата за възстановяване на пазара остава несигурна въпреки положителните сигнали за първото тримесечие на 2024 г.

Yettel обяви, че ще актуализира тарифата абонаментите си заради инфлацията. Така след Vivacom и А1, трите големи телекома в България за трета поредна година пристъпват към "индексация". От Yettel коментират, че средногодишната инфлация за 2023 г. е била 9.5%. На същия индекс се позоваха и от А1. Това е третата поредна година, в която трите телекома се позовават на натрупаната инфлация през предходната година, за да вдигнат тарифите. През 2023 г. годишната такава към декември бе 16.9%, а средногодишната - 15.3%. Всеки телеком избра свой подход за увеличенията на абонаментните си услуги, включително диференциран и в някои случаи с фиксирани суми от по 1-2 лева, в зависимост от тарифния план. За първи път те се възползваха от това си право, заложено в Общите условия към договорите, през 2022 г., когато се позоваха на тепърва започващата да расте инфлация. Годишната тогава бе 7.8%, а средногодишната - 3.3%.

Към края на четвърто тримесечие на миналата година нетният финансов резултат на „Българска фондова борса“ е положителен в размер на 2.04 млн. лв., което се дължи на приходи от дейността и финансовите приходи, надхвърлящи разходите от основна дейност. За сравнение, през 2022 година печалбата на борсовия оператор беше три пъти по-висока – 6.87 млн. лева. Тогава паричните постъпления за БФБ от дивиденти бяха общо за 7.84 млн. лева, докато през миналата година паднаха до 2.84 млн. лева. Тези приходи идват от дъщерните дружества „Българска независима енергийна борса“ ЕАД и „Файненшъл Маркет Сървисиз“ ЕООД. По отношение на приходите от основна дейност, „Българска фондова борса“ отчита ръст спрямо същия период на 2022 г. с 427 хил. лева, който се дължи на увеличаване на паричните постъпления от договори с клиенти с 356 хил. лева. Таксите от оперативния сегмент “Регистрация и поддържане на емисии финансови инструменти за търговия“ нарастват с 395 хил. лв., което е следствие на увеличените на такси за регистрация на дружества. Финансовите приходи на компанията намаляват в края на четвъртото тримесечие спрямо размера им в края на същото тримесечие на 2022 г. и възлизат на стойност 2.92 млн. лева при 7.84 млн. лева.

„Тексим Банк“ АД е избрана за банка-довереник по емисията облигации с ISIN код BG2100024236, издадени от „Финанс плюс мениджмънт холдинг“ АД – София, която се занимава с управление на финансови активи и инвестиции. Подписката за записване на обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми, неконвертируеми и обезпечени облигации при първичното публично предлагане от тази емисия се проведе между 14 и 19 декември миналата година. В резултат бяха записани 20 655 броя от тези книжа с номинална стойност от по 1000 евро, като емисионната им стойност е в общ размер на 20 655 000 евро. Облигациите се търгуват на „Българска фондова борса“ от 9 януари, а крайната дата за покупко-продажби 17 декември 2030 година. Емисията е първа по ред за „Финанс плюс мениджмънт холдинг“ АД. Датата на издаване е 21 декември 2023 г., а падежът е на 21 декември 2030 година. Тя е със срочност от 84 месеца, при годишен лихвен процент от 8 процента. Погасяването на заема ще стане чрез амортизация на пет равни вноски от по 4 131 000 евро всяка от датите на последните пет лихвени плащания. Амортизационните плащания ще са шестмесечни. 

Започна записването за дългоочакваното IPO на международното летище в Атина (Athens International Airport) в южната ни съседка Гърция. Първичното публично предлагане на компанията е на път да се превърне в най-голямото в страната от 20 години насам, а пазарната капитализация се очаква да надхвърли 2,1 млрд. евро. Компанията предоставя сравнително нискорискова експозиция към бързо растящата гръцка туристическа индустрия. Очакваната средната годишна дивидентна доходност в периода 2024-2026г. е 8%. ДФ Адванс Възможности в Нова Европа, фондът управляван и организиран от УД Карол Капитал Мениджмънт за инвестиции в региона на Централна и Източна Европа, ще участва в IPOто на Athens International Airport, давайки на своите инвеститори достъп до тази атрактивна възможност. Фондът инвестира преимуществено в държавите от централна Европа, които според нас имат голям потенциал за ръстове през следващите години, но също така се възползва и от атрактивни възможности в други държави от региона.

На 30.01.2024 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 31.12.2023г. От КММ АД - Шумен

Икономиката на еврозоната и на Европейския съюз е останала стабилна през четвъртото тримесечие на 2023 г., сочат предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат. През предходното тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) се сви с по 0,1% и в двата блока. Според първата оценка за годишния растеж през 2023 г,. въз основа на сезонно и календарно коригирани тримесечни данни, БВП се е разраснал с 0,5% както в еврозоната, така и в ЕС. В сравнение със същото тримесечие на предходната година сезонно изгладеният БВП се е увеличил с 0,1% в зоната с единна валута и с 0,2% в ЕС през четвъртото тримесечие на 2023 г., след като през периода юли – август растежът и в двете зони беше нулев. Германия остава най-слабата сред водещите европейски икономики. БВП на страната се е свил с 0,3% в периода от октомври до декември, потвърждавайки първоначалните оценки, представени преди две седмици. Най-голямата икономика в Европа е на ръба на рецесията от няколко тримесечия, но до момента успява да се размине с нея. Тя може обаче да изпадне в такава, ако не набере инерция. Проучванията на бизнеса дори сигнализираха, че настроението леко се е влошило в началото на годината, а Бундесбанк предупреди, че БВП „в най-добрия случай ще стагнира“ през първото тримесечие на 2024 г. За разлика от Германия, Испания записва по-голям от очакваното ръст през четвъртото тримесечие и много над очакваните от икономистите 0,2%, съобщиха от статистическата агенция INE. Силното потребление на домакинствата е тласнало и БВП за цялата 2023 г. към ръст от 2,5%. Отделен доклад показа, че инфлацията в Испания неочаквано се е ускорила до 3,5% спрямо година по-рано през януари, оставайки над прогнозата за 3% на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Това са първите данни за цените в началото на годината от една от водещите държави членки на еврозоната и може да попарят надеждите, че ускоряването на инфлацията през декември е било еднократно. Италия се присъединява към положителната тенденция със своя икономически ръст от 0,2% през четвъртото тримесечие, надминавайки очакванията на икономистите за стагнация, благодарение на индустрията и услугите. За цялата 2023 г. икономиката се е разраснала с 0,7%. Данните от Франция отговарят на оценката на анализатори, анкетирани от Bloomberg. За цялата 2023 г. БВП на страната се е увеличил с 0,9%, според статистическата агенция Insee, която също ревизира във възходяща посока резултата на страната през третото тримесечие до нулев растеж от спад от 0,1%, отчетен преди това. Като резултат – икономиката на еврозоната се е разминала с рецесията през четвъртото тримесечие, тъй като резултатите на Италия, Франция и Испания са компенсирали слабостта на Германия.Това съвпадна с прогнозата за стагнация на гуверньора на Европейската централна банка Кристин Лагард от миналата седмица, когато регулаторът остави основните си лихви непроменени.

International Business Machines (IBM) е дала ултиматум на мениджърите в цялата организация, които все още работят от дистанция: преместете се близо до офис или напуснете компанията, пише Bloomberg. Всички мениджъри в САЩ трябва незабавно да се явяват в офис или при някой клиент три пъти седмично, „независимо от текущия статус на работното място“, сочи бележка, изпратена на 16 януари, която е разгледана от Bloomberg. Данни от пропуските на служителите ще се използват за „оценка на индивидуалното присъствие“ и ще се споделят с мениджъри и предствители на екипите по човешки ресурси, пише в бележка от старши вицепрезидента Джон Грейнджър. Работещите дистанционно, различни от служителите, за които има изключения заради медицински проблеми и военна служба, които не живеят достатъчно близо, за да пътуват до някой от офисите, трябва да се преместят до офис на IBM до началото на август, гласи бележката. Това означава в рамките на 50 мили (80 километра), твърди източник, запознат с правилото, който е поискал да остане анонимен, защото няма право да коментира корпоративната политика. Мениджърите, които не са съгласни да се преместят и не могат да си осигурят позиция, която е одобрена за дистанционна работа, трябва да се „разделят с IBM”, пише Грейнджър. „IBM изискваме от ръководителите и мениджърите на хора в САЩ да бъдат в офиса поне три пъти седмично“. Главният изпълнителен директор Арвинд Кришна коментира, че повишенията ще бъдат по-редки за тези, които не са в офисите. Някои екипи в IBM вече въведоха изисквания за присъствие на работното място. През последните години IBM сви операциите си, за да се фокусира върху софтуера и услугите. Освен това представи нови продукти, за да се възползва от интереса към изкуствения интелект и се отказа от управляваната инфраструктура, метеорологичния и здравния си бизнес. Big Blue, както е известна още компанията, очаква да намали броя на служителите си тази година и да похарчи същата сума за преструктуриране като тази от миналата година, когато планира съкращенията на 3900 души, обяви миналата седмица главният финансов директор Джеймс Кавано. IBM имаше около 288 хил. служители по света към края на 2022 г. Компанията затвори редица офиси след началото на пандемията, което потенциално усложни плановете за връщане на работниците в офисите.

Китай ще инвестира €2 милиарда в Сърбиа за изграждане на вятърни и слънчеви електроцентрали и съоръжения за производство на водород. Това е най-голямата инвестиция във възобновяемата енергия на балканската страна досега, се казва в изявление на сръбското Министерство на минното дело и енергетиката, цитирано от Reuters. Меморандумът за разбирателство (MOU) между министерството, китайската Shanghai Fengling Renewable и сръбската Zijin Copper - местно дъщерно дружество на Zijin Mining, вече е подписан. Въпорсният меморандум предвижда изграждането на вятърен парк с мощност 1500 мегавата (MW), слънчева електроцентрала с мощност 500 MW и централа за водород с годишен капацитет от около 30 000 метрични тона до 2028 година. Произведената енергия ще се използва от притежаваната от Zijin медна мина и топилна фабрика близо до град Бор в източна Сърбия. Този проект ще позволи на Zijin да произвежда значителна част от своите нужди от електроенергия по устойчив начин.  Zijin Mining стана стратегически партньор на Сърбия в медния добив RTB Bor през 2018 година, като обеща да инвестира $1,26 милиарда в замяна на 63% дял. По-късно, през 2021 година, дружеството отвори подземната мина за мед и злато Cukaru Peki. Китай е инвестирал милиарди евро в страната кандидат за членство в Европейския съюз Сърбия, най-вече под формата на облекчени заеми за инфраструктурни и енергийни проекти. Повечето инвестиции са част от инициативата "Един пояс, един път" - за отваряне на външнотърговски връзки. За да засили икономическия растеж и приходите си, сръбското правителство предложи минерални ресурси на китайски инвеститори.