През първото тримесечие на 2025 г. България отчита ръст от 12.5% на превозените товари от товарния транспорт, в сравнение с предходното тримесечие, докато извършената работа намалява с 3.8%. С 1.4% се увеличават превозените пътници от трите вида пътническия транспорт - сухопътен, воден и градски електротранспорт. При извършената работа е регистриран спад от 12.1%. През първото тримесечие на 2025 г., в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт нарастват с 5.8%, докато извършената работа се понижава с 2.5%. Превозените пътници, както и извършената работа от пътническия транспорт намаляват, съответно с 1.7 и 19.1%. Превозените товари от сухопътния транспорт през първото тримесечие на 2025 г. са 30 244.0 хил. т, или със 7.3% повече спрямо същото тримесечие на 2024 г. При вътрешните превози увеличението е с 12.5%, докато при международните се наблюдава намаление - с 3.6%. Извършената работа е 8 696.2 млн. тонкилометра, което е с 3.0% по-малко, в сравнение със същия период на предходната година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 362.8 хил. т по-малко, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г., в резултат на по-малкото количество превозени товари от речния транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, увеличението е с 16.7% спрямо същия период на предходната година, поради по-голямото изминато превозно разстояние. Броят на превозените пътници от сухопътния транспорт е 90 093.0 хил., или с 5.4% по-малко спрямо първото тримесечие на 2024 г. При автобусните превози намалението е с 5.6%, а при железопътните - с 2.3%. Извършената работа е 1 674.4 млн. пътниккилометра, като е регистриран спад от 24.7%, в сравнение със съответното тримесечие на 2024 г., в резултат на намалената превозна дейност както от автобусния, така и от железопътния транспорт. При пътническия воден транспорт се наблюдава намаление на превозените пътници със 17.5 хил. спрямо същия период на 2024 г. поради по-малкия брой превозени пътници от речния транспорт. Същевременно, извършената работа нараства с 0.8 милиона пкм, в резултат на увеличеното средно превозно разстояние. През периода януари - март 2025 г. предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 79 732.6 хил. пътници, или с 2.9% повече, в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Извършената работа също нараства с 8.0% и достига 491.5 млн. пътниккилометра.

Националният статистически институт (НСИ) ще стартира новия си интернет сайт с интуитивен интерфейс, адаптивен дизайн, подобрено търсене и бързо действие. Сайтът ще бъде достъпен след 8.00 ч. на 30 май, на същия адрес (www.nsi.bg) с цялата налична до момента информация, която е прехвърлена със запазени линкове. Досегашният сайт ще функционира в следващите 3 месеца на адрес www.old.nsi.bg“, посочват от НСИ. Сайтът на НСИ съдържа и издадените до момента публикации.

Завод „Балканкар Инпак“ откри новото производство - на стандартни затворени индустриални варели от 216.5 литра – иновативно и модерно начинание с реална перспектива за растеж и износ. Новото производство вече разполага с модерно оборудване, създава 30 нови работни места и цели разширяване на пазарите си в Румъния и Сърбия. Инвестициите в проекта надхвърлят 2 милиона лева до момента, а амбициите са развитието да продължи с подобни темпове през следващите три години.

Стартиращата компания Thermo-i беше отличена с първо място в българското издание на EdgeAI Startup Challenge 2025 – инициатива, организирана от Serdica Capital в партньорство с технологичния гигант Infineon Technologies. Победата донесе на екипа награда от 30 000 лв. и директен достъп до международния финал на състезанието. Thermo-i впечатли журито с автономно и безконтактно устройство за измерване на телесна температура, което елиминира нуждата от човешка намеса и постига точност от ±0.2°C. Решението вече се използва в Университетската болница в Пловдив, а интерес проявяват още 9 медицински институции в страната.

Производителят на енергийната напитка Isosport семейната фирма на "Неопак" от Благоевград е собственост на фавилията на Лалка и Йордан Михови. Асортиментът на ‘Неопак’ включва енергийни и витаминозни напитки Isosport и Mikki – позиционирани за активни потребители и младежка аудитория. Продуктите на "Неопак", които задават нов етап в развитието на компанията, са именно кеновете. За момента те са Isosport с газировка и класическия негазиран вариант. "Неопак" е сред първите частни инициативи в Благоевград, регистрирана веднага след 1989 г. До 2013 г. "Неопак" произвеждане основно сокове - около 80% от продукцията, останалите 20% са за Isosport. През 2014 г. тенденцията се обръща и днес съотношението е обърнато. В момента компанията е около 30 души, в производството са 12, останалите са администрация и търговци. Амбицията на "Неопак" е изграждане на нова модерна база, усъвършенствани производствени линии и иновативни продукти. Фамилията вече е закупила терен в съседство и в следващите две години ще работи по проекта за нова база. Инвестицията ще е в диапазона от 2 до 10 млн. лв.

Рокада по върховете е извършена в „Авионамс“ АД - Пловдив. Представители на Държавната консолидационна компания /ДКК/, чието дъщерно дружество е авиоремонтият завод, са уведомили ръководството преди два дни, че ще има нов директорски борд. Очаква се до дни да се извърши вписване в Търговския регистър на новия управителен съвет на „Авионамс“. Преди месец бе извършена промяна и в състава на Съвета на директорите на ДКК, като новият изпълнителен директор е Петър Трайков. Работниците в „Авионамс“, които в момента са над 230 – в двете бази в Пловдив и Граф Игнатиево, са силно притеснени, дали при новите обстоятелства ще има съкращения, които очакват, минаване на 4-часов работен ден и дали ще получат заплатите си. През последната година поръчките били намалени, случвало се и забавяне на възнагражденията. По данни на НОИ пикът на средногодишния брой служители там е бил през 2014 г. – 318 души, като всяка следваща година броят им намалява. „Авионамс“ е един от най-големите заводи за капитален ремонт и обслужване на летателна техника в Европа, като различни модификации на реактивни самолети, изтребители, хеликоптери и др. Основан е през 1939 г. в Пловдив под името „Авиоремонтен завод Терем - Георги Бенковски“. Той бе изваден от забранителния списък и приватизиран от близкия до екс банкера Цветан Василев „Инкомс-Телеком Холдинг“. Едната база на завода е в Пловдив, а основната, която е в Граф Игнатиево е сертифицирана по стандартите на НАТО през 2004 г. През 2017 г. държавата успя да си върне завода след влизането в сила на постановление на частен съдебен изпълнител, с което се потвърди обявяването на Държавната консолидационна компания /ДКК/ за купувач на продадените на публична продан акции на дружеството. Година по-рано за продажба бяха предложени 2 090 729 акции, собственост на „Хедж Инвестмънт България” АД, като за тях ДКК заплати 28 941 111 лв. През 2019 г. държавата реши, че „Авионамс” ще поддържа 8-те американски изтребители F-16.

„Българска фондова борса“ АД (БФБ) отбелязва 60% ръст на годишна база на консолидираната печалба до 6,15 млн. лв. за периода януари-март 2025 г. Ръстът на консолидираната печалба на БФБ се дължи изцяло на дъщерното дружество „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ). Преди години БФБ придоби БНЕБ от държавата, защото европейските правила налагаха държавата да не притежава пряко борсата за електроенергия. Тъй като БФБ е 50,05% собственост на държавата, борсата за електроенергия все още е държавна, но не толкова директно. Приходите от продажби нарастват с около 0,6 млн. лв. от 4,65 млн. лв. през първото тримесечие на миналата година до 5,24 млн. лв. за януари-март 2025 г. От тях малко под 1 млн. лв. са приходи на БФБ от търговия с ценни книжа (и дейности около това, като например продажба на информация, членски внос и други). Приходите на БНЕБ за първото тримесечие явно са 4,25 млн. лв., като ръстът на приходите от продажби с 0,6 млн. лв. е формиран от това дъщерно дружество, защото другите дъщерни дружества на БФБ имат малка дейност. Приходите от лихви се повишават силно с 2,4 млн. лв. до 5,2 млн. лв. за януари-март 2025 г. Тъй като при търговията с електроенергия в БНЕБ се депозират големи гаранционни суми, върху тези суми БНЕБ взема големи лихви и генерира повече приходи от лихви, отколкото от такси за търговия с електроенергия. Това е ефект от последните години, когато лихвените нива в Европа и САЩ тръгнаха нагоре.

Въпреки икономическия подем през 2024 г. в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), процентът на несъстоятелност в региона се увеличава, показва анализ на глобалният кредитен застраховател Кофас. България обаче, за втора поредна година регистрира лек спад в броя на компаниите в несъстоятелност - те са с 5,67% по-малко на годишна база спрямо 2023 г.  През 2024 г. регионът на ЦИЕ отчете среден ръст на БВП от 2,6%, което е значително подобрение спрямо 0,8% през 2023 г. Възстановяването се дължеше на намаляването на инфлацията, повишаването на реалните заплати и силното частно потребление, особено в Полша, Унгария и Румъния. Благодарение на по-ниските цени на енергията и подобрените условия по веригата за доставки, инфлацията спадна до 4,6% през 2024 г., спрямо 11,2% през предходната година. Възстановяването на икономическия растеж обаче не доведе до устойчивост на бизнеса. Несъстоятелността в регионален план намаля с 9 % - от 50 248 през 2023 г. до 45 938 през 2024 г., но това намаление е подвеждащо. Регулаторните промени в Унгария изкривиха данните. Когато Унгария е изключена, случаите на несъстоятелност всъщност се увеличават от 29 771 през 2023 г. до 30 680 през 2024 г. (+3%) – което подчертава продължаващата уязвимост на корпоративния пейзаж в региона. Унгария отчете най-резкия спад (–25,5%), дължащ се на нормализирането на правните процедури след временния скок през 2022 г., докато Сърбия и България също отбелязаха спадове (съответно –12,1% и –5,7%), вследствие на по-стабилните макроикономически условия. За разлика от тях, несъстоятелността нарасна значително в Словения (+32,4%), Латвия (+24,6%), Естония (+10,2%) и Хърватия (+7,3%), поради слабото вътрешно търсене, нарастващите разходи и структурните предизвикателства, особено в строителството и търговията. Румъния също отбеляза значително увеличение с 9,4%, особено при средни и големи компании, на фона на високата инфлация и фискалните дисбаланси. Полша докладва 19% увеличение на несъстоятелността, което до голяма степен се дължи на трайното приемане на процедури за преструктуриране от времето на пандемията, които сега се използват широко за управление на проблемите с ликвидността. Същевременно Чехия (+1,9%) и Словакия (–3,5%) показаха относително стабилни тенденции, а Литва остана без промяна на годишна база (–1%), като несъстоятелността беше концентрирана в секторите на строителството и търговията на дребно. Няколко ключови индустрии бяха особено уязвими. Транспортният сектор се бори с намаляването на обема на товарните превози и с постоянния натиск върху разходите. Производството се изправи пред намаляване на обема на поръчките и недостиг на работна ръка, докато строителният сектор беше засегнат от повишаването на лихвените проценти и  отслабените инвестиции, особено в жилищни проекти. В тези сектори процентът на несъстоятелност нарасна над средното ниво.

Ако сегашните тенденции се запазят, световният държавен дълг може да нарасне до 100% от световния брутен вътрешен продукт до края на десетилетието, сочат прогнозите в новия доклад „Фискален мониторинг“ на Международния валутен фонд (МВФ). Нарастващото съотношение на държавния дълг към БВП отразява подновения натиск върху икономиката, както и последиците от свързаната с пандемията фискална подкрепа, сочи докладът. Тази тенденция поражда нови опасения относно дългосрочната фискална устойчивост, тъй като много страни са изправени пред нарастващи бюджетни предизвикателства. Около една трета от страните, които формират 80% от световния брутен вътрешен продукт, имат държавен дълг, който е едновременно по-висок, отколкото е бил преди пандемията, и се увеличава с по-бързи темпове, показва докладът. Над две трети от 175-те икономики, включени в изследването, сега имат по-тежко бреме на държавния дълг, отколкото преди разпространението на Covid през 2020 г.

Външнотърговският дефицит на Турция се е увеличил през април, като вносът е нараснал с по-висок темп от износа, съобщи днес турският статистически институт. Търговският дефицит е достигнал до 12,02 млрд. долара през миналия месец спрямо 9,9 млрд. през април 2024 г. През март тази година дефицитът е бил 7,1 млрд. Като се изключат енергоносителите и немонетарното злато, външнотърговският дефицит на страната е бил 6,16 млрд. долара. Износът е нараснал на годишна база със 7,8 процента, а вносът – с 12,7 процента. Основните търговски партньори за турския износ през април са били Германия, Великобритания, САЩ, Италия и Франция. Същевременно вносът е бил на първо място от Китай, следван от Русия и Германия.