Банкрутите в Блгария намаляват през първото тримесечие на тази година в сравнение със същия период на 2023 г., но спад отчитат и регистрациите на нови фирми. Броят на фалиралите компании у нас намалява с 14,1% на годишна база. Общо 992 фирми са обявили несъстоятелност за периода януари-март тази година. Новорегистрираните правни единици в страната са 12 229, като броят им намалява със 7,4% на годишна база. Положително е обаче, че темпът се увеличава в сравнение с предишното тримесечие, когато е бил 2,4% на годишна база. В сравнение с периода октомври-декември 2023 г. броят на новорегистрираните фирми у нас се е увеличил с 13,1%, а на обявилите несъстоятелност - с 1,5%. От всички новорегистрирани фирми през първите три месеца на годината най-много са в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 88,4% от всички, или общо 10 812 единици. Най-голям дял обявени в несъстоятелност за периода от всички обаче отново се падат на същия сектор - 78,3%. На годишна база обаче секторът отчита ръст от новите компании едва от 2%, колкото е и увеличението в сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности". Най-голямо увеличение на новорегистрираните компании се отчита в "Хотелиерство и ресторантьорство" - 32%. На другия край е строителният сектор, който отчита спад на новорегистрираните фирми от 82% - от 1288 до 233. В същото време броят на фалиралите компании расте в само един сектор за година - "Транспорт и съхранение" с 53%. Най-голям е спадът в "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 46%. Най-сериозно е съотношението между новорегистрираните и оказалите се в несъстоятелност компании в промишлеността - на всеки близо 3 нови фирми една е фалирала през първото тримесечие. На другия край е сектор "Образование; хуманно здравеопазване и социални дейности", където по една компания е изпаднала в несъстоятелност на всеки близо 19 новорегистрирани.

Общо 55 322 са констатираните нарушения на трудовото законодателство в първите три месеца на годината при извършени почти 11 970 проверки в 11 300 предприятия с 579 280 работници и служители. Това съобщават от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ). Нарушенията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд са 28 772, а по осъществяването на трудовите правоотношения са установени 26 249 нарушения. Установени са и 735 случая на работа без регистриран трудов договор в Националната агенция за приходите. За първото тримесечие на годината са съставени 465 акта за установяване на административни нарушения. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е над 4,4 млн. лв. Установените забавени трудови възнаграждения на работещите са над 2,8 млн. лв. За първите три месеца на годината са изплатени над 1,7 млн. лв. забавени възнаграждения, включително и суми за предишни периоди. Броят на трудовите злополуки в страната се повишава. През миналата година в регистрите на ГИТ са вписани 440 инцидента, като при 65 от тях работниците са загубили живота си.

С решение на Съвета на директорите (СД) на „Български Енергиен Холдинг” ЕАД е извършена промяна в ръководството на „Булгаргаз“ ЕАД като е приета оставката на Деница Златева, а от състава на Съвета на директорите на дружеството се освобождават Димитър Спасов и Татяна Петрова-Бояджиева. На техните места влизат Михаил Милков, Бянка Рачева и Марин Филиповски. С решение на СД на „Булгаргаз“ ЕАД за изпълнителен директор на дружеството е определен Веселин Синабов.

Фармацевтичната компания "Адифарм" ЕАД ще изгради нова производствена база в м. "Толева махала", район "Връбница", Столична община. Това става ясно от инвестиционно предложение, входирано от компанията в РИОСВ-София на 15 април 2024 г. Предвижда се в новата сграда да се произвеждат лекарства и хранителни добавки, а на по-късен етап да бъде добавена възможност за производство на стерилни лекарствени форми. Производството ще бъде с обща разгъната площ 13 000 кв. м, разположено на два етажа. Планът е върху 5000 квадратни метра площ да бъдат изградени административна сграда, енергиен център, трафопост, жилища, обслужващи дейността на предприятието. "Адифарм" ЕАД е компания в сферата на производство на фармацевтични химични продукти и хранителни добавки. На пазара е над 25 години. Нейните продукти се разпространяват в 36 страни. През декември 2022 г. компанията получи от държавата сертификат клас А за инвестиционния проект "Производствен и научно-изследователски фармацевтичен комплекс", който ще се реализира в с. Волуяк, Столична община. Фирмата е регистрирана в София през 1994 г. В Съвета на директорите участват Абдулсалам Халед Хомси Сахтура, Надка Лазарова Радоевска и Адел Хомси Сахтура. А едноличен собственик на капитала е Абдулсалам Халед Хомси Сахтура.

Морската община Варна ще получи 24 млн.лв. за един от най-спешните и сериозни проблеми, които има - изтичането на фекални води във Варненското езеро. Напорният водопровод, който се намира на дъното на езерото аварира преди близо четири години. Тогава моторен кораб удари тръбата с котва като я счупи, а от нея се изляха хиляди литри отпадни води. Това само по себе си причини еко катастрофа в езерото, а то беше затворено за ползване. Общината е избрала за изпълнител "Хидроремонт ИГ", която е специализирана в подводни дейности и спечели с оферта от 17.7 млн.лв без ДДС.20 млн. лв. от средствата по договора ще бъдат използвани още тази година. Така на практика ремонтът на тръбата ще струва два пъти повече от самото ѝ полагане, което по документи през 2011 г. е трябвало да струва 5 милиона евро. Тръбата, която е изградена по проект "Трансофрмиране на ПОСВ Аспарухово" през 2011 г. не е заровена както е по проект на 4-5 м под дъното, а е поставена на повърхността му. Въпреки това, проектът е бил приет по документи и разплатен. Сега въпреки разхода на 5 млн. евро, осигурени от европейско финансиране, Варна или националният бюджет трябва да осигурят средства за ремонта и полагането на тръбата под дъното.

По-голям капацитет, по-кратки срокове за производство и доставка, по-малко енергийни разходи и въглеродни емисии, по-добри условия на труд. Това е ефектът от двата проекта на шуменския производител на капачки "Херти", изпълнени с безвъзмездната подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 в рамките на програма "Развитие на бизнеса, иновации и МСП в България". Първият проект - GALP Greener ALuminum Cap (Implementation of green innovative production processes under Industry 4.0), е с бюджет 1.7 млн. евро, от които безвъзмездната финансова помощ е 800 хил. евро (46.96%). С него през декември 2022 в производствената база на "Херти" в гр. Плиска е внедрена нова печатаща линия за алуминиеви капачки и литография на алуминиеви листи. Партньор по проекта е норвежката компания ICB Digital. Според разчетите с въвеждането на новата технология компанията ще пести средногодишно 820 тона СО2 при 100% натоварване на мощностите. Сътрудничеството с норвежкия партньор води и до разработване на система за обмен на данни, която осигурява постоянна връзка между машините, ERP и мениджмънта на компанията и улеснява управлението и вземането на решения. Системата вече обхваща 30% от всички около 74 линии и машини в "Херти", като разширяването й продължава. GREENPRESS е вторият проект в "Херти", изпълнен с подкрепата на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 в рамките на програмата. Реализацията му започнала през април 2023 и приключила през февруари тази година. С бюджет от 401 хил. евро, от които безвъзмездната финансова помощ е 200 хил. евро, в производствена база на "Херти" са инсталирани автоматична листова преса и многопозиционен инструмент за щанцоване на двустъпкови и тристъпкови алуминиеви капачки. През 1993 г. две шуменски компании - "Хермес" и "Тимшел", обединяват усилията си за общ бизнес. Първите срички в имената им определя как ще се нарича новоучредената фирма - "Херти". Началото е поставено с една машина, произвеждаща два размера алуминиеви капачки. Днес "Херти" - Шумен, произвежда годишно над 2 милиарда капачки, които се използват за затваряне на почти всички съществуващи видове бутилки в различни индустрии - за спиртни напитки, вино, минерални води и безалкохолни, зехтин и храни, фармация, козметика. Компанията е публично дружество и акциите й се търгуват на Българската фондова борса. Акционери в дружеството са "ИГМ холдинг" (33.3%), Александър Юлиянов (33.2%), Захари Захариев (25.2%), Елена Захариева (8%) и други физически лица (0.3%). Дружеството има дъщерни търговски фирми в Румъния, Великобритания, Франция, Германия и САЩ и продава над 90% от продукцията си зад граница в над 60 държави. Най-големите пазари са Великобритания, Франция, Германия, Италия. Приходите на "Херти" според консолидирания отчет за 2023 г. са 78 млн. лв., докато година по-рано са били над 94 млн. лв. Печалбата обаче не спада и стои над 6 млн. лв.

Мениджърите на “Адванс Терафонд” АДСИЦ предлагат на годишно общо събрание на акционерите на дружеството, което ще се проведе на 21 май, да се изплати по 0.2005 лева брутен дивидент на акция от нетната печалба за 2023 годино. По-малките продажби на земя свиват приходите и печалбата на “Адванс Терафонд” през миналата година. Сделките с имоти са около 23.9 млн. лева при над 120.1 млн. лева година по-рано. Съответно и печалбата намаляво до 2.4 млн. лева от 102.8 млн. лева през 2022 година. Общата сума от печалбата за 2023-а е в размер на 18.96 млн. лева. Дивидентът е със 17% по-малък в сравнение с изплатения от печалбата за 2022 г. (0.242 лева бруто). В края на февруари “Адванс Терафонд” притежава 178 948 дка земеделска земя и 60.8 дка земя и е най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната. За стопанската 2023-2024 г. се очаква приходите от аренда за почти 9.5 млн. лева. Почти една четвърт от тях са събрани към края на февруари. В последните дванадесет месеца акциите на “Адванс Терафонд” на “Българска фондова борса” поскъпнаха с 15 стотинки до 3.40 лева за един брой. Пазарната капитализация на дружеството надвишава 289.37 млн. лева.

"ОМВ Петром" (OMV Petrom) търси нов партньор, включително сред българските компании, за участие в търсене и проучване на нефт и газ в Блок 1-21 "Хан Аспарух", съобщи Роб Добинс, ръководител международни отношения и активи на компанията. Миналия месец френската "Тотал" се оттегли от консорциума с О Ем Ви и прехвърли правата си на оставащия партньор. О Ем Ви оценява високо потенциала на блока в Черно море, а за българската държава потенциалният местен добив е с ключово значение за постигане на целите за диверсификация на източниците на енергийни ресурси.

Големи германски корпорации спешно преместват производството си в Полша, съобщи полското издание Газета. Изданието отбелязва, че става дума за индустриални гиганти като Miele, Mercedes и Umicore. Европейската преса вече сериозно пише, че в близко бъдеще Полша може да се превърне в новия индустриален локомотив на Европа. Водещи германски индустриални компании се преместват в съседна държава на изток – пише немскоезичния ежедневник Neue Zürcher Zeitung, издаван в Швейцария. Една от "избягалите" компании е големият производител на перални машини Miele. В същото време компанията подчертава, че основната причина за смяната на юрисдикцията са високите цени на енергията. Това обаче, както обясняват от корпорацията, не е единственият проблем. Цените на енергията са твърде високи, търсенето е ниско, има много бюрокрация и недостатъчна инфраструктура - представителите на Miele изреждат цел списък от причини, които са повлияли на решението за преместване на производството в Полша.  Европейските медии назовават и други големи компании, решили да се преместят в Източна Европа. По-специално се споменават производителят на автомобилни части Valeo, който реши да премести производството си от Бавария в Полша, и производителят на батерии Umicore. Освен това Mercedes вече изгражда завод за производство на електрически камиони в специална икономическа зона в западна Полша. Цените на енергията в Германия се повишиха, след като страната се присъедини към санкциите срещу Русия.

Международният валутен фонд (МВФ) отправи неприсъща директна критика към финансовите стратези на САЩ за огромните разходи и балонообразно раздуващия се дълг в публикуваната на 16 април годишна оценка на Световната икономическа перспектива. “Наблюдаваното напоследък изключително развитие на Съединените щати определено е впечатляващо и е основен двигател на глобалния растеж”, посочва Фондът. Но допълва, че “той е отражение и на силни фактори на потреблението, включително и фискалната позиция, която не е съвместима с дългосрочна финансова стабилност”. В публикуваната прогноза се отбелязва също, че прекалените разходи на Вашингтон заплашват да напомпат отново инфлация и подкопават дългосрочната фискална и финансова стабилност в света като изстрелват нагоре глобалните разходи за финансиране. Дефицитните харчове на американците бяха предизвикани през последните години от свързаните с пандемията от КОВИД-19 стимули, агресивните инвестиции в инфраструктура и зелена енергия и набъбващите лихвени сметки. публичният дълг се очаква да достигне 45.7 трлн. щ. долара или 114% от БВП до 2033-а срещу 97% в края на 2023-а, по сметки на Бюджетната служба на Конгреса. Досега финансовият министър на САЩ Джанет Йелън се опитваше да омаловажи нарастващите тревоги за американските задължения. Тя подчертаваше нееднократно, че устойчивостта на дълга се измерва най-прецизно от цената за обслужването му като процент от БВП, коригиран съобразно инфлацията. И че нетните лихвени разходи ще останат под 2% от БВП през идното десетилетие, според прогнозите на Белия дом. Все пак, госпожа Йелън признава, че тези предвиждания са неустойчиви и могат да претърпят промени, ако лихвените проценти се задържат високи. Предупреждението на МВФ подчертава необходимостта от благоразумно и почтено фискално управление и дългосрочна перспектива, която да гарантира икономическа стабилност и устойчивост. И успоредно със справянето с фискалните предизвикателства, щатските политици трябва да постигнат баланс между растежа и фискалната отговорност.

Виетнам предприе "безпрецедентно" спасяване на Saigon Joint Stock Commercial Bank (SCB), кредитор, погълнат от най-голямата финансова измама в държавата. Кредитирането леко се е забавило, но е средно над 900 милиона долара на месец през последните пет месеца. Неотчетените преди това парични инжекции на Националната банка на Виетнам в SCB възлизат на 5,6% от годишното икономическо производство на нацията или около една четвърт от валутните резерви на страната. Централната банка постави SCB под свой надзор , за да спре бягството на пари от банката, предизвикано от ареста през октомври 2022 г. на имотния магнат Труонг Май Лан . Оттогава SCB използва инжекциите, за да покрие тегления на пари в брой, според един от банковите документи, които SCB изпрати на централната банка през ноември, за да отчете използването на заемите. След като централната банка се намеси, депозитите на SCB се сринаха с 80% до около 6 милиарда долара към декември 2023 г. SCB може да остане без депозити до средата на годината при сегашното темпо, а лошите заеми са нараснали до 97,08% от кредитния баланс на SCB към октомври. Лан, магнатът, чийто арест през октомври 2022 г. предизвика изтичането на банка, беше осъден на смърт, след като беше призната за виновен в организирането на измамата. Тя пледира невинна за присвояване и подкуп за предполагаемо източване на 12,5 милиарда долара заеми от SCB към фиктивни компании, докато ефективно контролира SCB чрез пълномощници. Лан, бивша видна фигура във виетнамските финанси, ще обжалва присъдата на Народния съд на град Хо Ши Мин, каза един от нейните адвокати. Въпреки официалната подкрепа, от декември SCB продължава да се сблъсква с проблеми с ликвидността и понякога се бори да уреди плащанията навреме, когато нейните клиенти прехвърлят пари към други банки, и да обработва плащания чрез основната клирингова система на страната. Това се отрази на "психологията" на клиентите и създаде рискове за цялата банкова и финансова система. Централната банка е предоставила на SCB, преди това един от най-големите търговски кредити - 592,7 трилиона донга (23,72 милиарда долара) "специални заеми" към 2 април. Банковият сектор на Виетнам вече е изправен пред повишени рискове от продължителните сътресения в сектора на недвижимите имоти. Наказателното преследване за измама е част от антикорупционната кампания на властите в "пламтящата пещ", която предизвика кризата с недвижимите имоти, натежавайки върху икономиката и замъглявайки перспективите пред банките. Централната банка и правителството многократно са търсили помощ за SCB от частния сектор, специално призовавайки чуждестранни инвеститори, казват държавните медии, въпреки ограниченията като 30% таван за комбинираната чуждестранна собственост върху виетнамските банки. В края на миналата година централната банка възложи на частната компания за недвижими имоти Sungroup да изработи план за преструктуриране на SCB. Всеки план за преструктуриране ще зависи от оценката на активите на недвижими имоти, използвани от Лан и нейните компании като обезпечение за заеми. Но правният статут на тези активи често е неясен, тъй като много от тях все още търсят разрешителни, докато някои нарушават правилата за публична земя или разрешителни. Някои от активите включват ценни имоти в луксозни квартали в град Хо Ши Мин, но повечето са незавършени проекти. Семейство Лан оценява активите на 30 милиарда долара, каза представител на семейството пред Ройтерс този месец. Докато фирмата за пазарна оценка Hoang Quan, наета от централната банка, ги оценява на около 12 милиарда долара, според публичен документ от полицията, който подробно описва предполагаемите неправомерни действия на Лан.