Министър-председателят на Република България Николай Денков депозира оставката на правителството в деловодството на Народното събрание. Оставката на правителството не е изненадваща и и в резултат на постигнатото преди 9 месеца "джентълменско споразумение" за управление между ГЕРБ и ПП-ДБ, която предвижда смяна на премиера с настоящият вицепремиер Мария Габриел от ГЕРБ. След като Народното събрание гласува оставката, президентът ще трябва да свика парламентарно представените партии на консултации преди да започне да връчва мандати за съставяне на правителство. Президентът трябва да връчи мандат за правителство първо на на най-голямата парламентарна група, в случая е тази на ГЕРБ. При невъзможност да бъде съставено правителство с първия мандат, вторият мандат следва да бъде връчен на ПП-ДБ. Ако и и вторият мандат не бъде изпълнен, президентът трябва да връчи трети, но на избрана от него политическа сила. При евентуален провал и на третия мандат - се насрочва дата за нови парламентарни избори, а Президентът назначава служебно правителство по процедурата на новоприетите и оспорвани в Конституционния съд промени в Конституцията.

Министерството на финансите очаква бюджетът на България да завърши февруари с излишък от 1 млрд. лв., или 0.5% от прогнозния брутен вътрешен продукт, сочат предварителните оценки и данни. Общо приходите, помощите и даренията се очаква да бъдат 9.9 млрд. лв. и нарастват с 0.5 млрд. лв. (4.8 на сто) спрямо отчетените за първите два месеца на 2023 г. За този ръст принос имат най-вече данъчните приходи, които нарастват спрямо февруари 2023 г. c 6.2% (0.5 млрд. лв. в номинално изражение), докато неданъчните приходи и постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са близки до отчетените за същия период на 2023 г. Разходите са 8.9 млрд. лева при 9.6 млрд. лева към края на февруари преди година. Нарастват социалните разходи заради изплатените по-високи пенсии през двата месеца, както и повишените заплати на учителите и тези в някои администрации, което стана факт през лятото, когато бе приет бюджетът за 2023 г. Януари бюджетът завърши с положително салдо от 422.5 млн. лв. (0.2% от прогнозния БВП), което е близо до отчетеното за януари 2023 г.

През 2022 г. сумарните продажби на топ 10-те производителя в сектор "Химия" надхвърлят 14.7 млрд. лв. Приходите средно за компаниите в секторната класация скачат с над 87% спрямо 2021 г. Най-значим е финансовият резултат на "Агрополихим" (228.1 млн. лв.), следван от "Лукойл Нефтохим Бургас" (129.5 млн. лв.). От дружествата в секторната класация най-големите работодатели са "Готмар" (1290 заети), "Лукойл Нефтохим Бургас" (1284) и "Хамбергер България" (1114). Лидер в класацията е русенският производител на биодизел и слънчогледово олио "Астра биоплант" на Станко, Младен и Деян Станкови, отчита над 118% ръст на приходите през 2022 г. За 2022 г. печалбата на групата, обединяваща седем предприятия, е 90 млн. лв., а година по-рано е била 227 млн. лв. Вторият в класацията - "Лукойл Нефтохим Бургас", отчита над 2.176 млрд. лв. продажби за 2022. "Инса ойл" заема трето място в топ 10 с над 1.919 млрд. лв. приходи и ръст над 107%. Компанията, която има бази в Белозем, Бургас и Русе, е голям вносител и износител на дизел. "Приста ойл холдинг" (10-о място) на братя Бобокови. отчита над 58% ръст на продажбите през 2022 г., които надхвърлят 148 млн. лв. В топ 10 влизат и три дружества, които произвеждат торове. Най-големият и частен български завод за азотни и фосфорни торове "Агрополихим" - Девня (4-о място), в който акционери са Филип Ромбаут (Белгия) и Искър Искров, продължава амбициозната си инвестиционна програма. В следващите пет години компанията ще инвестира 490 млн. лв. в инсталация за азотна киселина и в свързани проекти, като по този начин ще удвои производството на азотни торове. Приходи над 661 млн. лв. през 2022 г. отрежда на торовия завод "Неохим" - Димитровград, пето място в топ 10. През 2023 г. обаче димитровградският завод често затваряше заради аварии, което рязко сви продажбите му и компанията излезе на загуба близо 39 млн. лв. С над една пета увеличава приходите си производителят на калцинирана сода и сода бикарбонат "Солвей Соди" - Девня (6), собственост на белгийската група Solvay и турската Sisecam. Най-новата инвестиция, която компанията планира, е за изграждане на инсталация за производство на пара с оползотворяване на алтернативни горива (RDF и биомаса). По предварителни оценки проектът е за 150 - 200 млн. лв. и е част от по-голям пакет, целящ намаляването на въглеродните емисии на компанията. Производителят на бързооборотни стоки "Фикосота" (перилни, почистващи, миещи продукти, за лична грижа и козметика, хигиенни за еднократна употреба) също влага сериозни средства в развитие на бизнеса си. Една от инвестициите на компанията на братята Красен и Жечко Кюркчиеви, която отчита над 263.3 млн. лв. оборот през 2022 г. (7-о място), е в линия за опаковане на течни продукти в гъвкави полипропиленови опаковки. Проектът е на стойност 620 хил. евро и е съфинансиран от Innovation Norway. Силна 2022 г. отчита и фирма "Готмар" - гр. Съединение (8-а позиция), собственост на Георги Тучев. Компанията е специализирана в преработването на термопластмаси и оперира на пазара от 1992 г. Чрез дружеството "Нова трейд" групата обхваща и производството на минерална вода "Бачково" и безалкохолните напитки Derby. За 2022 г. отчита над 240.9 млн. лв. оборот (8-а позиция). С над 218.8 млн. лв. продажби заводът за производство на седалки за тоалетни "Хамбергер България" заема 9-о място в класацията. Дружеството е част от едноименна група Hamberger Industriewerke.

Френската компания за производство на автомобилни части AKWEL стартира свое производство в Стара Загора. Заводът се намира южно от кв. Железник, на мястото на някогашния хипермаркет „Практикер“ в Стара Загора. Собствениците от френската компания са закупили сградата и в момента са в процес на монтиране на нови машини и наемане на работна ръка. В Аквел Стара Загора ще бъдат наети 400 души. Компанията кандидатства за инвеститор „Клас А“. Постепенно ще се увеличават наетите хора. Това е първото производство на AKWEL в България. АКВЕЛ Стара Загора (България)“ ЕООД е част от френската група AKWEL. Групата е създадена през 1972 г. и понастоящем има 9500 служители в 37 индустриални производства и 7 представителства в 21 държави на 5 континента по света. Тя произвежда следните продукти за автомобилната индустрия: охлаждащи механизми, включително прилежащите им тръби, клапани и сензори; подобрения в използването на горива – клапани за регулация на разхода, обратни клапани, сензори за температура и налягане; подобрения за спирачната ефективност на автомобила – механизми за управление на негативното въздушно налягане при управлението на волана; въздуховоди – турбовъздуховоди и тръби за мръсни газове; подобрения в утилизирането на масло – глави на цилиндри, намаляващи изпарението на масло; чистачки – резервоари за чистачки и помпи; системи за намаляване на вредното въздействие върху околната среда;механизми в автомобилните врати. Сред клиентите на групата са автомобилни производители като: Mercedes, BMW, Nissan, Citroen, Volvo, Jaguar, Land Rover, Mitsubishi, Mini, Ford, Daimler Truck, Peugeot и други.

Министерството на иновациите връчи два сертификата за приоритетни инвестиционни проекти на „Алкомет“ АД и „Глас Контрибюшън“ ЕАД. Общият размер на инвестициите в заводите в Плевен и Шумен е близо 250 млн. лв. и ще бъдат открити над 300 нови работни места. Сертификатът на компания за алуминиеви валцови и пресови продукти „Алкомет“ АД се издава по реда на Закона за насърчаване на инвестициите за проекта „Разширяване на продуктовия микс чрез инсталиране на линия за непрекъснато леене, линии за производство на профили, универсален фолиев стан” в Шумен. Размерът на инвестицията на компанията е 136 285 000 лв. и се предвижда разкриване на 160 нови работни места. Инвестиционният проект е свързан с разширение на съществуващото производство в завода и продуктовата гама на нови продукти, които да отговарят на актуалното търсене на пазара. В завода ще се разширят цехове, в които ще се инсталира допълнително технологично оборудване и ще бъде открит изцяло нов производствен цех с линия за непрекъснато леене. Сертификатът на „Глас Контрибюшън“ се издава по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) за проекта „Модернизация на производствения процес на стъкларски завод Рубин” в Плевен. Размерът на инвестицията на компанията е 110 000 000 лв. и ще бъдат открити 150 нови работни места. Дружеството планира да изгради нова 300-тонна пещ, внедряване на последно поколение оборудване SORG за ограничаване до минимум вредните СО2 емисии. Инвестицията включва придобиване на иновативно, енергийно ефективно и високо производствено оборудване и изграждане на закрити и открити складови площи.

Комисията за финансов надзор наложи забрана на “ДАОС” ЕАД за придобиване на непряко квалифицирано участие в капитала на Застрахователно акционерно дружество “ОЗК-Застраховане” АД и на „Застрахователно дружество “ОЗОК ИНС” АД чрез пряко придобиване на 100% от капитала на “ЕЛ ЕМ ИМПЕКС” ЕООД. ЗАД “ОЗК-Застраховане” (старо наименование “Общинска застрахователна компания” АД) е основано през 1996 г. с мажоритарен собственик Столична община. През 2008 г. общинският дял в капитала е приватизиран. Дружеството има получен лиценз за 12 класове застраховки от общото застраховане. ЗД “ОЗОК Инс” АД (старо наименование “ОЗОК – Здравно застраховане” АД) е акционерно дружество, регистрирано през 2008 г. под наименованието “Общинска здравноосигурителна каса” АД.

Комисията за финансов надзор (КФН) е разрешила извършването на промени в мениджмънта на няколко застрахователни компании у нас. Мария Масларова – Гъркова е одобрена за независим член на надзорния съвет на Застрахователна компания “Лев Инс” АД – София. КФН е одобрила Тихомир Минчев за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на “Групама Застраховане” ЕАД – София. КФН е одобрила Михаела Станимирова за член на управителния съвет на “Дженерали Застраховане” АД – София.

Съдебен изпълнител обяви за продажба обувната фабрика „Лиди“ ЕООД в хаджидимовското с. Абланица – на бизнесдамата Лиляна Боргато, с начална цена от 1 059 440 лв., което включва сгради и терен от 7750 кв.м, непосредствено до бившия стопански двор. За финансовите затруднения на фабриката на „Лиди“ ЕООД се заговори преди няколко години, когато Боргато спря да плаща заплати на многобройните си работници. Фабриката на Боргато се продава заради банкова ипотека и задължения към НАП.

Цените на производител в промишлеността са продължили да намаляват и през първия месец на настоящата година, като спаднаха с 0,9 на сто както в Европейския съюз, така и в еврозоната на месечна база, след като през декември се понижиха съответно с 0,8 и 0,9 на сто. Това разкриват най-новите данни на Евростат. В сравнение със същия месец на миналата година, през януари цените на производител в промишлеността намаляват с 8,4 на сто в ЕС и с 8,6 на сто във валутната зона. В България цените на продукцията на промишлен производител се понижават с по-силен месечен темп през януари (-1,8 на сто), отколкото пред декември (-0,4 на сто), сочат данните на Евростат. Страната ни е с петия най-значим ценови спад на продукцията на промишления сектор сред страните от ЕС, като по-добре се представят единствено Словакия (-14,3 на сто), Полша (-3 на сто), Австрия (-2,2 на сто) и Люксембург (-2 на сто.). На годишна основа – през януари 2024 г. спрямо януари 2023 г. – цените на производител в българската промишленост продължават низходящата си посока на развитие, като спадат за девети пореден месец. През януари т.г. производствените цени са били надолу със 17,8 на сто, докато през декември отслабнаха дори с повече – 19,8 на сто. В ЕС единствено Ирландия (-21,5 на сто) е регистрирала по-значим спад през януари. България бе на трето място в ЕС по спад на производствените цени на годишна база през декември 2023 г., след като през октомври бе на първо място по спад на показателя, а през ноември цените на производител се понижиха с четвърти по сила темп сред страните от ЕС. През януари т.г. спрямо същия месец на 2023 г. цените на промишлен производител в ЕС намаляват с 5,9 на сто при междинните стоки, с 20,1 на сто при енергията, с 1,9 на сто при капиталовите стоки, с 0,5 на сто при дълготрайните потребителски стоки, с 1,7 на сто при недълготрайните потребителски стоки. В същото време в еврозоната производствените цени спадат с 5,8 на сто при междинните стоки, с 21,3 на сто при енергията, но се увеличават с 2,1 на сто при капиталовите стоки, с 1,1 на сто при дълготрайните потребителски стоки, с 2 на сто при недълготрайните потребителски стоки. Общо за промишлеността, без сектор  енергетиката, цените намаляват с 1,5 на сто. Сред членките на ЕС, за които има данни, най-голям годишен спад на производствените цени в промишлеността отчита Ирландия (-21,5 на сто), България (-17,8 на сто) и Латвия (-12,3 на сто). Противна на тях най-значителни увеличения се наблюдават в Люксембург (+15 на сто), Малта (+0,7 на сто) и Словения (+0,3 на сто).

Природният газ се използва постоянно в ежедневието ни - производство на електричество, отопление на дома и сгради и задвижване на превозни средства, както и като суровина в различни промишлени процеси. По информацията във Visual Capitalist и данни на bp Statistical Review, към септември 2023 г., Русия е с най-големите доказани запаси (обема природен газ, който може да бъде добит при съществуващите икономически и експлоатационни условия и които могат да се увеличат, когато бъдат открити нови, проучвателни кладенци) в размер на 37,4 трилиона кубически метра или около 20% от световния запас. Иран, на второ място с 17% от общите резерви, следван от Катар с 13%. Въпреки че са 5-ти по доказани резерви, САЩ е най-големият производител на природен газ с 23% от световния дял. На второ място е Русия (17,4%), а на 3-то място е Иран (6,4%). Америка е и най-големият износител на газ, изнасяйки 82,7 милиарда кубически метра газ по тръбопроводи през 2022 г. и 104,3 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG). Русия е вторият по големина износител на природен газ в света, следвана от Катар и Норвегия.

Тази година Китай ще увеличи разходите си за отбрана със 7,2%, предаде Ройтерс, като се позова на официални съобщения. Агенцията отбелязва, че с това военният бюджет на страната става двойно по-голям в сравнение с този от началото на управлението на Си Цзинпин. Китай официално възприе по-твърда риторика срещу Тайван. Откакто Си Цзинпин стана президент и върховен главнокомандващ преди повече от десетилетие, бюджетът за отбрана се увеличи до 1,67 трилиона юана (230,60 милиарда долара) тази година от 720 млрд. юана през 2013 г. Процентното увеличение на военните разходи постоянно изпреварва годишната цел за вътрешен икономически растеж, откакто Си е начело на Китай. Въз основа на данни от базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания (IISS), тазгодишният бюджет бележи 30-а поредна година, в която китайските разходи за отбрана се увеличават. Експерти отбелязват, че въпреки че военнитеят бюджет изпреварва ръста на китайския БВП, той остава в рамките на около 1,3% от брутния вътрешен продукт през последното десетилетие и не предизвиква прекомерно натоварване на държавната хазна. Китай работи по поставената от Си Цзинпин цел за модернизация на армията до 2035 г. novini.bg