Съветът на министрите на вътрешните работи на ЕС гласува пълноправното приемане на България и Румъния в Шенген и по суша. Това означава, че проверките по сухопътните шенгенски граници на двете страни ще отпаднат от 1 януари 2025 година. България и Румъния обаче ще продължат да осъществяват проверки на случаен принцип по шенгенските си граници още 6 месеца. Австрия оттегля ветото си върху пълното членство на България и Румъния в Шенген. На 31 март България и Румъния се присъединиха към Шенгенското пространство по въздух и море. Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници е една от най-ценните придобивки за гражданите на ЕС. Започнало през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави - Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия и Франция - то постепенно се разширява, за да се превърне в най-голямото пространство на свободно движение на хора и стоки в света.

Индексът на промишленото производство се понижава с 0,7% през октомври 2024 г. в сравнение с предходния месец според предварителни и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). На годишна база е регистрирано намаление с 1,6%. На годишна база намаление на промишленото производство, изчислено от календарно изгладените данни, е отчетено в добивната промишленост - с 10%, в преработващата промишленост - с 0,1%. Увеличение е регистрирано при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,9%. В преработващата промишленост съществен спад спрямо година по-рано се наблюдава при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 29%, и при производството на основни метали - с 14,1%. Ръст е регистриран при производството на тютюневи изделия - с 23,8%, производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 22,2%.

След две години на силен ръст след пандемията, през 2023 г. резултатите на българските производители в селското стопанство тръгват рязко надолу. Общата продукция на сектора през 2023 г. възлиза на 10.6 млрд. лв., или с 18.2% под нивото от рекордната 2022 г. Стойността изостава с малко дори от тази през 2021 г. Както и досега пшеница, слънчоглед и царевица остават водещите култури за българското земеделие, макар да генерират значително по-малка стойност. През предходните две години продукцията в селското стопанство растеше съответно с 37.6% и 19.2%. Общото ниво на цените на производител в селското стопанство се понижава с 15.8% през 2023 г. Спадът при водещите за отрасъла производства е по-голям, с около 30-32%. Средната цена на меката пшеница пада от 608 на 415 лв. за тон, а на слънчогледовите семена - от 1151 лв., на 805 лв., по данни на националната статистика. Тенденцията при голяма част от останалите продукти обаче все още е към поскъпване - цените на плодове и зеленчуци са се увеличили с 9.5%, а тези в сектор животновъдство - средно с 15.2%. Общо по-ниските цени на продукцията идват на фона на сравнително по-ограничено поевтиняване на използваните производствени ресурси, които тази година са с около 6% надолу по данни на Евростат. Цените на земеделската земя обаче продължават да се катерят нагоре - с близо 11% до 1447 лв. за декар средно за страната през 2023 г. Ръстът е движен от най-плодородните и съответно най-скъпи региони, като в Североизточна България те достигат 2425 лв./дка, докато в Южен Централен и Югозападен регион се понижават до около 660 - 680 лв./дка по данни на НСИ. Средната цена на арендата остава на нивото от предходната година - 61 лв./дка. Въпреки по-ниските цени на продукцията износът на основните селскостопански продукти от България нараства благодарение на по-големи обеми. Експортът на зърнени култури достига рекордните поне от началото на века 8.6 млн. тона на обща стойност над 5 млрд. лв., показват данни на Евростат. Износът от животновъдство расте (включително на месо, яйца, млечни продукти), както и този на плодове и зеленчуци. Заради по-ниските цени продажбите на маслодайни семена (предимно слънчоглед) обаче падат с около 7%, въпреки че изнесеното количество в тонове е по-голямо. Водещи дестинации за българския износ на селскостопански стоки през 2023 г. са Гърция и Румъния, заедно формирайки близо една пета от общия аграрен износ за годината, следвани от Испания, Турция, Китай, Германия, Алжир и др., по данни на Министерството на земеделието и храните.

Административният съд в София (АССГ) обяви за нищожно решението на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), което доведе до отстраняването на Андрей Гюров като подуправител на БНБ. Съдът поставя под съмнение и всички действия на КПК, тъй като тя работи без съставът ѝ да е гласуван от парламента. Гюров беше отстранен като подуправител на БНБ през юни, след като антикорупционната комисия установи несъвместимост със заемането на поста. В мотивите се посочва, че Гюров не може да изпълнява задълженията си, тъй като е бил и член на партия и съдружник в търговско дружество и не ги е напуснал навреме. Бившият депутат от ПП обаче обясни, че казус няма и е подал оставка от формацията веднага след като е избран за подуправител на банката от Народното събрание. А забрана за участие в съдружие в закона няма. Управителният съвет на централната банка обаче все пак реши да отстрани Гюров. Той обжалва това решение по съдебен ред. Атаката срещу Андрей Гюров съвпадна с периода, когато трябваше да бъде избран служебен премиер, а според последните промени в конституцията президентът има право да избира измежду 10 души, които заемат определени публични длъжности. Подуправител на БНБ е една от възможностите, а самият Гюров беше дал заявка, че ако държавният глава го покани, няма да откаже. Решението на КПК принуди БНБ да отстрани Гюров, който към онзи момент практически беше единственият потенциален кандидат за служебен премиер, който да не е свързан с ГЕРБ и/или ДПС. В крайна сметка поста зае председателят на Сметната палата и бивш депутат от ГЕРБ Димитър Главчев, а служебният му кабинет е обвиняван в зависимости от Делян Пеевски и ГЕРБ. Решението на съда не е окончателно и може бъде обжалвано пред Върховния административен съд.

През октомври Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви най-голямата обществена поръчка в историята си - на стойност 2.25 млрд. лв. Тя включва основни ремонти на пътища из девет групи от области, избрани на неясен принцип, които са и отделните позиции в търга. Планът е АПИ да сключи рамкови споразумения с по три участника (фирми или обединения) за всяка позиция за четири години, като ще прави вътрешни състезания между тях за всеки отделен обект. Това е на практика мегатъргът, който ще дефинира парите за пътища в следващите четири години. В процедурата има очевидно завишени изисквания за оборот и опит, които насочват както винаги към тесен кръг компании, условията са неясни и силно субективни. Кои са "скритите" фаворити: На първо място по получени средства от договорите за поддържане са "Европейски пътища", която отговаря за ремонти в областите Пловдив и Пазарджик, и косвено свързаната с нея "Грома холд", която има договор за поддържането в Благоевград например. Те получават над 950 млн. лв., или около 25% от общите инвестиции в цялата държава за поддържането в последните пет години. Компаниите, собственост на Велико Желев, участват в обединения, които са получили около 292 млн. лв. Отделно дружествата "Инфра експерт", "Битумина гмбх" и АБ, за които също има знаци, че са под негов контрол (той категорично отрича), пък са в обединения за още 450 млн. лв. Някои от тези суми обаче са по едни и същи договори. Фирми, собственост на "ИГ холдинг" на търговищкия бизнесмен Григор Иванов, са получили над 580 млн. лв. за областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Ловеч. Обединения, в които участва "ПСТ груп" или свързани с нея фирми, са получили 262 млн. лв. Допреди няколко години неизвестната "Нивел строй", която изглежда като новия фаворит на възложителите, е в обединения, спечелили над 120 млн. лв. Същите фирми бяха и основни получатели на средства и в периода 2014-2019 г.

Един от най-големите проекти в областта на възобновяемите източници в България - фотоволтаичен парк "Мъглиж", предстои да започне работа съвсем скоро. С инсталирана мощност от 160 MW, той се разпростира на 1300 декара в подножието на Стара планина, в землището на град Мъглиж. Общата инвестиция в проекта "ФЕЦ Мъглиж" е на стойност около €100 милиона. За реализацията на парка са използвани както собствени средства, така и банков заем, осигурен от водещи финансови институции в България и Австрия. "360 Енерджи" е основен съинвеститор на проекта в сътрудничество с основните акционери на Еврохолд България. ФЕЦ "Мъглиж" се осъществява чрез създаденото за целта проектно дружество "Белозем Солар Парк 2". Главен изпълнител е българо-германският интегратор на соларни проекти "Сънотех", която е сред водещите в Европа в тази сфера. Фотоволтаичната централа е изградена върху терени с общинска частна собственост, които са предоставени чрез договор за отстъпено право на строеж за период от 30 години. В бъдеще, собствениците на PV парка планират разширение с инсталации за съхранение на електрическа енергия чрез батерии, като се очаква това да бъде осъществено в рамките на следващите 18 месеца.

Македонската търговската компания МаккаБ, част от структурата на Филкаб АД е открила на 27 ноември 2024 г. новата модерна административна и складова база с обширен шоурум в индустриална зона Визбегово, гр. Скопие, Република Северна Македония. Преместването на македонското дружество в новооткрития обект е резултат от разрастването на дейността му. Индустриална зона Визбегово, която се намира извън града, на главната пътна артерия към Косово, предлага по-голями площи, както и близост до различни търговски и производствени компании. МаккаБ ДООЕЛ е дъщерно дружество на водещата инженерингова и търговска фирма Филкаб АД. Филкаб се занимава с доставка, дистрибуция и търговия на: кабелни продукти, електрически уреди и средства за автоматизация, електрически уреди средно напрежение, кабелни аксесоари и аксесоари, осветителна техника, материали за електрически инсталации, фотоволтаични модули и носещи конструкции, инверторни станции, кабели и конектори. Успоредно с това фирмата развива и инженерингови услуги и предоставя цялостно обслужване. Освен в Северна Македония, търговската и инженеринговата дейност на Филкаб е представена и в Сърбия. Източник: Инженер.БГ

Германското дъщерно дружество на производителя на метални опаковки „Булметал“ АД е сключило нов договор с клиент от Испания. Договорът на BIBRA Biagosch and Brandau Germany GmbH е на стойност 1,24 млн. евро. Компанията ще произведе и монтира технологична линия за производство на метални капаци за метални опаковки с диаметър 65 мм. Срокът за изпълнение на договора е 12 месеца. По-рано през годината BIBRA сключи договор с италиански клиент за 1,775 млн. евро, а италианското дъщерно дружество Cevolani Italy Srl си осигури договор за над 3,1 млн. евро в Алжир и за 1,2 млн. евро в Саудитска Арабия. Производственият капацитет на BIBRA е запълнен на 100% до края на първото полугодие на 2025 г. Общите продажби на „Булметал“ за деветмесечието на 2024 г. на консолидирана основа възлизат на над 75 млн. лева при над 78 млн. лева година по-рано, или намаляват с почти 4%. Намалението е заради спада на цените, като обемите на поръчките растат. Компанията отчете консолидирана нетна печалба от близо 4,5 млн. лева за периода при над 3,3 млн. лева година по-рано, което показва ръст от 35%. В последната година акциите на „Булметал“ поскъпват с почти 10%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 68,7 млн. лева.

ТИТАН Златна Панега, дъщерното дружество на Групата ТИТАН, един от лидерите в производството на цимент и строителни материали в България, направи значителна инвестиция в чиста енергия, като изгради свой фотоволтаичен парк. Това е първата собствена соларна инсталация за циментов завод в България. Капацитетът на съоръжeнието е 5 MWp, очаква се да произвежда 6,9 GWh годишно, а капиталовите разходи са близо 4 млн. евро. Соларният парк ще осигурява електроенергия за циментовия завод и ще покрива до 15% от нуждите му. Експлоатацията ще помогне на компанията да намали непреките си емисии на CO2 с около 3000 тона годишно. В съответствие с целта за нулеви нетни емисии на Групата ТИТАН, ТИТАН Златна Панега се ангажира да предлага бетон с нулеви въглеродни емисии до 2050 г. и да въведе мерки за задържане на глобалното затопляне до 1,5°C в сравнение с прединдустриалните нива. През 2023 г. в резултат на инвестициите в енергийна ефективност ТИТАН Златна Панега намали разхода на електроенергия за тон цимент със 7%. Успоредно с инвестициите в оборудване и нови технологии, компанията разработи 2 нови марки цимент с до 35% по-нисък въглероден отпечатък в сравнение със стандартния Портланд цимент. Днес зеленият цимент съставлява 18% от продуктовия микс, а продуктите с умерен въглерод формират 45% от продуктите на компанията. През изминалата година ТИТАН Златна Панега е оползотворила общо 110 000 тона отпадъци при производството на цимент и бетон, като по този начин е съхранила почти същото количество природни ресурси. Компанията е предпочитан работодател и двигател на регионалната икономика - 78,9% от служителите живеят в рамките на 50 км от завода.

Молдовските власти решиха да създадат Кишиневска фондова борса, базирана в столицата на страната Кишинев, чийто учредители ще бъдат държавата и Букурещката фондова борса (Румъния).  Партньорството с Букурещката фондова борса внася експертен опит и международно доверие в нашия капиталов пазар. Това е стратегически проект, по който работихме съвместно с Националната банка, Националната комисия за финансовите пазари и Министерството на финансите", се казва в изявлението на министерството, цитирано от Интерфакс. Молдовската държава ще участва в тази борса като акционер, което ще й даде възможност да влияе върху посоката на развитие на борсата. По-рано ръководството на Националната банка на Молдова преговаряше с Букурещката фондова борса (BVB) и румънските регулатори на фондовия пазар за възможността за двойно листване на молдовски компании на Молдовската фондова борса и BVB, както и за механизмите на търговия с акции и други финансови инструменти на BVB. От 1994 г. в Молдова действа АД "Фондова борса на Молдова". В създаването на борсата са участвали 34 учредители - професионални участници на пазара на ценни книжа. Борсата е член на Международната асоциация на фондовите борси на ОНД.

Растежът на американска инфлация на годишна база се ускори слабо през ноември до 2,7% от 2,6%, показват данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ. Това е най-високата инфлация от юли насам, но в рамките на пазарните прогнози. На месечна база индексът на потребителските цени (CPI) нарасна през ноември с 0,3%, след като през предходните четири месеца се повишаване с по 0,2%, потвърждавайки също очакванията на икономисти и анализатори. Енергийните цени се понижиха през ноември с 3,2% на годишна база след техен спад с 4,9% през октомври, главно поради по-слабо поевтиняване на бензина (с 8,1% след спад с 12,2% през октомври) и на мазута (с 19,5% след спад с 20,8% месец по-рано), докато цените на природния газ се повишиха с 1,8% след тяхно повишение с 2% през десетия месец на годината. В същото време имаше ускоряване на растежа на цените на храните с 2,4% след 2,1% през октомври, докато цените на новите автомобили се понижиха с 0,7%, но след спад с 1,3% месец по-рано. Беше отчетено забавяне на инфлацията в транспорта - до 7,1% от 8,2% през октомври. Основният индекс на потребителските цени, който изключва цените на храните и енергията, пък се повиши за трети преден месец с 0,3% на месечна и с 3,3% на годишна база, потвърждавайки пазарните очаквания.

Руската държавна петролна компания "Роснефт“ се съгласи да доставя около 500 000 барела суров петрол на ден на индийската частна рафинерия Reliance в най-голямата енергийна сделка между двете страни. 10-годишното споразумение между компаниите представлява 0,5% от глобалните доставки и е на стойност приблизително 13 милиарда долара годишно по текущи цени, пояснява Reuters, като се позовава на източници. Reliance увери, че работи с международни доставчици, включително от Русия, и сключва споразумения при справедливи условия. Руският петрол представлява повече от една трета от енергийния внос на Индия. Страната се превърна в най-големия вносител на руски суров петрол, след като Европейският съюз, преди това най-големият купувач, наложи санкции върху вноса в отговор на войната в Украйна. Индия няма санкции срещу руския петрол, така че петролните рафинерии в страната са спечелили от по-евтините доставки от Москва. Санкциите направиха руския петрол по-евтин от конкурентните разновидности с поне 3-4 долара за барел. Като част от сделката "Роснефт“ ще доставя 20 до 21 партиди Aframax (80 000 до 100 000 метрични тона) от различни класове руски суров петрол и три партиди мазут от около 100 000 тона всеки на месец, разкриват източниците. Доставките ще бъдат насочени към най-големия в света нефтопреработвателен комплекс на Reliance в Джамнагар в западния щат Гуджарат. Доставките ще започнат през януари и ще продължат 10 години, с възможност за удължаване на сделката с още 10 години. Двете компании възнамеряват ежегодно да преразглеждат цените и обемите по сделката, за да вземат предвид динамиката на петролните пазари. Споразумението представлява приблизително половината от морския износ на петрол на "Роснефт“ от руските пристанища.