Дългът на България за 2023 г. е в размер на 42,383 млрд. лв., или 23,1% от брутния вътрешен продукт (БВП), сочат предварителни данни на НСИ. Спрямо предходната година се отчита слабо нарастване на дълга – дългът за 2022 г. е бил в размер на 37,851 млрд. лв. или 22,6% от БВП. Дефицитът на България в сектор „Държавно управление“ за 2023 г. е в размер на 3,454 млрд. лв., или 1,9% от БВП. Отчита се понижение на показателя спрямо предходната година, когато е записан дефицит в размер на 2,9% от БВП. Дефицитът в подсектор „Централно управление“ е в размер на 3,375 млрд. лв., или 1,8% от БВП. Подсектор „Местно управление“ е реализирал дефицит от 201 млн. лв. Излишък се отчита в подсектор „Социалноосигурителни фондове“ – от 121 млн. лева. Окончателните данни за дефицита към 30 септември 2024 г. ще бъдат оповестени през октомври.

През 2022 г. българската парфюмерийна и козметична промишленост отчита ръст в производството на етерична масла и есенции (3,6%), препаратите за поддържане на коса (5%), препарати за хигиена на устната кухина (26%), показва обзорния годишен анализ на СФБ Капиталов пазар АД за развитието на сектора. Намаление на производството има при парфюми и тоалетни води  (16%), тоалетните сапуни и препарати за бръснене (0,1%). Тревожен срив е отчетен отново при производството на розово масло (този път с 10,5%), а при производството на другите етерични масла (без розово и лавандулово масло) спадът е 13%. Външнотърговският стокообмен на подсектор "Парфюмерия и козметика" през 2023 г. нараства, като достига рекордните 954,5 млн.евро. Външнотърговското салдо е отрицателно, като спрямо 2022 г. се увеличава с над 60 млн. EUR. За допълнителна информация и поръчки: http://sfb.bia-bg.com

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение, с което наложи имуществена санкция в размер на 604 064 лв. на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Поводът за това е за неразрешено използване (търговия) с вътрешна информация. Дружеството е санкционирано заради сключени сделки на в края на октомври 2021 г. и на началото на ноември 2021 г., като е в нарушение на забраната, установена в чл. 3 от Регламент (ЕС) № 1227/2011 г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT). Според законодателството се налага "имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на това лице. Когато няма реализиран оборот, имуществената санкция е в размер от 10 000 до 100 000 лв".

СОФ Кънект, операторът на Летище София и "Главболгарстрой Холдинг" стартират строителството на новия открит паркинг на Летище София, който ще се простира на обща площ от 25 000 кв. метра и ще предостави на пътуващите близо 1000 паркоместа. Проектът е на стойност над 7 милиона лева. След изграждането на открития паркинг ще стартира и ремонта на покрития паркинг на Терминал 2. В резултат на тези проекти пътниците ще имат на разположение около 1800 паркоместа. Ще бъде изграден нов път, ще има зарядни станции за елекрически автомобили, инсталациите на пропускателния режим ще разчитат номерата и контролът на допуска ще е значително увеличен.

Автопаркът на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (бивша ДАИ) е изцяло обновен с 80 нови автомобила "Пежо Партнер". Те са закупени срещу 6,3 млн. лв., като средствата са осигурени от държавния бюджет. Всички коли вече са доставени от вносителя - "София Франс Ауто" АД. Към момента Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разполага със 74 леки автомобила за контрол на пътя. Половината от тях са над 20-годишни, силно амортизирани и с голям пробег. За подновяването на автомобилния парк на "Автомобилна администрация" беше проведена обществена поръчка. В нея участваха четирима вносители, като само на двама бяха отворени ценовите предложения. Поръчката беше спечелена от "София Франс Ауто" и договорът с нея беше подписан през ноември 2023 г. Осемдесетте нови автомобили с включеното оборудване, плюс 5 години гаранционна поддръжка, струват 6 353 674 с ДДС. Средствата са осигурени от националния бюджет.

Всеки месец от Добрич към Италия потеглят по 3000 стола за италианския пазар произведени от фирма "Тръбна мебел". "Италианската гама" е основна част от портфолиото на българската компания, която обработва 35 - 45 тона метал на месец и произвежда от тях около 15 хил. стола, както и маси, конзоли, рамки, легла. "Тръбна мебел" получи одобрение на проект по процедурата "Подкрепа за прехода към кръгова икономика в предприятията" от Плана за възстановяване и устойчивост. Бюджетът му е 930 хил. лв. за внедряване на съоръжение за прахово боядисване и на робот за заваряване. Сега 97% от продукцията на "Тръбна мебел" се изнася на чуждестранни пазари. В основната си част това са столове, изработени по поръчка и дизайн на възложител, които се продават с бранда на чуждия партньор. В последната година усилията на българската компания са насочени към налагане и на собствена марка мебели. Най-новото предложение на "Тръбна мебел" е серия от над 50 продукта - столове и маси, под фирмения бранд Voxoli. Днес фирмата притежава две реновирани и газифицирани производствени сгради в Северната индустриална зона на Добрич с обща големина 9000 кв. метра, както и две фотоволтаични централи. За 2022 компанията отчита 6.49 млн. лв. приходи (37.5% ръст) и 150 хил. лв. печалба. Собствеността и в "Тръбна мебел", и в "Господинови Строймаркет" е разделена между двамата братя Галин и Диян Господинови. В производството на "Тръбна мебел" са ангажирани 60 души, а в търговската фирма - 350.

"Сирма Груп Холдинг" съобщи, че успоредно с растежа на приходите и печалбата си поставя за цел да постигне подобрения на ефективността и структурата - стъпки, които ще подготвят компанията за двойно листване на борси в САЩ и Европа. Ръководството на групата определя 2024 г. като ключова от гледна точка на преструктурирането й. Важен акцент в този процес ще бъде вливането на всички дъщерни дружества в холдинга под единен бранд. Групата ще запази своя силен фокус върху развитието на технологии с изкуствен интелект. Наблюденията на екипа показват, че в момента най-отворена към т.нар. големи езикови модели (LLM - Large Language Models) са компаниите от финансовата сфера, където има разработени множество специфични решения, следвани от ритейл и здравеопазване. На Българската фондова борса акциите на "Сирма" Груп Холд" АД се търгуват през последната година на цени в диапазона 0,69 - 0,75 лева за брой. Миналата година дружеството раздаде 0,0339 лева брутен дивидент.

„Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ отчита ръст на постъпленията от наеми за първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2023 г., след като през есента на миналата година запълни на 100% офис сградата си. Компанията има дългосрочни договори за наем на площи в сградата „Офис А“ с шестима наематели. Ключов наемател е Mbition GmbH (дъщерна компания на Mercedes-Benz), която разшири офиса си. С почти 70% нарастват приходите от дейността на „Браво Пропърти Фонд“ към края на март до 1,757 млн. лева от малко над 1 млн. лева към края на март 2023 г. „Браво Пропърти Фонд“ отчита 5% ръст на печалбата към края на март на годишна база до 558 хил. лева от 531 хил. лева. Дружеството разпредели за 2023 г. общ дивидент в размер на над 1,7 млн. лева – почти 381 хил. лева междинен шестмесечен дивидент и още над 1,3 млн. лева, гласувани от акционерите на общо събрание, което се проведе в края на март. Общият дивидент на акция за 2023 г. възлезе на 0,086 лева.

България удвоява своята дял във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Основният фактор остава износът на стоки от България в рамките на единния пазар, който достига 31 млрд. евро през 2022 година. Делът на страната във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34% през 2006 г. до 0,73% през 2022 г. Сраните от ЕС са в основата на притока на чужди капитали към България, в т.ч. в годините след пандемията. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции в страната от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. лв., като това са близо 75% от всички чужди капитали в страната. В рамките на своето участие в единния пазар на ЕС икономиката на България удвои своя дял в вътрешнообщностната търговия и повиши значително показателите за сближаване с останалите участници в общия пазар - БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност се повиши от под 39% преди членството в ЕС до 64% през 2023 г. Подобни процеси се наблюдават в на практика всички нови страни - членки от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), които тази година отбелязват своята 20-годишнина в рамките на единния пазар; България в тази компания, поне до момента, не успява да е лидер. През последните 10 години се наблюдават редица тревожни тенденции, свързани както с прекомерните регулации и загубата на конкурентоспособност в рамките на ЕС, в т.ч. в дигиталния сектор и новите технологии, така и с охлаждането на икономическата свобода в страните от ЦИЕ - например по отношение размера на държавата, увеличението на регулаторното бреме и данъците върху бизнеса и липсата на прогрес по отношение върховенството на правото. Разширяването на икономическата свобода в региона на ЦИЕ е ясно видимо през първите години на членство в ЕС. По-голямата икономическа свобода се дължи на премахването на бариерите и облекчаването на регулациите в рамките на единния пазар на ЕС, което означава свободно движение на хора, услуги, стоки и капитали, както и на запазването на конкурентна данъчна политика и по-скоро разумна фискална политика. През последното десетилетие в ЦИЕ обаче се наблюдава стагнация на икономическата свобода - на фона на леко отстъпление в най-големите икономики на ЕС. България е класически пример в рамките на новите страни членки, като получава високи оценки в различни икономически области - стабилни пари, свобода на търговията и данъчно облагане, но започва леко да губи по отношение на размера на държавата и регулациите върху бизнеса, както и не успява да навакса по отношение на правната система, независимостта на съдебната власт и по същество корупцията. През този период Европа преживя поне три икономически кризи, които засегнаха икономиките на страните от ЦИЕ, но не обърнаха общата тенденция на сближаване. В края на 2023 г. ЕС отново е близо до рецесия, което прави темата за конкурентоспособността, икономическия растеж и конвергенцията в региона на ЦИЕ изключително актуална. Основните предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството на голямата група от ЦИЕ в ЕС са свързани с неспокойната геополитическа ситуация и голямата неизвестност относно резултата от руската агресия в Украйна, политическата нестабилност в някои държави от ЦИЕ, липсата на достатъчен напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията, елементите на завладяване на държавата и отстъплението от демокрацията в региона. На фона на тези предимно политически рискове икономическите политики в отделните държави членки и на равнище ЕС са от ключово значение за бъдещето на региона.

 Глобалните военни разходи през 2023 г. достигнаха 2,443 трилиона долара, което е с 6,8% повече от 2022 г. Това е най-голямото увеличение от 2009 г. насам и се наблюдава във всичките топ 10 държави, посочва Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI) в нов доклад. Ръстът продължава за девета поредна година и се наблюдава във всички региони. Общите военни разходи през 2023 г. възлизат на 2,3% от световния БВП. Първите пет държави с най-големи разходи в тази област са Съединените щати, Китай, Русия, Индия и Саудитска Арабия, които заедно представляват 61% от световните военни разходи. Както САЩ, така и Китай, които са на върха на световната класация, увеличиха военните си разходи през 2023 г., възлизайки съответно на 916 милиарда долара и 296 милиарда долара. Военните разходи на Руската федерация са се увеличили с 24% и се оценяват на 109 милиарда долара през 2023 г., което е с 57% повече от 2014 г., когато беше анексиран Крим, пише СИПРИ. Миналата година военните разходи представляват 16% от всички бюджетни разходи, а военната тежест възлиза на 5,9% от БВП, което е рекордно високо ниво след разпадането на Съветския съюз. Ръстът на руските военни разходи е бил улеснен от представянето на нейната икономика, което надхвърли всички очаквания, въпреки спада в приходите от продажбата на петрол и газ. Разчитайки на своя суверенен фонд и държавни заеми за финансиране на бюджетния дефицит, страната успя да ограничи отрицателното въздействие на военната операция върху икономиката. Въз основа на проектобюджета за периода 2024-2026 г., публикуван през 2023 г., може да се очаква, че военните средства на Русия ще продължат да растат през следващите години, според SIPRI. Украйна се класира на осмо място сред страните с най-големи военни разходи, като ги увеличи с 51% до 64,8 милиарда долара, което достигна 37% от БВП, което съответства на 58% от всички държавни разходи. През годината Украйна получи най-малко 35 милиарда долара военна помощ, от които 25,4 милиарда долара идват от САЩ. Като се има предвид този обем, общите военни разходи на Украйна възлизат на 91% от тези на Русия, смята СИПРИ. През 2023 г. общите военни разходи на 31-те страни от НАТО възлизат на 1,341 трилиона долара, което се равнява на 55% от глобалните общи разходи. Военните разходи на САЩ се увеличиха с 2,3% до 916 милиарда долара, или 68% от общите разходи на НАТО. През 2023 г. повечето европейски членове на Северноатлантическия алианс увеличиха военните си бюджети, като делът им от общите разходи беше 28%, най-високият за последното десетилетие. Останалите 4% идват от Канада и Турция. 10 години след обявяването на целта за военни разходи в размер на 2% от БВП, 11 страни от алианса преминаха този етап през 2023 г., което е най-големият количествен показател за всички години. Друга цел - поне 20% от военните разходи да бъдат отделени за закупуване на военна техника - беше изпълнена от 28 държави миналата година. През 2014 г. само седем са изпълнили тази задача. В сравнение с предходната година през 2023 г. Полша е увеличила военните си разходи със 75%, достигайки до 31,6 милиарда долара, което е най-високият темп на растеж сред европейските страни. В световната ранглиста Полша е на 14-о място. Второто място по военни разходи е за Китай, който е похарчил $296 млрд. през 2023 г., което е с 6% повече от 2022 г. В Латинска Америка и Карибите военните разходи са се увеличили с 54% през 2023 г. в сравнение с 2014 г.  Индия се нарежда на четвърто място сред страните с най-големи военни бюджети: тя е похарчила 83,6 милиарда долара за военни цели, което е с 4,2% повече, отколкото през 2022 г.

Очаква се Индия да стане икономическата сила на 21-ви век, предлагайки реална алтернатива на Китай за инвеститорите и потребителските марки, гонещи растеж, както и за производителите, които искат да намалят риска в своите вериги на доставки. Качеството на икономическите данни за Индия може да бъде ненадеждно, което затруднява оценката на реалността в най-многолюдната държава в света. Използвайки данни от официални или авторитетни източници, CNN анализира представянето на Индия от 2014 г., предлагайки поглед към предизвикателствата, с които ще се сблъска управлението на най-бързо растящата голяма икономика в света. Индийската икономика се оценява на 3.7 трлн. долара през 2023 г., което я прави петата най-голяма в света, след като се изкачва с четири места в класацията. БВП на глава от населението нараства с 55% в периода 2014 – 2023 г. Страната също така отчита най-голям растеж на БВП, в сравнение с другите големи икономики. Икономиката на този южноазиатски гигант се очаква да расте най-малко с по 6% годишно в следващите няколко години, но анализатори твърдят, че страната би трябвало да се цели в 8% или повече, ако иска да се превърне в икономическа суперсила. Продължителният икономически растеж ще изкачи Индия още по-високо в класацията на най-големите икономики, като някои наблюдатели прогнозират, че до 2027 г. страната ще се изкачи до номер три в света, изоставайки единствено от САЩ и Китай. Въпреки това Индия може да направи много повече, за да увеличи своя БВП на глава от населението - индикатор за стандарта на живот, според който тя заема 147-о място през 2022 г., според Световната банка. Подобно на това, което Китай направи преди повече от три десетилетия, Индия започва огромна инфраструктурна трансформация, като харчи милиарди за изграждането на пътища, пристанища, летища и железници. Междувременно, частни инвеститори строят най-голямата централа за зелена енергия в света. Само в тазгодишния федерален бюджет са заложени 134 млрд. долара капиталови разходи за повишаване на икономическия растеж. Резултатите могат да бъдат видени на място на фона на яростното строителство, което кипи в цялата страна. В периода 2014 – 2023 г. Индия е добавила близо 55 000 километра към националната си магистрална мрежа, което представлява увеличение на цялостната ѝ дължина с 60%. Развитието на инфраструктурата носи много ползи за икономиката, в това число създаване на работни места и подобряване на лекотата за правене на бизнес. В последните години страната също така изгради редица технологични платформи, известни като цифрова обществена инфраструктура, които трансформираха животи и бизнеси. Програмата Aadhaar, която стартира през 2009 г., предостави на милиони индийци доказателство за самоличност за първи път. Най-голямата биометрична база данни в света също така помогна на правителството да спести милиони, като намали корупцията при социалните инициативи. Друга платформа - Unified Payments Interface (UPI), позволява на потребителите да осъществяват плащания, като сканират QR код. Тя се използва от индийци от най-различни сфери на живота - от собственици на кафенета до просяци, позволявайки движението на милиони долари в официалната икономика. Въодушевлението около потенциала за растеж на Индия беше отразено и на капиталовия ѝ пазар, който постига рекордни нива. Стойността на компаниите, листвани на борсите в Индия, надхвърли 4 трлн. долара в края на миналата година. Индия има две фондови борси – Националната фондова борса (NSE) и BSE, която е най-старата в Азия и преди носеше името Бомбайска фондова борса. Благодарение на поскъпването на акциите, NSE изпревари Фондовата борса в Шънджън и Хонконгската фондова борса и вече е шестата най-голяма в света по пазарна капитализация, според данни на Световната федерация на фондовите борси от януари. Местните инвеститори - както на дребно, така и институционални, издигнаха фондовия пазар на Индия до безпрецедентни висини. По данни на Macquarie Capital, инвеститорите на дребно притежават 9% от капиталовия пазар на Индия, докато делът на чуждите инвеститори е малко под 20%. Анализатори обаче очакват чуждите инвестиции да се увеличат през втората половина на 2024 г. Третата най-голяма икономика в Азия стартира програма за стимулиране, свързана с производство на стойност 26 млрд. долара, която има за цел да привлече компании в 14 сектора, вариращи от електроника и автомобили до фармацевтика и медицински устройства. В резултат на това, някои от най-големите компании в света, в това число и доставчика на Apple - Foxconn, разширяват значително дейността си в Индия. Въпреки това индийската икономика, подобно на нейната демокрация, далече не е идеална. Населението на Индия е едно от най-младите в света със своята средна възраст от 29 години, но страната все още не може да извлече потенциалните икономически ползи от голямото си младо население.  Образованите индийци на възраст между 15 и 29 г. е по-вероятно да са безработни, в сравнение с тези без никакво образование, според доклад от миналия месец на Международната организация на труда, което отразява едно “разминаване между техните стремежи и наличните работни места”. В доклада се казва, че младежката безработица на Индия вече е по-висока от глобалните нива. Процентът на младите безработни индийци с висше образование е над 29%, което е близо девет пъти повече, в сравнение с безработицата сред онези, което не могат да четат или пишат. Индийската икономика не успя да създаде достатъчно доходоносни работни места в секторите извън селското стопанство за образованите младежи, които се вливат в работната сила, което е отразено във високото и нарастващо ниво на безработица”, се посочва още в доклада.