Българите, живеещи и работещи в чужбина, са превели у нас рекордни средства през май, според данни на БНБ. Сумата за май е 181.2 млн. евро спрямо върховите до момента 172.2 млн. евро, отчетени преди година. Преди месец емигрантите преведоха към страната 159.4 млн. евро. Сумата от началото на 2024 г. възлиза на рекордните 687.6 млн. евро - или с повече от 40 млн. евро над преводите за периода януари – май, които бяха за 646.8 млн. евро. Средномесечно живеещите и работещите извън страната българи изпращат у нас по 137.52 млн. евро. За последните 12 месеца, за които има данни (бел. ред. 1 април 2023 – 31 март 2024 г.), преводи за над 100 млн. евро постъпват от четири държави. Най-големи сума са наредени от Германия (294.5 млн. евро), САЩ (268.7 млн. евро), Испания (143.3 млн. евро) и Великобритания (140.2 млн. евро). В челото са още и българите, живеещи в Гърция (91.4 млн. евро), Италия (69.2 млн. евро) и Нидерландия (60.2 млн. евро). В топ 10 са Австрия (46.5 млн. евро), Франция (45.8 млн. евро) и ЮАР (29.2 млн. евро), оставили след себе си Канада (25 млн. евро). Над 10 млн. евро са преведени още от Дания, Швеция, Швейцария, Чехия, Турция и Норвегия.

Близо 95 процента от пшеницата в област Добрич вече е прибрана, съобщават от Министерството на земеделието и храните. В четири от общините в областта пшеницата е прибрана напълно. Това са Добрич, Каварна, Крушари и Шабла. Средният добив за областта е 667,6 кг/дка. Миналата година е бил 550 кг/дка. Тзи година най-висок е в община Добричка. Там средният добив възлиза на 750 кг/дка. Най-ниски са добивите в общините Шабла и Крушари, където са прибрани по 600 кг/дка. Засетите площи с пшеница през тази стопанска година са 1 204 880 дка. Жътвената кампания в област Добрич при ечемика приключи преди седмица при среден добив от 676,4 кг/дка. През тази стопанска година засетите площи с ечемик на територията на областта са 136 620 дка, което е с около 50 на сто повече от предходната година, когато са били 68 310 дка. Най-високи средни добиви са получили стопаните в общините Генерал Тошево и Добричка - по 710 кг/дка. Най-малко ечемик са прибрали стопаните в община Крушари - 600 кг/дка. Напълно е прибрана и реколтата от рапица при среден добив от 238 кг/дка. В три от общините не са били засадени площи с тази маслодайна култура, а общо засадените площи са 22 760 дка. През миналата стопанска година площите с рапица са били 45 210 дка. Най-висок среден добив са прибрали стопаните в община Крушари - 250,7 кг/дка. 95 процента е прибрана и цветната маса от лавандуловите насаждения. Площите с лавандула в област Добрич са общо 27 200 дка, като има и нови насаждения в община Генерал Тошево от 2527 дка. Прибирането на цветна лавандулова маса е при среден добив 512,5 кг/дка. Най-висок е той в община Шабла 708,7 кг/дка. Там тя е прибрана на 100 процента. В община Тервел 300 дка с лавандула няма да бъдат прибрани поради икономически или други причини. Засетите площи с царевица за зърно в областта са 840 760 дка, а с маслодаен слънчоглед - 849 040 дка.

Представители на американската компания Honeywell aerospace посетиха Бургас във връзка със старта на дейността на научноизследователския и производствен комплекс на Сигматек в Индустриален парк – Бургас, Фаза 1. Сигматек е официален партньор на Honeywell aerospace в България. Представителите на Honeywell aerospace изразиха задоволство от резултатите от посещението, техническите и организационни възможности на Сигматек, построената база и въведеното в експлоатация оборудване. Споделиха и впечатленията си за перспективите за развитие в Бургас и в частност в индустриалния парк. Посещението на делегацията бе свързано с финализирането на многомесечни преговори, технически изпитания и сертификация, включително за съответствие на нормите и изискванията на американските регулатори, както и за стартиране на същинското производство по изпълнението на договора им със Сигматек. В новата база в Индустриален парк – Бургас Сигматек ще изпълнява нанасяне на термоустойчиви покрития по електронно-лъчев способ върху детайли от горещия тракт на турбините на авиационни двигатели, както и техния ремонт, чрез прилагане на иновационни технологии и уникално оборудване.

Стратегическото решение за промените в ръководството отбелязва значителна трансформация за "Плъкси България". Компанията ще посрещне Мариус Попеску като нов оперативен директор за България, считано от 22 юли 2024 г. Той наследява позицията на Габор Олайош, който става управляващ директор за Румъния и България. Мариус Попеску, новоназначеният оперативен директор на "Плъкси България", преди това е заемал позицията директор "Продажби" в "Плъкси Румъния". С над 20 години опит в областта на продажби и бизнес управление Габор Олайош е неразривна част от екипа на "Плъкси" от 2001 г., когато поема длъжността оперативен директор на компанията в България. Под неговото ръководство дружеството на "Плъкси" в страната приключи процеса на дигитализация, като за едва 9 месеца дигитализира 80% от продуктовото си портфолио и изпълни успешно миграцията на клиенти от хартиени към електронни ваучери за храна. В резултат "Плъкси България" отчете десетократен ръст на бизнеса успоредно с плавното въвеждане на новата идентичност на бранда. "Плъкси България" е компания с 20-годишна история на българския пазар - водещ международен партньор на фирмите в областта на ангажираността на служителите и социалните придобивки с 5000+ корпоративни клиента, 250 000+ крайни потребители и 12 300+ търговски партньора на локално ниво. От началото на 2024 г. предоставя електронни ваучери за храна. Картата за храна е модерно дигитално решение на "Плъкси" с безкомпромисната сигурност на карта Visa, даващо възможност за бързо, лесно и безконтактно плащане.

Възможностите Българска банка за развитие (ББР) да получи нещо повече от символична сума по един от най-големите отпускани от нея единични кредити за 150 млн. лв. все повече клонят към нула. Става дума за необслужваната експозиция на държавната институция към свързаната с Румен Гайтански-Вълка "Роудуей кънстракшън", като с отпуснатите през 2019 г. средства тя придоби сравнително малката строителна компания от момчилградското село Груево "Пътстройинженеринг" при баснословно раздута оценка. Продавач беше компанията на Гайтански "Био майнинг", а при купувача също имаше косвени връзки към него. Още през юни ББР предприе опити да продаде обезпечението си - 99.6% от акциите на компанията, като първоначално обявената минимална цена беше 8.9 млн. лв. След няколко търга с нулев интерес банката понижи исканата от нея сума до 4.5 млн. лв., но на обявената дата 17 юли отново не бе получена нито една оферта. Така сега на сайта на ББР има обявен пореден търг като началната цена е малко под 3.65 млн. лв. Това е под 2.5% от отпуснатата сума (без да се брои и че вероятно експозицията е набъбнала с натрупани лихви). Сега ББР предлага на публичен търг с явно наддаване 5 112 240 броя акции, представляващи 99.615% от капитала на "Пътстройинженеринг" АД, които са собственост на "Роудуей кънстракшън" и са заложени в полза на банката. Още от 2022 г. банката има назначени свои управители на двете дружества като обезпечителна мярка по залозите и реално тя има контрол над тях, макар собственик да се води адвокатът на Гайтански Емил Георгиев. "Пътстройинженеринг" все пак е работещо дружество. В последния си отчет за 2022 г. то декларира спад на приходите от дейността от 19.2 на 9.6 млн. лв., но загубата му малко спада от 3.6 на 2.6 млн. лв. Служителите през 2021 г. са надхвърляли 200, но впоследствие намаляват до около 50, колкото са и по последни данни към този май. Това се явява пети пореден опит да се продаде пакетът акции, като първоначално ББР го предложи на 11 юни с начална цена 8.9 млн. лв. Поради липсата на интерес обаче исканата сума на няколко пъти беше понижавана, за да се стигне до сега търсените минимум 3 645 440 лв. Дори и ББР да успее да продаде акциите, то за нея пак загубата по кредита, който от години е необлужван и никога не са правени погашения по главницата му, вероятно ще надвишава първоначално отпусната сума 150 млн. лв., тъй като към нея трябва да се добавят и натрупаните просрочени лихвени плащания, които още преди две години бяха 9.5 млн. лв. За банката няма особен шанс да успее да възстанови нещо повече, тъй като "Роудуей кънстракшън" е създадена няколко месеца преди операцията през 2019 г. и няма други активи. А за претенции към платеното към "Био майнинг", с което банката няма взаимоотношения, трудно могат да се намерят законови основания.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувала открито производство срещу "АЕЦ Козлодуй“ по жалба на фирма по Закона за обществените поръчки в частта му за сроковете. Жалбата е от "ТехноЛогика" и е срещу решението на "АЕЦ Козлодуй" относно внедряването на система за защита от кибератаки, обхващащи комуникации и информационни системи. Миналата седмица комисията образува производство срещу същото решение на централата, но по жалба на друго дружестео - "ССАРМ".

Някогашната емблема на дребната и средна търговия в Бургас – „Пиргосплод“ ударно се разрушава в последните дни. За около седмица голяма част от складовете, които се намират в непосредствена близост до МОЛ „Галерия“ бяха съборени, а механизирана техника и работници продължават упорито да премахват и сградите около очна клиника „Св. Николай Чудотворец“ в Бургас. Там ще се изгради нов бизнес парк, който ще поеме част от големите брандове, настанили се в съседния мол. Комплексът, който ще се изгражда в следващите две години е с общо РЗП от 12 650 кв.м, предвидени са паркови пространства, алеи за разходка и богато озеленяване. Комплексът е заключен между „Сентрал парк“ и най-големият мол в Бургас – „Галерия“ и като цяло тази зона се утвърди сред бургазлии и гости на града като най-предпочитаната шопинг локация в града. „Пиргосплод“ през последните 10-ина години замря и голяма част от складовете бяха празни.

"Софарма" АД отчита спад в продажбите през юни от 35 на сто спрямо същия месец на предходната година. Намалението в продажбите на дружеството през юни 2024 г. спрямо юни 2023 г. е от 7 процента на вътрешен пазар и 49 на сто от износа. За първото полугодие "Софарма" регистрира спад на продажбите от 8 на сто, в т.ч. 4 процента ръст на продажбите на вътрешен пазар и 15 процента спад на продажбите за износ.

България скочи на трето място в ЕС по дефицит на държавния бюджет към БВП през първото тримесечие, по данни на Евростат. Той достигна -5,6 на сто, на същото ниво е показателят за Франция, а с по-висок дефицит са само Унгария (-6 на сто) и Румъния (-7 на сто).  Промяната на показателя за страната ни спрямо предходното тримесечие е -9,1 процентни пункта, което е и най-голямото негативно изменение сред страните, обхванати от статистиката. През предишното, четвърто тримесечие страната ни обаче записа най-положително изменение на баланса на държавния бюджет като съотношение към БВП - с 8,8 процентни пункта. През първото тримесечие съотношението на сезонно коригирания дефицит на консолидирания държавен бюджет към БВП възлиза на 3 на сто в ЕС и 3,2 на сто в еврозоната, отчита Евростат. През първото тримесечие съотношението на дефицита на ЕС и на еврозоната към БВП е намалял от съответно 3,9 на сто и 4 на сто, регистрирани през четвъртото тримесечие на 2023 г. През първото тримесечие на 2024 г. общите държавни приходи в ЕС са 45,9 на сто от БВП спрямо 46,2 на сто през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи приходи в ЕС са се увеличили с около 9 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. Общите държавни разходи в ЕС са 48,9 на сто от БВП, което е спад спрямо 50,1 на сто от БВП през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи разходи са се понижили с около 29 милиарда евро спрямо предходното тримесечие. През първото тримесечие на 2024 г. общите правителствени приходи в еврозоната са се увеличили до 46,2 на сто от БВП. Спадът спрямо 46,7 на сто през четвъртото тримесечие на 2023 г. се дължи основно на лек спад в сезонно коригираните общи правителствени приходи в абсолютно изражение, както и увеличение на номиналния БВП. В абсолютно изражение сезонно коригираните общи приходи в еврозоната са намалели с около 2 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. Общите правителствени разходи в еврозоната са 49,4 на сто от БВП, спад в съотношението спрямо 50,7 на сто през предходното тримесечие заради спад в сезонно коригираните общи правителствени разходи с около 31 милиарда евро, както и повишение на БВП. Същевременно през първото тримесечие на 2024 г. България отчита най-нисък дял на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС - 22,6 на сто. В края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в ЕС е нараснал до 82 на сто спрямо 81,5 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2023 г., а в еврозоната се е повишило до 88,7 на сто спрямо 88,2 на сто. Спрямо първото тримесечие на 2023 г съотношението на държавния дълг към БВП се е понижило, както в ЕС (от 83 на сто до 82 на сто), така и в еврозоната (от 90,1 на сто до 88,7 на сто). В края на първото тримесечие на 2024 г. общият държавен дълг се състои от 83,4 на сто дългови ценни книжа в ЕС и 83,9 на сто в еврозоната., 14 на сто заеми в ЕС и 13,6 на сто в еврозоната и 2,6 на сто валута и депозити както в ЕС, така и в еврозоната. Най-висок дял на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в края на първото тримесечие на 2024 г. се отчита в Гърция (159,8 на сто), Италия (137,7 на сто), Франция (110,8 на сто), Испания (108,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Португалия (100,4 на сто), а най-нисък - в България (22,6 на сто), Естония (23,6 на сто) и Люксембург (27,2 на сто).

Новата седмица ще бъде наситена с ключови икономически данни, които трейдърите по цялото земно кълбо ще очакват с интерес. Ще бъде публикуван доклад за инфлацията в САЩ, който може да подскаже дали Федералният резерв ще започне да облекчава паричната си политика през септември. Сезонът на отчетите ще бъде в разгара си с данни за резултатите на големите международни компании и редица европейски банки. Междувременно данните за индекса на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната ще насочат вниманието към следващото намаляване на лихвите от страна на Европейската централна банка.
Трейдърите следят още по-отблизо и предстоящите избори в САЩ през ноември, след като в неделя стана ясно, че Джо Байдън се отказва от надпреварата за нов мандат и ще подкрепи вицепрезидента Камала Харис като свой наследник.

Инфлацията в САЩ
Данните за инфлацията в САЩ ще бъдат публикувани в петък на фона на пазарните очаквания, че Федералният резерв почти сигурно ще намали разходите по заемите през септември. Икономистите очакват ценовият индекс на разходите за лично потребление (PCE) за юни да се е повишил с 0,1% за втори пореден месец. През юни индексът на потребителските цени се понижи за първи път от четири години насам. Този по-позитивен от очакваното доклад доведе до ротация при акциите и затвърди пазарните очаквания, че централната банка на САЩ е готова да започне есента с облекчаване на рестриктивната си политика.

Сезонът на отчетите
В момента, когато сезонът на отчетите навлиза в разгара си, инвеститорите се надяват, че солидните корпоративни резултати ще спрат спада на технологичните акции, който охлади тазгодишното рали на американските пазари. Технологичният подиндекс на S&P 500 се понижи с близо 6% за малко повече от седмица поради нарастващите очаквания за намаляване на лихвените проценти и потенциалния втори президентски мандат на Доналд Тръмп. Отчетите за второто тримесечие могат да помогнат на технологичния сектор да си върне вниманието на инвеститорите. Tesla и Alphabet ще публикуват данните за дейността си във вторник, с което започва оповестяването на резултатите от групата на „Великолепната седморка“ от мегаакции, които движат пазарите от началото на 2023 г.

Отчетите на европейските банки
Европейският банков сектор, който се радваше на поредица от нарастващи печалби и цени на акциите, е изправен пред нова проверка тази седмица. Инвеститорите ще искат да видят как се справят кредиторите при засилване на политическата несигурност, като се има предвид че акциите на френските банки поевтиняха рязко по време на парламентарните избори в страната. Макар че икономическият растеж в еврозоната продължава да е слаб, силата на доминиращия сектор на услугите, стимулирана от туризма, поддържа ценовия натиск на притеснително високо равнище. Това е предизвикателство за Европейската централна банка, така че данните за индекса на мениджърите по поръчките в сряда ще бъдат внимателно анализирани, след като миналия четвъртък централната банка запази лихвените проценти на ниво от 3,75% и се въздържа да предложи даде насоки, заявявайки, че всичко зависи от постъпващите данни. ЕЦБ, която през юни понижи разходите по заемите за първи път от пет години насам, смята, че инфлацията в еврозоната се забавя. Пазарите с увереност очакват намаляване на лихвите през септември, което засега подкрепя акциите, държавните облигации и еврото, но също така повишава нивото на заплаха от евентуални негативни резултати за PMI, които биха могли да променят мнението на ЕЦБ.

Цената на петрола
В петък цените на петрола се установиха на най-ниското си ниво от средата на юни, тъй като инвеститорите очакваха евентуално прекратяване на огъня в Газа, а силният долар също натежа на пазара. Войната в Газа накара трейдърите да определят рискова премия при търговията с „черно злато“, тъй като напрежението застрашава световните доставки. Ако бъде постигнато прекратяване на огъня, подкрепяните от Иран бунтовници хути биха могли да спрат нападенията си срещу търговски кораби в Червено море, тъй като групировката обяви, че атаките са в подкрепа на „Хамас“.

Междувременно доларовият индекс в САЩ се повиши след по-силни от очакваното икономически данни, което оказа натиск върху цените на петрола. По-силната американска валута намалява търсенето на деноминиран в долари петрол от страна на купувачи, притежаващи други валути.

Президентът Си Дзинпин представи мащабни планове за укрепване на финансите на задлъжнелите местни власти в Китай, докато управляващата комунистическа партия обявяваше дългосрочен план за втората по големина икономика в света, който не предлагаше големи изненади. Китайският висш ръководител набеляза мерки за преодоляване на дълговата криза, пред която са изправени регионалните власти. Тези планове - за които вече бяха намекнали държавните медии - се съсредоточават върху прехвърлянето на повече приходи от централната към местната хазна, например като се позволи на регионалните власти да получават по-голям дял от данъка върху потреблението. Предложенията на Си отбелязват „третата голяма данъчна и фискална реформа“ в най-новата история, каза Дин Шуан, главен икономист за Голям Китай и Северна Азия в Standard Chartered Plc. Като други големи промени той посочи стъпката от 1994 г. за увеличаване на дела на приходите на централните правителства спрямо регионалните власти и поредицата от решения, започнали през 2013 г., които позволиха на местните власти да емитират самостоятелно облигации.  „Приходите на централното правителство бяха определени като твърде високи и сега се коригират“, каза Динг за рамката, установена при тогавашния президент Дзян Дзъмин. Промените „ще намалят дисбаланса между отговорностите за разходите и приходите на централното и местното правителство“, добави той. Около 400 високопоставени служители подкрепиха визията му за модерно производство, което да стимулира китайската икономика на стойност 17 трилиона долара, като не предложиха съществени промени в общите му планове. Вместо това Си изглежда, че прецизира политиките, за да се справи с рисковете. Длъжностните лица са подложени на натиск да разрешат кризата със скрития дълг на местните власти в размер на 66 трлн. юана (9,1 трлн. долара) и да ребалансират икономиката, тъй като лидерите в САЩ и Европа обвиняват Пекин, че използва износа, за да компенсира слабото вътрешно търсене. Предоставянето на по-голяма част от данъка върху потреблението на регионите би могло да реши и двата проблема, като стимулира чиновниците да повишат потребителските разходи и им предложи нов финансов поток.
Акценти в резолюцията:
Имоти: Създаване на жилищна система, която насърчава наемането и закупуването; Ще предостави пълна автономия на всеки град при регулирането на недвижимите имоти
Пазари: Обещава да позволи на пазарите да играят „решаваща роля в разпределението на ресурсите“.
Възраст за пенсиониране: Обещание за постепенно повишаване по „доброволен и гъвкав начин“
Общ просперитет: Регулиране на заплатите на ръководителите в държавните фирми, както и на механизмите за контрол върху натрупването на богатство
Частен сектор: Премахване на бариерите за навлизане на пазара чрез по-нататъшно отваряне на инфраструктурния сектор и разрешаване на фирмите да участват в повече големи национални строителни и технологични проекти. Подобряване на достъпа на частните фирми до финансиране.
Макар че подробностите за начина, по който ще се провежда тази политика, не бяха включени в общата резолюция, налагането на допълнителни данъци върху стоките би рискувало допълнително да задуши потребителските настроения, тъй като спадът на пазара на недвижими имоти удря основното богатство на гражданите. Продажбите на дребно нараснаха през миналия месец с най-бавния темп от декември 2022 г. насам, тъй като данните за растежа на Китай през второто тримесечие не оправдаха очакванията.Пленумът призова частните предприятия да увеличат участието си в големи национални технологични проекти и обеща да „отвори основните национални инфраструктури за научни изследвания за частни предприятия“. Според Bloomberg Economics тази изрична покана за участие на частния сектор е нова стъпка и повишава ролята на частните фирми.
Китай също така обеща подобрения в политиката за развитие на сектори, включително изкуствен интелект, нови материали и квантови технологии. Страната обеща да разработи по-контролируеми вериги за доставки в области като интегралните схеми и съвременните материали.
Разработването на чипове и изкуствен интелект е от основно значение за по-широката визия на Пекин за заместване на технологиите от САЩ, които все повече се опитват да ограждат Китай. Икономистите посочват технологичната независимост като един от трите най-важни икономически проблема, с които китайските лидери трябва да се справят в средносрочен и дългосрочен план.