През 2023 г. ЕС е инвестирал 381,4 милиарда евро в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е с 6,7 на сто повече от предходната година (357,4 милиарда евро). Спрямо съответната сума през 2013 г. ръстът възлиза на 57,9 на сто. Средната интензивност на НИРД в ЕС, измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт (БВП), е била на ниво от 2,22 на сто през 2023 г. спрямо 2,21 на сто през 2022 г. За периода между 2013 г. и 2023 г. интензивността на НИРД в ЕС се е увеличила с 0,14 процентен пункт (п.п.), показват още данните. За същия 10-годишен период интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е повишила в 19 страни от ЕС, като най-голямото увеличение е регистрирано в Белгия (1 п.п.), Полша (0,7 п.п.) и Гърция (0,7 п.п.). През 2023 г. 5 страни от ЕС са регистрирали над 3 на сто от БВП, вложени в научноизследователската и развойна дейност. Най-голяма интензивност на научноизследователска и развойна дейност в ЕС е отбелязала Швеция (3,57 на сто), следвана от Белгия (3,32 на сто), Австрия (3,29 на сто ), Германия (3,11 на сто) и Финландия (3,09 на сто). За разлика от тях, 5 страни от ЕС отчитат интензивност на НИРД под 1 на сто, а именно Румъния (0,52 на сто), Малта (0,61 на сто), Кипър (0,68 на сто), България (0,79 на сто) и Латвия (0,83 на сто). В България интензивността на НИРД леко се е повишила през миналата година (0,79 на сто) спрямо 2022 г. (0,75 на сто). Преди пандемията от коронавирус, през 2019 г. интензивността на НИРД е достигнала 0,84 на сто, като през 2020 г. се е покачила леко - до 0,85 на сто. Връхна точка родните разходи за НИРД като процент от БВП достигат през 2015 г. (0,95 на сто), сочи справка на БТА в база данните на Евростат. През 2013 г. България е регистрирала интензивност на НИРД от 0,63 на сто, като за период от 10 години показателят расте с 0,16 процентни пункта. За сравнение през 2006 г., преди да влезе в ЕС, България е имала интензивност на НИРД от 0,44 на сто. Разходите на България за научноизследователска и развойна дейност през миналата година достигат общо 1,467 млрд. лева, или с 15,9 на сто повече, отколкото година по-рано, показаха данни на НСИ, публикувани в края на октомври. За сравнение, през 2013 г. тези средства са възлизали на 521,682 милиона лева, а през 2006 г. - 237,036 милиона лева. От инвестираните през 2023 г. 1,467 млрд. лева, 943,747 млн. лева са били вложени от частния сектор, 421,817 млн. лева от държавния сектор, 95,31 млн. лева от висшето образование и 6,617 млн. лева от неправителствени организации, по данни на Евростат. Частният сектор е продължил да бъде най-голям източник на средства за НИРД. През 2023 г. той е представлявал 66 на сто от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 253,1 милиарда евро. На второ място по дял заделени средства за НИРД е висшето образование (81,7 милиарда евро или 21 на сто), следвано от правителствения сектор (41,0 милиарда евро или 11 на сто) и организациите с нестопанска цел (5,5 милиарда евро или 1 на сто).

Новата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) се очаква да заработи на 16 декември, съобщи изпълнителният директор на Агенцията инж. Милен Димиев. С днешна дата 98% от територията на страната е обхваната от кадастрална карта. В нея са включени над 20 милиона недвижими имота - 13 782 157 поземлени имота, 3 210 522 сгради и 3 071 439 самостоятелни обекта. Заявленията за електронни услуги към кадастралната карта също отчитат завишен брой - например през 2015 г. те са били 400 000, а за миналата година са нараснали на 800 000. Справките по кадастрална карта съответно са скочили от близо 200 000 до 3,5 млн. към 2023 година, а при услугите увеличението е двойно. С новата система ще се подобри както бързината, така и достъпността до административните услуги. Предвижда се разпределението на заявленията да става на случаен принцип във всички териториални звена на Агенцията. Тя е разработена с изцяло нови потребителски интерфейси и е интегрирана с всички системи на електронното управление: е-автентикация, е-връчване, е-плащане, RegiX. Има и връзка с имотния, търговския регистър, ГРАО, БНБ, Български пощи, както и фирми за комунални плащания на услуги. Входът в системата ще става с квалифициран електронен подпис с ПИК на НАП или ПИК на НОИ. Подаването на заявление вече става без избиране на конкретна служба, защото автоматично информационната система ще го разпредели на служителите. Достъпът до системата е безплатен и не изисква вход, когато става дума за преглед, но когато трябва да се подаде заявление, да се провери собственост, в зависимост от правата, тогава се изисква автентикация посредством квалифициран електронен подпис. Сред новостите са добавените исторически данни за имота - поземлен, сграда или самостоятелен обект, така че да може да се види кадастралната карта към минал момент. Скиците имат код за достъп и код за проверка и номер, по който може да се провери дали са издадени от Агенцията и дали са още актуални.

Изградената електронна платформа за издаване на разрешения за работа и пребиваване на чужденци - граждани на трети държави, намалява с три пъти времето за получаване на документите, съобщиха от „Информационно обслужване“. Системата беше пусната в експлоатация през октомври т.г. Преди това времето за издаване на разрешително за работа отнемаше 14 дни, докато сега целият процес приключва в рамките на не повече от четири дни. Платформата позволява издаването в кратки срокове на няколко вида разрешения, свързани с наемане на чужди граждани на работа. Сред тях са Единно разрешение за пребиваване и работа, Разрешение за продължително пребиваване тип „Синя карта на ЕС“, Разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, Разрешение за сезонен работник и Регистрация за краткосрочна заетост до 90 дни. През 2023 г. издадените първи разрешения за пребиваване на граждани на трети страни с валидност най-малко три месеца са 19 375 или с 22,3 на сто повече от 2022 година, съобщиха през юли от Националния статистически институт.

Държавната фирма "Автомагистрали", която беше в основата на инхаус скандала с магистрала "Хемус", продължава да сключва големи договори с държавната пътна агенция без търг и конкуренция. В случая става въпрос за договор за 44.9 млн. лв., подписан в началото на ноември. За зимно поддържане и аварийни ремонти в областите Враца и Видин, на магистрала "Хемус" до Ловеч, както и на почти 167 км от "Струма", като всеки от петте обекта струва над 8 млн. лв. За две години в периода 2018 - 2020 г. последното редовно правителство на ГЕРБ в коалиция с "Обединени патриоти" възложи договори за 4.6 млрд. лв. на "Автомагистрали". От своя страна държавната фирма използваше неофициални подизпълнители в абсолютен разрез със закона. Не е ясно дали "Автомагистрали" на практика има достатъчно техника за снегопочистване, ако се наложи да я използва едновременно във Видин, до Ловеч и към Благоевград. В началото на 2023 г. АПИ е обявила поръчка за поддържането на магистралите, зимно и аварийно, за над 715 млн. лв. без ДДС общо, за период от четири години. Тя бе прекратена по време на управлението на кабинета "Денков", после подновена през май 2024 г. по време на служебния кабинет на Димитър Главчев. В крайна сметка в периода между юли и октомври тази година АПИ взе решение да отстрани кандидатите от позициите за "Хемус" до Ловеч и за "Струма", докато за "Тракия", "Марица" и "Хемус" при Варна са сключени договори. В двете позиции за "Струма" са избрани изпълнители, но договори не са подписани заради обжалвания в КЗК. Ситуацията с пътищата във Видин и Враца, които също са включени в договора на "Автомагистрали", е сходна. Агенцията обявява търг за поддържането в областите в Северозападна Бългаария през февруари 2023 г., офертите са събрани на следващия месец. Вече почти две години обаче тя не може да сключи договори с изпълнители. Засега са избрани такива само за Ловеч и Плевен - съответно фирмите "Виастрой" и обединение между същата и "Пътинженеринг". И двете компании са с краен собственик Григор Иванов, който притежава и някои от най-големите строителни компании като "Пътинженерингстрой-Т". Допреди шест години държавната компания, която е под шапката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, беше слабо известна, дори за строителните фирми. През декември 2018 г. обаче с постановление на Министерския съвет кабинетът насочи 1.34 млрд. лв. от тогавашния излишък от държавния бюджет към компанията за изграждането на магистрала "Хемус" след Боаза. Агенция "Пътна инфраструктура" подписа договор с "Автомагистрали", чието ръководство твърдеше, че има капацитет да изгради въпросните над 130 км от трасето. Това се оказа невярно. Последваха още един договор за "Хемус" за 1.38 млрд. лв., договор за укрепване на свлачища и за изграждане на 65 км от скоростния Видин - Ботевград за 1.083 млрд. лв. Проблемът е, че една компания сама не може да изгради всичко това в адекватни срокове, камо ли държавна такава. Според Закона за обществени поръчки, на основание на които се сключват тези договори, фирмата няма право да ползва подизпълнители и трябва да свърши сама цялата работа. "Автомагистрали" обаче реално винаги е използвала такива. Още през 2021 г. разследване на "Капитал" показа, че компанията е платила над 1 млрд. лв. на частни фирми. Така компанията стана най-голямата строителна фирма с оборота си за 2021 г. и 2022 г. През 2022 г. приходите й бяха стигнали 510 млн. лв., а през 2023 г. е на трето място с почти 317 млн. лв.

"Топлофикация София" ще реализира 150 милиона лева загуби до края на годината, съобщи изпълнителният директор на дружеството Петър Петров. Най-големите му задължения са към Българския енергиен холдинг и "Булгаргаз", които общо към края на ноември възлизат на 1 милиард 663 милиона лева. На година се трупат огромни лихви, които пречат на дружеството да излезе на печалба. 207 милиона няма да бъдат признати като разходи на "Топлофикация София". Петров обаче гарантира, че независимо от ежедневните аварии, софиянци няма да останат без парно и топла вода през зимата.

С около 100 млн. лв. по-висока печалба отчита медодобивната компания "Аурубис България" за финансовата 2023/24 г., която приключва в края на септември. Българското дружество увеличава резултата си до 200.3 млн. евро (392 млн. лв.) спрямо 148.3 млн. евро за предходната година. За календарната 2023 г. "Аурубис" отчете 219.5 млн. лв. печалба, но заради временното прекъсване на работата през 2023 г. приходите на "Аурубис" намаляха с близо 14% до 7.3 млрд. лв. Общо звеното за производство на метали от концентрати и на медни продукти, което включва целия бизнес на Aurubis извън рециклирането, практически не променя приходите си, които остават 17.3 млрд. евро през 2023/24 г. Количеството преработен концентрат в звеното намалява с 2% заради спирането за планова поддръжка на завода в Хамбург - другият преработвател на суровината освен българското предприятие. За финансовата година са преработени общо 2.266 млн. тона спрямо 2.319 млн. тона предходната година. Това е довело и до спад на производството на сярна киселина, която е страничен продукт, с около 3% до 2.094 млн. тона. Произведените катоди (чиста мед) в сегмента са били 578 хил. тона спрямо 603 хил. тона предната година. Оперативната печалба преди данъци (EBT) нараства със 76% до 446 млн. евро. Възвращаемостта на основния капитал (ROCE), също нараства от 13% на 19.6%. По-рано тази година компанията започна най-голямата инвестиционна програма от влизането си в страната. Тя е в размер на 400 млн. евро и ще приключи през 2027 г. Един от основните проекти - за 120 млн. евро, е разширяването на рафинерията с около 50%, което ще позволи на завода да преработва цялото си количество анодна мед до катоди (мед с висока чистота). През втората половина на 2026 г. годишният капацитет ще достигне 340 хил. тона. Групата инвестира също около 46 млн. евро във въвеждането на нов, по-екологичен метод за преработка на шлака. Очакваният ефект е намаляване на загубите и увеличаване производството на мед с около 500 тона годишно. Успоредно с това върви и изграждането на два нови соларни парка. След като преди няколко години "Аурубис" построи най-големия такъв парк за собствени нужди в страната - 10 МВт, с новите проекти сега ще увеличи собственото си производство до 40 МВт. В българския завод работят близо 1000 души.

„Еврохолд България“ АД успешно приключи подписката за записване на емисия варанти. В резултат на публичното предлагане на варанти са записани и заплатени общо 260 481 631 броя варанти от предложените общо 260 500 000 броя, обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти с емисионна стойност 0,5 лева. За записването им се издават същият брой права. Едно право дава право за закупуването на 1 варант. За да се счита за успешна подписката, трябваше да бъдат записани и платени най-малко 78 150 000 броя от предлаганите варанти – под половината от реално записаните. Получената сума, в резултат от записаните варанти, е 130 240 815,50 лв. Като комисионни възнаграждения и други разходи по публичното предлагане до момента са платени 58 510 лв. Варантите дават право на притежателите им да упражнят в 10-годишен срок правото да запишат съответния брой акции – базов актив на варантите, по емисионна стойност от 2 лева за акция и съотношение 1:1. „Еврохолд България“ ще предприеме необходимите действия по регистрация на новата емисия в регистъра по Закона за Комисията за финансов надзор, с цел търговия на регулиран пазар и последващо заявяване за допускане на емисията за търговия до „Българска фондова борса“ АД.

„Чайкафарма Висококачествените лекарства“ АД ще стане солидарен длъжник по договор за синдикиран банков кредит, който ще се сключи между „Юробанк България“ АД, „кредитор 1“, Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД), „кредитор 2“ и „Търговска Лига – Глобален Аптечен Център“ АД – кредитополучател. Акционерите на „Чайкафарма“ гласуваха това решение по изискване на „Юробанк България“ и на „Първа инвестиционна банка“. Става въпрос за всички задължения и при всички условия на договора, за целия размер на заема, включително главница, лихви, наказателни лихви, такси, комисионни и разноски, ползване и издължаване на кредита, при условията по него и за същия срок, за който договора ще бъде сключен. Кредитът е инвестиционен, в размер на 41 790 000 евро. И двете банки представят по 20 895 000 евро или 50% от целия заем. Делът/вземането на всяка от тях във всяка сума, заявена за усвояване от кридитополучателя, съответно всяка сума, осигурена за погосяване на кредита, ще бъде съответно 50:50 процента. Кредитът, предоставен по този договор, ще се използва за финансиране и рефинансиране на извършени разходи в размер до 70% от стойността без ДДС за целите на изграждането и осигуряването на оборудването на комплекс за здравеопазване: МБАЛ „Сърце и мозък“, Диагностично-консултативен център, аптека и трафопост. Проектът вече има разрешение за строеж от ноември 2023 г. в имот в Стара Загора. „Чайкафарма“ в момента има два завода в Пловдив и във Варна, в които се произвеждат 150 лекарствени продукта.

Еврооблигации за до 90 млрд. евро ще емитира Европейската комисия (ЕК) през първото половина на 2025 г. Планът за финансиране продължава програмата за емитиране от 2024 г., в рамките на която Европейският съюз (ЕС) набра 138 млрд. евро от дългосрочни облигации. Комисията заема средства на международните капиталови пазари от името на ЕС и ги предоставя на държавите членки и на трети държави. Средствата, набрани от ЕК чрез емисиите, продължават да стимулират възстановяването на ЕС от пандемията от коронавирус, да укрепват устойчивостта на икономиката и да подкрепят съседните партньори на ЕС, по-специално Украйна и Западните Балкани. Освен дългосрочните Комисията ще продължи да емитира и краткосрочни еврооблигации, за да допълва финансовата си дейност. През 2024 г. бе отбелязан най-големият годишен обем на емисиите, емитирани някога от ЕС, в съответствие с обявеното планиране. Освен това през 2024 г. ЕС стана петият по големина емитент на зелени облигации в световен мащаб със зелени облигации за над 68 млрд. евро в рамките на NextGenerationEU и сега е напът да се превърне в най-големия световен емитент на зелени облигации. За цялата 2025 г. Комисията очаква да емитира еврооблигации на обща стойност около 160 млрд. евро, гарантирайки постоянна подкрепа за програмите, базирани на заеми. В момента еврооблигациите в обращение са на стойност над 580 млрд. евро, като повече от 420 млрд. евро са в рамките на единния подход на ЕС за финансиране. Успешното изпълнение на емисиите на ЕС бе значително подпомогнато от нарастващото пазарно приемане на облигациите на ЕС като големи, ликвидни и висококачествени активи. До началото на декември 2024 г. общо почти 330 млрд. евро от средствата, набрани от операции по заемане на средства, ще бъдат отпуснати по програмата NextGenerationEU. През 2024 г. бяха извършени и операции по вземане на заеми за финансиране на Украйна в рамките на Механизма за Украйна (до 2024 г. бяха изплатени над 10 млрд. евро), както и бе одобрен извънреден заем за макрофинансова помощ от държавите членки в рамките на споразумението с партньорите от Г-7. Освен това бяха договорени нови политики, финансирани чрез емитиране на облигации на ЕС, в подкрепа на държавите кандидатки в рамките на Инвестиционния механизъм за Западните Балкани и съседните държави (като Египет и Йордания).

През 1960 година Европейският съюз е представлявал 36% от БВП на света. През 2008 година САЩ задминава ЕС по БВП. Днес икономиката на Щатите е 50% по-голяма от тази на Европейския съюз. ЕС остава най-големият единен пазар в света, като със своите почти 450 милиона души, разпределени в 27 държави, по численост надвишава САЩ с техните 334 милиона души в 50-те щата. Въпреки това, продуктивността на населенията демонстрират сериозен контраст. От 2010 година досега, продуктивността на ЕС се е увеличила с едва 5%. Тази на САЩ - с 22%. Тази стагнация се вижда най-ясно в технологичния сектор. САЩ държи близо 69% от технологичния пазар, най-вече благодарение на своите гиганти Епъл, Амазон, Фейсбук, Майкрософт и Алфабет (Гугъл). Втора е Азия с 27% от пазара и големи фирми като Тенсент, Самсунг и Алибаба. Европа е почти 7 пъти по-малка дори от Азия със своите 4% от пазара на технологичните фирми. Единствената голяма фирма, която си струва да се спомене, е немската SAP.  В Европа няма нито една фирма за над трилион долара. В САЩ има 9. Средното време за развиване на старт-ъп в Европа е 18-24 месеца. В САЩ - едва 1-2. Истината е, че на Европейския съюз не му липсва талант или човешки капитал. Голяма част от технологичните фирми в САЩ са създадени от европейци и много европейски фирми са се изнесли към САЩ от финансовата криза досега. Именно около 2008 стана очевидна най-голямата разлика във философията на ЕС и САЩ - докато Америка търси иновации, Европа настоява на регулации. Няколко фирми все пак успяват да достигнат високо ниво, като например Спотифай, която е шведска фирма и достигна до 100 млрд. долара пазарна оценка преди няколко дни. Всичко това беше описано и в доклада на Марио Драги, който направи сериозен опит да насочи Европа в правилната посока. Редица европейски инициативи също настояват за създаване на единен европейски старт-ъп, да се улесни създаването на технологични фирми и да имат достъп до капитал от всички държави в ЕС. Въпреки това, дори днес ЕС настоява за масови регулации, вместо за иновации. Европейската комисия все още търси как да цензурира, контролира и добавя още формални изисквания към всички технологични фирми в Европа. Докато се борим да променим тази философия, Илон Мъск ще ръководи департамента за правителствена ефективност в САЩ и се очаква още повече да подобри средата за технологични фирми, като намали тежестта на правителството и регулациите. С Урсула фон дер Лайен преизбрана за шеф на Европейската комисия, вероятно Европа ще трябва да изчака поне 5 години, за да настъпят реални промени.

През периода януари-ноември инвестициите в дълготрайни активи в железопътния сектор на Китай са достигнали 711,7 милиарда юана (99 милиарда щатски долара), отбелязвайки 11,1% увеличение спрямо същия период на миналата година, се посочва в съобщение на Китайската държавна железопътна група (China State Railway Group Co., Ltd.). Последният напредък в изграждането на железопътна инфраструктура в страната включва пробната експлоатация на високоскоростната линия Шанхай-Суджоу-Худжоу и високоскоростната линия от Дзинин във Вътрешна Монголия през Датун до Юенпин в провинция Шанси. От компанията заявяват, че ще изпълнят годишната си инвестиционна цел, допринасяйки за реализацията на основните национални стратегии и консолидирането на тенденцията за икономическо възстановяване.