Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
Business Industry Capital
БИК Капиталов пазар
ISSN 1311-364X
Сряда, 18 септември 2024 г., брой 6280
  България   Българска стопанска камара   Светът   Опознай България

 

 



       България
 
 On-line издание
 English issue
 Отказ от абонамент
image

Самостоятелна офис сграда в Кремиковци – 576 кв. м. (кв. Ботунец)

Цена: 495 000 EUR

Имотът е на територията на бившия ПУРП Кремиковци АД с Дворно място (с площ 3684 кв. м), и ЕДНОЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА (с площ от 576 кв. м) с 26 помещения за канцеларии, две санитарни помещения и коридори.

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com


Валутни курсове
(18.09.2024)
  EUR   1.95583  
GBP   2.32069
USD   1.75584
CHF   2.07956
EUR/USD   1.1139*
* определен от ЕЦБ
ОЛП
  от 01.09   3.54%  

image

60 декара земя, с лице на магистрала Хемус (на 65 км. преди гр. София)

Цена: 240 000 EUR

3 бр. съседни парцели, с обща площ 59583 кв.м. , нива 5-а категория (възможна промяна), в статут ПИ/поземлен имот.

Локация: срещу бензиностанция OMV (посока Варна) и до бензиностанция OMV (посока София), на около 65 км. преди гр.София

Контакти:

0888 924185

sfb@bia-bg.com


Общи събрания днес
  Булстрой 99 АД - Габрово
Булстрой СМК АД - Габрово
Булфрахт София АД - София
Винпром Хасково ЕАД - София
Дюни АД - Созопол
Иммо унион АД - Бургас
Компютест АД - София
Огняново К АД - София
Осъм инженеринг 97 АД - Ловеч
Осъм Инженеринг АД - Ловеч
Ростов АД - Плевен
Селена Холдинг АД - София
Скът Мизия АД - Мизия
Телелинк Бизнес Сървиз груп АД - София
Тератест АД - София
Технотест АД - София
Тривиа Тур АД - София
Христо Ботев Инвест АД - Варна
 
Предстоящи общи събрания



Общество и политика
 25 години "Бизнес Индустрия Капитали"
'16.09.2024'
 ДФ Адванс Инвест - 20 години
'25.06.2024'
 Балканският баланс на млякото
'20.05.2024'
 25 водещи стокови групи на българския износ (2019-2023 г.)
'26.02.2024'
 България постепенно изчезва от международния пазар на вино
'14.02.2024'
 Търговията със стоки и услуги на България и ЕС27 през последните десетилетия
'24.01.2024'
 Външнотърговски профил на България при търговията с метали
'12.12.2023'
 България се превърна в нетен вносител и на основни напитки
'01.12.2023'
 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
'10.11.2023'
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
'03.08.2023'

Финансови новини

България е на второ място след Хърватия (+17,6 на сто) сред страните от Европейския съюз по увеличение на заплатите или почасовите разходи за труд (+15,4 на сто) през периода април-юни 2024 г. в сравнение с второто тримесечие на 2023 г. Това показват най-новите данни на Евростат. На трето място е Румъния (+15 на сто), следвана от Унгария (+13,2 на сто) и Полша (+13 на сто). Почасовите разходи за труд през периода април - юни 2024 г. са се повишили с 5,2 на сто в Европейския съюз, а само в страните от еврозоната - с 4,7 на сто, спрямо същото тримесечие на предходната година. Евростат разделя разходите за труд на две основни компоненти. Едната представлява трудовите възнаграждения, които работниците и служителите получават, а другата - т.нар. "съпътстващи разходи". Към тях са включени здравните, пенсионните и социалните осигуровки. Ако бъдат разгледани всички страни от Евросъюза, през второто тримесечие на 2024 г. трудовите възнаграждения са се повишили с 5,1 на сто спрямо същия период на 2023 г. При "съпътстващите разходи" е отчетено годишно увеличение с 5,4 на сто.

Източник: actualno.com

Депутатите от Народното събрание подкрепиха проекта на партия ГЕРБ за отлагане на реформата на такса "смет". Така новият начин на изчисляване - според количеството боклук, който трябваше да се въведе от 1 януари, остава за 2026-а година (ако не последва ново оттлагане). Това отсрочване е седмо поред, въпреки че става въпрос за прилагане на европейска директива, която е приета през 1998 г. и залага принципа "Замърсителят плаща". България е на първо място по разходи за третиране на отпадъциге на човек от населението в ЕС, освен таксата за боклука всички плащат и продуктови такси (за опаковките от скъкло, пластмаса, метал), а отделно пари на данъкоплатците отиват за чистене на нерегаментирани сметища.

Източник: Сега

ОПТИМИЗАЦИЯ НА РАБОТНИТЕ СИСТЕМИ
И ПРОЦЕСИ

Обучение по методиката на REFA-Германия
за адаптиране организацията на
производството към световен опит, доказан в
практиката и избран от лидерите в индустрията.
07.10-08.11.2024 гр. София
02/9814567, 0888924185 http://refa.bia-bg.com/
Дружества
Производство на горно облекло, без работно
BEIS рейтинг

Първите 10 дружества
по
Брой
служители
за 31.12.2023г.
  1   Пирин Текс Продакшън ЕООД - Гоце Делчев   1 077  
  2   Димитров ООД - Плевен   1 050  
  3   Мизия 96 АД - Плевен   660  
  4   БТБ България АД - Русе   579  
  5   Аполон-95 ЕООД - Горна Оряховица   508  
  6   Динатекс България ООД - Зайчар   473  
  7   Родопи М 91 ООД - Мадан   447  
  8   Брилянт АД - София   342  
  9   Контекс ЕООД - София   310  
  10   Легия АД - Раковски   253  
Добавете вашата фирма в Информационната система за българските предприятия BEIS
 
Българска фондова борса - 17.09.2024
Обща стойност (BGN): 581 689.05  
Брой търгувани компании: 38
Premium 226 370.80
Standard 167 447.70
АДСИЦ 88 152.03
Структурирани 30.98
Права 82 940.82
BEAM - Акции: 16 746.73
BaSE - Акции: 33 108.80
BaSE - АДСИЦ: 28 840.70
Най-голяма промяна в цените
Булленд Инвестмънтс АДСИЦ - София -7.53 %
Химимпорт АД - София 2.67 %
  Регулирана информация
Випом АД - Видин
КММ АД - Шумен
 
 

Европейската комисия не е приела аргументите на енергийното министерство ЕСО и “Булгартрансгаз” да останат под шапката на БЕХ, каквото решение взе Народното събрание през 2023 г. България на практика е длъжна да извади двете дружества от холдинга, ако не иска да загуби средства от порядъка на над 1 млрд. лв. Двата оператора вероятно ще бъдат отделени в нов холдинг под шапката на БЕХ, което няма да изисква промени в сертифицирането им. България се надяваще да убеди Брюксел, че е достатъчно да забрани кроссубсидирането на дружества под шапката на БЕХ, но това не е било прието от комисията. Изваждането на операторите от БЕХ няма да се отрази на тяхното финансово състояние, но ще засегне холдинга.По облигационния заем на БЕХ в размер на 1,2 млрд. лв. предстои падеж през 2025 г. в размер на 600 млн. лв., което ще наложи получаването на заем от страна на държавата в размер на 300 млн. евро. В противен случай има риск за предсрочна изискуемост на облигационните заеми на БЕХ.

Източник: Сега

ВиК дружествата в някои общини отчитат рекордни загуби на вода, достигащи до близо 84%, показват данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-големи загуби отчита ВиК Шумен, където загубите са 83,72% през миналата година, при 82,12% през 2022 г. или това означава по 36,38 кубика на километър на ден. Над 80 на сто са загубите на вода още във ВиК Перник и ВиК Сливен. Над 78 на сто пък стигат те във ВиК Монтана, около 72 на сто са във Ямбол, Хасково, Търговище, София и Добрич. За София загубите на вода възлизат на 20,83 куб. м на километър на ден. Само пет дружества отичат, че губят под половината от доставяната вода и това са Русе, Смолян, Кърджали, Видин и Благоевград, където на ден течовете са под 10 куб. метра на километър. За миналата година спрямо 2022 г. почти няма промяна в отчетените загуби на вода в отделните дружества, което означава, че загубите по водопреносната мрежа остават големи.

Източник: Дума

Инвеститорите все по-смело поглеждат към батериите. Първият подобен хибриден проект беше открит в Разлог. Става въпрос за най-голямата батерия за съхранение на енергия в България и една от най-големите в Източна Европа, намираща се в близост до ФЕЦ „Разлог“. Съоръжението е с капацитет 55 MWh, а след като се заредят батериите, могат да отдават ток на пълна мощност в продължение на два часа. Съоръжението е съставено от 18 клетки с капацитет 3.44 MWh и 8 трансформатора Kehua Tech. Проектът в Разлог е собственост на компанията „Инвесто Партнърс“ АД, чийто едноличен собственик на капитала е австрийската Renalfa IPP. Той се разработва – инженеринг, доставка и строителство (EPC) – от българската „Соларпро“. Проектът е присъединен към подстанция 110 киловолта. ФЕЦ "Разлог" е с 33 MW пикова мощност и той има подписан първи PPA договор в България – с телеком оператора А1 – преди година и половина. Панелите е, че те са с тракери, което позволява да се движат спрямо слънцегреенето. Това увеличава производството на ФЕЦ-а с 15 – 20%. Скоро предстои да започне Фаза 2 на проекта, която включва още 50 MWh батерии. Реално следващата батерия ще копира настоящата. С разширението тя ще стане една от най-големите в Европа. Плановете на Renalfa са да хибридизира всеки един свой проект, всяка една генерираща мощност. В България следващият проект с батерии ще е на вятърния парк “Ветроком”.

Източник: economic.bg

Една от най-големите български компании за открит добив и обогатяване на медни и други руди "Асарел-Медет" получи одобрение за мащабния си проект за разширяване на промишлената площ и изграждането на комплексен проект за развитие на дружеството до 2040 година. РИОСВ-Пазарджик е дало окончателна положителна оценка относно въздействието върху околната среда и изпълнението на проекта може да започне. Преди започване на неговата реализация към началото на 2011 година рудник Асарел е бил с площ 1701,25 дка, а след разширението от 943,522 дка общата минна маса съгласно актуализирания цялостен работен проект на Асарел и Асарел - участък "Запад" е 518,481 млн. тона. В резултат на проведените проучвания и оценки, е установено, че към началото на 2022 г. запасите на медна руда в двете находища възлизат на 180,442 млн. тона. За пълното им усвояване до края на концесионния срок и устойчивото развитие на компанията се предвижда добив и преработка до 15 млн. тона годишно руда. "Асарел-Медет" отчита близо 650 милиона лева приходи според индивидуалния годишен финансов отчет и близо 800 милиона приходи според консолидирания за 2023 година. Екипът й наброява 1200 души, а още 400 са част от дъщерни и смесени дружества.

Източник: money.bg

Последното имущество на 124-годишното Туристическо дружество “Веслец” - Враца, е обявено за продажба от постоянния синдик на обявеното в несъстоятелност сдружение. Ще се продава Дома на туриста в града, разположен на имот от 5631 кв.м. и реализираното в него застрояване, чиято разгърната площ е 10 703.15 кв. м, ведно с прилежащите му движими вещи – оборудване и стопански инвентар. Обявената цена за всичко това е 6.177 млн. лева. Според разбивката на цената, 5.122 млн. лв. са за недвижимия имот, 1.036 млн. лв. за земята и 19 224 за движимите вещи – оборудване и стопански инвентар. Тъй като това е втория опит за продажба на имота , при сегашното предлагане цената му вече е свалена с 10 на сто. Неплатежоспособността на сдружението е обявена през 2014 година, като молбата за искания фалит е подадена от кипърската фирма „Нелда“ ООД. Мотивът е, че сдружението не е успяло да покрие задълженията си по договор за заем от 15 май 2007 г. на стойност 360 000 лева. Кипърската компания е придобила чрез цесия това задължение, а реално парите са били отпуснати от „Буларт констръкшън“ ООД с управител Мехмет Ондер Дереджи и е било собственост на трима турски граждани и двама българи. След серия от промени в собствеността му (част от които преминават през Кипър и Сейшелите), днешните собственици са Али Каран и Христо Ценов. Парите били отпуснати от фирмата за купуване на земя от община Враца за застрояване при реализация на проект за изграждането на петзвездния “Парк хотел Враца”, който стои недовършен. С отпуснатия заем туристическо дружество “Веслец” е купило прилежащата земя към бившия Дом на туриста в града, но до реализацията на проекта така и не се е стигнало. Междувременно част от имуществото на дружеството също беше разпродадено. Първа хижа “Пършевица”, която беше придобита от тогавашното министерство на икономиката и енергетиката, в едно с прилежащия ски влек и Дома на Аплиниста. на цена от 169 700.00 лева. А за Дома на Алпиниста, намиращ се в местността „Вратцата”, цената е била определена на 415 000 лева. Сега собственик е бургаската фирма “Комплекс”, която придоби хижата и техниката за 183 000 лева. Тя стопанисва двете ски писти и съоръженията в Балкана.

Източник: Банкеръ


До: 20.11.2024 г - Ускоряване на усвояването иновации за МСП

До: 20.11.2024 г - Подходи и инструменти за сигурност при разработка и оценка на софтуер и хардуер

До: 16.12.2024 г. - Мярка за стартиращи МСП към EIT Manufacturing

До: 21.01.2025 г - Цифрови инструменти за CSP и слънчеви топлинни централи

До: 21.01.2025 г - Иновативни фотоволтаични системи, интегрирани в Общността

До: 27.01.2025 г. - Утвърждаване на интеркултурното образование чрез култура, наука и спорт

За контакт: 02 9801090, 9814567, email: sfb@bia-bg.com

 


       Българска стопанска камара

 
Новини от БСК и членовете на БСК

Позиция на БСК относно проекта на Закон за изискванията за достъпност на продукти и услуги

БСК с позиция по проекта за промени в Закона за защита на потребителите

“Финансов пътеводител” – съвместна инициатива на БСК и "Карол" за насърчаване на финансовото благосъстояние


Предстоящи събития

18 септември: Заседание на УС на БСК

18 септември: Тук - Там Кошер 2024

22-27 септември: Търговска мисия за представяне на българската иновационна старт-ъп екосистема в рамките на Oslo Innovation Week

24 септември: Тематично събитие „Цената на оставането извън Шенгенското пространство — въздействието върху България и Румъния“

25-28 септември: Международният технически панаир -Пловдив


Актуални дискусии

До 20.09.2024: Финанси и данъчна политика: промени в Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България

До 26.09.2024: Социална политика и заетост: определяне размера на минималната работна заплата за страната от 01.01.2025 г

До 27.09.2024: Правосъдие: ЗИД на Закона за киберсигурност

До 27.09.2024: Образование: промени в Списъка на регулираните професии в Република България

До 27.09.2024: Околна среда: ЗИД на Закона за опазване на околната среда




       Светът

Европа

Икономическите стратези на Европейския съюз (ЕС) може и да обмислят план за растеж, подражавайки на САЩ, но иронията е, че подобна стъпка точно в този момент би включвала повече държавна намеса, пише Wall Street Journal. Блокът беше разтърсен миналата седмица, след като бившият гуверньор на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, на когото се приписва заслугата за спасяването на еврозоната през 2012 г., публикува дългоочаквания си доклад за това как да се спре икономическият застой на съюза, влошен от конкуренцията от китайския износ и края на евтината руска енергия. Ключовият момент в доклада е, че „ЕС трябва да се доближи повече до примера на САЩ от гледна точка на производствен растеж и иновации“, подчертавайки, че през последните 50 години не е била създадена нито една европейска компания, чиито акции да се търгуват на фондовата борса и да бъде оценена на над 100 млрд. евро. В САЩ капитализациите на Apple, Microsoft, Nvidia, Amazon.com, Alphabet и Meta Platforms надвишават 1 трлн. долара. Драги подчерта важността на технологичния сектор, заявявайки, че е отговорен за почти цялото превъзходство на производителността в САЩ през последните 20 години.  Защо САЩ са по-производителни е стар въпрос. Той е повдигнат още през 1928 г. от Алин Йънг, американския председател на London School of Economics, който отрича разликата да е свързана с по-доброто управление на американските компании. „Най-големият вътрешен пазар в света“, твърди той, означава, че „в Америка са икономични и печеливши производителни методи, които не биха били печеливши другаде“. С времето това води до появата на най-сложните индустрии там. Изводът е, че компаниите ще правят големи инвестиции за повишаване на производителността само ако работят в сектори на растеж, където има смисъл. Ето защо Европа има разлика в нивата на инвестициите, които не са в строителството, в сравнение със САЩ. Нейните топ три компании, заделящи най-много за изследвания в последно време, винаги са били производители на бензинови автомобили. За сравнение, в САЩ компаниите, заделящи най-много за развитие и проучвания, са били за производство на автомобили и фармацевтични продукти през 2000-те години, след това – за софтуер и хардуер през 2010-те, а напоследък – за цифрови приложения. Държавите обаче не могат лесно да се насочат към тези по-сложни сектори, тъй като нарастващата възвръщаемост от мащаба създава естествена бариера срещу всеки предприемачески конкурент. Но Америка започна да променя мнението си, след като Китай стана пряк конкурент. Индустриалните субсидии и огромният вътрешен пазар сега помагат на азиатската страна да наводни световните пазари с електрически превозни средства, соларни панели и други напреднали технологии, направени на цена, която е непостижима за по-ниските западни конкуренти. Отговорът дойде първо чрез митата на Доналд Тръмп, а след това чрез Закона за чиповете и науката и Закона за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън, които изсипаха федерални пари в местната индустрия за производство на полупроводници, електрически превозни средства и чиста енергия. Въпреки нарастващите трудности, както показват неволите на Intel, те доведоха до бум в производственото строителство. Марио Драги  предлага търговска политика, базирана на „анализ на всеки отделен случай“ за това какво ще повиши растежа на производителността и на индустриална стратегия, основана на избор на сектори, а не на конкретни победители. В случая на полупроводниците анализът определя сектори, фокусирани върху силните страни на Европа, като автомобили и мрежово оборудване, като подходящи за субсидии. В космическата икономика насърчава целенасочени правила за фокус върху разрастването на местни компании. По отношение на соларните технологии предлага отблъскване на китайските търговски практики и свръхкапацитет, но също така предупреждава, че твърде суровото отмъщение може да застраши търговския излишък на блока във вятърните технологии. Има прецедент: в началото на 90-те Airbus беше губещо съвместно предприятие на различни европейски държави. Благодарение на правителствената подкрепа и добре насочената търговска стратегия, сега той е водещият производител на самолети в света. Така нареченият Вашингтонски консенсус от края на 20-и век проповядва свободна търговия и икономическо управление без намеса в частните инициативи. Днес да бъдеш „отбор САЩ“ означава целенасочен протекционизъм и агресивни субсидии за високотехнологичните сектори.

Източник: investor.bg

Америка

Продажбите на дребно в САЩ се повишиха леко през август, давайки известен тласък на икономиката, точно когато Бордът на Федералния резерв обмисля колко да намали основните лихвени проценти, съобщи Асошиейтед прес. Показателят се повиши с 0,1 процента от юли до август, след като отчете най-силния си ръст от 18 месеца предходния месец, съобщи Министерството на търговията. Най-високи продажби отчитат онлайн търговците, магазините за спортни стоки, дома и градината. Анна каза, че потребителите все още могат да харчат повече въпреки кумулативното въздействие на три години висока инфлация и по-високи лихвени проценти. Средните заплати, особено сред американците с ниски доходи, също скочиха рязко след пандемията от COVID-19, което помогна на много потребители да продължат да харчат въпреки по-високите цени за редица основни стоки. Ефектите от инфлацията и състоянието на потребителите са сред основните теми в кампанията за президентските избори през ноември.

Източник: БТА

Азия

Броят на най-богатите хора в света се е увеличил значително през последните десет години, като най-значително е нараснал в Китай. Това се посочва в доклад, изготвен от консултантските компании "Ню уърлд уелт" (New World Wealth) и "Хенли енд партнърс" (Henley & Partners). Свръхбогатите, които притежават поне 100 милиона долара, са достигнали 29 350 души в целия свят. Броят им се е повишил с 54 процента, като най-съществено е нараснал в Китай и САЩ. "През последните десет години броят на най-богатите хора в Китай е нараснал със 108 процента. Азиатската страна изпреварва дори САЩ, където свръхбогатите са се увеличили с 81 процента през същия период", се посочва в доклада. Увеличаването на броя на свръхбогатите в Китай до голяма степен се дължи на бързото забогатяване на създателите и на високопоставени мениджъри на редица технологични и индустриални корпорации. В момента в Китай живеят 2350 души, които притежават най-малко 100 милиона долара, отбелязва Си Ен Би Си.

Източник: БТА

 
Индекси на фондови борси
16.09.2024
Dow Jones Industrial
41 646.80 (24.80)
Nasdaq Composite
17 628.00 (35.93)
Стокови борси
16.09.2024
  Стока Цена  
Light crude ($US/bbl.)71.13
Heating oil ($US/gal.)2.1158
Natural gas ($US/mmbtu)2.3120
Unleaded gas ($US/gal.)2.1158
Gold ($US/Troy Oz.)2 596.40
Silver ($US/Troy Oz.)31.08
Platinum ($US/Troy Oz.)988.70
Hogs (cents/lb.)81.78
Live cattle (cents/lb.)178.80

       Опознай България

Крушунските водопади - Маарата

Крушунските водопади (“МААРАТА”) са обявени за природна забележителност с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност с площ от 5,7 хектара. Намира се на 34 км. източно от град Ловеч и на 8 км. от град Летница на северния край на Деветашкото плато.Водата на река “Маарата” образува карстов водопад с височина 20 м. и най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басеинчета, бигорни тераси, подковообразни скали и своеобразна растителност. Тук се намира и една от най- красивите в България водни пещери “Водопада”, с оригинални галерии и труден за ориентиране лабиринт, синтрови прегради, достъпна само на 150 м. от входа и то за спелеолози. Изворната вода на пещерата “Водопада” пада от 20-метровите скали, образувайки Крушунският водопад. Районът е с богата история. През V век пр.н.е. е населяван от тракийското племе Усдикензи. Тук е намерено едно от най- ценните съкровища от това време – Летнишкото. За римския период свидетелстват останки от крепост южно от селото. През средновековието районът е бил философски център на скални монаси – исихасти.

Местоположение



За реклама в изданието
Абонати на "Бизнес Индустрия Капитали" към 18.09.2024
Българска версия: 33168, Английска версия: 3431

Общи условия за достъп до информационните услуги,предлагани чрез Интернет
и Политика за поверителност и защита на личните данни.

Издава БИК Капиталов пазар ЕООД
София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://beis.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Година:  
Януари 2024
 ПВСЧПСН
11234567
2891011121314
315161718192021
422232425262728
5293031    

Февруари 2024
 ПВСЧПСН
5   1234
6567891011
712131415161718
819202122232425
926272829   

Март 2024
 ПВСЧПСН
9    123
1045678910
1111121314151617
1218192021222324
1325262728293031

Април 2024
 ПВСЧПСН
141234567
15891011121314
1615161718192021
1722232425262728
182930     

Май 2024
 ПВСЧПСН
18  12345
196789101112
2013141516171819
2120212223242526
222728293031  

Юни 2024
 ПВСЧПСН
22     12
233456789
2410111213141516
2517181920212223
2624252627282930

Юли 2024
 ПВСЧПСН
271234567
28891011121314
2915161718192021
3022232425262728
31293031    

Август 2024
 ПВСЧПСН
31   1234
32567891011
3312131415161718
3419202122232425
35262728293031 

Септември 2024
 ПВСЧПСН
35      1
362345678
379101112131415
3816171819202122
3923242526272829
4030      


 2024   2023   2022  
 2021   2020   2019  
 2018   2017   2016  
 2015   2014   2013  
 2012   2011   2010  
 2009   2008   2007  
 2006   2005   2004  
 2003   2002   2001  
 2000   1999