Промишленото производство в България е нараснало за трети пореден месец, по данни на Евростат. Произведената продукция от промишлените предприятия се е повишила с 0,8% през август спрямо юли, като отбеляза минимално покачване от 0,1 на сто през юни и с 0,6 през юли. На годишна база обаче родната промишленост продължава низходящата си тенденция. Последният годишен растеж е отчетен през декември 2022 г. На този фон промишленото производство се е увеличило с 1,8% в еврозоната и с 1,3% в Европейския съюз според данните на Евростат. През юли то спадна с 0,5% във валутния съюз и с 0,3% в ЕС. На годишна база промишленото производство се е увеличило с 0,1% в еврозоната и с 0,2% в ЕС. В еврозоната през август спрямо с юли показателят се е свил с 0,3% при междинните стоки и се е увеличил с 0,4% за енергията, с 3,7% за капиталовите стоки, с 1,7% за дълготрайните потребителски стоки и с 0,2% за недълготрайните потребителски стоки. В ЕС промишленото производство се е понижило с 0,2% при междинните стоки и с 0,4% при недълготрайните потребителски стоки, като е нараснало с 0,2% при енергията и с 3,6% при капиталовите стоки.

Догодина парите за здраве се увеличават с един милиард, или 13.2%, до 9.2 млрд. лв. Това предвижда проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2025 г., подготвен от Министерството на финансите и касата. Първоначалния проект, вероятно ще претърпи промени, но той показва пълно отстъпление от досегашната политика, наложена от предишните редовни правителства - да се дават повече пари за профилактика и лечение извън болница и да се намалят хоспитализациите, особено за изследвания, които могат да се направят извън клиника. Освен това документът слага край на включването на нови безплатни лекарства за хронично болни, както това се случи през тази година с базовата терапия за сърдечно-съдови заболявания, от които боледуват 1.5 млн. души. Проектът трябва да бъде одобрен от надзорния съвет на НЗОК, правителството и парламента до края на годината. В проектобюджета е заложен ръст от 16% на парите за болници, което прави увеличение с над половин милиард лева по това перо в сравнение с тази година до 4.142 млрд. лв. С подобно увеличение от 16%, но с по-малка сума - 322 млн. лв., нарастват и средствата за лекарства, платени от НЗОК, които ще достигнат 2.351 млрд. лв. За сметка на това средствата за първична извънболнична помощ ще достигнат 572 млн. лв. (колкото е приблизително увеличението за болниците), което е скромен ръст от 2.6% и не предполага нарастване нито на цените на прегледите, нито на броя направления за пациентите. Едноцифрени са и увеличенията за прегледи при специалисти и за медико-диагностична дейност, в която са включени и изследванията със скенер и ядрено-магнитен резонанс извън болница. Увеличението на парите за онколекарства е 21%, но пък перото за лекарства за домашно лечение с рецепта, които НЗОК ще плати, нарастват само с 37 млн. лв. (или 11%), в които влизат новите безплатни лекарства за високо кръвно. Тази година за тях бяха отпуснати 50 млн. лв., а през следващата година те намаляват до 37 млн. лв.

Българската компания Телелинк Бизнес Сървисис обявява успешното завършване на мащабен проект за ИТ инфраструктура за Агенцията за комуникации и информация на НАТО (NCIA). Обхватът на проекта включва доставка на ИТ оборудване и материали, комбинирани с технически услуги, които улесняват безпроблемното преместване и интегриране на инфраструктурата на Системите за комуникация и информация (CIS) в ново съоръжение, като преходът се осъществява от временни към постоянни инсталации. Благодарение на извършената работа са открити над 300 нови работни пространства в обектите на Силите за разузнаване, наблюдение и разузнаване на НАТО (NISRF), като това подобрява оперативния им капацитет. Проектът обхваща също инсталирането и разпределението на крайни потребителски устройства, както и внедряването на надеждна безжична мрежа. Освен това, е създадена конферентна зала от най-висок клас в сътрудничество с партньорите им от Audio Arte.

Оскар – Ел ЕООД - Божурище официално започна строителството на нова производствена база, която ще изиграе ключова роля в разширяването на дейността на компанията, съобщава Борса.bg. Новият завод ще увеличи значително производствения капацитет на дружеството за електрически и автоматизирани системи за управление, за да отговори на нарастващото търсене както на национално, така и на международно ниво. Освен технологичните и производствени подобрения, новият завод ще има значително социално-икономическо въздействие върху региона, създавайки нови работни места и стимулирайки местната икономика. Инвестицията в новото съоръжение подчертава ангажимента на Оскар-Ел към осигуряването на най-съвременни решения, запазвайки високите стандарти за качество и устойчивост. Това също така е стъпка към изпълнението на дългосрочната стратегия на компанията за устойчив растеж и иновации в сектора. Дружеството е специализирано в предоставянето на цялостни инженерингови услуги и оборудвани в области като електрозахранване, автоматизация и управление на металорежещи машини и технологични процеси в индустрията, енергетиката и ВиК сектора.

"Мултивак България" и "Мултивак България Продакшън", планират растеж и разширяване на предприятието в национален и международен план, включително удвояване на продажбите в Африка и Азия до края на 2030 г. "Мултивак" има над 80 дъщерни дружества и е представена на всички континенти. Компанията е един от водещите доставчици на решения за опаковане на всички видове хранителни, биологични и медицински продукти, както и на промишлени стоки. Заводът ѝ в България е пуснат в експлоатация през 2018 г., като компанията има още 12 производствени обекта в Германия, Австрия, Испания, Бразилия, Китай, Япония и САЩ. В началото на миналата година предприятието в Индустриална зона София-Божурище откри нова сграда на производствената база с обща площ 5650 кв. м. С това общата площ на производството стана 12 500 кв. м. В софийския завод се произвеждат струговани и фрезовани детайли от неръждаема стомана, които се вграждат в опаковъчните машини. Там се намират също шоурумът на търговската компания за България и центърът им за обучение на клиенти и персонал.

Rezolv Energy, независим производител на електроенергия, подкрепян от инвестиционния фонд Actis, осигури 90 милиона евро дългово финансиране от Международната финансова корпорация (IFC) и Raiffeisen Bank International (RBI), с които да изгради соларния парк „Св. Георги“ в Североизточна България. Строителните дейности ще започнат съвсем скоро, а централата ще влезе в експлоатация през следващата година. Новината идва скоро след подписването, в началото на септември, на 12-годишно споразумение за виртуално изкупуване на електроенергия (VPPA) с компанията Ardagh Glass Packaging-Europe (AGP-Europe), производствено подразделение на Ardagh Group. Споразумението е едно от първите подписани в България и е за доставка на 110 GWh / година възобновяема електроенергия от „Св. Георги“ с цел декарбонизиране дейността на AGP-Europe. През септември Rezolv потвърди избора на три компании, които ще изградят „Св. Георги“: българската Solarpro и CMC Europe, които заедно ще проектират, доставят елементите и изградят централата. Високоволтовите дейности ще бъдат извършени от Green Solar Energy, която също е българска компания. Соларния парк „Св. Георги“ е 225-мегаватов соларен парк, който ще бъде изграден на индустриален терен – бившето летище на Силистра. Това е изведено от експлоатация летище в Североизточна България, което се простира на 165 хектара. Проектът включва почти 400,000 фотоволтаични панели. Те ще бъдат свързани с основната електропреносна 110-киловолтова мрежа чрез две независими въздушни линии с обща дължина от около 6 км. Със средното си годишно производство от 310 гигават часа, „ Св. Георги“ ще бъде един от големите проекти в България, след пускането в експлоатация през следващата година.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрило Преслава Николова и Йоанна Цонева за изпълнителни членове, Петър Аврамов за независим член и Янко Николов за член на съвета на директорите на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ АД, както и член на съвета на директорите на „Пенсионно осигурително дружество – БЪДЕЩЕ“ АД. Издадената от „Тиз Инвест“ АД, гр. Пловдив емисия облигации е отписана отрегистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 1 000 000 евро, разпределени в 1 000 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, конвертируеми облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100027239.

Американски инвеститори разширяват дейността си на територията на община Свиленград. След изграждането на голям хотелски и развлекателен комплекс, разположен след ГКПП „Капитан Андреево“, до автомагистрала „Марица“, с американски капитали ще се финансират проекти в сферата на туризма. Инвестицията е на територията на граничното село Капитан Андреево, където американското дружество „Блу Лейк Кепитъл” е придобило частни и общински земи. С цел окрупняване на терена и започване на проектите дружеството е получило съдействие от Община Свиленград. В Общия устройствен план на село Капитан Андреево, приет през 2018 г., е предвидено разширяване на границите на населеното място с територии, обособени за обществено застрояване и обслужване.

И през 2024 г. Нидерландия е държавата с най-добра пенсионна система в света, показва проучването на института Mercer CFA. То сравнява по над 50 индикатора 48 държави, в които живее 65% от световното население. Системите са класирани по адекватност на пенсиите, дългосрочна устойчивост и интегритет. Така като общ резултат Нидерландия получава 84,8 точки и оценка "Отличен". В групата на първокласните пенсионни системи влизат още Исландия, Дания и Израел. На крачка от върха остават Сингапур, Австралия, Финландия и Норвегия. Като цяло, Северна Европа има силно присъствие в челото на класацията - 5 от страните в Топ 8 са от региона. Хърватия бележи голям скок за година и вече е в една група с държави като Швеция, Великобритания, Швейцария, Белгия, Канада, Франция и Германия. Те всички са класирани по-високо от САЩ и Испания. Най-слабият европейски резултат е на Полша, но според изследването Италия и Австрия също имат да преодоляват сериозни проблеми. Най-лошите пенсионни системи в рамките на класацията са в ЮАР, Турция, Филипините, Аржентина и Индия. Като ниво на заместващ доход Нидерландия остава №1, като устойчивост обаче начело е Исландия, а най-голямо доверие в системата има във Финландия. Както отбелязва Euronews, някои от най-ниските оценки са дадени за устойчивостта на пенсионните системи. Те са под сериозен натиск от ниската раждаемост и застаряващото население, като именно затова авторите на проучването препоръчват да се създадат стимули по-възрастните служители да продължават да се трудят. Подкрепя се обаче и непопулярното вдигане на пенсионната възраст - заедно с насърчаване на личните спестявания.

В световен мащаб инфлацията може да достигне 4% през 2024 г., 3,9% през идната година и 3,6% през 2027 година. За разлика от предходното тримесечие, участниците в проучването вече не очакват по-нататъшно понижение на ценовите темпове през 2024 г., отбелязва Потрафке. Въпреки че в последно време темповете за Германия бяха под 2% (1,6% през септември 2024 г.), експертите очакват инфлацията в страната отново да нарасне до 2,3% през 2025 г. и 2,2% през 2027 г. Очакванията за инфлацията през 2024 г. в Западна Европа (2,5%) и Северна Америка (2,7%) са доста под средното за света. Прогнозите за тази година се понижават с 0,1 и 0,4 процентни пункта в сравнение с данните от проучването през второто тримесечие. За 2027 г. експертите все още очакват инфлация от 2,1% в Западна Европа и 2,4% в Северна Америка. В други части на Стария континент обаче инфлационните очаквания за 2027 г. са по-високи: 2,7% за Северна Европа, 3% за Южна Европа и 5,9% за Източна Европа. Сред регионите с особено високи инфлационни очаквания (над 20%) са Южна Америка и големи части от Африка. В проучването, проведено от 17 септември до 1 октомври 2024 г., са взели участие общо 1514 икономически експерти от 119 страни.

Голяма нова магистрала между двете азиатски държави Казахстан и Монголия е в ход на планиране. Пътят трябва да премине през двата най-големи града в Източен Казахстан Уст Каменогорск и Ридер, както и руското селско селище Туйекта в Република Алтай и да достигне границата на Монголия. Изграждането на новия път, който се очаква да бъде дълъг около 838 км, ще помогне за намаляване на времето за пътуване, ще подобри транспортните услуги между страните и ще бъде важен ход за засилване на икономическите и културните връзки. Освен това се очаква изграждането му да струва няколко милиарда долара или по-точно 3 милиарда долара. Разстоянието между Уст Каменогорск и Туйекта, според Google Maps, обхваща около 416 км, което в момента отнема малко под седем часа с кола. След това достигането до монголската граница отнема още четири часа и 40 минути, разстояние от над 345 км. Участъкът от Уст Каменогорск до границата с Русия, простиращ се на 188 км, вече е изграден, заявиха от казахстанското министерство на транспорта, цитирано от Express.co. Казахстан е деветата по големина държава в света по площ и най-голямата държава без излаз на море, но с населението си от 20 милиона души има една от най-ниските гъстоти на населението в света. Тя се простира предимно в Централна Азия, но малка част от нейната се счита че се намира в Източна Европа. Междувременно Монголия, също страна без излаз на море, граничи с Русия на север и Китай на юг. Тя обхваща площ от близо 1 565 000 km² и има население от 3,5 милиона, което я прави най-рядко населената суверенна държава в света. Голяма част от площта й е покрита от тревиста степ, с планини на север и запад и пустинята Гоби на юг. Приблизително 30% от населението е номадско или полуномадско.