Нов рекорд за жилищното кредитиране в България отчита статистиката на Българската народна банка за месец май, според която обемът на ипотечните заеми в банковата система достига 21.8 млрд. лв. – резултат от ускорената кредитна активност и все по-скъпите имоти на пазара в България. Годишният растеж на ипотечните заеми в България се ускорява до 24.4% през май, което е най-високият ръст от кредитната експанзия от 2008 – 2009 г., когато бе последният епизод с толкова ускорено ипотечно кредитиране – точно преди финансовата криза да срине пазара на труда и да направи част от кредитополучателите неспособни да покриват заемите си. На месечна база ръстът леко се забавя след два ударни месеца, в които ипотечното кредитиране бумтеше. Така месечният ръст през май достига 1.92% при 2.21% за април и 2% за март. Около 70% от жилищните заеми пък са концентрирани в трите най-големите банки в България. Месец май е бил силен за ипотечното кредитиране с ръст от около 410 млн. лв. Това е малко под рекордните през април 463 млн. лв. месечен ръст. За сравнение, средно за изминалата година месечният ръст по жилищните заеми бе с по 282 млн. лв. при 209 млн. лв. година по-рано. А ръстът на кредитите става успоредно с повишаване качеството им, като включително и през май проблемните ипотечни заеми спадат до 243 млн. лв. Ръстът при потребителското кредитиране минимално се забавя и за година расте с 13.9% до приблизително 18 млрд. лв. За сравнение, месец по-рано ръстът бе 14%. В номинален размер месечният ръст е с около 216 млн. лв. или 1.22%, като това е най-ниският от началото на годината. Кредитирането към бизнеса продължава да следва тенденцията си за по-слаб ръст като обеми в сравнение с това към домакинствата. За година фирменото кредитиране расте с 8.4%, а на месечна база – с 0.22% или около 100 млн. лв. до общо 45.6 млрд. лв. Ускореното жилищно и потребителско кредитиране пък увеличава дела на кредитите за домакинствата в общите отпуснати кредити от банките в България. Така през май фирменото кредитиране достига само 48% от общите кредити в банковата система, докато преди година този дял бе 50.1%.

Българската народна банка (БНБ) очаква растежът на реалния (коригиран спрямо инфлацията) брутен вътрешен продукт (БВП) на България да достигне 2,1 на сто през настоящата година на годишна база, както и да се ускори до 3,2 на сто догодина. В последната си макроикономическа прогноза, представена през март, БНБ бе заложила на малко по-солиден икономически ръст за 2024 и 2025 г. – съответно 2,2 и 3,3 на сто. За 2026 г. сега оценката е повишена до 2,9 на сто, спрямо 2,6 на сто, предвиждани през март. Положителният принос на вътрешното търсене ще определя растежа на икономиката на България през 2024 г., докато нетният износ и изменението при запасите се очаква да имат отрицателен принос. Вътрешното търсене се предвижда да бъде подкрепено предимно от нарастването на частното потребление в условията на повишаващи се доходи от труд в реално изражение, както и от по-високо потребление от държавния сектор. Очаква се частното потребление в България да нарасне с 4 на сто тази година на годишна база, което е с 0,4 процентни пункта над мартенската прогноза на БНБ. Идентичен темп на растеж на частното потребление банката предвижда и за догодина. Правителственото потребление ще се разшири с 2,9 на сто през 2024 г. и с 2,5 на сто през 2025 г. За ускоряването на растежа на реалния БВП спрямо предходната година основно влияние оказва очакваното свиване на силно отрицателния принос на запасите, наблюдаван през 2023 г. Растежът на външното търсене на български стоки и услуги през 2024 г. ще бъде по-нисък спрямо заложеното в макроикономическата прогноза от март. Външното търсене ще нарасне с 1,6 на сто през 2024 г., след което ще се ускори до около 3,5 на сто през 2025 г. и 2026 г., според оценките на БНБ. Българският износ ще наддаде с 2,3 на сто тази година, с 3,7 на сто догодина и с 3,6 на сто през 2026 г. Мартенската прогноза на БНБ предвиждаше по-значителен ръст тази година – с 2,9 на сто, както и последващо ускорение до 3,6 на сто през 2025 г. и също толкова за 2026 г. По отношение на вноса в България БНБ очаква той да се увеличи с 2,7 на сто през 2024 г. (при очаквани 4,5 на сто през март), с 5,6 на сто през 2025 г. (при очаквани 5,2 на сто през март) и с 4,5 на сто през 2026 г. (4,6 на сто през март). Прогнозите на БНБ за инфлацията в България сочат, че ценовият натиск ще се забави тази година. Прогнозата за годишната инфлация е тя да се забави до 2,2 на сто в края на 2024 г., а средногодишната инфлация да възлезе на 2,5 на сто през 2024 г. Темпът на повишаване на потребителските цени в страната, измерен спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще спадне до 2,2 на сто през 2024 г., ще се покачи до 2,8 на сто през 2025 г. и ще намалее до 2,6 на сто през 2026 г., според най-новите оценки на централната банка. През март институцията бе заложила ръст на инфлацията с 2,3 и 2,7 на сто през настоящата и следващата година, както и с 2,7 на сто през 2026 г. По отношение на базисната инфлация, която включва цените на услугите и промишлените стоки, БНБ ревизира надолу с цял 1 процентен пункт мартенската си прогноза, като сега банката смята, че базисната инфлация ще спадне до 2,3 на сто през 2024 г. За догодина обаче се предвижда нарастване на базисната инфлация до 3,3 на сто (при очаквани 3,2 на сто през март), след което ще последва забавяне до 2,9 на сто през 2026 г., според макроикономическата прогноза на БНБ. Инфлацията при храните ще спадне до 3,2 на сто тази година, след което ще достигне 3,4 на сто през 2025 г., за да се върне обратно до 3,3 на сто през 2026 г.

WordPress Engine, хостинг доставчик на WordPress продукти с над 1.5 млн. клиенти в над 150 страни, придоби българския стартъп NitroPack. Компанията, основана от Георги Петров и Михаил Стойчев, предлага софтуерно решение като услуга, което автоматизирано подобрява скоростта на зареждане на уебсайтовете. Георги Петров и партньорът му Михаил Стойчев обявиха, че ще насочат усилията си към нов ИТ проект - Navigation AI. Софтуерното решение ще използва машинно самообучение, за да предвижда поведението на потребителите на даден уебсайт в реално време и да оптимизира неговото представяне.

Фабрика в Кнежа и рибовъдно стопанство в град Левски са обявени в Регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдия-изпълнители. Началната цена в наддаването за фабриката е 476 400 лв. В имота има 6 промишлени сгради, две постройки – допълващо застрояване, сграда за енергопроизводство и др. Рибовъдното стопанство в Левски ще си търси купувач за пореден път. В сравнение с търга през декември м.г. обявената начална цена сега е 432 960 лв. – с близо 35 000 лв. по-ниска. Обектът е южно от град Левски в местността Шаварна. Той е върху обща площ от 15 563 кв. метра. Деветте басейна са с обща площ от 9930 кв. метра. Те са предназначени за следлюпилно подрастване на риба. В обекта има и трафопост с енергийно оборудване. Върху имота има тежести.

Първият от новите маневрени локомотиви, закупени от БДЖ по Плана за възстановяване и устойчивост, вече е в София и се намира в жп депото в Подуяне. Русенският жп завод Експрес Сервиз произведе машината ES300 в рекордно кратки срокове и тя съвсем скоро ще влезе в експлоатация. Стойността на деветте локомотива е 10.5 млн. лева и включва пълната им поддръжка за срок от 15 години, както и обучение на персонала на държавния жп превозвач. Те могат да се управляват както от кабината, така и с дистанционно управление. Експлоатационните разходи на този вид електрически возила са в пъти по-ниски от тези за дизеловите маневри. Русенският жп завод изнася маневрени локомотиви за десетки държави по света. Сред клиентите на българската компания са високоскоростните френски железници SNCF, британски оператори, логистични компании от цяла Западна Европа и дори такива от Китай и Бразилия. Също и редица частни жп компании от България, както и метрото в София.

Комисията за финансов надзор (КФН) е одобрила вливането на шест дъщерни дружества на „Сирма Груп Холдинг“ в компанията майка. Процедурата се отнася до компаниите „Сирма Си Ай“ ЕАД, „Сирма Иншуртех“ ЕАД, „Сирма Солюшънс“ ЕАД, „Сирма Бизнес Консултинг“ ЕАД, „Сайънт“ ЕАД и „Ейч Ар Ем Сълюшънс“ ЕАД. Вливането се осъществява съобразно решение на съвета на директорите на „Сирма Груп Холдинг“ от средата на юни. Процедурата е част от стратегията на „Сирма Груп Холдинг“ за консолидация на дейността и собствеността в групата. Компанията иска да стане по-прозрачна като структура и управление за инвеститорите, да се насочи към растеж, включително и чрез придобивания на други дружества, и да листне акциите си на чуждестранна борса. В последната година акциите на „Сирма Груп Холдинг“ поскъпват с почти 69%, а пазарната капитализация достига близо 66,5 млн. лева. Акционерите на дружеството гласуваха дивидент в размер на 0,02 лева на акция бруто, или общо почти 1,4 млн. лева. Изплащането на дивидента ще започне от 19 август. Дружеството обяви и първото си придобиване – на 51% от румънската компания „Роуеб Дивеломпмент“.

Производителят на хидравлични помпи, хидравлични и пневматични двигатели “Хидравлични елементи и системи” АД - гр. Ямбол, отчита продажби за юни в размер на 5.85 млн. лева. А това е понижение на приходите за първите шест месеца на тази година от 22.12% в сравнение със същия период на миналата година. Неокончателният финансов резултат на ямболската фирма за юни е брутна печалба в размер 217 хил. лева и общо 2.62 млн. лева с натрупване от началото на годината. Компанията проектира, произвежда и обслужва хидравлични цилиндри. Тя работи главно по поръчки на клиенти със специфицирани параметри на цилиндрите, количество и срокове на доставка. “Стара планина холд” АД притежава 64.53% от акциите с право на глас на “Хидравлични елементи и системи” АД. Компанията има около 1000 акционери, а книжата й се търгуват на “Българската фондова борса”. Цените на акциите на дружеството не реагираха на новината и остават на цена от 5.60 лева за един брой. Това означава пазарна капитализация от 101 885 011 лева.

Европейската централна банка (ЕЦБ) остави основните си лихвени проценти непроменени след днешното заседание по паричната политика. Паузата на лихвените проценти идва, след като банките намалиха лихвите за първи път от 2019 г. в началото на юни. Основният лихвен процент по рефинансиране на централната банка, пределният лихвен процент по заемите и лихвеният процент по депозитите остават съответно 4,25%, 4,50% и 3,75%. В периода юли 2022 г. - септември 2023 г. ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 450 базисни пункта, за да забави високата инфлация в еврозоната, която достигна връх от 10,6 процента през октомври 2022 г., измерена спрямо хармонизирания индекс на потребителските цени ( ХИПЦ). През юни 2024 г. инфлацията във валутния съюз падна до 2,5 процента на годишна база, след като през май се повиши за първи път от началото на годината до 2,6 процента. По-рано този месец, преди публикуването на данните за инфлацията през юни, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард обяви на годишния форум на финансовата институция в Синтра, Португалия, че банката все още няма достатъчно доказателства, че заплахата от висока инфлация е отминала.

Европейският съюз (ЕС) предприема мерки срещу китайския внос на биодизел, след като разследва оплаквания, че потокът от възобновяеми горива на несправедливи цени подбива производителите в блока и ощетява работниците, съобщава Bloomberg. Европейската комисия (ЕК) ще наложи временни антидъмпингови мита върху китайския внос на биогорива след четири седмици, вариращи от 12,8% до 36,4%, информира Европейския борд за биодизел (EBB). Решението отразява опасенията сред производителите на горива в ЕС се притесняват да не бъдат подкопани от компании в Азия, които вероятно смесват горива с по-евтини съставки и след това ги етикетират неправилно, за да отговарят на условията за стимули, очертани от целите за възобновяема енергия на 27-членния блок. Подобни опасения се наложиха и в САЩ, където бизнес групи настояват администрацията на президента Джо Байдън да увеличи митата върху китайското олио за готвене, използвано за производството на нисковъглеродни горива. Митата трябва да имат положителен ефект за производителите в ЕС, въпреки че регионът е натрупал достатъчно запаси от биодизел, което означава, че ефектите от търговските бариери най-вероятно ще закъснеят, коментира Брет Гибс, анализатор в Bloomberg Intelligence. EBB, която представлява европейските производители на биодизел, заяви че е „сериозно загрижена“, че ЕС не е включил китайското устойчиво авиационно гориво, или SAF, в антидъмпинговите мерки. Групата заяви, че ще разгледа въпроса с регулаторите като основен приоритет.

Чуждестранните валутни резерви на Азия са намалели през първите шест месеца на тази година заради интервенциите на централните банки в подкрепа на националните валути. Най-голям принос за редукциите имат Япония, Индонезия и Южна Корея. Чуждестранните резерви на 12 държави – от Япония до Индия – са се свили с около 50 млрд. щ. долара – до общо 7.5 трлн. долара до края на юни. За сравнение, през същия период на 2023-а те са нараснали с 2.2 процента. Вложенията на задграничните инвеститори в емитирани от азиатските нации облигации са паднали с 34% през първото полугодие на 2024-а спрямо периода януари-юни 2023-а, показват борсови данни и информация от асоциации от пазарите на облигации. Намалението на резервите може да засегне негативно доверието на инвеститорите и да доведе до отлив на портфейлни инвестиции. Коефициантите, покриващи плащанията оп вноса (бел. ред. – те показват колко месеца дадена държава може да поддържа устойчив импорт, ако всички капиталови приходи пресъхнат), са се увеличили за Индия, Южна Корея и Китай през първото полугодие на 2024-а. Те обаче са спаднали за Малайзия, Индонезия и Тайланд, по сметки на агенция “Ройтерс”. Азиатските валути се обезцениха рязко през първото шестмесечие спрямо щатския долар заради твърдата антиинфлационна политика на Федералния резерв и високата доходност на активите, деноминирани в зелени пари. Японската йена е регионалният лидер по загуби със своя около 11-процентен срив към щатската валута. Той предизвика три кръга от предполагаеми интервенции на “Банк ъф Джъпен” от началото на годината. Централната банка на Индонезия пък повиши лихвените си проценти през април, за да ограничи поевтиняването на рупията и да не допусне отлив на капитали. Изключение от общия “резервен тренд” през първото шестмесечие е Индия, чийто резерви са се увеличили с 4.9% – до 653.71 млрд. щ. долара. Подемът продължава и през този месец, като към 12 юли те са достигнали 666.85 млрд. щ. долара, показват данни на централната банка на страната, публикувани на 19 юли. Това е седмичен ръст от 9.7 млрд. долара – най-мощният скок за последните четири месеца. Индийската рупия пък приключи трета поредна губеща седмица с рекордно ниската котировка при затваряне от 83.6625 за един щ. долара. В периода януари-юни Резервната банка на Индия е купила общо 37.1 тона злато – най-много от 2013-а насам и тройно повече от същия период на 2023-а, по данни на Световния съвет за златото от 17 юли. Тези покупки са вторите по големина в света за първото шестмесечие на 2024-а и са по-ниски единствено от тези на първенеца Турция.