Народното събрание одобри удължаване на програмата за компенсиране на бизнеса за високите цени на тока до края на годината, а прагът бе намален от 200 на 180 лева на мегаватчас. Средствата ще бъдат осигурени от фонд "Сигурност на електроенергийната система", което би струвало около 230 млн. лева. Компенсацията ще е в размер на 100 на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента "ден напред" на "Българска независима енергийна борса" ЕАД, за съответния месец и базова цена в размер на 180 лв. за мегаватчас за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Програмата е за целите на компенсиране на част от разходите за електрическа енергия на небитовите крайни клиенти в страната, с изключение на крайните небитови клиенти, за които вече се прилага Програма за компенсиране, одобрена от Министерският съвет с решение от 23.04.2024 г. и последвалото изменение от 4 юли 2024 г. През месец юли 2024 г. на пазарния сегмент "ден напред" са постигнати рекордно високи цени на електроенергията за 19 юли 2024 г. цена в размер на 1705.72 лв. за 20 юли 2024 г. в размер на 1032.44 лв. , за 22 юли 2024 г. в размер на 1662.46 лв. Средната цена на електроенергията в България е третата най-висока в Европейския съюз, след тази в Унгария и Румъния, като дори превишава нивата на цените на традиционно скъпите пазари на електроенергия в Италия и Гърция. Очакванията за месеците напред са, че тези ценови нива ще се запазят.

Изправена пред безкрайни политически сътресения и вероятни нови предсрочни избори, икономиката на България до голяма степен е на автопилот, следвайки тенденциите при търговските си партньори в региона и тези на Запад. Това пише в заключенията от най-новия анализ на аналитичното звено на банка Ай Ен Джи (ING) – "Ай Ен Джи тинк" (ING think), озаглавен "Икономика, движеща се през политическата сага". Експертите на Ай Ен Джи прогнозират, че приемането на България в еврозоната вероятно ще се случи на 1 януари 2026 г. След като годишният растеж на икономиката на България се забави значително през 2023 г. до 1,8 на сто, той се ускори незначително през първото тримесечие на настоящата година – до 1,9 на сто. За цялата 2024 г. Ай Ен Джи очаква растежът на брутния вътрешен продукт (БВП) да се ускори предпазливо – до 2,6 на сто, на фона на силното частно потребление. Въпреки това негативното салдо във външната търговия ще натежи върху икономическата продукция, а темпът на инвестициите остава несигурен, предупреждават експертите. През март "Ай Ен Джи тинк" предвиждаше по-голям ръст на българската икономика – с 2,9 на сто през 2024 г. За 2025 г. българската икономика ще се разшири с 3,3 на сто на годишна база, като такива бяха оценките на "Ай Ен Джи тинк" и през март. Последните прогнози на Българска народна банка (БНБ), публикувани миналата седмица, банката заложи на икономически растеж от 2,1 на сто за 2024 г. и 3,2 на сто през 2025 г. В средата на май в пролетните икономически прогнози на Европейската комисия бе записано, че БВП на България ще нарасне с 1,9 на сто през настоящата година и с 2,9 на сто догодина. Дефицитът на търговския баланс на България се очаква да се влоши в близко бъдеще, тъй като вътрешното търсене ще изпревари това, което външните пазари могат да поемат. Въпреки това в средносрочен план търговският баланс и притокът на чуждестранни инвестиции в България се прогнозира да се възползват от по-широки регионални проекти като Вертикалния газов коридор, инфраструктурните проекти, свързани с НАТО, и инициативата "Три морета". Очаква се инфлацията в България да се повиши леко в близко бъдеще – до 3 на сто на годишна база, както и да остане около това ниво и през 2025 г., според прогнозите на "Ай Ен Джи тинк". От гледна точка на бюджетните разходи, бюджетният дефицит се очаква да остане в рамките на критериите от Маастрихт – до 3 на сто от БВП. Увеличените капиталови разходи през втората половина на 2024 годината, след доста слабото първо полугодие, биха били ключова положителна промяна. Освен това нивото на безработица спадна до 5,3 на сто през юни, което показва, че пазарът на труда в България продължава да е изправен пред затягане, като демографските ефекти се явяват основен фактор.

Министерството на енергетиката съобщи, че 1544 проекта на домакинства ще получат финансиране за купуване на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване или фотоволтаични системи до 10 kWp, включително системи за съхранение на електроенергия. Общо в рамките на първата покана по процедурата "Национална схема за подпомагане на домакинствата в областта на енергията от ВЕИ", финансирана по линия на Плана за възстановяване и устойчивост, са били подадени 2001 проектни предложения. От тях 147 са оттеглени от кандидатите. Общият размер на инвестицията е 240 млн. лв. - 140 млн. лв. за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост и 100 млн. лв. национално и частно съфинансиране.

Държавното дружество "Мини Марица-изток" се очертава да завърши 2024 г. с голяма загуба, възможно е тя да надхвърли 200 млн. лева (при 137,4 млн. лева загуба за миналата година). В мините са заети общо 6556 работници и служители. Факторите за влошаващото се финансово състояние на дружеството произтичат основно от спрените доставки на въглища към ТЕЦ "Контур Глобал". След февруари се снабдяват само три топлоелектрически централи от Маришкия басейн. Заради тази ситуация, бордът на директорите на мините е актуализирал плановете си за добив на въглища тази година - от първоначално заложените 17,4 млн. тона, на 11,6 милиона тона. Освен това, от "Мини Марица-изток" са спрели новите откривки. Липсата на приходи води до състояние, в което мините вече не могат да изпълняват задълженията си по договори към доставчици. Натрупаните задължения достигат 57,6 млн. лева, като по вече сключени договори те надхвърлят 44 млн. лева, от които 3,1 млн. лева е неизплатена концесионна такса към Министерството на енергетиката. Вземанията на дружеството са недостатъчни. В резултат на влошаващото се финансово състояние на държавното дружество, ръководството е "замразило" новите назначения, а служителите с право за пенсиониране биват освобождавани, съгласно подписания Колективен трудов договор. Променен е и двусменният режим на работа, като в моментите на много високи цени на електроенергията, мините спират работа. Ремонтните действия вече се осъществяват от служители на компанията, а не от външни фирми. Намалени са и разходите за гориво. Към днешна дата "Мини Марица-изток" няма неизплатени задължения към персонала и към бюджета, освен концесионната такса към министерството. За целта е предприета краткосрочна мярка, с решение на министъра на енергетиката, за осигуряване на 150 млн. лева от Български енергиен холдинг (БЕХ) и търговски банки за "Мини Марица-изток". От тях, 100 млн. лева е кредитна линия от БЕХ и 50 млн. лева - търговски заем, по който енергийният холдинг е съдлъжник. Има указания всеки разход от мините по този заем да бъде съгласуван с БЕХ.Към момента се очаква становище от Главна дирекция "Конкуренция" при ЕК на искането от страна на Министерството на енергетиката за предоставяне на държавните мини на 250 милиона лева за увеличение на капитала

Швейцарската dormakaba, която от 30 години произвежда автоматични врати чрез местното си дружество "дормакаба България" планира да удвои площите си с нова фабрика и добавя две нови дейности. Наскоро в София заработи център за бизнес услуги, който ще обслужва дъщерните компании на групата в цяла Европа. В същата сграда беше създаден и инженерингов хъб, който пък разработва продукти за всички пазари на групата. Екипът от общо 260 души в момента ще нарасне, а голяма част от позициите ще бъдат свързани с инженерни и професионални услуги. Швейцарската група има над 160-годишна история, оборот от 2.9 млрд. евро и 16 хил. служители. Разполага с около 30 производствени обекта и работи на 130 пазара. Във връзка с новите функции в страната в края на миналата година от производственото "дормакаба България" е отделено ново дружество - "дормакаба бизнес сървисис България", в което вече работят малко над 100 човека. Центърът за бизнес услуги се намира в Capital Fort в София и на този етап се предвижда да работи в областта на финансите и човешките ресурси. Той ще предоставя услуги за компаниите на dormakaba в цяла Европа и ще бъде един от трите основни такива центъра на групата в световен мащаб. Другите се намират в Ногалес (Мексико), откъдето се обслужват Северна и Южна Америка, и в Ченай (Индия) за Азиатско-Тихоокеанския регион. Малък център има и в Китай. Към момента бизнес центърът в София покрива пет европейски страни, но обхватът постепенно ще бъде разширяван. На всеки два-три месеца се предвижда да бъде добавяна нова държава, за което е разработен 18-месечен план. Компанията има дълга история в България, като започва производство през 1994 г. под името "Дорма Балкан - техника за врати" (през 2015 г. dorma придобива Kaba и групата става dormakaba). Фабриката в момента се намира в ж.к. "Дружба" и произвежда въртящи и плъзгащи се врати за европейския пазар. Капацитетът там обаче вече е изцяло запълнен. Там компанията ще разполага с двойно по-голяма площ от около 22 хил. кв. м. В момента тече строителството на фабриката, а плановете са производството там да започне в края на септември. По подобен начин преди десетина години в София беше прехвърлено производството на въртящи се врати от Кьолн и сега българската фабрика е единственият производител на такива врати в Европа в рамките на групата. Българската компания продава продуктите си на дъщерните дружества на dormakaba в Европа, които на свой ред продават директно на крайните клиенти. Основните клиенти са строителни компании, инвеститори в недвижими имоти, много търговци на дребно, монтажници. Като цяло секторът расте стабилно с около 5% всяка година. Групата, очаква между 3 и 5% органичен ръст на приходите за финансовата 2023-2024 г. За предходната година оборотът на компанията е 2.8 млрд. швейцарски франка (около 2.9 млрд. евро). "дормакаба България" за 2022 г. показва оборот от 37.2 млн. лв., което е близо 10% увеличение на годишна база.

Френска компания "Ер ликид" (Air Liquide) ще инвестира 100 милиона евро в нова инсталация за разделяне на въздуха от атмосферата на основните му компоненти - азот и кислород (ASU), както и в надграждане на четири съществуващи подобни съоръжения в Германия и България, за да снабдява германския концерн за добив и преработка на метали "Аурубис" (Aurubis). Френският индустриален гигант ще доставя големи количества кислород и азот за подпомагане на производството на мед и други метали. Новата система за разделяне на въздуха ще бъде разположена в Западна България и ще замени старо оборудване, произвеждайки по-големи обеми кислород и азот и използвайки 7 процента по-малко електроенергия в процеса. Очаква се инсталацията в България да заработи до 2027 г. В Германия "Ер ликид" ще обнови съществуващите четири инсталации за разделяне на въздуха в обекти на "Аурубис". Обновяването на тези обекти също се очаква да бъде завършено през 2027 г. Обектите в Германия ще снабдяват "Аурубис" с кислород и азот за производството на мед и други благородни метали и ще обслужват промишлените търговски и здравни пазари в Северна Германия. Промишлените газове, доставени от "Ер ликид" на "Аурубис", ще допринесат за развитието на сектор, заемащ централна роля в енергийния преход и иновациите. В световен мащаб "Ер ликид" има 66 400 служители в 75 държави, като обслужва повече от 3,8 милиона клиенти и пациенти. В България "Ер ликид" снабдява повече от 600 клиенти, включително международни компании от стоманодобивната, химическата, хранително-вкусовата и металообработващата промишленост, както и средни предприятия и занаятчийски фирми.

Емблематичният "Вагонен завод-Интерком" АД в Дряново е обявен в несъстоятелност с решение на Окръжния съд в Габрово, публикувано на 26 юли в Търговския регистър. Водещото предприятие, което е на 104 години и е първото по рода си у нас през миналата година възобнови работата по нашумелия проект “Сокол”. Той предвиждаше модернизация на 15 броя пътнически вагони В-84, които са основната част от превозния парк на БДЖ-„Пътнически превози“ и са произведени в завода през 80-те години на миналия век. Проект „Сокол“ бе представен от ръководството на завода като иновативен български вагон от ново поколение. Първият вагон дори премина изпитания у нас и в лаборатория в Румъния, които издържа успешно. Публично бе обявено, че спешно се търсят работници, защото дейността на предприятието се разраства. През ноември 2023 г. обаче непосредствено преди началото на зимата близо 200 души от завода останаха без работа, защото предприятието внезапно затвори врати. За ситуацията ръководството на вагонния завод обвини БДЖ в неизпълнение на договори. Такива претенции към дряновското предприятие отправиха и от българските железници. От компанията обявиха, че има договор от 2021 г., приключил през април 2023 г., но той не е изпълнен, въпреки че са били изплатени 7 милиона лева за предаването на 15 вагона.

Столичният общински съвет реши Четвърта градска болница да се влее във Втора градска. Четвърта градска болница е в лошо финансово състояние и има непокрита загуба от над 4 милиона лева и задължения от над 400 хиляди лева. Работещите в Четвърта градска болница автоматично трябва да бъдат прехвърлени във Втора.

„Арт Стейдж“ е благоевградското общинско дружество, което е реализирало най- голямата печалба за 2023 г. в размер на 79 000 лв. Почти 4 пъти по- малка пък е печалбата на общинската фирма „Биострой“, която се занимава със сметосъбиране и извозване. Така за миналата година печалбата е 59 000 лв., докато през 2022 г. е била 223 000 лв. С печалба от по 1000 лв. са „Благоевград проекти“ и „Благоевград инвест“. „Благоевград Еко транспорт“ има печалба от 12 000 лв. „Паркинги и гаражи“ отчитат приходи от продажби в размер на 1 154 000 лв. и загубата от 49 000 лв. С най- голямата загуба е футболният „Пирин“- 144 000 лв. Общината предостави акциите на инвеститор.

След 27 години преговори през октомври ще започне строителството на жп линия от Китай към Европа, която ще заобиколи Русия. Това става възможно, след като две бивши съветски републики в Централна Азия - Киргизстан и Узбекистан, подписаха споразумение с Пекин. Железопътната линия с дължина 450-500 км ще стане част от глобалната китайска инициатива „Един пояс, един път“. „Експертите отбелязват, че годишният обем на превоза на товари ще достигне 15 милиона тона, а времето за доставка на стоките до крайните потребители ще бъде намалено със 7 дни. Освен това ще бъде създадена модерна транзитна и логистична инфраструктура, складове и терминали“, каза президентът на Узбекистан Шавкат Мирзийоев. Пътят ще минава от Кашгар в Синдзян-Уйгурския автономен регион на Китай през Торугарт, Макмал и Джалал-Абад в Киргизстан до Андижан в Узбекистан. Тогава магистралата ще се свърже с пътищата на други страни от Централна Азия, откъдето товарите ще отиват към Каспийско море, към Турция и към Европа. Ще бъде създадена съвместна проектна компания за полагане на киргизкия участък от магистралата между страните. Китай ще притежава 51% от него, а Киргизстан и Узбекистан ще получат по 24,5%.

Икономическият растеж на САЩ се повиши повече от очакваното през пролетта, тъй като намаляващата инфлация и силният пазар на труда позволиха на потребителите да продължат да харчат, дори когато високите лихвени проценти натежаха на техните финанси, съобщи New York Times. Коригираният спрямо инфлацията брутен вътрешен продукт се е повишил с 2,8 процента на годишна база през второто тримесечие, съобщи Министерството на търговията. Това е повече от темпа от 1,4%, регистриран през първото тримесечие, но по-малко от неочаквано силния растеж през втората половина на миналата година. Потребителските разходи, гръбнакът на икономиката на САЩ, се повишиха с 2,3% годишен темп през второто тримесечие – стабилен темп, макар и много по-бавен от 2021 г., когато предприятията се отваряха отново след затваряне, предизвикано от пандемия. Бизнес инвестициите в оборудване нараснаха с най-бързия си темп от повече от 2 години. Инфлацията, която се повиши неочаквано в началото на годината, се понижи през тримесечието. Взети заедно, констатациите показват, че икономиката остава на път за рядко „меко приземяване“, при което инфлацията намалява, без да предизвиква рецесия. Това е нещо, което малко прогнозисти смятаха за вероятно, когато Федералният резерв започна да повишава лихвените проценти преди две години, за да се бори с инфлацията. Междувременно инфлацията продължи да се охлажда. Потребителските цени се повишиха с 2,6% спрямо 3,4% през първото тримесечие и съвсем скромно над дългосрочната цел на Федералния резерв (Фед) от 2% годишно. Следващата седмица се очаква представителите на Фед да сигнализират, че намаление на лихвените проценти може да дойде веднага през септември, ако инфлацията продължи да се охлажда.

Печалбите на китайските индустриални фирми нарастват с по-бързи темпове през юни, като показват устойчивостта на производствения сектор, който смекчава икономическото забавяне. Печалбите на индустриалните компании в Китай се увеличават с 3,6% през юни 2024 г. в сравнение с юни 2023 г., според данни, публикувани от Националното статистическо бюро в събота, съобщава Bloomberg. За сравнение, за предходния месец е отчетен ръст от 0,7%. За първата половина на годината ръстът на печалбите на фирмите от индустрията в Китай достига 3,5% до 3,5 трлн. юана (484 млрд. долара). Индустрията е основен двигател на китайския икономически растеж тази година, като компенсира слабите потребителски разходи. Въпреки че печалбите се възстановяват от слабото представяне през миналата година, те все още не са се върнали до нивата, наблюдавани през 2022 г., и са далеч от рекордите, отчетени през 2021 г. Китайската народна банка изненада с намаления на лихвените проценти тази седмица в знак на по-голяма подкрепа за икономиката. Централната банка на страната понижи ключов краткосрочен лихвен процент в понеделник, стъпка към превръщането му в бъдещия референтен лихвен процент. След това централната банка намали едногодишния лихвен процент в четвъртък в непланирана операция, което предполага, че властите засилват паричните стимули.