Печалбите на банките в България към 30 април са в размер на 1,2 млрд. лв, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Това е със 177 млн. лв. (17,1 процента) повече спрямо отчетената за първите четири месеца на 2023 г. Активите на банковата система към 30 април възлизат на 175,1 млрд. лв. и спрямо края на март намаляват с 1,2 млрд. лв. (0,7 процента). Общите брутни кредити и аванси в края на април са 113,9 млрд. лв. и спрямо края на март намаляват с 201 млн. лв. (0,2 процента). Вземанията от кредитни институции отбелязват спад с 1,6 млрд. лв. (11,8 процента) до 12,3 млрд. лв. В брутния кредитен портфейл (в обхвата му влизат нефинансови предприятия, домакинства, други финансови предприятия и държавно управление) е отчетен месечен растеж с 1,4 млрд. лв. (1,4 процента) до 101,6 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 811 млн. лв., 2 процента, от които 457 млн. лв. при кредитите, обезпечени с жилищен имот). Нарастват също кредитите за нефинансови предприятия (с 399 млн. лв., 0,8 процента) и за други финансови предприятия (с 249 млн. лв., 2,9 процента), докато тези за сектор "Държавно управление" намаляват с 14 млн. лв. (1,7 процента). Депозити В края на април общите депозити в банковата система възлизат на 148,9 млрд. лв. На месечна база те намаляват с 1,1 млрд. лв. (0,7 процента). За тази динамика допринася главно спадът при депозитите на кредитни институции (с 1,7 млрд. лв., 14,6 процента).

Нивото на безработица в еврозоната се понижи изненадващо през април до ново рекордно дъно от 6,4% след стабилизация през предходните месеци на ниво от 6,5%. Това е най-ниската безработица в еврозоната от 1998 г. насам - точно преди да стартира еврото през януари 1999 г., показва данните на европейската официална статистика Евростат. В рамките на ЕС безработицата през април пък стабилизира за втори пореден месец на ниво от 6,0%. Най-високото ниво на безработица през април 2024 г. е отчетено в Испания (11,7%), следвана от Гърция (10,8%), Швеция (8,4%) и Финландия (8,0%), докато най-ниска е безработицата в Чехия (2,7%), следвана от тази в Полша (ниво от 3,0%), Малта (3,1%) и Германия (3,2%). За България данните на Евростат показват, че безработицата през април се понижи до 4,5%, след като предходните три месеца стабилизира на ниво от 4,6%, но остана над нивото от 4,3% точно преди година. Общо 13,149 млн. европейци, от които 10,998 милиона от еврозоната, са били без работа през април, като спрямо март 2024 г. е отчетено понижение на безработните в ЕС със 103 хиляди, а само в рамките на еврозоната - със 100 хиляди. Спрямо година по-рано (април 2023 г.) общият брой на безработните европейци се е повишил с 95 хиляди, докато само в рамките на еврозоната е намалял със 101 хиляди. Според данните на Евростат, през април 2024 г. в България безработни са били 141 хиляди души спрямо 143 хиляди месец по-рано, като в същото време те се повишават с 10 хиляди спрямо април 2023 г., когато безработни бяха 131 хиляди българи. Младежката безработица (на лицата под 25-годишна възраст) в ЕС се понижи през април до 14,4% от 14,7% месец по-рано и в еврозоната - до 14,1% от 14,3% през март. В рамките на България нивото на младежка безработица пък се понижи през април до 14,4% от 14,9% през март, но остана доста над нивото от 10,9% точно преди година (април 2023 г.), показват още данните на Евростат.

Служебното правителство е решило да допълни решение на предходното редовно правителство, с което се разпорежда държавни фирми и търговски дружества да внесат дивидент от печалбата си към бюджета. Националната компания "Индустриални зони" трябва да внесе 3,866 млн. лева към Държавната консолидационна компания, за която дивидентът се изчислява на общо 5,455 млн. лева. Шестте държавни горски предприятия дължат общо 3,5 млн. лева, фирмата "Информационно обслужване" също отчислява 4,950 млн. лева от печалбата си към бюджета.

Министерството на икономиката и индустрията е сменило ръководството на "Национална компания индустриални зони" (НКИЗ) и новия екип е поверено ускореното изграждане и развитие на държавните индустриални зони и привличането на стратегически инвеститори в страната, с високотехнологичен профил според спецификата и възможностите на локациите. Решението за освобождаването на директора Константин Палавеев и членовете на борда Радостина Ситова и Андреана Премянова-Янкова, дъщеря на функционера на БСП Красимир Премянов, е взета на 17 май от служебния министър на икономиката Петко Николов. Самият той бе начело на държавната компания в периода септември 2022 – юли 2023 г., но бе сменен с Палавеев, който пък сега си тръгва от дружеството по решение на Николов. Ситова и Премянова-Янкова са махнати след година и пет месеца служба начело на НКИЗ. Новото ръководство е назначено до провеждането на конкурс. Новият директор на компанията вече е Младенка Мангезова, а Яна Младенова и Огняна Йоргова са избрани за членове на съвета на директорите.

Водещият оператор на частни медицински услуги в Румъния - MedLife, планира да разшири дейността си в региона. Компанията вече разполага с екипи, които проучват възможностите в София, Белград и Кишинев, съобщи нейният основател и главен изпълнителен директор Михай Марку. Решението идва пет години след първото "излизане" на MedLife отвъд пределите на северната ни съседка. В началото на 2019 г. компанията навлезе на унгарския пазар, като закупи 51% от Rózsakert Medical Center (RMC). Медицинският център, ситуиран в Будапеща, се нарежда сред най-добрите 10 доставчици на частни медицински услуги на национално ниво. Целта е MedLife да стъпи в няколко града посредством малки клиники, за да опознае спецификите на пазара. Плановете са първо да се проучат избраните локации, за да се приложи индивидуален бизнес модел, базиран на натрупаните знания, тъй като универсално решение, което да важи за всички локации, няма. Създадената през 1996 г. MedLife е най-големият медицински оператор на частния пазар на здравни услуги в Румъния. Компанията разполага с широка мрежа от центрове за диагностика и лечение, приоритетно съсредоточени в столицата Букурещ. През обектите под марката MedLife минават над 5000 пациенти.

Концертна зала с 5000 места ще бъде изградена срещу Централната жп гара в София. Фасадата ще гледа към предгаровия площад и ще е с височина 26 м, а назад покривът ще се издига до 35 м. Теренът е с площ 9.6 дка и обхваща квартала между бул."Мария Луиза" и улиците "Струга" и "Братя Миладинови". Сега това пространство се ползва за паркинг. Главният архитект на София Здравко Здравков издаде заповед, влязла в сила на 3 май, с която е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) на зоната около гарата. С него се обособява урегулиран имот, който обединява общинските терени в обхвата на ПУП-а. Предназначението му е за "многофункционална концертна зала в зоната на предгаровия площад". Отделно там се обособяват още два квартала с частни имоти за жилищно и офис строителство. Идейният проект за предгаровото пространство е на студио "А А архитекти" на Ангел Захариев и Асен Милев, спечелил конкурса на фондация "Визар - Европейски награди за българска архитектура" през 2018 г. Проектът развива цялостна концепция за оживяване на неразвитата зона около Централна гара и предлага решение за пробив с тунели и естакади под и над жп линиите към неусвоените северни територии. Първо се предвижда пробив на ул."Опълченска" - автомобилният тунел ще минава под гарата и ще излиза на бул."История славянобългарска", където е ТЕЦ "София". Автомобилното движение, идващо от надлез "Надежда", ще се отклони вдясно по бул."Христо Ботев". Така пространството пред гарата ще може да се озелени и да стане пешеходна зона.

Търговската верига "Фантастико" завърши разширението на логистичната си база край Елин Пелин. Веригата засега е представена най-силно в София, макар да има и 4 обекта извън столицата - най-големият е в Перник, а останалите са в Кюстендил, Елин Пелин и 2 в Банкя. Единият от тези два ще бъде разширен с малък ритейл парк. До края на годината веригата очаква да отвори обектите си в столичните квартали "Левски-Г" и "Орландовци" (инвестиция от 23 млн. лв.), а освен това са планирали голям обект и в Благоевград. В логистичната база ще бъде възможно и за по-малките доставчици да доставят продуктите си, които вече да се разпределят в мрежата. На ден в нея може да се обработват до 150 тона продукти. В модерния обект, разположен на 36 хил. кв.м, са вложени над 36 млн. лв. инвестиции. Тя позволява на веригата да удвои обемите продукти, с които работи. Логистичната база ще позволи на търговеца и да прави собствен внос не само на трайни харни, но и такива, които се нуждаят от специални условия на съхранение.

Първата в България частна компания за влакови превози "Пимк" иска да поемат дестинацията от София до Бургас със спирки в Пловдив и Стара Загора.От компанията искат да обслужват железопътните трасета с експресни влакове, развиващи по-висока средна скорост от влаковете на БДЖ. Машините на частните влакове ще могат да се движат с до 160 км/ч. Към момента са заявени три пътнически влака. Според Пенко Несторов, управител на "ПИМК Рейл Експрес" прогнозния период, в който тя ще може да стартира извършването на дейността си, е 14 декември 2025-а година. В края на октомври 2023 г. пловдивската частна транспортна компания "Пимк" обяви, че е получила лиценз за жп превоз на пътници от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Дейността на дружеството ще се извършва чрез фирмата "Пимк Рейл Експрес" ЕООД, която бе учредена през април миналата година. Така държавното "БДЖ - Пътнически превози" за първи път в своята история ще има реален конкурент при превоза на пътници в България. Пловдивската компания има лиценз за товарни превози и от 2015-а година извършва жп превоз на товари.

Цената на хотелски комплекс „Ален мак“ в центъра на Благоевград падна на 20 521 427 лв. Частен съдебен изпълнител обяви хотела за продажба от кредитори през март 2023 г. Хотелът бил заложен срещу 5 млн. лв. към частна фирма за залози и бе обявен за публична продан след съдебно решение за 16 800 000 лв. 10 месеца по-късно цената му парадоксално скочи на 27 млн. лв., след като собственикът му Методи Калъмбов обжалва в съда оценката. Кандидат-купувач обаче до момента не се е появил. Наскоро общината премахна дървената тераса към сладкарницата, за която се установи, че е незаконна, но собственикът не откликна на поканите сам да я демонтира. През април тази година съдия-изпълнител обяви на публична продан и рушащия се хотел „Бор“ на Калъмбов, чиято оценка е 9,4 млн. лв.

Приходите на „Трейс груп холд“ АД за периода януари-март 2024 г. достигат в размер на 111,377 млн. лв., което е ръст от 97,26% в сравнение със същия период на 2023 г., когато компанията е реализирала приходи от 56,462 млн. лв. Най-голям принос към резултатите на „Трейс груп холд“ имат сключените строителни договори на стойност 104,779 млн. лв. (94% от общите приходи), които нарастват с 98,55% спрямо съпоставимия период (52,773 млн. лв.). Приходите от продажби на продукция са 4, 587 млн. лв. и нарастват с 113,75% (при 2,146 млн. лв. към 31 март 2023 г.). Отчетената печалба преди данъци е в размер на 5,311 млн. лв., а след разходи за данъци – 4,682 млн. лв., от които 4,709 млн. лв. са за компанията и 27 хил. лв. (загуба) са за малцинственото участие. Това означава, че печалбата след данъци е нараснал със 761% спрямо същия период на миналата година, когато беше едва 544 хил. лв. Консолидираните разходи на „Трейс груп холд“ за периода са в размер 105,263 млн. лв. и бележат ръст от 84,83% спрямо същия период на предходната година, когато са били 56, 951 млн. лв.

Анализът на данните за динамиката на БВП в текущи цени на основните групи страни в световната икономика показва, че икономическото развитие на Европейския съюз може да се раздели на два големи периода: 1980–2008 г. и времето след това. През първия период Европейският съюз се развива като цяло със средните темпове на световната икономика и неговият дял в глобалния Брутен вътрешен продукт се запазва. След 2008 г. обаче следва рязък спад на относителната тежест на Евросъюза в световното стопанство. Той е изпреварен от развиващите се страни и е практически на едно равнище с Китай. Преди глобалната финансова криза ЕС превъзхождаше китайската икономика повече от два пъти. Тази рязка промяна в съотношението на силите между Европа и Китай е следствие и на делокализацията на производства от европейския регион към китайската икономика по линията на европейските транснационални компании. Очевидно, 2008 г. е повратна за европейската икономика, като глобалната финансова криза 2007–2008 г. оказва силно въздействие върху Евросъюза и това въздействие не е преодоляно и до настоящия момент. В сравнителен план икономиката на ЕС практически тъпче на едно място, като прогнозите за периода след 2023 г. не показват ускорение. Глобалната финансова криза беше една от причините за дълговата криза в ЕС, която засегна тежко Гърция, но също така Италия, Испания, Португалия и Ирландия. Мерките за преодоляване на дълговата криза спасиха икономиките на засегнатите страни и еврозоната, но за сметка на забавянето на икономическия растеж. Впоследствие кризата с COVID 19 и мерките, породени от необходимостта от борба с инфлацията, допълнително забавиха растежа в еврозоната и останалите европейски държави. Паралелно се изостриха структурните диспропорции в европейската икономика. Евросъюзът заложи на т.нар. Зелена сделка. Идеята беше Европа да премине към въглеродно неутрална икономика. За целта беше разработен Планът за възстановяване и устойчивост, предвиждащ финансиране за страните членки в размер над 750 млрд. евро. Този план обаче не можа да ускори икономическото развитие на Евросъюза. Мерките за декарбонизация на икономиките поставиха определени ограничения пред растежа, като финансовите стимули не успяха да преодолеят ограниченията. При това, целта на Зелената сделка да превърне Европа в лидер в областта на новите технологии в енергетиката не беше реализирана. Китай и САЩ изпреварват Европа в областта на производството и използването на електромобили, слънчеви панели и вятърни турбини. Пренебрегването на атомната енергия също беше стратегическа грешка. Икономическият растеж в Европа се забавя не само по отношение на развиващите се страни и Китай, което е до голяма степен естествено, но Европа изостава във все по-голяма степен от САЩ и Япония. По БВП на глава от населението, инвестиции, производителност на труда и други основни показатели Европа значително изостава от САЩ. Последните години се характеризират с изключително бързо развитие на информационно-комуникационните технологии, и в частност изкуствения интелект. В тази област изоставането на Европа от САЩ и Китай е особено силно. Европа изостава осезателно и в областта на космическите технологии, чието значение нараства все повече. Картината се допълва от сложната геополитическа ситуация в евразийския регион и  повишените икономическите и политическите рискове в региона. Традиционното сътрудничество между Европа и Русия в областта на енергетиката, търговията и инвестициите беше на практика прекъснато. Това се отрази негативно върху конкурентоспособността на европейската икономика. Търговската политика на Европа също се сблъсква с предизвикателства. На фона на сегментирането на световната икономика ЕС страда от нелоялната конкуренция и субсидирането на износа от страна на Китай и други развиващи се страни. Това особено силно засяга производството на електромобили, колектори и вятърни турбини. Нарастващият дефицит в търговията между Европа и Китай представлява стратегически проблем за европейската икономика. Европа изостава сериозно в областта на дигиталната конкурентоспособност. Същевременно ЕС се оказа силно зависим от вноса от Китай и някои развиващи се страни по линията на глобалните вериги на доставки и в частност на вноса на редки елементи, важни за високотехнологичните производства, чипове, химически и фармацевтични продукти и други стоки. Това налага нова стратегия за икономическа независимост на Европа. В затруднено положение се оказа и аграрният сектор, който страда както от прекомерните изисквания, свързани със Зелената сделка, така и от недостатъчно субсидиране и външна конкуренция. Европа е засегната и от негативни тенденции в демографската област. От една страна, това са ниската раждаемост и застаряването на работната сила, а от друга – притокът на нелегални мигранти с ниска квалификация и затруднено интегриране в европейските общества. Паралелно с това, като изключим страните от Източна Европа, интензивността на миграцията на работна сила в рамките на европейския континент е ниска. Има проблеми със заетостта, образованието и квалификацията на работната сила.  Всичко това изисква промяна в икономическата политика на ЕС. Промените следва да засегнат Зелената сделка, технологичната политика, но и монетарната, фискалната и външнотърговската политика. Необходими са промени и в политическата сфера. Европа трябва да се подготви за предизвикателствата на XXI век. На този фон прави впечатление отсъствието на сериозна дискусия по икономическите и политическите проблеми, стоящи пред Европа, при това не само в България, но и в ЕС като цяло. Вниманието на политическите партии в отделните страни е фокусирано върху националните проблеми, отсъства визия за политическото, икономическото и военностратегическото място на Европа в бъдещия свят. Независимо от лансирането на тезата за многополюсен свят няма ясна концепция за мястото на Европа в него. Европа би следвало да бъде един от полюсите на растежа, ако иска да запази позициите си на технологично напреднал регион. Тенденцията на свиване на дела на Европа в световната икономика трябва да се преодолее. Това предполага целенасочени усилия на всички европейски държави членки и европейските институции. armymedia.bg

Икономиката на САЩ, която е най-голямата в света, е нараснала с 1,3% на годишна база през първото тримесечие, според ревизираните данни на Министерството на търговията на САЩ. При първоначалните данни беше съобщено за нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от 1,6%. Експерти, анкетирани от Trading Economics, също очакваха оценката за растежа да се влоши до 1,3%. За сравнение, за четвъртото тримесечие на 2023 г. ръстът на БВП на САЩ на годишна база беше 3,4%. Потребителските разходи, които формират две трети от БВП на САЩ, са нараснали с 2% през януари-март, а не с 2,5%, както беше обявено по-рано. Това включва 1,9% спад на разходите за стоки и 3,9% увеличение на разходите за услуги. Същевременно правителствените разходи за първото тримесечие беш установено че са нараснали с 1,3%, а не с 1,2%. Бизнес инвестициите в основен капитал са нараснали с 3,3%, което е по-добър резултат от предварително обявените 2,9%. Износът за първото тримесечие на тодишна база е нараснал с 1,2% (предварителната оценка предвиждаше увеличение с 0,9%), а вносът - със 7,7% (7,2%). Корпоративните печалби като цяло в САЩ са спаднали с 1,7% до 2,754 трлн. долара за тримесечието, след като за последното тримесечие на миналата тодина са имали годишен ръст от 3,9%. Индексът на потребителските цени PCE се повиши с 3,3% през първото тримесечие спрямо предходните три месеца, след като през тримесечието октомври-декември нарасна с 1,8%.

Google обяви намеренията си да инвестира 2 млрд. долара в Малайзия, съобщиха от подразделението на компанията-майка Alphabet, цитирани от Ройтерс. Целта на мащабното вложение е изграждането на първия дейта център на компанията в страната, както и на регионален център за облачни услуги. Планира се центърът за данни да захранва услуги, включително Search, Maps и Workspace, както и да помага за предоставянето на услуги, базирани на използването на изкуствен интелект. Центърът за облачни услуги пък ще предлага услуги на местни компании и организации от публичния сектор, информираха от Google. Това е поредната, най-нова инициатива от вълната за разширение на водещите технологични компании в Югоизточна Азия. Редица световни гиганти вече заявиха своите намерения за мащабни проекти. Сред тях са имена като Microsoft, Amazon, Nvidia и Apple. По време на неотдавнашното си посещение в региона главният изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела анонсира инвестиция в облачни услуги на стойност 2,2 млрд. долара в Малайзия, както и такава за 1,7 млрд. долара в Индонезия. Amazon също оповести своите планове да вложи около 20 млрд. долара в три страни от региона - Сингапур, Тайланд и отново Малайзия.