От началото на 2023 г. до момента, България е дала разрешение на 13 000 работници и специалисти от Турция да работят у нас. През последните пет години е разрешен достъп до българския пазар на труда на повече от 93 000 чужденци от трети страни, съобщи социалният министър Ивайло Иванов. Турските работници и служители пък обикновено идват да работят в турски предприятия. По данни от един българо-турски бизнес форум, проведен миналата година, у нас има регистрирани над 2200 компании с турски капитали, които са създали над 4500 работни места. От 1 май 2024 г. влязоха в сила промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, облекчаващи процедурите за сезонна заетост на гражданите на трети държави. Върви се към електронизиране на процесите по издаване на разрешения за пребиваване и работа на чужденци от трети държави.

България е най-бедната страна в ЕС, но цените на редица стоки с голям дял в потреблението на домакинствата са над средните нива в Евросъюза. За поредна година това се потвърждава от данните на "Евростат" за цените на потребителските стоки за 2023 г. По отношение на храните като цяло домакинствата в Румъния и Полша имат по-ниски разходи, отколкото българските. В България през миналата година цените на храните са били 86,5% от средното ниво за ЕС, докато в Полша са 75,8%, а Румъния - 72,7%. България се оказва с доста скъпи мляко, млечни продукти и яйца. Цените има са с 27% над средното ниво за ЕС, като задминават съществено не само Полша (77% от средното ниво за ЕС), но и страни като Франция (91%), Австрия (94%), Швеция (95%), Нидерландия (96%). Олиото (растителните масла) също се оказва далеч по-евтино в Полша, Румъния, Германия, Австрия, Италия, Хърватска. У нас през 2023 г. цената на олиото е надхвърляла със 17% средното европейско ниво. По отношение на месото у нас е регистрирано ценово ниво 72% от средното. В Полша и Румъния обаче то е по-евтино - съответно 67% и 65%. Полша и Румъния ни изпреварват и с по-евтини зеленчуци и плодове, а Румъния е с по-евтин хляб. У нас ценовото равнище на плодовете и зеленчуците е 78% от средното, а хлябът - 72%. България е с най-евтина риба. При ресторантите и хотелите също се отбелязва огромна разлика в ценовите нива, като най-ниски са регистрирани в България (52% от средното за ЕС), Румъния (65%) и Унгария (72%), а най-високите в Дания (152%), Финландия (129%) и Ирландия (128%).

Над 234 млн. лева е създадената от производителите на безалкохолни напитки и бутилирани води добавена стойност в икономиката на България само за 2022 г., показват данните от изследване на Института за пазарна икономика за Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки. В индустрията работят 169 относително големи предприятия, като те са генерирали приходи от продажби в размер на 922 млн. лева за 2022 г. Те са внесли около 11 млн. лева корпоративен данък, над 42 млн. лева осигуровки и 8,8 млн. лева данък върху доходите на наетите лица. Допълнително, продажбите са генерирали 260 млн. лева приходи от ДДС. Въздействието на производителите на безалкохолни и бутилирани води създава съвкупно вътрешно потребление в размер на 860 млн. лева. За нуждите на дейността си те са използвали местни ресурси за над половин милиард лева, от които 226 млн. са за суровини и материали. "Предприятията в нашата индустрия осигуряват пряко 4273 работни места, което представлява 41% от заетостта в производството на всички видове напитки и близо 1% от заетостта в преработващата промишленост.", посочи изпълнителният директор на асоциацията Жана Величкова. На европейско ниво, секторът поддържа над 1.8 млн. работни места, като всяко пряко работно място създава още седем във веригата на стойността. Общата стойност, генерирана от сектора в ЕС, се оценява на 242 млрд. евро, като 97% от безалкохолните напитки се произвеждат в рамките на ЕС. Малките и средните предприятия допринасят с около 14% за общите приходи на пазара.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри вливането на „Вета Фарма“ АД в „Софарма“ АД. Решението за придобиването беше обявено в средата на месец януари тази година. Към онзи момент „Софарма“ АД притежаваше 99.98% от капитала на дружеството. Процедурата по придобиване на „Вета Фарма“ АД започна още през 2016 г., когато „Софарма“ АД придоби 68% от компанията, като в последствие продължи да разширява дела си в предприятието. През последната година българската фармацевтична група „Софарма“ получи одобрение и за придобиването на сръбската – Pharmanova – местен производител на витамини и хранителни добавки. „Вета Фарма“ АД е компания за производство на средства за дезинфекция, козметични спортове, тинктури за перорално приложение. Предприятието е основано през 1950 г. във Велико Търново. През 2010 година, „Вета Фарма“ АД инвестира в напълно нов завод за производство на лекарствeни продукти.

"Сирма Груп Холдинг" - една от най-големите софтуерни групи у нас, обяви, че започва придобиването на 51-процентов дял в румънската компания Roweb Development SRL. Създадено през 2004 г., дружеството е специализирано в разработването на комплексни бизнес приложения за финансовия сектор, застраховането, недвижимите имоти, набирането на персонал и хотелиерството. Неговите 110 софтуерни специалисти са реализирали проекти за клиенти от над 30 държави.Следващото придобиване, което "Сирма Груп Холдинг" планира, е в скандинавския регион, като вече е "започнала първоначална проверка".

Мизия глас ЕООД - Разград иска да изгради нов склад с ТИР паркинг в землището на с. Мусачево, община Елин Пелин. За целта е входирано инвестиционно предложение в РИОСВ-София, което предвижда инвестиция да се разгърне върху площ от 24 декара. В новата складова база на фирмата ще се съхраняват стъклени фигури в специални дървени сандъци. Очаква се в нея да работят 35 души. Компанията е специализирана в производството на декоративно стъкло, химически матирано стъкло, панели за интериорни врати, стъпала и подове. Производствената база и централният офис на „Мизия Глас“ се намират в Разград. Там компанията има и логистичен център в Бизнес зона „Перистър“. През 2010 г. разградската фирма отвори склад и търговски офис в София, в района на „Модерно предградие“. Вложенията на компанията в изградения логистичен център в бизнес зоната на Разград са на стойност 4.3 млн. лв. Инвестиционното предложение предвижда изграждане на „ТИР паркинг, складове с административно - битова част, изгребна яма и трафопост" в землището на с. Мусачево, м. „Чойна“, община Елин Пелин. Идеята е инвестицията да се разгърне върху територията на два имота с обща площ от 24 хил. кв. метра – единият с площ от над 19 581 кв. метра, а другият – 4 471 кв. метра. Компанията е основана от Евгени Весеславов Тачев. Той е едноличен собственик на капитала и управител и притежава дялове и участва в управлението на още няколко дружества – 100% от капитала на „МТ Пласт“ ЕООД, 92% от капитала на „Водстрой“ АД и член на Съвета на директорите, 100% от капитала на „Мизия Глас Трейдинг“ ЕООД, както и 50% от капитала на „Йовета – 2005“ ООД. За 2023 г. приходите на компанията са в размер на 33.6 млн. лв., а за 2022 г – 48.6 млн. лв. Персоналът наброява 35 души, като е увеличен с 4-ма спрямо 2022 г.

"Хеброс бус" е спряла обслужването на автобусните пътнически линии между Пловдив и Карлово, Панагюрище, Старосел, Златосел и Розовец, след като е бил прекратен договорът ѝ за най-доходоносната линия - тази до София. Компанията е в тежко финансово състояние от години насам и приходите падат постоянно, а за последния обявен отчет - 2022 г., е на 2.3 млн. лв. загуба. Сега е подписан нов договор с директно договаряне с "Меритранс-2002" на Петко Ангелов. Това е компанията, коя пое и линиите от Родопи и която осъществява превоза на част от линиите от масовия градски транспорт в града.

Акционерите на „Неохим“ АД не са одобрили сделките с „Евро Ферт“ АД за дистрибуция на амониев нитрит и с „Асенова крепост“ АД за полимерни опаковки на проведеното на 21 юни редовно годишно общо събрание. „ЕвроФерт“ е вторият по големина акционер в „Неохим“. Предложението предвиждаше двете компании да сключат петгодишен договор за дистрибуция на амониев нитрит. Според независим оценител сделката е на стойност над 648,3 млн. лева, като „Евро Ферт“ щеше да осъществява продажбите на над половината от производството на амониев нитрат на „Неохим“. Другата сделка предвиждаше „Неохим“ да купува от „Асенова крепост“ различни полимерни опаковки за период от 5 години и на обща стойност около 10,7 млн. лева. В гласуването на сделките не са участвали свързани лица, които биха били заинтересовани. Съгласно предложението „ЕвроФерт“ щеше да действа като независим търговец, при текущо определяне на цената на амониевия нитрит, с дистрибуторска отстъпка и предварително плащане на торовете. Сделката с „Асенова крепост“ предвиждаше „Неохим“ да прави конкретни запитвания и поръчки с изискуеми количества и срокове за изработка и доставка и конкретна оферта. Акционерите са одобрили също така загубата на производителя на торове за 2023 г. да се покрие от резервите. Дивидент за 2023 г. не се разпределя.

На 24.06.2024 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи регулирана информация за проведено на 24.06.2024 г. редовно годишно Общо събрание на акционерите на “Випом” АД.

България е на второ място по брой проверки, извършени миналата година от европейската служба за борба с измамите със средства от ЕС (ОЛАФ). В България са били направени 14 проверки, като по пет случая са били издадени препоръки за последващи действия. Най-многобройни са били проверките в Румъния (16), като по тях са били издадени 10 препоръки заради открити нередности. Миналата година са приключени общо 265 проверки в страните от ЕС и в други държави, където се работи по проекти с европейски средства, и са били предприети 190 нови разследвания. От ОЛАФ са били издадени препоръки за възстановяването на 1,04 милиарда евро и е била предотвратена злоупотреба с 209,4 милиона евро. Сред вътрешните разследвания най-многобройни са били свързани с дейността на служители на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейската служба за външна дейност. Повечето от тези случаи са завършили с препоръка на ОЛАФ за по-нататъшни действия. С участието на ОЛАФ миналата година са били проверявани съмнения за заобикаляне на санкциите, наложени от ЕС срещу Русия и Беларус заради военното нападение срещу Украйна. Европейската служба е проверила също данни за тайни търговски споразумения, манипулиране на процедури по обществени поръчки, съмнения за конфликт на интереси, подправени фактури, укриване на мита и за контрабанда.

Продажбите на обитавани жилища в САЩ са достигнали 30-годишен минимум и не са отчели растеж през май, като цените са на рекорди нива, а лихвите по ипотечните кредити остават високи, съобщава Си Ен Би Си. Продажбите на съществуващи жилища през май са останали без съществена промяна и са се понижили с 0,7 на сто от април до сезонно коригиран годишен темп от 4,11 милиона, според данните на Националната асоциация на брокерите на недвижими имоти. Продажбите са се свили с 2,8 на сто спрямо май миналата година. Този брой затворени продажби се основава на договори, подписани вероятно през март и април. Вялият темп на продажбите се дължи на големия скок на лихвите по ипотечните кредити през април. Средната лихва по популярния 30-годишен фиксиран заем в началото на месеца е била под 7 на сто, след това се е покачила до над 7,5 на сто в средата на април, преди да се понижи леко през май, според "Мортгейдж нюз дейли". Понастоящем лихвата е около 7 на сто. Продажбите са останали без промяна във всички региони, с изключение на южните щати, където са се понижили с 1,6 на сто. Търсенето продължава да вдига цените. Средната цена на съществуващо жилище, продадено през май, е била 419 300 долара, което е рекордно високо ниво, според данните на брокерите и е нараснала с 5,8 на сто на годишна основа. Това е най-голямото увеличение от октомври 2022 г. Цените са скочили във всички региони. Продажбите на жилища на цени под 250 000 долара са били по-малко, отколкото през предходната година, докато продажбите на цени между 250 000 и 500 000 са се повишили с едва 1 на сто. Продажбите на цена между 750 000 и 1 милион долара са скочили с 13 на сто, а над 1 милион долара са се увеличили с около 23 на сто. Кешовите плащания са били 28 на сто от продажбите. Хората, които купуват жилища за първи път, са осъществили 31 на сто от продажбите, което е растеж с 28 на сто спрямо предходната година.

Китай инсталира повече слънчеви панели през 2023 г., отколкото която и да е друга страна, добавяйки към огромен парк от възобновяеми енергийни източници, който вече е водещ в света и трудно ще бъде догонен, пише Bloomberg. Страната е инсталирала 216,9 гигавата слънчева енергия миналата година, подобрявайки предишния рекорд от 87,4 гигавата от 2022 г., по данни от изявление Националната енергийна администрация. Това е повече от целия парк от 175,2 гигавата в САЩ, вторият по големина пазар за слънчева енергия в света. Нарастването на чистата енергия в Китай, който е най-големият замърсител, помогна за навлизането на възобновяемите източници в света до рекордните 510 гигавата миналата година, според Международната агенция по енергетика. Страните се доближават до постигане на целта, поставена на срещата на върха за климата COP28, за утрояване на възобновяемата енергия до края на десетилетието, смята МАЕ. Китай вероятно предоставя 58% от глобалните слънчеви инсталации и 60% от глобалната вятърна енергия миналата година, според Bloobmerg NEF. Добавянето на възобновяеми енергийни източници значи, че Китай може да използва по-малко въглища, за да отговори на нарастващото търсене на енергия. Промяната подкрепя и прогнозите, че най-големият замърсител в света може да е достигнал пикови емисии миналата година, доста преди целта на правителството за 2030 г. Колкото и добре да е на пръв поглед, трябва да се каже и че все пак Китай продължава с въглищните електроцентрали, които осигуряват около 59% от електроенергията в страната. Според запознати, новите централи са необходими за резерва и че потреблението на въглища ще намалее от 2025 г. Капацитетът за топлинно производство се е увеличил с 57,93 гигавата миналата година. Слънчевите и вятърните инсталации са стимулирани отчасти от резкия спад на разходите. Жестоката конкуренция между производителите доведе до рекордно ниски цени на панелите и турбините в Китай. Това намали рентабилността за производителите и повиши очакванията за голяма консолидация в индустрията тази година. Ускоряването на възобновяемото производство донесе предизвикателства, тъй като мрежата на Китай се опитва да смогне на темпото. Очаква се Китай да запази печалбите във възобновяемите енергийни източници. Слънчевите инсталации се очаква да нараснат с около 7% тази година, докато новият вятърен капацитет се очаква да се увеличи с 11%, прогнозира BNEF.