През второто тримесечие на 2024 г. общинските администрации на територията на област София (столица) са издали разрешителни за строеж на 250 жилищни сгради с 3365 жилища в тях и 342 881 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 5 административни сгради/офиси с 12 217 кв. м РЗП и на 56 други сгради с 61 024 кв. м РЗП, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходното тримесечие броят на издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нараства с 15,2 на сто, жилищата в тях - с 1,1 на сто, но общата им застроена площ намалява с 1 на сто. При издадените разрешителни за строеж на административни сгради е регистрирано намаление с 37,5 на сто, а при общата им застроена площ - с 66,2 на сто. Издадените разрешителни за строеж на други сгради и тяхната РЗП са повече съответно с 60 и 15,2 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 23,5 на сто, а броят на жилищата в тях и разгънатата им застроена площ съответно с 27,3 и 31,6 на сто. Издадените разрешителни за строеж на административни сгради са без промяна, но тяхната РЗП намалява с 5,8 на сто. Издадените разрешителни за строеж на други сгради са със 7,7 на сто повече, но тяхната РЗП намалява с 10,7 на сто. През второто тримесечие на 2024 г. в област София (столица) е започнал строежът на 320 жилищни сгради с 2 653 жилища в тях и 311 923 кв. м обща застроена площ, на 4 административни сгради/офиси с 4 868 кв. м РЗП и на 35 други сгради с 68 679 кв. м РЗП. Спрямо предходното тримесечие започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 39,7 на сто, а жилищата в тях и общата им застроена площ съответно с 5,9 и 2,3 на сто. Започнатите други сгради са повече с 66,7 на сто, а тяхната РЗП - със 197,5 на сто. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради нарастват с 26 на сто, а жилищата в тях намаляват с 8,7 на сто, докато общата им застроена площ нараства с 3,4 на сто. Броят на започнатите административни сгради намалява с 66,7 на сто, а тяхната РЗП - с 65 на сто. Започнатите други видове сгради са по-малко с 20,5 на сто, но общата им застроена площ е повече със 71,8 на сто.

Правителството одобри годишния отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. и доклада към него и предлага на Народното събрание да го разгледа и приеме.2023 г. приключва с дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа в размер на 5 618,1 млн. лева. Отнесено към БВП, това представлява 3,1% от БВП. Индикативният размер на дефицита по КФП за 2023 г. в разчетите за годината възлиза на 5,8 млрд. лв., което означава, че салдото по КФП за 2023 г. съответства на заложеното в програмата за годината. Фискалният резерв към 31.12.2023 г. е в размер на 13,4 млрд. лв., в т.ч. 10,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 2,5 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП за 2023 г. са в размер на 67 040,8 млн. лв., (36,5% от БВП при 38,6% от БВП за 2022 г.). Разходите, включително вноската в бюджета на ЕС, по КФП за 2023 г., възлизат на 72 658,9 млн. лв., което е 98,1% от годишните разчети. Разходите по КФП, представени като процент от БВП, представляват 39,5% от БВП за 2023 г. при 39,4% от БВП за разходите през 2022 г. Лихвените плащания възлизат на 830,8 млн. лв. (100,9% спрямо планираните за 2023 г.), текущите нелихвени разходи са в размер на 60 712,4 млн. лв., капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 9 201,3 млн. лв. и предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 64,5 млн. лева. Вноската на България в общия бюджет на ЕС възлиза на 1 849,9 млн. лв. (1,0% от БВП), което е в съответствие с действащото през годината законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Част от стадион "Мотописта" в гр. София ще се застрои с шест 9-етажни сгради, съобщи кметът на район "Триадица" Димитър Божилов. Той е против проекта, защото мястото е за спорт и атракции. Частната фирма "Международна туристическа компания" ЕООД купи терена от Министерството на отбраната за 1.09 млн. лева през 2003 г. Неин собственик от март 2023 г. е Костадин Гойгаджиев, показа проверка в Търговския регистър. По време на покупката на терена фирмата е на Велика Манджукова.

Българската мебелна фабрика "Колорадо" изнася продукти в девет европейски страни. От 2012 г. "Колорадо" изнася за международни клиенти в Германия, Гърция, Кипър, Франция, Италия, Холандия, Испания, Румъния, а от няколко месеца и за Полша, като планира да разшири още позициите си в износа. Основната производствена база на компанията е в Пазарджик, като разполага с общо три фабрики за изработка на мека мебел, модулни мебели и лакирани МДФ мебели. Компанията е създадена от Благой Ангелов през 1997 г. В началото той започва с малък склад и една производствена линия със само 6 служители. Седем години по-късно, през 2005 г., екипът на "Колорадо" отваря собствена фабрика с площ от 18 000 м2, отговаряща на съвременните европейски стандарти. През 2017 г. "Колорадо" закупува друга фабрика с площ от 48 000 м2 и добавя в продуктовия си каталог и МДФ продукти. Към момента в компанията функционират 7 основни отдела – строителство, проектиране, производство, доставка, износ, финанси и продажби, логистика. Най-голям дял - 1/3 от общата продукция на "Колорадо", заема изработката на модули за хол. На второ място с 26 процента е производството на спални комплекти и 20 процента - на кухненски мебели. От 2018 година до момента в компанията са инвестирани общо 12 млн. лв. Направени са инвестиции и във фотоволтаици. 65 процента е износът за миналата година, а тази година се очаква да е повече. 12 млн. лева са приходите за 2023 г. Към момента в "Колорадо" работят около 200 човека общо, включително заетите в администрацията и производството. Планираме през 2025 г. да внедрим нова автоматизирана линия за производство на корпусна мебел. Инвестицията ще бъде за близо 4 млн. лева. Работим върху изчистване на проекта, с който ще се увеличи прозводството с около 60-70 процента при същия брой хора", обясни Благой Ангелов.

Българският производител на матраци, легла, системи за сън и аксесоари за спалня "Тед Бед" ще разширява пазарните си позиции в Южна Корея през 2025 га. Компанията ще се стреми да постигне 10 процента пазарен дял през следващите три години, като за целта ще инвестира 300 000 евро, съобщи главният й оперативен директор Диана Харлова. Фирмата изнася в повече от 30 страни, сред които Дания, Франция, Нидерландия, Хърватска, Гърция, Малдиви, Германия. Около 41 процента от продукцията й се реализира в чужбина, а 59 на сто в България. Компанията за производство на матраци е създадена през 1995 г. Днес фирмата отчита оборот за 2023 г. от близо 67 млн. лева, като на пазара са реализирани около 650 000 артикула от целия им асортимент. Продуктите й се предлагат в над 1500 точки за продажба. Производствената и складовата база на компанията се простират на 53 000 кв. м. разгърната площ. В момента в производството служителите работят на една смяна, но имат капацитет за три, посочи производственият директор Георги Примов. По думите му на ден се произвеждат по 2500 матрака. През 2022 г. фирмата въвежда в експлоатация фотоволтаична централа с мощност 2.6 MWp, а от седмица разполага с парк за съхранението на соларна енергия с капацитет от 15 MW (мегавата). Общата инвестиция във възобновяема енергия възлиза на 15 млн. лева. Технологията ни за ролиране на матраци, която представлява компресиране и навиването им на ролка, спестява голяма част от въглеродния отпечатък, коментира Дарина Марчева. По думите й по този начин се спестява три пъти и половина от обема им, което позволява по-голямо количество матраци да бъдат транспортирани наведнъж. Така компанията успява да сложи 11 матрака върху стандартен европалет, докато колегите им по шест.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на иновациите и растежа на Община Русе ще се предоставят средства в размер до 116 878 лв. с ДДС за изграждане на елементи на общинска пътна инфраструктура: „Изграждане на тротоари и извършване на текущ ремонт на кръстовище между улиците „Слатинска" и „Индустриален парк", в общински имот м. „Слатина", гр. Русе". Инфраструктурата се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия", гр. Русе, община Русе на „ВИТТЕ Аутомотив България". Инвестицията по проекта е в размер на 23 млн. лв. и се предвижда разкриването на 302 нови работни места. Ползватели на инфраструктурата след нейната реконструкция ще са „Балкан цинк", „Керос Керамика", „Клио Комерс - ТБ" в гр. Русе, „ВИП АЛ 07" и др.

Schmitz Cargobull откри първия си сервизен център за Централна Европа в района на с. Долни Богров край София. Той е разположен на 720 кв. м разгъната площ и разполага с 1800 кв. м паркинг зона. Първоначалната инвестиция е в размер на над 2 млн. лв. Базата е с капацитет за обслужване и ремонт на над 1100 ремаркета и полуремаркета годишно, като позволява едновременно обслужване на осем полуремаркета. Центърът разполага с над 300 кв. м офисна част и склад с резервни части на Schmitz Cargobull. В сервиза ще работят шестима механици, а към него ще има и мобилна сервизна група със специализиран бус за диагностика и ремонти на място. Новият сервиз ще оперира и като тренировъчен и обучителен център. „Schmitz Cargobull България“ е дъщерна фирма на Schmitz Cargobull – най-големият производител на ремаркета и полуремаркета в Европа. Групата разполага с производствени бази в Германия, Испания, Литва, Русия и Турция, а за нея работят над 5100 души.

Новият завод на "Арсенал" в Стара Загора ще започне работа на 25 октомври, съобщи изпълнителният директор на дружеството инж. Николай Ибушев. По думите му това ще бъде най-роботизираното предприятие на територията на областта. В последните години в оръжейния завод са инвестирани над 200 млн. лева за оборудване, нови цехове и производства. В момента фирмата е най-голямата в България по отношение на своя числен състав, като в нея работят над 10 хиляди души, а дейността се разпростира в три общини – Казанлък, Мъглиж и Стара Загора. Заводът е добре развит и произвежда продукти на световно ниво. Предприятието продава в над 120 държави в света и участва в редица изложения.

Държавният дълг на Украйна към края на 2025 г. може да достигне 101,8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а бюджетният дефицит - 19,4%. Това съобщи информационна агенция РБК-Украйна, която анализира проектобюджета на страната за следващата година. Според данните на агенцията, в държавния бюджет на Украйна е заложено продължаване на военните операции до края на 2025 г., като разходите за отбрана може да се преразглеждат. Средният курс на националната валута за следващата година е заложен на ниво от 45 гривни за долар, показва анализът. При този курс се планира да бъдат привлечени за 2025 г. 746 трилион гривни (34,8 милиарда долара) външни заеми. Украйна очаква, че нейните основни източници на външно финансиране ще бъдат страните от ЕС, Международният валутен фонд, Световната банка и други кредитори. РБК-Украйна обаче отбелязва, че от планираните суми, сега само половината е гарантирана от кредиторите. По информация на агенцията, украинските власти се надяват да получат и безвъзмездни средства на стойност около 87,7 млрд. гривни (около 2 млрд. долара). Основният източник на приходи в бюджета на Украйна и през следващата година ще продължават да бъдат данъчните приходи. Данъчните приходи заложени за следващата година, се очаква да бъдат с 26% повече от тези за 2024 г. - 2 трилиона гривни (44,4 млрд. долара по курса, посочен в проектобюджета). Агенцията отбелязва, че се планира приходите от данъците през 2025 г. да покрият половината (50,4%) от всички бюджетни разходи. По данни на украинското Министерство на финансите, само през юли държавният дълг на страната се е увеличил с 2% и е достигнал 155,4 млрд. долара. През август Украйна е  направила вноски за погасяване на външния си дълг в размер на 1,1 млрд. долара, което е рекордно ниво на този показател поне от 2015 г. насам.

Процентът на хората, живеещи в бедност в Аржентина, е нараснал до 52,9 на сто през първите шест месеца на 2024 г. под управлението на крайнодесния либертарианец Хавиер Милей, сочат официалните статистически данни, цитирани от ДПА. Това е скок с повече от 10 на сто спрямо второто полугодие на 2023 г., според данните на Националния институт по статистика и преброяване на населението на Аржентина (Indec). Процентът на хората, отговарящи на критериите да бъдат категоризирани като бедни, се е повишил от 11,9 на сто през последните шест месеца на 2023 г.  до 18,1 на сто през първото полугодие на 2024 г. Говорителят на президента Мануел Адорни заяви, че борбата срещу бедността е започнала с преодоляване на инфлацията, като цитира спада "от 25,5 на сто през декември до 4 на сто понастоящем". Адорни каза, че "през първите девет месеца на правителството", са били отпуснати рекордни заеми за ипотечни кредити за семейства и инвестиции. Той подчерта, че е била извършена "най-голямата законодателна реформа в историята" и сега очакванията са аржентинците да имат по-добро бъдеще. Аржентина е обхваната от тежка икономическа криза. Милей, който пое властта през декември, каза, че иска да съживи втората по големина икономика в Южна Америка с радикална програма за икономии. Неговото правителство съкрати неотдавна хиляди работни места в държавния сектор, намали субсидиите и сложи край на социалните програми.  Аржентина страда от раздут държавен апарат, ниска промишлена производителност и голяма сива икономика, която лишава страната от много приходи.

Растежът на световното стопанство е в процес на стабилизация в условията на постепенното избледняване на ефекта от лихвените увеличения на централните банки и падащата инфлация, които повишават доходите на домакинствата, подчертава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в икономическата си прогноза. Експертите на ОИСР са завишили слабо прогнозата си за ръста на световния БВП за тази година до 3.2% от предишните 3.1%, и са запазили предвидените 3.2% за 2025-а. Те отбелязват, че растежът е силен в Съединените щати, Обединеното кралство, Канада и Испания, а вътрешното потребление стимулира активността в Бразилия, Индия и Индонезия. Инфлацията слиза надолу в повечето страни от ОИСР, отчасти благодарение на поевтиняването на храните и енергията. В резултат, тя е достигнала или е в близост до целевите параметри на около четири пети от членуващите в организацията икономики. Цените в сектора на услугите обаче се задържат високи и се охлаждат много бавно. Прогнозите за общия инфлационен индекс на Г-20 са той да падне от 6.1% през 2023-а на 5.4% през 2024-а и 3.3% през 2025-а. Базовата му съставка в 20-е най-развити световни стопанства ще се охлади от 4.2% през 2023-а до 2.7% през 2024-а и 2.1% през 2025-а. Инфлацията в развиващите се пазари се очаква да остане като цяло по-висока отколкото в напредналите стопанства, въпреки че постепенно ще отстъпва. ОИСР предвижда, че Федералният резерв ще свали базовата си лихва до 3.5% до края на 2025-а от сегашния диапазон 4.75-5 процента. А Европейската централна банка ще ореже депозитната си лихва от сегашните 3.5% на 2.25 процента. Растежът на Съединените щати се очаква да се забави от 2.6% през тази година до 1.6% през 2025-а, въпреки че лихвените редукции могат да поемат спада, посочва ОИСР. БВП на Китай ще се увеличи с 4.9% през тази година и с 4.5% през идната, защото влиянието на правителствените стимули ще се компенсира от линеещото индивидуално потребление и трусовете в сектора на недвижимите имоти. Еврозоната пък ще успее да повиши почти двойно растежа си – от 0.7% през 2024-а на 1.3% през 2025-а. Организацията оценява по-оптимистично икономическата перспектива на Великобритания заради по-високия ръст на трудовите възнаграждения и очаква БВП да се увеличи с 1.1% през тази и с 1.2% през идната година срещу майските си прогнози за ръст, съответно с 0.4% и 1 процент. Експертите констатират, че натискът върху пазара на труда продължава да отслабва. Броят на незаетите работни места пада устойчиво от върховите си равнища по време на пандемията, а недостигът на работна сила вече отслабва в много големи развити стопанства. Безработицата се увеличава от началото на 2024-а в Съединените щати, Канада, Турция, Индия и Южна Африка.