България е единствената държава в Европейския съюз, която прибързано е приела глобалния минимален данък от 15% за големите компании с обороти над 750 млн. евро годишно, без дебати и без гратисен период, както и без допустимите облекчения. Това показва изследване на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Всички 18 държави от ЕС, които вече са въвели 15%-ния данък, са предвидили облекчения за съществена стопанска дейност или изключението за по-дребни случаи „de minimis“. Отделно балтийските държави, Полша, Словакия, Португалия, Малта и Кипър са отложили имплементирането на правилата за глобалния данък с 6 години. България е поставена в неизгодна ситуация по отношение привличането на чуждестранни инвестиции и стимулирането на водещите български индустриални групи към международно разрастване. България въведе правилата за облагане с глобален минимален данък на големите мултинационални и национални групи предприятия в последните дни на 2023 г. Засегнати от по-високия корпоративен данък - 15% вместо 10%, който на практика ще се начислява от 2025 г., са близо 700 компании - както дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас, така и изцяло български компании. България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на глобален минимален данък печалба. Идеята на тези правила е да се спре надпреварата между държавите в намаляването на данъчните ставки с цел привличане на инвеститори, а мултинационалните корпорации да избягват плащане на данъци, възползвайки се от дъмпингови ставки в отделни държави. Европейската директива за глобалния минимален данък позволява на страните членки, в които има не повече от 12 крайни компании майки на големи мултинационални или местни групи, да отложат имплементирането на правилата за глобалния минимален данък за период от 6 години, посочват от ЕКИП. България попада в тази група държави с 5 такива компании майки, но въпреки това е избрала да не се възползва от изключението за преходния период. Освен преходен период, евродирективата допуска при изчисляването на допълнителния данък (в случая 5% за България) да се прилагат облекчения за компании, които упражняват съществена стопанска дейност - т.е. инвестират в реален бизнес, създават работни места, придобиват материални активи. Така се разграничават реалните бизнеси от изкуствените данъчни схеми, срещу които са създадени правилата на ОИСР. Българският парламент гласува единствено данъчната основа да може да бъде намалявана с 8% от балансовата стойност на придобитите дълготрайни материални активи, но не и да се приспада определен процент от разходите за персонал. Това е несправедливо спрямо компании със съществен размер на разходите за заплати - най-вече от сектора на услугите, особено аутсорсинг и IT. Евродирективата позволява също така да не се събира допълнителен данък от големите групи в държави, в които приходите за едно предприятие е по-малко от 10 млн. евро и средната печалба е по-ниска от 1 млн. евро - т. нар. изключение “de minimis. България обаче не прилага изключението “de minimis”. Така по-малките предприятия, разположени в България, които са част от големи групи, не само ще имат по-голяма ефективна данъчна тежест, но и ще понесат ненужно по-големи административни разходи по спазването на данъчните правила.

През март 2024 г. в сравнение с февруари 2024 г. сезонно изгладеният обем на търговията на дребно се е увеличил с 0.8% в Еврозоната и с 1.2% в ЕС, според първите оценки на Евростат. На годишна база през март 2024 г. в сравнение с март 2023 г. календарно коригираният индекс на продажбите на дребно нараства с 0.7% в еврозоната и с 2.0% в ЕС. За България Евростат отчита нарастване на общия обем на търговията на дребно на годишна база с 0.4 на сто в сравнение с повишение от 3.1% през февруари. В Еврозоната през март 2024 г. спрямо март 2023 г. обемът на търговията на дребно отчита: - повишение за храни, напитки, тютюн с 1.1%, - увеличаване за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 0.8%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.6%. В ЕС обемът на търговията на дребно: - повишава се за храни, напитки, тютюн с 1,0%, - увеличава се за нехранителни продукти (с изключение на автомобилни горива) с 3,0%, - намалява при автомобилните горива в специализираните магазини с 0.5%. На годишна база, спрямо март 2023 година, Евростат отчита най-висок обем на търговията на дребно в Полша (+14.8%), Люксембург (+10,.%) и Хърватия (+8.9%). Най-голям спад се наблюдава в Белгия (-4.6%), Естония (-2.3%) и Австрия (-2.0%).

Спад на печалбата с 38 млн.лв. до 181.7 млн.лв. отчита АЕЦ "Козлодуй" за първото тримесечие. Компанията все още не е публикувала финансовия си отчет за 2023 г., но данните за първите три месеца показват, че борсовите цени на електроенергията са основният фактор за по-слабия резултат. Въпреки това няма съмнение, че централата е най-печелившето държавно енергийно дружество. Оперативните приходи на дружеството са в размер на 531 млн. лв. и отчитат значителен спад от 279 млн. лв. (около една трета) спрямо реализираните през първо тримесечие на 2023 г. именно заради спада в пазарните цени на електроенергията. По данни на централата те са се понижили средно с 43%. Отчетените приходи от продадена елелектроенергия на обществения доставчик НЕК са в размер на 84 млн. лева. В същото време приходите по нерегулирани цени са 442 млн. лв., или с 37% (262 млн. лв.) под отчетените през първите три месеца на 2023 г. Разходите на АЕЦ "Козлодуй" от оперативна дейност са в размер на 329 млн. лв. и бележат намаление от 238 млн. лв. спрямо отчетените за същото тримесечие на предходната година. Активите на дружеството са на стойност 5.69 млрд. лв., или с 1.64 млрд. лв. над отчетените в края на март 2023 г. поради увеличение на инвестиции в дъщерни предприятия, става ясно ще от отчета. Значително нарастване с 48% се отчита и в собствения капитал на дружеството. Повишението е в резултат на увеличението на акционерния капитал на дружеството с 1.5 млрд. лв. след решението на Народното събрание за изграждането на 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Общият размер на пасивите леко намалява до 679.5 млн. лв. при 721.6 млн. лв. година по-рано.

Стартъпът "Симоботикс" е създал първия български автономен мобилен робот, който може да се трансформира в зависимост от приложението. Наречен е МИТО и масовото му серийно производство ще започне през 2025 г. в гр. Мизия, където се намира базата на компанията. Инвестицията в проекта е 200 хил. лв.", съобщи за създателят на МИТО д-р инж. Георги Георгиев. Названието на модулния мобилен робот е вдъхновено от името на българския изобретател и индустриалец Мито Орозов, който през 1883 г. основава във Враца своята коларска фабрика. Автономните мобилни роботи се използват при производство, складиране и транспорт на товари. Частта "мобилни" от наименованието логично идва от това, че се движат (за разлика от стационарните), а компонентът "автономни" е, защото изминават сами зададения маршрут и се съобразяват с препятствията по пътя, като ги заобикалят или изчакват. Могат да работят самостоятелно или като част от група роботи. "Симоботикс" е проектирала МИТО с технология на батерията, позволяваща му за 12 минути да се зареди за цял работен ден. В робота са вложени доказани технологии за безопасност и защита на персонала, който работи в близост. Използван е изкуствен интелект за разпознаване на хора и обекти, изброява предимствата инж. Георги Георгиев. Крайният етап на производство ще се осъществява в базата на компанията в гр. Мизия, разположена на 200 квадратни метра площ. Засега капацитетът позволява производство на между 100 и 200 мобилни робота годишно. Предстои разширение, свързано с последващите планове на компанията. Основният пазар е Европа, а впоследствие - и Азия.

Благодарение на бума в строителството на фотоволтаични централи през 2022 г. компанията Мат ЕООД-гр.Разград почти утроява приходите си до 43.8 млн. лв., а печалбата й нараства четири пъти до 6.8 млн. лв. Към края на 2022 г. за нея работят 168 души. Компанията произвежда също метални конструкции и елементи за строителството, като сред клиентите й са големи индустриални предприятия като "Амилум", "Пилко" и "Каолин". Продуктите на компанията включват също офис оборудване, парапети, огради, автобусни спирки, дъгови складове и др. В продължение на няколко години фирмата произвежда и котли на твърдо гориво, но според отчета за 2022 г. обемът е бил малък и е предстояло закриване на този вид производство като нерентабилно. Около 20% от продажбите на МАТ са за клиенти в чужбина - Швейцария, Нидерландия и т.н. Производството на носещи конструкции за фотоволтаични централи е въведено още през 2008 г. и освен в България досега компанията има изпълнени обекти в страни като Румъния, Македония и Гърция. Освен на своите работници, които са ангажирани в производството и в монтажа на изделията, компанията дава работа и на много подизпълнители, като заедно с тях заетите са над 500 души. Това включва логистични фирми, както и подизпълнители на определени обекти или определени части. За регион като Разград тези мащаби може да се определят като структуроопределящи.

Частен съдебен изпълнител обяви публична продан за бившия фуражен завод в с. Първенец. Крайната мярка се налага заради борчове на собственика „Българска фуражна компания“ ЕАД към данъчни и банки. Задълженията на дружеството към НАП е в размер на 57 869.68 лв. Заложен кредитор е Банка Пиреос България, която през 2019 г. стана част от Пощенска банка. Върху имота има наложени тежести. Предмет на продажбата е промишлена сграда, производствени и складови помещения, технологична линия за производство на фуражи и смески, както и дворно място, а общата площ е приблизително 5000 кв. м. Първоначалната цена, от която ще започне публичната продан е 1 045 600 лв., което е 80 процента от експертната оценка на вещото лице. От 2013 г. до момента фуражният завод е минал през няколко ръце – от „Зоохран“ ЕАД, през италианеца Грациано Бруно Скуичарини, а сега се управлява от Любомир Петров. През декември 2020 г. също бе обявена публична продан за обособена част от сградата, двора, технологичните производствени линии, плюс близо 20 други машини и съоръжения от завода. Тогава началната цена, от която стартираше публичната продан, бе 1 563 858 лв.

„Уебит Инвестмънт Нетуърк“ АД инвестира 200 хил. евро във френската компания InHeart. Платформата на InHeart използва синергия на AI и усъвършенствани изображения, за да персонализира лечението на сърцето. InHeart създава т.нар. „дигитален двойник“ на сърцето, обещавайки не само подобрени резултати, но и нова ера, както в превенцията, така и в лечението на сърдечно-съдови заболявания – основен причинител на смърт при хората. Президент и главен изпълнителен директор на InHeart е Тодор Желязков. „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ инвестира в InHeart заедно с фондовете Elaia, Vesaluis Biocapital, NACO, Sagana, CWR Funds и други. Интересът към френската компания се дължи на това, че нейното технологично решение вече се използва от големи болници по света, сред които Mayo Clinic Hospital, Bordeaux Hospital, PENN Hospital, Northwell Hospital, John Hopkins и др. Това е петата инвестиция на „Уебит Инвестмънт Нетуърк“ след тези в базираната в САЩ стартъп компания CH4 Global, която произвежда хранителна добавка за добитък с цел намаляване на производството на метан в животновъдството, образователната платформа от Близкия изток iSchool, компанията Elephant in a Box, която разработва иновативен, 100% биоразградим и рециклируем материал за мебелната и строителната индустрия, и в 360 VUZ, която поддържа най-голямата библиотека от 360-градусово видео съдържание в света.

Обемът на сделките с търговски имоти в Европа спадна до 13-годишно дъно в началото на 2024 г., а намаляващите надежди за предстоящо понижение на лихвените проценти удължават спада на имотните пазари. През първото тримесечие са сключени сделки за 34.5 млрд. евро, което е с 26% по-малко от нивото през същия период на миналата година. Това е седмото поредно тримесечие на спад, според данни на финансовата компания MSCI. По-малко офис сгради са сменили собственика си, отколкото през което и да е друго тримесечие. Пазарът на търговски имоти претърпя тежка адаптация към много по-високите лихвени проценти, които сринаха стойността на имотите и увеличиха разходите за финансиране на пазар, който разчита в голяма степен на дълг за финансиране на сделки. "След много бавната 2023 г. имаше надежди, че европейските инвестиции в имоти ще започнат да се увеличават през първото тримесечие на 2024 г.", каза пред Financial Times Том Лийхи, ръководител на отдела за недвижимите активи в Европа, Близкия изток и Африка в MSCI. "Но продължаващото и понякога болезнено пренастройване към края на исторически ниските лихвени проценти означава, че пазарът остава трудно място за сключване на сделки." Докладът последва данните от САЩ от втората половина на април, според които обемът на сделките през първото тримесечие е намалял с 16% спрямо година по-рано. Стойността на европейските офиси е спаднала средно с около 37% от пика си през 2022 г., според проучване на Green Street. Цените на жилищните и индустриалните имоти са се понижили с около една пета. Въпреки че някои собственици са принудени да продават поради дългове, много не са склонни да монетизират загубите си в момент, в който смятат, че може да е дъното на пазара. Инвеститорите, които могат да купуват без заемни средства, са движили по-голямата част от последните сделки, въпреки че те обикновено са ограничени до по-малки сделки. Според MSCI Лондон е бил "далеч" напред като град №1 за инвестиции, въпреки че обемът на сделките е намалял. По-бързата корекция на цените в Обединеното кралство в сравнение с други части на Европа е насърчила инвеститорите да се върнат на пазара в търсене на изгодни сделки. През тримесечието се провалиха две престижни сделки с офиси в Лондон - продажбата на "Олд Бейли" 20 за 240 млн. паунда и сделка за 110 млн. паунда, сключена с посредничеството на синдиците за продажбата на "Чърчил Плейс" 5 във финансовия квартал Canary Wharf. Това обаче се тълкува от някои участници на пазара като сигнал, че продавачите се надяват да изчакат по-добри цени, след като Английската централна банка започне да намалява лихвите. Хотелите бяха единствената част от пазара, която отбеляза ръст на сделките. Секторът се радва на оживлението в пътуванията след ковид пандемията, което стимулира сключването на сделки.

Аржентина пусна в обращение нова банкнота с най-висок номинал - 10 000 песо. Предходната висока с най-висок номинал в южноамериканската страна бе от 2000 песо, съобщава Ройтерс. Аржентина продължава да се бори с висока инфлация като тя е близо 300%. Централната банка на изпадналата в затруднение държава пусна в обращение новата банкнота на 7 май. Предвижда се в края на година да бъде отпечатана и банкнота с номинал от 20 000 песо. Банкнотата от 10 000 се разменя за 11 долара по официалния курс. Местните власти посочват, че това ще улесни транзакциите между потребителите, ще опрости логистиката на финансовата система и ще намали разходите. Трицифрената инфлация в Аржентина и стабилното обезценяване на песото с години изтощиха стойността на местната валута. Президент Хавиер Милей, който встъпи в длъжност през декември, се опитва да се справи с икономическата криза, която наследи след години на неуспех на левите и десните правителства да стабилизират финансовото състояние на страната.

Световното потребление на вино падна миналата година до най-ниското си ниво от 1996 г., тъй като инфлацията изпрати цените до рекордно високи нива. Това възпира потребителите, които вече са изправени пред по-ниска покупателна способност, от покупки, съобщи Международната организация по лозата и виното (OIV). Спадът е особено голям в Китай - минус 25% и с повече от 60% през последните пет години. Оценките за световното потребление на вино през 2023 г. са за 221 млн. хектолитра, което е спад с 2.6% спрямо 2022 г. и 7.5% под 2018 г. Един хектолитър се равнява на 133 стандартни бутилки вино.