Българският износ за цялата 2023 г. е с около 6,4 млрд. лв. по-нисък от предходната рекордна година в икономическата история на България. Общата стойност на износа възлиза на 87 млрд. лв., което е спад с около 6,8 на сто спрямо предходната година. Това сочат оперативните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия през изминалата година. Цените на стоките намаляват през всяко тримесечие на миналата година на годишна база с около 2% през първото тримесечие, 5% през второто тримесечие и около 10% през първото тримесечие. Голяма част от спада на износа се дължи на енергоносителите – петрол и продуктите, изнасяни от България – които са паднали с около 13%. Цените на животинските мазнини и масла, като олиото, също паднаха с повече от 30%. По последни данни на Националния статистически институт две трети от стойността на износа е за ЕС – около 55 милиарда лева. Останалите 32 млрд. лв. се изнасят за трети страни.

България остава в „сивия“ списък за пране на пари на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF) и ще подлежи на засилено наблюдение. България попадна в списъка през есента на 2023 г. и подлежи на засилено наблюдение от страна на организацията заради стратегически недостатъци в режима за борба с прането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия. От FATF посочват в съобщение, че България е поела политически ангажимент на високо ниво да работи с органа и други организации, за да засили ефективността на режима за пране на пари. Страната работи по подобряване на техническото съответствие и прилагането на план за действие, на разследванията и съдебните преследвания на различни видове пране на пари, вкл. корупция, гарантиране, че конфискацията се преследва като политическа цел, осигуряване на възможност за провеждане на паралелни финансови разследвания във всички разследвания за тероризъм и отстраняване на други пропуски. Освен България, в списъка попадат държави като Буркина Фасо, Камерун, Демократична република Конго, Хърватия, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Филипините, ЮАР и др. От „сивия списък“ са извадени Обединените арабски емирства (ОАЕ). Решението може да доведе до по-гладки трансакции в чуждестранна валута, по-ниски междубанкови такси и увеличена търговия и инвестиции, според ръководителя на Moody's Analytics Industry Practice Мохамед Дауд.

Германската компания KAYSER Automotive ("Кайзер Аутомотив") ще инвестира в нов завод за производство на автомобилни компоненти в Плевен, съобщава компанията "БПД", която е собственик на логистичния парк "БПД Плевен" (Bulgarian Property Development), където ще се намира и новият завод на германското дружество. Производството ще стартира още тази година. Площта на предприятието ще е над 5200 кв.м, като има възможност за разширение с още 5 000 кв.м. "Кайзер Аутомотив" е една от най-старите компании в света. Нейната история може да се проследи назад до 1709 г., когато е основана фабрика за вълнени платове. През 1928 г. фабриката е продадена на семейството на сегашните собственици. В автомобилния сектор предприятието влиза през 1960 г. За "Кайзер Аутомотив" работят над 3600 души по света. Германското дружество има 12 предприятия и/или офиси по света. През 1998-2000 г. са изградени първите предприятия на компанията извън Германия - в Мексико, Полша и Испания. След това са отворени заводи и офиси и в Унгария, Китай, САЩ, Индия, Япония.

Българският производител на алуминиеви рамки за велосипеди Cycle Gets („Сайкъл Гетс“) планира да постигне петкратен ръст на приходите в следващите 5 години. Компанията цели да се възползва от продължаващия ръст в търсенето на електрически велосипеди, както и от отличните перспективи за товарните е-велосипеди, заявиха Иван Стратиев, изп. директор на Cycle Gets и Антон Настев, съосновател, главен инженер и акционер в Cycle Gets. Българската компания, чиято производствена база се намира в София, произвежда алуминиеви рамки главно за електрически велосипеди (близо 90% дял), като основните й пазари са в Европа. Дружеството вече има споразумения с едни от най-големите европейски производители на велосипеди, като повечето му клиенти досега са стартъпи, които пробиват с нови продукти. Компанията доставя рамки и за български производители. Европейската комисия прие меморандум, който поставя основите за развитие на велоиндустрията в следващите години, поставя и цел за годишно потребление от 30 млн. велосипеда в ЕС до 2030 г. спрямо сегашните нива от 21-22 млн. „Ние сме едва третата фабрика за производство на алуминиеви рамки в Европа. Европейските производители се възползваха от това и пренасочиха към нас част от поръчките си. Така успяхме да реализираме три пъти по-голямо производство през 2023 г. спрямо 2022 г., в рамките на тази криза", каза още Стратиев. Статистиката показва, че годишното потребление на велосипеди в Европа е 20-22 млн., като 16-17 млн. са сглобени на континента. Останалото е внос от Азия, обясни Антон Настев.

Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Т-СМАРТ ГЛОБАЛ“ ЕАД сключиха договор, с който се дава възможност на дружеството след като постигне оперативна съвместимост с електронната система за таксуване да започне да предоставя услуги, свързани със събирането на пътни такси за изминато разстояние чрез бордови устройства и GPS тракери. Дружеството е вписано като национален доставчик на услуги в Националния електронен регистър на националните доставчици на услуги за електронно събиране на такса за изминато разстояние на 11 май 2022 г., но до момента процедурата не беше достигнала до етап подписване на договор. Дружеството ще трябва да премине успешно серия от тестове в срок до една година, след което контрактът ще влезе в сила на етап техническото опериране и фирмата ще може да предоставя услуги на ползвателите на платената пътна мрежа. „Т-СМАРТ ГЛОБАЛ“ ЕАД е петото дружество, с което Агенцията подписва договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на пътни такси и третото в последните шест месеца. На 15 септември м. г. АПИ подписа договор с „Тол България“ ЕООД, а на 14 ноември м. г. и с „НИПО ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД. До момента с два национални доставчици на услуги - „Интелигентни Трафик Системи“ ЕАД и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ АД, е постигната оперативна фаза и дружествата предлагат продажбата на пътни такси - е-винетка и тол. Източник: fakti.bg

Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА) издаде на "Еърпорт Русе" удостоверение за експлоатационна годност на гражданско летище съгласно Закона за гражданското въздухоплаване. В рамките на една календарна година предстои изработването на цялостния генерален план на "Еърпорт Русе", което ще позволи летището да се използва като гражданско. На 24 февруари 2023 г. Общинският съвет на Русе гласува дружеството да сключи договор за експлоатация на летището, намиращо се в село Щръклево. Оттогава са направени значителни стъпки за модернизация на летището и подобряване условията за извършване на авиационни услуги. Изградена е осветителната система на полосата за излитане и кацане. Така летището в Русе е първото у нас с LED осветление със слънчеви батерии, отбелязват от община Русе. Изградена е и 9-километровата периметрова ограда. Теренът е цялостно почистен, а сградата на пътническия терминал е обновена и съхранена. За нуждите на летището през миналата година бяха купени стационарни и мобилни цистерни за гориво.

Преди почти 30 години "Студио Модерна - България" стана една от първите компании, които въведоха модела на директния маркетинг в страната. А годишните продажби варираха между 40 и 50 млн. лв. От няколко месеца магазините не съществуват, рекламите по телевизията ги няма, покупка не може да се направи и през сайта. Само през миналата година персоналът се е стопил от близо 280 до 28 души. Проблемите на практика започват още преди няколко години в самата словенска група Studio Moderna и са резултат от комбинация от фактори. След като собственикът Санди Чешко прави неуспешен опит да я спаси, през миналата година компанията подава молба за фалит, а веднага след нея и за още няколко дъщерни дружествата, включително българското. Скоро се очаква и решението на съда, което формално ще сложи край на бизнеса на "Студио Модерна". Искането за обявяване в несъстоятелност е подадено през август 2023 г., като в молбата си до съда "Студио Модерна" посочва, че поради нарушените доставки на стоки през последната година компанията все по-малко отговаря на потребителското търсене и все по-трудно покрива своите задължения към доставчици и контрагенти, а в последния месец изпитва невъзможност да покрива дори елементарни търговски задължения. Това е вкарало компанията в спирала от задължения, които към 16 август 2023 г. са били в размер на 4.7 млн. лв. От тази сума най-голямата част - 2.2 млн. лв., са към Top Shop International, а още 812.5 хил. лв. - към свързани предприятия. Списъкът с падежирали, но неизплатени задължения, който придружава иска за фалит, включва над 70 кредитора, включително НАП, няколко телевизии, куриерски компании и др. От компанията посочват, че имат и заем от Уникредит Булбанк, който до момента е обслужван редовно, но за август дружеството не може да погаси задължението си. Върху банковите сметки на "Студио Модерна - България" са наложени запори, което оставя фирмата практически без налични пари да покрива задълженията си. Недвижимо имущество няма, а цялото движимо имущество е за 165 хил. лв. Последно компанията е имала 25 магазина в страната - улични и в молове, но от август миналата година всички са затворени. Според информация на Studio Moderna от април 2022 г. дружеството оперира в 19 страни от ЦИЕ, разполага с около 5 хил. служители и достига до над 160 млн. клиенти. Компанията за директен маркетинг използва различни канали за продажба, включително телемаркетинг, повече от 100 собствени онлайн магазини и над 330 магазина на дребно. Тя е и сред най-големите купувачи на медийно време извън праймтайма.

Новите европейски правила имат за цел да намалят количеството на отпадъците, генерирани от текстилната индустрия, която е четвъртият най-голям замърсител след хранителната, строителната и мобилната. Инструмент за постигането на тази цел е разширяването на отговорността на производителите на текстилни изделия, които се задължават да покриват разходите за управление на този вид отпадък чрез заплащане на продуктови (еко) такси. Новите правила станаха факт миналата седмица, когато Комисията по околна среда на Европейския парламент подкрепи предложения от Европейската комисия проект за изменение на Рамковата директива за отпадъците (РДО), в който се поставя изискване държавите – членки на Европейския съюз (ЕС), да въведат система за Разширена отговорност на производителя (РОП) и в областта на текстилната индустрия. Съгласно проекта за изменение на директивата държавите членки трябва да осигурят разделното събиране на текстил за повторна употреба, подготовка за повторна употреба и рециклиране до 1 януари 2025 г. Това на практика означава, че екотаксите трябва да се въведат преди тази дата, за да може производителите да осигурят необходимото финансиране за тези дейности. В обхвата на новите правила попадат текстилни изделия, дрехи и аксесоари, спално бельо, включително килими, матраци и продукти, съдържащи материали, свързани с текстила, като кожа, гума или пластмаса.  Екотакси вече се плащат от производителите на автомобили, електроника, масла, еднократни опаковки и различни видове гуми. Тези отрасли дори не попадат сред петте най-големи  замърсителя на околната среда, за разлика от текстилната индустрия, която е на четвърто място и до този момент не беше обвързана с подобно задължение. В приетия Закон за управление на отпадъците у нас вече има текст, с  който се въвежда изискване за заплащане на екотакси за текстил и обувки. Предстои да се приеме наредба, с която правилата да започнат да се прилагат на практика. Годишно в ЕС се генерират 12,6 милиона тона текстилни отпадъци, като само облеклото и обувките съставляват 5,2 милиона тона, което се равнява на 12 кг отпадъци на човек всяка година. Едва 22% от текстилните отпадъци се събират разделно за повторна употреба или рециклиране. Синтетичните примеси и индустриалните багрила в текстилните отпадъци са отговорни за около 35% от микропластмасата, изпускана в околната среда (разграждането на една полиестерна тениска може да отнеме до 200 години). В днешната текстилна индустрия устойчивостта вече не е възможност, а необходимост.

Американските казина удариха рекордна печалба от 66,5 млрд. долара за 2023 г. Когато данните за приходите от казината, притежавани от индийските племена, бъдат отделно публикувани по-късно през годината, се очакват хазартните дейности да са донесли общо близо 110 милиарда долара на операторите на казина в САЩ през 2023 г. Само през празничния декември казината в САЩ са спечелили 6,2 милиарда долара, а през цялото четвърто тримесечие - 17,4 милиарда долара. И двете суми представляват максимум за съответния период. Слот машинките са изкарали 35,51 милиарда долара на американските казини през 2023 г., което е увеличение от 3,8 процента спрямо предходната година. Игрите на масата са донесли още 10,31 милиарда долара (+3,5 процента). Спортните залагания са генерирали приходи за 10,92 милиарда долара, които са ръст с цели 44,5 процента. Американците са заложили общо 119,84 милиарда долара на спортни игри, което е с 27,8 процента повече спрямо предходната година. Пет нови пазари за спортни залагания в САЩ, които започнаха да функционират през 2023 г. - Кентъки, Мейн, Масачузетс, Небраска и Охайо - са допринесли за това, увеличавайки общо 1,49 милиарда долара приходи. Онлайн хазартът е привличал залози за 6,17 милиарда долара, който е годишен ръст с 22,9 процента. Американските казини, притежавани и управлявани от компании, а не от индийските племена, са платили около 14,42 милиарда долара под формата на данъци върху хазарта през последната година. Това представлява увеличение с 9,7 процента в сравнение със сумата на печалбата през 2022 г. Невада остава най-големият хазартен пазар в страната с приходи от 15,5 милиарда долара. Пенсилванията е на второ място с 5,86 милиарда долара, последвано от Атлантик Сити с 5,77 милиарда долара.

По-малките производители на стомана в Индия настояват за забрана на износа на желязна руда, след като рязкото увеличение на продажбите за китайските заводи доведе до повишаване на местните цени. Индийският износ скочи със 170% до 44 млн. тона миналата година - по-голямата част от които отидоха в Китай - в момент, когато вътрешното търсене на суровината се увеличава. Това накара най-засегнатите части на индустрията да поискат ограничения от властите, за да защитят маржовете си. Анил Нахрани, председател на Асоциацията на производителите на гъбено желязо в Чхатисгарх заяви: „Индия трябва да бъде износител на стомана, а не на желязна руда“. По-малките заводи в поне пет големи производствени щата са се обединили, за да лобират пред Министерството на стоманодобива, след като много от тях са излезли на загуба. Производителите от втория ред, на които се падат около 40% от продукцията в страната, са плащали почти четири пъти повече от по-големите предприятия. Най-големите заводи в Индия могат да договарят по-добри цени за суровини като желязна руда и въглища и често разполагат със собствени мини. Всеки ход на Индия за ограничаване на износа може да подкрепи цените на желязната руда, която е една от най-зле представящите се основни суровини през тази година. В миналото правителството е предприемало мерки, за да защити интересите на местните производители. През май 2022 г. то наложи 50% експортна такса върху всички класове желязна руда, за да намали разходите и да подобри предлагането. Мярката беше оттеглена шест месеца по-късно. Нарастването на капацитета на големите индийски стоманодобивни предприятия повиши търсенето на местно ниво и засили конкуренцията за материала на търговете и на свободния пазар. В същото време обаче търсенето на стомана от крайните потребители остава слабо, което свива маржовете на по-малките играчи.