Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на България е преминала в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията, обяви анализ на сдружението "Зелени закони". В България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове общините са допуснали 1026 декара да могат да се застрояват. Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са практически частни. Сред тях са четири от десетте най-големи плажа в България. Най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - Камчийски пясъци, е частен на 90%, а вторият по големина - този в Шкорпиловци - е частна собственост над 60%. 81% от "Аркутино" също не са държавна собственост, а на централния плаж в Созопол 71,8% не са държавни. Държавата е изгубила собствеността и върху части от други популярни плажове у нас - напр. 10,9% от плаж "Харманите" в Созопол, 18,2% в Карадере, 21,7% от плаж "Смокините" - север, 33,5% от "Смокините" - юг, 41,9% от плажа на къмпинг "Градина", 31,3% от плаж "Батовски" в Кранево. Крайбрежната плажна ивица се определя за изключителна държавна собственост в приетата през 1991 г. Конституция. Определение на това що е то крайбрежна плажна ивица се появява чак през 2005 г., но се обвързва с начина на трайно ползване - за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго - например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона.

За година печалбата на банковата система се увеличава с 1.3 млрд. лв. (64.4%) и достига 3.4 млрд. лева, показват данните на банковата система на Българската народна банка (БНБ) към 31 декември 2023 година. За изминалата година банките са реализирали 4.8 млрд. лв. нетен лихвен доход, който е с 1.6 млрд. лв. (50.2%) по-висок от отчетения за 2022 година. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към 31 декември 2023 г. възлизат на 411 млн. лв. (при 586 млн. лв. към 31 декември 2022 г.). Според статистиката през четвъртото тримесечие на 2023 г. активите на банковата система нарастват със 7 млрд. лв. (4.2%) и в края на декември възлизат на 172.1 млрд. лева. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. възлиза на 20 млрд. лв., с 687 млн. лв. (3.6%) повече спрямо края на септември. За нарастването на собствения капитал през периода допринася повишението на печалбата и на натрупания друг всеобхватен доход.

"Европапир България", която е собственост на австрийската група за търговия с хартия Europapier, планира да придобие пловдивската "Микро Асу".   "Европапир България" иска да придобие едноличен контрол върху "Микро Асу", която в момента е собственост на 10 физически лица. "Европапир" и групата, към която принадлежи, търгуват на едро с хартия за полиграфическата индустрия, опаковъчни хартии, картони др. "Микро Асу" от своя страна също се занимава с търговия, но на т.нар. материали за визуална комуникация, както и с други консумативи и оборудване за търговска графика. "Европапир" е регистрирана в София през 2002 г. и е собственост на австрийската Europapier Group, която се представя за най-големия търговец на едро на хартия в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Оборотът й за 2022 г. е близо 775 млн. евро. Самата Europapier е част от по-голяма група - Heinzel, която пък е водещ производител на целулоза в ЦИЕ. Българското дружество има 40.3 млн. лв. продажби за 2022 г. и ръст 42% на годишна база. Според отчета скокът се дължи изцяло на по-високите цени на производител при всички продукти. "Европапир" обаче успява и да увеличи печалбата си повече от три пъти до 3 млн. лв. благодарение на по-добрите маржове. В дружеството работят 19 души към ноември 2023 г. "Микро Асу" е изцяло българско дружество, като основните собственици са Христо Тепавичаров, Антон Георгиев (с по 38.37%) и Петър Събински (12.53%), които са и управители. Фирмата е създадена през 1993 г., като според информация на сайта й през годините се разраства до водещо име в бранша.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) и Обединена българска банка (ОББ) подписаха споразумение по линия на „Плана за възстановяване и устойчивост“ (ПВУ). Споразумението предвижда ЕИФ да гарантира заеми в две основни области: Гаранциите за конкурентоспособност ще подкрепят до 528 млн. лв. дългово финансиране за малки и средни предприятия (МСП) в полза на конкурентоспособността, растежа и заетостта. ОББ вече има натрупан опит с програма „Конкурентоспособност“ по подписан договор от 2022г. по InvestEU. „Конкурентоспособност“ e и наследник на програмата COSME (2014-2020), в рамките на която ОББ и ОББ Интерлийз отпуснаха над 13 000 кредита с преференциални условия за близо 2,9 млрд. лв.; Гаранциите за устойчивост ще подкрепят до 978 млн. лв. дългово финансиране за МСП и малки дружества със средна капитализация (с до 499 души персонал) в помощ на зеления преход в България.

Анна Прешелкова е новият член на Съвета на директорите и новият изпълнителен директор на „Овергаз Мрежи“ АД. Тя поема оперативното управление на най-голямото газоразпределително дружество в страната с над 90 000 битови и над 3 600 стопански абонати. Анна Прешелкова е със 17 години опит в Групата Овергаз, като последните години е заемала позицията заместник изпълнителен директор „Корпоративни финанси“ в „Овергаз Мрежи“ АД.

Частен съдебен изпълнител организира търг за продажба на кюстендилски хотел „Пауталия“ с начална цена 3 765 760 лв. 5-етажната сграда е затворена преди десетилетия, а оценката й е 3 624 000 лв. Останалата част от сумата е стойността на незастроения имот около хотела и ДДС-то. Хотелът се продава заради заем от Румен Гайтански-Вълка, чиято фирма „Волф“ години наред чистеше София. Взискател по изпълнителното дело срещу собственика на хотела „Пауталия Турс“ АД - дружество с капитал от 263 340 лв. и СД в лицето на Янка Гогова, Антон Боянов и Ирена Георгиева, е и община Кюстендил, към която хотелът е задлъжнял с близо 500 000 лв. за данъци, такса смет и туристически данък. Площта на „Пауталия“ е 2231 кв.м, а разгънатата застроена площ е 6100 кв. метра.

„Софарма“ АД приключва 2023 г. с ръст на приходите и печалбата, според индивидуалния отчет на фармацевтичната компания за последното тримесечие на миналата година. Приходите от дейността на дружеството към края на 2023 г. достигат над 282,2 млн. лева в сравнение с почти 239,6 млн. лева към края на 2022 г., което представлява ръст от почти 18% на годишна база. От тези приходи над 246,8 млн. лева са от продажби на произведени лекарствени средства в сравнение с 228,4 млн. лева година по-рано, или с 8% повече на годишна база. В тези приходи е отчетен ефектът от вливането на дъщерното дружество „Биофарм инженеринг“ АД и са включени и постъпленията от възлагателно и контрактно производство (7,8 млн. лева за 2023 г.). Общо 125,25 млн. лева от продажбите на „Софарма“ за 2023 г. са от продажби в Европа спрямо 117,3 млн. лева година по-рано, или с близо 7% повече на годишна база. С най-голям дял са продажбите в Русия, като за текущия период те нарастват със 17,4%. Ръст се регистрира и в Молдова с 11%, в Сърбия с 2,8%, в Полша с 57,5% и в Чехия със 113,4%. Спад на продажбите се регистрира в Украйна с 21,4%, в Беларус с 19%, в Литва с 3% и в Латвия с 10,2%, отчитат от компанията. Продажбите на вътрешния пазар са за почти 90,3 млн. лева към края на миналата година при 86,9 млн. лева към края на 2022 г., или с близо 4% повече на годишна база. Според данни на IQVIA „Софарма“ е 14-та от общия обем на българския фармацевтичен пазар в стойност и втора от продажбите в натурално изражение. Разходите на „Софарма“ към края на 2023 г. възлизат на почти 239,9 млн. лева в сравнение с 203,6 млн. лева година по-рано, като нарастват с почти 18% за една година.

Плевенската фирма “Мизия-96”, която е един от водещите производители на мъжки облекла в България, е експортно-ориентирана. Тя е специализирана в производство и търговия с готови шивашки изделия. През миналата година са произведени 412 372 изделия, като най-много са били мъжките сака и панталони. В сравнение с 2022 и 2021 г. това е най-малката бройка, излязла от шивашките цехове на фирмата. Всички тези изделия са продадени, като те са осигурили на предприятието приходи от 18.29 млн. лева. Оперативният финансов резултат на плевенската фабрика през миналата година е загуба от 370 хил. лева, но тя осезаемо намалява в сравнение с предишните две години. Тогава тя е била съответно в размер на 2.98 млн. лева и 5.84 млн. лева. Реализираните нетни приходи от продажби на готова продукция са на стойност 18.40 млн. лева в края на декември спрямо 15 млн. лева през 2022 година. „Мизия-96“ работи с привлечен капитал. Фирмата има кредити за оборотни средства, отпуснати във валута и лева от „УниКредит Булбанк“, „Банка ДСК“ и „Райфайзенбанк България“- клон Плевен. Дружеството се контролира от “Мизия-95” АД, което има дял от 65.07% в капитала, и Христофор Петков Дочев с 13.62% от книжата с право на глас. Останалите акции са собственост на индивидуални инвеститори. Акциите на “Мизия-96” АД се търгуват на “Българска фондова борса. 

Държавният инвестиционен фонд на Норвегия Norges Bank Investment Management (NBIM), който е най-големият в света и разполага с 1,6 трилиона долара, отчете рекордна печалба от 2,22 трлн. крони (213 млрд. долара) през 2023 г., съобщи Ройтерс. Печалбата се дължи най-вече на високата възвръщаемост на инвестициите в акции на технологични компании. През 2022 г. фондът регистрира рекордна загуба от 1,64 трлн. крони, като основен фактор за това отново бяха технологичните акции, които тогава поевтиняха. Най-ценните дялове на фонда са в Microsoft, Apple и Nvidia. Най-ценните нетехнологични акции са на фармацевтичната компания Novo Nordisk, на осмо място. Създаден през 90-те години на миналия век, за да инвестира приходите на Норвегия от петрол и газ в чужбина, фондът до голяма степен проследява сравнителен индекс, базиран на рамка, приета от парламента. Годишната възвръщаемост на инвестициите на фонда през 2023 г. възлиза на 16,1%, което е с 0,18 процентни пункта по-малко от възвръщаемостта на референтния индекс. Притокът на средства от норвежката държава във фонда през 2023 г. възлиза на 711 млрд. крони, като е на второ място в историята му след рекордната сума от близо 1,1 трлн. крони през 2022 г. Норвегия е основен износител на суров петрол и най-големият доставчик на природен газ в Европа след спада на руските газови потоци през 2022 г. и се възползва от по-високите цени на енергията поради войната в Украйна. Възвръщаемостта на инвестициите в акции за миналата година е 21,3%, инвестициите в инструменти с фиксирана доходност са донесли 6,1%, непубличният сектор на недвижими имоти записва отрицателна възвръщаемост от -12,4%, а непубличните инвестиции в инфраструктура за възобновяема енергия са донесли възвръщаемост от 3,7%. В края на годината 70,9% от активите на фонда са инвестирани в акции (спрямо 69,8% през 2022 г.). Делът на облигациите се е свил до 27,1% от 27,5%, този на непубличните недвижими имоти е спаднал до 1,9% от 2,7%, а делът на инфраструктурата за възобновяема енергия се запазва на ниво от 0,1% от инвестициите.

Заплащането и обезщетенията за работниците в Америка се забавиха през последното тримесечие, тенденция, която може да повлияе на решението на Федералния резерв кога да започне съкращаването лихвени проценти. Компенсациите, измерени чрез правителствения индекс на разходите за заетост, са се повишили с 0,9% през тримесечието октомври-декември, което е спад от увеличение от 1,1% през предходното тримесечие, съобщи Министерството на труда в сряда. В сравнение със същото тримесечие на предходната година ръстът на компенсациите се забави до 4,2% от 4,3%. Увеличението на заплатите и обезщетенията все още беше предимно стабилно, но забавянето може да допринесе за охлаждане на инфлацията. Скоростта на компенсация на работниците играе голяма роля в разходите за труд на предприятията. Когато заплащането се ускорява особено бързо, това увеличава разходите за труд на компаниите, които често реагират с повишаване на цените. Този цикъл може да увековечи инфлацията, която Фед оценява, когато решава кога да коригира своя влиятелен базов процент. Федералният резерв смята ECI за един от най-важните измерители на заплатите и обезщетенията, тъй като измерва как се променя заплащането за една и съща извадка от работни места. Други мерки, като средното почасово заплащане, могат да бъдат изкуствено увеличени в резултат, да речем, на масови съкращения сред по-нископлатените работници. Очаква се Федералният резерв да запази основния си краткосрочен лихвен процент непроменен. Това обаче може да сигнализира, че е все по-близо до намаляване на лихвите си по-късно тази година. Ръстът на заплащането и обезщетенията, измерен от ECI, достигна връх от 5,1% през есента на 2022 г. И все пак по това време инфлацията се покачваше много по-бързо, отколкото сега, като по този начин намаляваше общите покупки на американците мощност. Целта на Фед е да забави инфлацията, така че дори по-малките увеличения на заплатите да могат да доведат до коригирани спрямо инфлацията печалби на доходите.

Международният валутен фонд обяви, че към 21 януари 2024 г. 10-дневният кумулативен обем на корабоплаването през Суецкия канал е намалял с близо 50% спрямо предходната година. Усложнената обстановка в Червено море породи притеснения относно бъдещето на търговията и разходите за корабоплаване. "Разходите за товарни превози по маршрути между Европа/Средиземно море и Китай се повишиха с повече от 400 процента от средата на ноември насам, вероятно отразявайки комбинация от увеличени разходи за застраховка на фона на повишени рискове за сигурността и по-високи транспортни разходи, свързани с по-дълги маршрути за доставка", отбелязва МВФ. Фондът предупреждава, че ако има разпространение на конфликта в целия регион, "може да се материализира по-тежко или трайно отрицателно въздействие върху туризма".