България е изнесла стоки на стойност 34.1 млрд. лв. в периода между януари и май 2024 г., което е с 6.6% по-малко в сравнение със същия период на 2023 г. Това съобщиха от Националния статистически институт. Само през май износът е за 6.7 млрд. лв., като спадът е с 9.3% Търговският дефицит на България се удвои до близо 10 млрд. лева през тази година Спадът на вноса за първите пет месеца на годината е с 1.4%, а стойността му е 39.7 млрд. лв. Само през май общият внос на стоки намалява с 2.8% до 7.9 млрд. лв. Тенденцията на свиване на износа и вноса започва през март 2023 г. и продължава 14 месеца. Изключение е април 2024 г., когато е отчетен ръст.

През май 2024 г. индексът на промишленото производство намалява с 3.3% спрямо предходния месец и с 6.3% спрямо година по-рано. Това е 17-ти месец на годишен спад поред, съобщи НСИ. За месец добивната промишленост се свива с 10.2%, енергетиката - с 5.3%, преработващата промишленост - с 2.3%. Най-значителен е месечният спад в производството на изделия от неметални минерални суровини - с 11.7%, на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11.5%,на тютюневи изделия - с 10.4%. Увеличение има в химическата индустрия - с 6.2%, при производството на текстил - с 2.7%, на облекло - с 1.4%. Сравнението с година по-рано сочи спад в добивната промишленост с 15.6%, в преработващата промишленост - с 6.0%, в енергетиката - с 1.1%.

Най-големият соларен парк в България, Източна Европа и на Балканите, способен да захранва 96 хиляди домове, вече е факт у нас. Той се намира в село Априлци, край Пазарджик. Инсталирани са над 824 000 фотоволтаични модула с обща мощност от 400 MW, а до края на май 251 мегавата са работещи, докато останалите са в процес на тестване и ще имат активиране. Това съобщава китайският производител на слънчевите панели за проекта Huasun Energy. Компанията, работеща по проекта, е "Инерком", която има споразумение с китайската компания за доставка на панели. Проектът в Априлци е най-големият в света хетеропреходен соларен проект (HJT, който съчетава висока ефективност с опростен дизайн). Този тип панели HJT имат по-добра ефективност при слаба светлина, като например при облачно време или при залез. Панелите в соларен парк Априлци не са разположени на юг, а изток-запад. Ето защо централата има по-висока продукция сутрин и вечер и по-ниска следобед. Това помага да се избегне именно обедният пик на производството, когато борсовите цени на електроенергията са най-ниски. В момента проектът Априлци надхвърля първоначалните прогнози за производство с над 30%. Монтажът на панелите е на височина 2,2 метра, което се отличава от повечето соларни паркове, т.е. под тях може да се минава лесно, ако са в хоризонтално положение. Разстоянието между редовете от панели е над 12 метра, за да няма засенчване на панелите, което позволява използването на земята дори и за земеделски цели.

Една година строителство и 13,5 млн. лв. инвестиции без ДДС – толкова струва на Делита Трейд изграждането на новата й логистична база. Тя бе официално отворена в края на май тази година, като постепенно влиза в работен ритъм. Делита Трейд се занимава основно с внос и дистрибуция на хранителни стоки, предимно на температурен режим. Изграждането на базата започва през април 2023 г. и трае около година. Главен изпълнител на проекта е Микс Кънстръкшън. Разгърнатата застроена площ е 4500 кв.м, а складовата – 3000 кв.м. Всички складове помещения са разположени на първия етаж на сградата. „В базата имаме помещения с различен температурен режим, разяснява Димитър Драгов, съдружник и изпълнителен директор във фирмата. – В зоната на -22°С (за замразени продукти) разполагаме с 2100 палетоместа. В склада на +4°С (за месни и млечни продукти) имаме около 1000 палетоместа, а още толкова са в зоната без температурен режим (брашна, консерви и др.). Най-малко са палетоместата в склада с температура от 0 до 2°С – около 30, като там съхраняваме само високостойностно охладено говеждо месо.» На втория етаж е изградено производствено помещение за преопаковане на колбаси, сирена и транжорна за меса, с площ от 750 кв.м. За новия склад са закупени складови машини Toyota от Евромаркет – електрически колички, стакери и два ричтрака. Всички са с литиево-йонни батерии, а някои машини са оборудвани за работа при нискотемпературен режим. В това число и един от ричтраците с височина на повдигане 9,6 м. Той е със затворена отопляема кабина, с подгрев на стъклата и седалката, защита на покрива и др. екстри, които позволяват на оператора да работи и по тениска в склада за съхранение на дълбоко замразени продукти. Източник: logistika.bg

„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД ще изгражда фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/. Съоръжението, което ще разполага и с инвертори за преобразуване на електрическия ток, ще е на територията на Отоплителна централа „Пловдив – Юг“, на бул. Кукленско шосе № 5. Инсталацията ще осигурява собственото електрозахранване на обекта. Имотът върху който ще бъдат изпълнени всички дейности е собственост на дружеството инвеститор. Произведеният ток ще покрива собствените нужди на площадката на ОЦ „Пловдив-ЮГ“, а останалата електрическа енергия ще се подава към електроразпределителната мрежа за продажба на свободен пазар. Фотоволтаичната централа се предвижда да бъде с мощност 80 kWp и съгласно проектните прогнози производството на електроенергия ще бъде в размер на 105 850 kWh за година. Очакваното използване на произведената електроенергия за осигуряване на собствените нужди на инсталациите в ОЦ „Пловдив – Юг“ е в размер на 85 790 kWh за година или 81% от общото произведено количество. Излишните количества ел.- енергия ще се подават в мрежата. От ЕВН изчисляват, че в резултат от реализацията на ФЕЦ, ще се спестяват 51,4 тона емисии на въглероден диоксид /CO2/ годишно. Фотоволтаичните панели ще бъдат монтирани върху наземно разположена, статична, носеща конструкция, която ще осигури устойчиво закрепване и оптимална позиция за работа. Общата площ върху която ще бъде разположена фотоволтаична електроцентрала е около 450 квадратни метра.

Комисията за финансов надзор (КФН) е издала лиценз на новоучредено дружество със специална инвестиционна цел, което предстои да осъществи първично публично предлагане на акции (IPO) на Българската фондова борса (БФБ). Дружеството „Те-Трейд Инвест“ АДСИЦ, учредено на 23 ноември 2023 г., ще предложи на инвеститорите 200 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции, с право на глас, с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка. С набраните приходи компанията ще придобие от свързано дружество оставащите идеални части от терен с площ малко над 3 дка в „Малинова долина“, София, значителна част от който вече притежава. Теренът е предназначен за жилищно строителство. „Те-Трейд Инвест“ АДСИЦ е учредено на 23 ноември 2023 г. „Те-Трейд Груп“ ООД притежава 95% от акциите на АДСИЦ-а, като Димитър Бойчев Начев и Радослав Златков Марчев са съдружници с по 50% в компанията. И двамата са в съвета на директорите на дружеството със специална инвестиционна цел заедно с Галина Петрова Димитрова-Георгиева. Димитър Начев е изпълнителен директор на АДСИЦ-а. Останалите 5% от бъдещото публично дружество се притежават от „Грийн Пропърти Сървисиз“ ООД, в което съдружници са „ЕНЕРГРИЙН“ ЕООД, „Уелфеър Инвестмънтс“ АД, „Ди Ти Ай Солюшънс“ ООД, Мариана Георгиева Георгиева и „Ди Еф Ес Риъл Истейт“ ЕООД. „Те-Трейд Инвест“ е сключило предварителен договор за покупка на недвижим имот, представляващ 342/410 идеални части от терен с площ 3 дка. Договорът е със свързаното „Малина Проджект“ ЕООД, представлявано от изпълнителния директор на АДСИЦ-а Димитър Бойчев Начев. Стойността на сделката е 475 хил. лева, като вече са платени 450 хил. лева. Намеренията на ръководството на емитента са да използват основната част от набраните средства по предлаганата емисия акции за закупуване на останалата част от идеалните части на недвижимия имот, предмет на предварителен договор за покупка, като по този начин дружеството ще притежава всички 3 028 кв. м. от него.

Министерският съвет предлага на Народното събрание да закрие частното Европейско висше училище по икономика и мениджмънт в Пловдив (ЕВУИМ). Решенията за откриване, преобразуване или закриване на университети се вземат именно от парламента. След като проектът бъде гласуван от депутатите, както се очаква, университетите в България - държавни и частни - ще намалеят официално от 52 на 51. Първоначално частното висше училище е създадено като Европейски колеж по икономика и управление (ЕКИУ) с решение на Народното събрание от 2001 г. През 2015 г. е преобразувано и преименувано на Европейско висше училище по икономика и мениджмънт-Пловдив (ЕВУИМ), като специализирано частно висше училище в областта на приложната икономика, бизнеса и управлението. През 2017 г. то е получило институционална акредитация (с оценка 7.95) за срок от 5 години, валидна до 2022 г. През 2020 г., с официално писмо, ректорът на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт е информирал Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА)., че Академичният съвет е взел решение да отправи искане към учредителя за закриване на частния университет. На 4 май 2022 г. валидността на институционалната му акредитация е изтекла. През януари 2024 г. е изтекла и програмната акредитация на двете професионални направления, в които има право да обучава - администрация и управление и икономика.

Почти 90% от годишното търсене на батерии в ЕС трябва да бъде задоволено от местни производители, което означава производствен капацитет от поне 550 гВтч до 2030 г. Това се казва в новия закон за индустрия с нулеви емисии (Net zero industry act), който беше приет в Брюксел през май. За миналата година са инсталирани само 22 гВтч батерии (без електромобили), които отгоре на всичко не са произведени в Европа и изгледът това да се промени скоро не е добър. Един от големите проблеми на Европа, когато става въпрос за Зеления преход - всички ключови технологии като панели, батерии, модули, инвертори се внасят. Концепцията на Европа да развива сектора за батерии и да се конкурира с Китай е все по-трудно постижима. Символът на европейския сектор за системи за съхранение на енергия е шведският стартъп Northvolt, който развива натриево-йонни батерии - нова технология, за която се счита, че може да конкурира литиево-йонните батерии, които се използват в смартфоните, електромобилите и хибридните централи. Но компанията е  раздирана от финансови и бизнес проблеми в последно време, което поставя съществуването й. Само в рамките на месеци Northvolt, която има поръчки за батерии за над 50 млрд. длр. (което се равнява почти на БВП-то на България) загуби огромен договор с немския автомобилен концерн BMW, a новите планирани заводи в Европа и Северна Америка ще бъдат забавени заради стагнация в развитието на компанията. Преди няколко месеца Northvolt, която е на практика основната грийнтех (greentech) надежда на ЕС, получи държавна помощ от Германия в размер на милиард евро и набра 5 млрд. евро. дългово финансиране (общото финансиране на компанията възлиза на 15 млрд. евро). Резултатите обаче не са толкова добри, тъй като флагманът на европейския батериен сектор отчита загуба от над 1.1 млрд. длр. за 2023 г., а производството въобще не върви.  Проблемът при бизнеса с батерии в Европа всъщност е много по-дълбок. Редица регионални и международни компании отказват да правят заводи на континента или самото производство не отговаря на прогнозите. Според FT PowerCo отделът за батерии на Volkswagen е отложил за неопределено време миналата година решението за изграждане на четвърти завод за батерии в Европа, след като през 2021 г. се зае да построи шест такива до 2030 г. Компанията подобно на BMW трябва да се превърне в един от лидерите при електромобилите и да изтласка влиянието на BYD. Китайски компании като Svolt, също се отдръпват от Европа. Според FT отказът преди седмици от плановете си да построи завод за батерии в Германия се позовава на несигурността при планирането, тарифите и субсидиите, както и загубата на водещ клиент. ACC, съвместен бизнес за батерии на Mercedes и Fiat, също е спрял работата си по нови фабрики в Германия и Италия. Най-голямата причина за забавянето е стагнацията на пазара за електромобили. Спрямо миналата година ръстът в продажбите е по-нисък, а масово компаниите отдръпват прогнозите си за продажби в следващите години. Според данни на CRU 50% от сегашните производствени капацитети за батерии в Европа могат да останат неизползвани заради зараждащия се проблем. В същото време този процент в Китай е 29% заради развитието на новите LFP батерии, които просто са по-изгодни и Европа не може да достигне тяхната себестойност. Приходите на Northvolt се покачват с 20% до 128 млн. долара, но изобщо не могат да покрият огромните разходи на компанията, която има няколко опериращи завода и са планирани нови в Канада и Швеция. На фона на поръчките за над 50 млрд. долара, регистрираните продажби доказват, че не е ясно каква е перспективата пред компанията да се превърне в европейската фабрика за батерии.  Батериите имат ключова роля не просто за електромобилния сектор, но и за енергийния, в който се очаква системите за съхранение на енергия съвсем скоро да навлязат на пазара и да обират свръхевтината енергия на соларите. Натриево-йонните батерии въобще не са пазарен вариант за тях и това е показателно от първата инвестиция в хибриден проект у нас, която разчита на китайски батерии. "Исторически се приема, че използването на литиево-йонни батерии за по-големи периоди като 6-8 часа не е икономически рентабилно. Само че през последната година голямата конкуренция между китайските компании намали цената на технологията, създавайки реални предпоставки литиево-йонната батерия да е решение и за тези, които търсят по-голям капацитет като часове. Вече има реални проекти в Китай за такива батерии, което пък кара другите технологии да изостават още повече", разказа Сюзън Тейлър от SP Global . В световен план търсенето на литиево-йонни батерии както за електромобили, така и за стационарни системи за съхранение достигна около 950 гВтч през миналата година. Капацитетът за производство на такива в световен мащаб е повече от два пъти по-висок, което означава, че вероятно още дълго време предлагането ще зависи от фабрики извън ЕС и страните членки трудно ще се конкурират с по-ниските цени в Азия.

Федералният резерв на САЩ обмисля промяна в правилата, която може да освободи милиарди долари капитал на осемте най-големи банки в страната, съобщава "Ройтерс". Става дума за т.нар надбавка за глобално системно важните банки - допълнителен капиталов буфер, въведен през 2015 г. с цел да обезпечи сигурността на кредитните институции. Става дума за изключително престижна група с участието на JPMorgan, Citigroup, Bank of America, Wells Fargo, Goldman Sachs, Morgan Stanley, Mellon и State Street. Фед може да промени коефициентите, останали от преди 9 години (и базирани на още по-стари данни), по начин, който по-добре отговаря на големината на банките спрямо световната икономика. Това, на свой ред, ще се отрази на буферите им. Те са общо 230 млрд. долара през първата четвърт на 2024 г. Даже само половин процент корекция би означавал милиарди, които могат да се върнат в икономиката, твърдят банките. От години те настояват за промяна в капиталовите изисквания, но едва в последно време има развитие по този въпрос. Една от причините е контекстът около въвеждането на надбавката - тя беше замислена по време на глобалната финансова криза през 2008-2009 г. Тогава даже големи банки се оказаха изправени пред сериозни изпитания. Регулаторите даже и в момента имат планове за по-високи и съобразени с рисковете изисквания за резервите на големите банки, които на свой ред активно лобират срещу промени в тази посока. Според някои от източниците на "Ройтерс" коригирането на коефициентите за най-големите играчи може да е начин Фед да смекчи удара и да намали риска от рязко затягане на кредитирането. Така или иначе, окончателното решение все още не е взето, а вероятно то ще бъде съпроводено и с обществено обсъждане през следващите месеци.

Най-скъпият за Централна Азия Аквапарк ще бъде построен в Узбекистан и пуснат в експлоатация през 2027 г. Стойността му е 300 млн. USD. The Grand Serai ще включва набор от съоръжения от световна класа, включително воден парк за всички сезони, покриващ 20 хектара от общо 28 хектара, на който ще бъде разположен парка. Освен него ще бъде изграден и увеселителен парк. Комплексът ще включва още хотел, търговска галерия, ресторанти и заведения за хранене. Една от характеристиките на комплекса ще бъде развлекателна плажна зона с изкуствено море. До 2030 г. комплексът ще обслужва 6,7 милиона души годишно. Тези оценки са направени въз основа на анализ на потенциална аудитория, живееща на 120 минути път с кола от тематичния парк. Опитът на тематичните паркове по света показва тяхната висока доходност. Пазарът на развлекателни и тематични паркове в САЩ се очаква да нарасне от 23,77 млрд. USD през 2024 г. до 28,15 млрд. USD до 2029 г., движен от технологичните иновации, според анализаторската компания Mordor Intelligence. Например през 2022 г. Дисниленд Париж постави нов финансов рекорд, като спечели 2,4 млрд. EUR. Инвеститор на Grand Serai е 49-годишният узбекски бизнесмен Джахонгир Артиходжаев. Името му е добре известно не само в бизнес средите на Узбекистан, но и далеч извън границите му. За сравнително кратък период от време предприемачът успя да изгради бизнес, обхващащ много области, от недвижими имоти и хотели до търговия на дребно и производствения сектор. Той започва пътя си с малък бизнес, който днес включва десетки успешни предприятия, които работят не само в Узбекистан, но и в чужбина. През февруари 2024 г. Артиходжаев обяви продажбата на седем от своите компании, обяснявайки това с желанието за обновяване и съсредоточаване върху нови проекти, които го интересуват. Въпреки това той продължава да бъде основател на J-United Group, която притежава значителен брой търговски марки. Сред основните активи на бизнесмена са Akfa Group, Artel и много други. Източник: fakti.bg