София, Варна и Бургас, са регистрирали най-голям годишен ръст на цените на наемите през 2023 г. сред 59 града в Европа. Това се посочва в индекс на недвижимите имоти, съставен от одиторската компания Deloitte. Въпреки това българските градове остават сред тези на Стария континент с най-ниски цени на наемите на жилища. Бургас е лидер в Европа по ръст на наемите през миналата година със 125,8% до 6,9 евро на кв. м. Той обаче е и на второ място сред европейските градове с най-ниски наеми, като по-ниски са само в гръцкия Патра - 6,3 евро на квадрат. В София наемите на жилища са поскъпнали с 98,1% на годишна база през 2023 г. до 9,1 евро на кв. м. Българската столица е на десето място сред най-евтините градове в Европа от гледна точка на наеми на жилища. Във Варна наемите са се повишили с 66,8% за година до 7,8 евро на кв. м, като морската столица заема пето място сред градовете с най-ниски наеми, включени в индекса на одиторската компания. Най-скъпият град за наем на жилище в Европа е Лондон, където цените достигат 33,8 евро на кв. м. Следват Дъблин с 31,5 евро на квадрат и Париж с 31,3 евро на кв. м. В още десет други града наемите са по-високи от 20 евро на кв. м – Барселона, Амстердам, Осло, Мадрид, Голям Лондон, Копенхаген, Трондхайм в Норвегия, Мюнхен, Галуей в Ирландия и Берген в Норвегия.

По оперативни данни, към 1 август 2024 г. жътвата на пшеница, ечемик и маслодайна рапица е приключила в почти цялата страна. Добивите са над миналогодишните. При близо 99% реколтирани площи, продукцията от пшеница възлиза на около 6,4 млн. тона. Тези количества са с 3,4% над нивото отпреди една година, поради повишения среден добив от декар. Съществено по-големият размер на засетите площи с ечемик за реколта 2024 допринася за ръст на производството от около 40% на годишна база. Причината за това обаче не са по-лоши добиви, а свиване на площите. Произведените до момента количества маслодайна рапица и ръж остават под миналогодишните, съответно с 22,3% и с 5,7%. Тази година кампанията по прибиране на реколтата от маслодаен слънчоглед стартира по-рано от обичайното. При царевицата за зърно ситуацията е идентична. След 15 август се очаква стопаните масово да извършват приирането на слънчогледа и царевицата. По данни на МЗХ, при ожънати 7 742 ха, до момента са добити около 9,5 хил. тона от маслодайния слънчоглед. На годишна база се отчита и минимално намаление в площите за реколтиране на маслодайната култура с 0,3%.

Доставчикът на телекомуникационни и медийни услуги в Югоизточна Европ "Юнайтед груп" (United Group), който в България притежава "Виваком", обяви че е завършил следващата стъпка в процеса по обединяването на всички ТВ платформи за сателитна телевизия за крайни клиенти (DTH) в региона. Като част от процеса по консолидацията за единствен доставчик на сателитен капацитет е избрана "Еютелсат Груп" (Eutelsat Group), която разполага с 35 геостационарни сателита и съзвездие от над 600 сателита в ниска околоземна орбита, чрез които предлага свързване и излъчване в цял свят. Пълният преход към сателитна телевизия от следващо поколение и доставка на капацитет през две от сателитните позиции на "Еютелсат" се предвижда да приключи до края на 2025 г. Консолидацията ще включва също така еднакви приемници (STB) и система за достъп CAS, един размер приемни клиентски антени и една наземна сателитна станция за излъчване на съдържание. Този ход ще позволи сателитната телевизия от следващо поколение на United Group да достигне до аудитория от 40 милиона души чрез Telemach, NOVA, Bulsatcom, VIVACOM, SBB и Total TV в 8 държави - Гърция, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Словения, посочват от компанията.

Най-скъпата единична пътна поръчка, която е пускана от няколко години насам - за южния обход на Бургас, привлече общо седем кандидати, сред които са някои от най-големите пътни строители. Тази седмица бяха отворени офертите в търга за трасето, което ще преминава през езерото Вая, дълго е близо 3.5 км и струва прогнозно 140 млн. лв. без ДДС. Въпросният участък е част от предвиденото трасе на бъдещия т.нар. далечен обход на Бургас, който ще свързва завършеният миналата година северен обход с път I-9, т.е. пътя за Созопол и Царево. Целта е да се изведе напълно транзитното движение извън града. Средствата ще се осигуряват поетапно чрез държавния бюджет, като има и общинско съфинансиране. Един от кандидатите в този търг за обход на Бургас - "Инфра експерт" участва в обединение с русенската "Пътинженеринг", която отговаряше за поддържането на пътища в русенска област, но и че в съвета на директорите е бившият шеф на АПИ от времето на ГЕРБ Лазар Лазаров. Собственик на "Пътинженеринг" е бизнесменът Григор Иванов, който притежава и други строителни компании като "Пътинженерингстрой-Т' и "Пътни строежи - Велико Търново". "Европейски пътища", която в миналото се казваше "Пътища Пловдив" и беше собственост на свързания с БСП бизнесмен Георги Гергов, също участва самостоятелно в обществената поръчка. Тя е свързана с "Грома холд", тъй като официалният мажоритарен собственик на "Европейски пътища" е Анна Савева, чийто син Христо пък притежава "Грома". Следващият участник е необичайно обединение - "Трейс груп холд" подава оферта заедно с "Джи пи груп". Следващият кандидат е от обединение на свързани компании - "Геострой" и "Пътстрой", които са част от групата "Геотехмин" на Цоло Вутов. "Нивел строй" е пуснала оферта заедно с "Геоплан кънстръкшън". Официално "Нивел" е собственост на Велко Руйков, а от 2022 г. управител е Йордан Йорданов. Седмата оферта е на шуменската "Автомагистрали Черно море", която строеше част от магистрала "Хемус" между Шумен и Търговище. Мажоритарен собственик на фирмата е шуменският бизнсмен инж. Димо Димов. Компанията участва заедно с "Виа про инженеринг" и "Ий Кей Джей България кънсълтинг енджиниърс".

Насищането на пазара с молове в България доведе до развитието на ритейл паркове, които са подходящи и за по-малките населени места. Park Lane Developments и Mitiska REIM обявиха намерение за създаването на съвместно дружество за развитие на търговски паркове в България. Park Lane Developments е компания, която изгражда, развива и управлява офисни, ритейл и логистични недвижими имоти висок клас в България и Централна и Източна Европа. Mitiska REIM е европейски специализиран инвеститор в търговски имоти и стъпва за първи път на българския пазар. Park Lane поема оперативното управление на бизнеса в България и планира да развие и отвори първоначално 5 търговски парка през следващите 5 години. В момента инвеститорите работят активно по няколко проекта, разположени в гъсто населени жилищни райони, съобщават от дружеството. Търговските паркове се основават на концепцията за удобно пазаруване - лесен достъп, голям безплатен паркинг, разнообразни търговци, предлагащи широк спектър от продукти и услуги, фитнес, заведения за хранене. През април компанията е придобила първия за портфолиото си парцел в столичния квартал "Хаджи Димитър" (ул. "Резбарска" 7), където ще бъдат изградени магазини с обща отдаваема площ над 14 хил. кв.м. Супермаркет "Лидл" ще отвори втория си обект за жк "Хаджи Димитър" в търговския парк. Над 20 магазина ще бъдат част от проекта и ще предлагат разнообразни стоки и услуги,. Проектът се разработва от дизайнерско студио Planning на арх. Илиян Илиев, а надзорът е поверен на MMV Engineering. Правен съветник е Wolf Theiss Bulgaria.

Търговията с облигации, акции на алтернативен пазар на Българската фондова борса (БФБ) и други инструменти формира почти три четвърти от оборота на борсата през юли 2024 г. Общият оборот на БФБ през миналия месец достига малко под 107,8 млн. лева, като се увеличава с над 26% в сравнение с предходния месец юни. За периода януари-юли оборотът нараства със 77% в сравнение с януари-юли 2023 г. От общия оборот малко над 71%, или почти 77 млн. лева, се формира от т.нар. други. Малко под 10%, или 10,7 млн. лева, е от пазар beam, над 7%, или 8,1 млн. лева, от сегмент „Стандарт“, а малко под 7%, или 7,2 млн. лева, от търговията с чуждестранни акции. На БФБ през юли са се сключили 6406 сделки, което е с 14,6% по-малко в сравнение с юни. За периода януари-юли сделките се увеличават с над 31% в сравнение с януари-юли 2023 г.

През миналата година държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" все пак е завършила на печалба от 57 млн. лв., но до голяма степен това се дължи на първите месеци на 2023, когато цените на електроенергията все още бяха високи. Спрямо година по-рано обаче има близо 20-кратно понижение на финансовия резултат, тъй като за 2022 г. беше отчетена печалба от почти 1.2 млрд. лв. Приходите от продажби на електроенергия намаляват с 64% и са 1.4 млрд. лв. в сравнение с 4 млрд. лв. за предходната година. От една страна, има драстичен спад в производството на електрическа енергия, а от друга - по-ниски продажни цени. През 2023 г. компенсации се изплащаха за всички разходи на 200 лв./мВтч, а сега бяха въведени нови правила за таван от 180 лв./мВтч. В същото време ТЕЦ "Марица-изток 2" се нуждае от поне 280 лв./мВтч, за да излезе на плюс. Общият размер на пасивите на дружеството през 2023 г. е 248 млн. лв. при 579 млн. лв. за същия период на предходната година. От тях най-значително са намалели търговските задължения, които вече са 66 млн. лв. на фона на 315 млн. лв. за 2022 г. Сериозно намаление има и при задълженията към т.нар. свързани лица, които за 2023 г. са 37 млн. лв. (при 142 млн. лв. за 2022 г.). През 2023 г. са продадени 3 269 529 мВтч електроенергия, като за предходната 2022 г. реализирания ток е бил 8 406 339 мВтч, или над два пъти повече. На свободния пазар са реализирани 72% от всички продажби на дружеството. През първото тримесечие 2024 г. общият размер на приходите от оперативна дейност са 287 млн. лв. при отчетени за същия период на м.г. 768.9 млн. лева (или спад от 62.5%). Различното сега е, че вече почти всички приходи на дружеството вече идват от домакинствата и държавата, а не от борсата - става дума за 97.8% от постъпленията от основната дейност. Разходите за дейността на дружеството през 2023 г. намаляват до 1.3 млрд. лв. при 2.7 млрд. лв. за предходната година, показва още отчетът. Най-сериозното перо отново е по плащанията за емисии парникови газове, които през 2023 г. са в размер на 681 млн. лв. при 1.7 млрд. лв. година по-рано, като това е резултат от намаленото производство. На фона на намаляващата работа разходите за персонала на ТЕЦ "Марица-изток 2" са се увеличили, като през 2023 г. те са 152 млн. лв. на фона на 138 млн. лв. година по-рано. В това перо са включени и разходите за пенсиониране, но в случая увеличението идва основно по линия на заплати и възнаграждения (101 млн. лв. през 2023 г. при 90 млн. лв. за 2022 г), както и по перото разходи за социални надбавки и помощи (16 млн .лв. при 12 млн. лв. година по-рано). Едно от обясненията е, че в централата работят с 23-ма души повече от 2022 г., или общо 2318.

„Еврохолд България“ АД увеличава значително оперативната си рентабилност през първите три месеца на тази година при по-ниски общи приходи. Между януари и март холдингът утроява печалбата си преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) до 108.23 млн. лв. „Еврохолд“ генерира приходи от приблизително 696.6 млн. лв., което е 17.9% на сто по-малко от първото тримесечие на миналата година. Компанията реализира печалба преди данъци от продължаващи дейности в размер на 49.36 млн. лв., а крайният нетен финансов резултат за периода е 44.89 млн. лева. Нетната печалба е по-малка от тази през първите три месеца на 2023 г., но тогава се включваше и резултат от вече преустановена дейност. Застрахователният бизнес на „Еврохолд“, който оперира чрез „Евроинс Иншурънс Груп“ АД акумулира печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) и нетна печалба в този сегмент в размер на съответно 8.76 млн. лв. и 3.71 млн. лв. при отчетена загуба за същия период на миналата година. Групата развива дейност в общо 12 държави в Европа, включително и в Румъния чрез българското си дъщерно дружество – ЗД „Евроинс“ АД, и съгласно разпоредбите на ЕС за свобода на предоставяне на услуги (FoS). Енергийният бизнес на „Еврохолд“, който оперира под бранда „Електрохолд“, се представя стабилно на фона на тенденция на по-ниски цени на електроенергията за бизнес потребителите на свободния пазар и силни резултати през същия период на миналата година. Оперативната печалба на холдинга в енергийния сегмент намалява с 8.3 на сто до малко над 100 млн. лв. при спад на приходите от 21.5% до 570.65 млн. лева. „Еврохолд България“ АД е водеща енергийна и финансова група с дейност в региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Акциите й се търгуват на фондовите борси в София и Варшава. „Еврохолд“ е собственик на „Електрохолд“ – водещата електроенергийна група в България, която притежава най-големия дистрибутор, доставчик и търговец на електроенергия в страната. Тя има над 3000 служители и обслужва почти 3 млн. потребители.

Люба Георгиева Павлова е вписана като изпълнителен директор на “Алианц Банк България” . След промяната банката ще се представлява заедно от всеки двама от изпълнителните директори – Йоанис Коцианос, Георги Костадинов Заманов, Христина Маринова Марценкова и Люба Георгиева Павлова, както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста – Евгения Александрова Александрова. Основен акционер в банката е “Алианц България Холдинг” АД. Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с ISIN BG2100003230, издадена от “Алианц Банк България”. Тя е в размер на 39 500 000 евро разпределена в 395 броя всеки с номинална стойност от по 100 000 евро. Срокът на облигациония заем е 48 месеца с падеж на 30 март 2027 година. Акумулираните средства от емисията се използват за финансиране на кредитната дейност на банката.

Производителят на детски храни „Слънчо“ АД увеличава приходите и печалбата за първата половина на 2024 г. в сравнение с първата половина на 2023 г. Приходите от дейността към края на юни 2024 г. възлизат на над 3,8 млн. лева в сравнение с близо 3,5 млн. лева към края на юни 2023 г., или с почти 10% повече на годишна база. Дружеството отчита 6% ръст на разходите за полугодието до над 3 млн. лева в сравнение с 2,9 млн. лева за полугодието на 2023 г. „Слънчо“ отчита близо 700 хил. лева нетна печалба за полугодието в сравнение с 551 хил. лева година по-рано, което е с почти 26% повече на годишна база. Нетната печалба на акция възлиза на 0,22 лева при 0,17 лева година по-рано. В последната година акциите на „Слънчо“ поскъпват с над 36%, а пазарната капитализация на дружеството достига 32 млн. лева.

През 2023 г. в ЕС са събрани 48,3 милиона тона картофи, което е леко увеличение в сравнение с 2022 г., когато са събрани 47,5 милиона тона, сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат. Налице е обаче дългосрочен спад в реколтата от картофи - нивото на производство през 2023 г. е с 27,9 милиона тона по-малко в сравнение с 2000 г., което се равнява на спад от 36,7 на сто. На национално ниво Германия е най-големият производител на картофи в ЕС през 2023 г. (11,6 милиона тона, 24 на сто от общото количество в ЕС), следвана от Франция (17,9 на сто) и Нидерландия (13,4 на сто). Заедно тези три страни представляват по-голямата част (55,4 на сто) от събраната реколта от картофи в ЕС през 2023 г. България е в дъното на класацията със 119 600 тона за 2023 г. След нея са само Кипър, Естония и Словения. През 2020 г. в ЕС е имало 9,1 милиона ферми, от които 1 милион са произвеждали картофи. През 2020 г. 25 000 ферми в ЕС са произвеждали картофи по методите на биологично производство. Това представлява само 2,5 на сто от всички ферми, произвеждащи картофи. Австрия има най-висок дял на ферми, произвеждащи картофи по биологичен начин (25,6 на сто).

Инвестиционният холдинг на Уорън Бъфет - Berkshire Hathaway, увеличава притежанията си на американски краткосрочни държавни облигации. В края на второто тримесечие дружеството е държало 234,6 милиарда долара в краткосрочни съкровищни ​​бонове, издадени от Управлението за федерален резерв (Фед) на САЩ, което е с 81 процента повече, отколкото приблизително 130-те милиарда долара в ценни книги, които притежаваше в края на 2023 г., предаде Си Ен Би Си. Облигациите, държани от холдинга също така надминават значително по обем тези, притежавани от Фед, които към миналата седмица възлизаха на 195,3 милиарда долара. Покупките на холдинга на Бъфет са отражение на невъзможността да се придобиват ценни книги с безрискова норма на възвръщаемост от 5 процента, предлагана от държавните облигации. Някои инвеститори обаче се опасяват, че американският предприемач смята, че американския фондов пазар се е влошил. Преди Бъфет е набирал средства, когато е виждал малко атрактивни възможности за инвестиране поради завишени пазарни оценки. Краткосрочните държавни облигации, с падеж 1 месец, носят доходност от 5,33 процента, за тези с падеж 3 месеца доходността е 5,22 процента, а за 6-месечните облигации - 4,95 процента. Очаква се тези лихви да генерират безрискови печалби от около 12 милиарда долара годишно за Berkshire Hathaway, или тримесечни печалби от около 3 милиарда долара. На годишното събрание на акционерите на Berkshire Hathaway през май Бъфет нарече съкровищните бонове "най-сигурната инвестиция, която съществува".

Централната банка на Китай тайно купува злато, въпреки уверенията в противното. Това е породено от страховете от поевтиняване на долара. Според анализатора на Gainesville Coins Ян Ньовенхейс златото се купува в Лондон от западни банки, които сами го доставят в Китай. Ньовенхейс установи, че предлагането на злато на китайския златен пазар надвишава търсенето и "косвени доказателства“ го накараха да заключи, че "излишъкът е най-малко 400 тона“. Този излишък на китайския пазар на злато не е закупен от PBOC през Шанхайската борса, а "беше внесен в кюлчета от 400 унции от Обединеното кралство и тайно закупен от Народната банка на Китай“. Експертът е направил изводите си въз основа на анализ на данни от митниците на Обединеното кралство. Те показват, че през май НБК "продължи да купува злато в размер на 53 тона“. Това е така, защото в митническите данни, които минават през Международната статистика на търговията със стоки (IMTS), цялото отчетено злато е "немонетарно“, което означава, че не е собственост на парични власти като централни банки. В правилника на ООН за IMTS се посочва, че монетарното злато се третира като финансов актив, а не като стока от митническите власти, така че транзакциите, които го включват, трябва да бъдат изключени от IMTS. В момента, в който банките изпратят златото от Обединеното кралство, то се превръща в "непарични кюлчета“, но когато пристигне в Китай, то се монетизира (сменя собствеността) и се поставя в трезорите на НБК, вероятно в Пекин. Тази стратегия позволява на НБК да занижи своите покупки на злато, за да охлади пазарите и да продължи да добавя злато към своите резерви на по-ниски цени, пише авторът. Ньовенхейс смята, че от началото на войната в Украйна, когато в началото на 2022 г. Западът замрази валутните резерви на Централната банка на Руската федерация в размер на 300 милиарда, Обединеното кралство започна да изнася кюлчета от 400 унции за Китай в огромни обеми и това не е случайно. "Оттогава Китай пое контрола върху цените на златото от Запада и наруши корелацията на цените на златото с "реалните лихвени проценти“ (доходността на десетгодишните облигации)“, пише авторът. Според анализатора няма причина Китай да спре да купува злато поради необходимостта от диверсификация на своите валутни резерви. Народната банка на Китай също купува злато от Швейцария и други страни - потоци, които могат да бъдат включени или изключени от митническите отчети, но Ньовенхейс няма достъп до тези данни. През март той разкри таен запас от злато, който НБК ще държи, като каза, че може да натрупа повече от 5300 тона, за да се подготви за предстоящото обезценяване на щатския долар.