Ритейл парковете са ключов двигател на пазара на търговски площи в България през изминалата 2023 година. За периода бяха изградени и въведени в експлоатация 18 обекта с обща площ от 174 000 кв. м - ръст от 130% спрямо предходната 2022 година, показват данните на консултантската компания за бизнес имоти Cushman&Wakefield Forton. Инвестиционните сделки с бизнес имоти са на обща стойност 190 млн. евро, които са приключени в България през 2023 г. Най-голям дял - малко над 50% от този обем, се падат на офис площите, следвани от хотелите и търговските площи. През 2023 г. в страната са отворили общо 220 000 кв. м нови магазини в шопинг центрове и ритейл паркове. От тях около 80% са концентрирани в ритейл парковете. В началото на тази година в строеж са нови 5 ритейл парка с обща площ 77 000 кв. м, а други 20 000 кв. м са разширения на частично отворили съоръжения. В процес на планиране са още 7 парка с площ 95 000 кв. м. След леко покачване през второто тримесечие, наемните нива на главните търговски улици в големите градове се стабилизираха и останаха непроменени до края на годината. Бул. Витоша в София приключи 2023 година с наемни нива около 54 евро/кв. м, спрямо 53 евро/кв. м преди година. В основните търговски центрове в София нивата достигнаха 37 евро/кв. м спрямо 35 евро преди година. При ритейл парковете, в началото на годината бе отчетено леко покачване, което бе последвано от стабилизация в следващите три тримесечия. Нивото на наемите в ритейл парковете към края на 2023-та година е около 11 евро/кв. м спрямо 10.50 евро преди година. Обемът на наемните сделки за офис площи в София достигна 181.7 хил. квадратни метра, което връща пазара към нивата от предкризисните 2018-2019 г. С под 15 000 кв. м новозавършени сгради в столицата, 2023 г. е една от рекордно слабите като нови офис проекти в историята на офис пазара. През последното тримесечие на 2023 г. данните на Cushman&Wakefield Forton показват 15.6% свободни площи клас А и Б на софийския пазар. София завършва 2023 г. с общ обем от 2 млн. кв. м модерни складови и логистични площи. През последните 12 месеца са завършени 268 000 кв. м нови площи, докато за цялата 2022 г. общата площ на всички нови проекти е едва 122 000 кв. м. По данни на Cushman&Wakefield Forton основната концентрация на нови обекти e в зоните на Божурище на запад и Елин Пелин в посока изток. По предварителни данни на Cushman&Wakefield Forton в строеж в София са проекти с обща площ от 293 хил. кв. м, от които за отдаване под наем са едва 16%. Цените на новопостроени първокласни складови площи в рамките на Околовръстния път на София се очаква да бъдат в диапазона 5.40-5.90 евро/кв. м. За имоти извън Околовръстното шосе нивата ще варират между 4.9 и 5.40 евро/кв.м.

Столична община и фирма Център за градска мобилност ще трябва сериозно да преосмислят философията си за платеното паркиране, ако наистина очакват то да продължи да се разширява извън центъра и кварталите, в които вече е въведено. Хората от пореден квартал отхвърлиха офертата на ЦГМ в района им да се въведе почасово паркиране за прииждащите коли, а те да минат на платен абонамент, за да спират в близост до домовете си. Общественото обсъждане в ж.к. "Гоце Делчев" показа категоричен превес на противниците на зелената зона спрямо привържениците й. Голяма част от софиянци виждат в платеното паркиране единствено данък, който пълни касата на общината, но не носи нищо на данъкоплатците, а вида, в който Столична община прилага зелената зона, тя не е полезна за тях. Зелената зона се разшири в ж.к. "Яворов" и в нова част от "Иван Вазов", както и в нова част от Зона Б-19. След това обаче платеното паркиране бе отхвърлено в "Редута", "Изгрев" и в "Стрелбище", като аргументите бяха сходни на тези в "Гоце Делчев". Синята и зелената зона се появиха в града преди близо 20 г. с ангажимент събирането на пари да се съчетае с инвестиции в квартални паркинги и ремонт на тротоари. За това време пари започнаха да се събират в значителни количества, ЦГМ заприходява десетки милиони, но за тези 20 г. общината е построила само един етажен и един открит паркинг. И двата са в район "Надежда" и бяха открити през последния мандат на Фандъкова няколко дни преди изборите есента. Етажният се стопаниства от "Софийски имоти", а другият - от ЦГМ. Цените в първия са сходни с тези на частен гараж - 100 лв. на месец за покрито място и 90 лв. за открито. На общественото обсъждане в "Гоце Делчев" хората поискаха общината първо да построи поне един етажен паркинг в квартала им като местата във все още неродения паркинг да са в режим на зона, т.е по 100 лв. на година, а не като в частен обект. ЦГМ събира пари за услуга, която все по-трудно предоставя. Общинската фирма е продала на живеещите в идеалния и широкия център повече винетни стикери, отколкото са паркоместата. "Рекордьор" е карето между бул. "Витоша", "Евлоги и Христо Георгиеви" и "Граф Игнатиев", в която ЦГМ е прибрала такса от 2 355 клиенти, при положение че общият брой на паркоместата в участъка са 1448 или с 907 по-малко. На общественото обсъждане в "Гоце Делчев" стана ясно, че регистраните в квартала автомобили са 5601, а предвидените от ЦГМ паркоместа са 5 000. В проекта за бюджет за 2024 г. предвидените пари за нови паркинги и за ремонт на съществуващи са заложени 2,5 млн. без ДДС за довършването на буферния паркинг при метростанция "Сливница" в "Люлин", който стои полуготов от близо 20 г. Ще се строят и такива паркинги в ж.к "Левски" и в "Младост". По-малки суми са планирани за реконструкция на паркинг в "Красна поляна", за облагородяването на кална точка и превръщането й в паркинг в същия район, за ремонт на два паркинга в ж.к. "Захарна фабрика" в район "Илинден" и за облагородяването на открит паркинг във "Витоша-ВЕЦ "Симеоново" в район "Студентски". Новото мнозинство обещава и проектиране на 20 нови квартални паркинга.

"Булгартрансгаз“ ЕАД и операторът на газопреносната система на Турция "Боташ" подписаха оперативно Споразумение за междусистемно свързване за точката Странджа/Малкочлар. В споразумението са уточнени техническите условия, включително минимално предавателно налягане и качествените характеристики на природния газ, както и приложимите процедури от двете страни на точката Странджа/Малкочлар. На база договорените в документа условия, техническият капацитет на точка Странджа/Малкочлар в посока Турция-България в газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен в размер на 117 677 153 kWh/d, а в посока България-Турция - 504 138 541 kWh/d.

Kaufland България оглави класацията на Forbes България, отличаваща най-големите частни работодатели в страната. Според изследването, което оценява недържавните компании с най-много служители, ритейлърът заема първото място със своите 7410 души екип. С годишни приходи от над 2 млрд. лв. и 65 хипермаркета в цялата страна, Kaufland не само е най-големият частен работодател, но е и една от най-големите фирми в България. Компанията създава добавена стойност за над 1,63 млрд. лв. в българската икономика, като цялостният й бизнес модел допринася за разкриване и поддържане на над 40 000 работни места в страната. Само за последната година, инвестицията в обучения на служители от компанията надвишава 400 000 лв. С рекорден резултат, преди броени дни компанията получи и шестия си сертификат от независимия институт Top Employers Institute. В 8 от категориите ритейлърът покрива 100% от изискванията за грижата към служителите. Общият резултат от сертифицирането е 94% - един от най-високите в България. Класацията Forbes 1000 Employers включва всички частни (публични и непублични) компании, регистрирани в България, които имат минимум 1000 служители. В нея участват само компании, които имат над 1000 служители и не са държавни. Данните за броя на служителите са актуални към август 2023.

Националният системен интегратор „Информационно обслужване“ бе приет за член на Европейската асоциация на публичните IT доставчици EURITAS. В престижната асоциация членуват представители на най-развитите държави в Европа, сред които са Германия, Италия, Финландия, Малта, Швейцария, Дания, Холандия и Хърватия. Целта на асоциацията е да създаде трансевропейска мрежа от обществени доставчици на ИКТ услуги, които да обменят ноу-хау и най-добрите практики в областта на електронното управление, да адаптират стандартите и потенциала за надграждане на IT системите, използвани в публичната администрация. „Информационно обслужване“ стана вторият представител на Източна Европа в нея.

„Скания България“ ЕООД – София, дъщерно дружество на шведската компания, е уведомила Комисията за защита на конкуренцията за намерението си да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол чрез наем на активи, принадлежащи на „АГРИ-М“ ООД. Дейността на тези фирми е свързана с дистрибуция на нови и употребявани пътни превозни средства (ППС) за превоз на пътници и товари, индустриални двигатели, оригинални резервни части и сервизни услуги; отдаване под наем на ППС за превоз на товари и периодични прегледи и проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. Освен това те се занимават и с монтаж, проверка и ремонт на тахографи, както и продажба на електроенергия от ВЕИ. “Скания България” ЕООД е официалното представителство на шведския производител на тежкотоварни автомобили, автобуси, индустриални и морски двигатели с марка SCANIA за България. Фирмата оперира на българския пазар вече 16 години, като разполага със собствени дилъри в София, Бургас, Велико Търново, Варна и един оторизиран частен дилър в Пловдив. „АГРИ-М“ е създадена през 1990 година като е изцяло частна компания. Тя е оторизиран дилър и сервиз на камионите Skania. „Скания“ (Scania AB) е голям производител на тежки превозни средства, автобуси, камиони, влекачи, контейнеровози, самосвали, както и на дизелови двигатели с приложение в тежката индустрия и корабоплаването. Компанията е създадена през 1891 година, като основната част от компанията се намира в Сьодертеле. По-късно Scania създава подразделения и оперира в 54 държави. Компанията има и заводи за асемблиране в страни от Африка, Азия и Европа. През 2014 година Volkswagen придоби 90.5% от капитала на Scania срещу 9 млрд. щатски долара.

Напредва строителството на новия цех за кабелни снопове на "ГГ Кейбълс енд Уайърс България“ (част от световната австрийска компания Gebauer&Griller Group) в Русе. Строителството на завода би трябвало да приключи през месец март. Компанията е почнала да набира и първите си чиновници, като възнамерява последователно увеличение на личния състав до началото на серийното произвеждане през 2025 година. Инвестицията на Gebauer&Griller Group е в размер на близо 60 млн. лева.

„Сирма Груп Холдинг“ АД е изкупила обратно 1 млн. собствени акции на цена от 0,74 лева на акция. Пакетът акции е изкупен в 1 сделка на 24 януари, за общата сума от 740 хил. лева. Акциите представляват 1,68% от капитала на дружеството. В сесията на 24 януари са сключени още 25 сделки с 211 875 акции на компанията на цени от 0,735 до 0,76 лева на акция. В последната година акциите на „Сирма Груп Холдинг“ поскъпват с над 7%, а пазарната капитализация надвишава 44,2 млн. лева.

„ЕМКА“ АД е погасило предсрочно през 2023 г. със собствени средства остатъка от инвестиционен кредит в размер на близо 1,375 млн. евро. В изпълнение на инвестиционната програма на „ЕМКА“ през миналата година са доставени и пуснати в експлоатация 4 екраниращи машини и една автоматична окатяваща машина. Монтирана е и е пусната и екструдерна линия за единични проводници, полуавтоматична извивалня за готова продукция, както и фотоволтаична централа с инсталирана мощност 0,99 MW са собствено потребление. Подписани са и договори за доставка на два вида усукващи машини. Към края на декември „ЕМКА“ отчита спад на продажбите с малко над 15% до над 136,3 млн. лева от 160,9 млн. лева година по-рано. Същевременно разходите се свиват с 15,7% до почти 126,9 млн. лева към края на декември 2023 г. в сравнение със 150,5 млн. лева към края на декември 2022 г. „ЕМКА“ АД отчита печалба в размер на почти 9,7 млн. лева към края на 2023 г. в сравнение с 11,5 млн. лева година по-рано, което е с 15,5% по-малко на годишна база. В последната година акциите на „ЕМКА“ поскъпват с 22,6%, а пазарната капитализация достига почти 87,7 млн. лева.

На 25.01.2024 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи публично уведомление за финансовото състояние на Випом АД към 31.12.2023г. на индивидуална основа.

През 2023 г. повечето компании в Европейския съюз (93,9%) са използвали фиксирана широколентова връзка за достъп до интернет, сочат данни на Евростат. Този дял е дори по-висок при средните и големите предприятия, при които почти всички се свързват с интернет чрез широколентов достъп. Той дава възможност за високоскоростна връзка за достъп и предоставяне на съдържание, приложения и услуги. В сравнение с 2019 г. – последната година преди пандемията от Covid-19, когато това се отнася за 91% от предприятията, през изминалата година се наблюдава ръст от 2,9 процентни пункта в широколентовия достъп на предприятията в страните членки. Най-забележителен е ръстът в Гърция (15,8 п.п.), Румъния (15,6 п.п.) и България (8,7 п.п.). Все пак в България с такава връзка използват все още под 90% от фирмите. По отношение на скоростта на интернет броят на компаниите, които са имали максимална скорост на изтегляне на най-бързата фиксирана интернет връзка от най-малко 1 Gb/s, се е увеличил с 0,9 п.п. през 2023 г. Най-голям ръст се наблюдава в Кипър (5,1 п.п.) и Малта (4,6 п.п.), следвани от Испания (3,8 п.п.). Понижение има в Швеция (-2,1 п.п.), Литва (-1,6 п.п.) и Латвия (-0,5 п.п.). По отношение на държави с най-висок дял предприятия с такъв тип връзка, средният процент за ЕС е 12,8% - ръст от 0,9 п.п. спрямо 2022 г. С връзка от най-малко от най-малко 1 Gb/s са 29,1% от предприятията в Дания, 22,2% - в Португалия и 21% в Испания. Най-малък е делът на тези компании в Гърция (2,9%), Хърватия (4,8%) и Естония (5,3%).

Брутният вътрешен продукт на САЩ нарасна с 3.3% на годишна база през последното тримесечие на миналата година, като по този начин най-голямата икономика в света отбеляза по-силна от очакванията 2023 г. Макар че темпът на растеж през четвъртото тримесечие е по-бавен от отчетения през предходните три месеца ръст от 4.9%, той все пак означава, че икономиката на САЩ е надминала очакванията за година, през която се очакваше застой. Данните са значително по-високи от оценките на икономистите. Според анкета на Refinitiv те прогнозираха среден ръст 2%. Първата оценка, публикувана от Бюрото за икономически анализи в четвъртък, показва, че американската икономика е на път да постигне меко приземяване, като инфлацията да бъде овладяна, без да се стигне до рецесия, след като Федералният резерв агресивно повиши лихвените проценти. В основата на по-добрия ръст на края на миналата година са силните потребителски разходи. Икономическият растеж за 2023 г. е 2.5%. Американската икономика се разширява с темп, надвишаващ считания от служителите на Фед за неинфлационен темп около 1.8%. Част от издръжливостта на икономиката се дължи на устойчивостта на пазара на труда, характеризираща се с ниски нива на съкращения и силен ръст на заплатите. В основата на по-добрия ръст на края на миналата година са силните потребителски разходи. Икономистите до голяма степен основаваха мрачните си прогнози на бързия темп, с който централната банка на САЩ повишаваше лихвените проценти, за да намали търсенето. Повечето от тях промениха прогнозите си за рецесия и сега очакват бавен растеж през тази година. Очаква се на заседанието си през следващата седмица Фед да запази лихвения процент непроменен в сегашния диапазон 5.25-5.50%. Тъй като данните за БВП показват също, че през последното тримесечие инфлационният натиск е отшумял, широко разпространено е мнението, че централната банка ще започне да понижава лихвите през първата половина на тази година. От март 2022 г. насам Фед е повишил референтната си овърнайт лихва с 525 базисни пункта.

Япония, която е вторият най-голям вносител на втечнен природен газ, увеличи вноса на LNG през декември 2023 г. спрямо същия месец на предходната година със 7% - до почти 6,5 млн. тона, съобщи Министерството на финансите. В абсолютно изражение това е максималната стойност за годината, пише Финмаркет. През декември вносът на Япония на LNG от Русия възлиза на 833 хиляди тона (или 1,136 милиарда кубически метра в обем след регазификация), което е с 43% повече от декември 2022 г. Това е и най-високият месечен внос от Русия за последните почти 7 години. В началото на този зимен сезон, Япония, която има третата най-голяма икономика в света, значително увеличи обема на търговските запаси от втечнен природен газ - в края на декември 2023 г. нивото им беше със 7% по-високо от същия месец на миналата година и с 31% над средното за последните пет години. За цялата 2023 г. страната е закупила общо 66,15 млн. тона LNG, което е с 8%, или с 5,85 млн. тона, по-малко от 2022 г. Международната агенция по енергетика (МАЕ) преди прогнозира, че потреблението на газ в Япония ще спадне с 6% през 2023 г., главно поради увеличеното използване на атомни електроцентрали. Цената на вносния газ за 2023 г. е средно 520 долара за 1000 кубически метра, докато регионалният ценови индекс JKM Platts е 470 долара. През 2022 г. обаче, Япония е плащала още по-съкпо - средно 657 долара за 1000 кубически метра газ. От Русия Япония закупи над 6,13 милиона тона LNG през 2023 г., т.е. почти колкото през 2022 г. (обемът тогв е бил почти 6,87 милиона тона). Същевременно, вносът на втечнен газ от САЩ през 2023 г. нараства с 34% - до 5,52 млн. тона. Вносът от Япония на втечнен газ от страни от Югоизточна Азия (АСЕАН) е най-голям - 15,87 млн. тона, но това е понижение с 11% спрямо предходната година.